Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Човешки ресурси и управление на хората

  • 449
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Здравейте!
Ученичка съм в 12-ти клас и съм се насочила към специалността ,,Човешки ресурси и управление на хората''. Кандидатствах в чужбина и смея да кажа, че съм условно приета, само трябва да пратя дипломата си след като завърша. В чужбина, в моя случай Нидерландия, тази специалност е малко по-различна от тази в България. Тя е обвързана повече с психология, мисленето на хората, бизнес и т.н., нищо общо с география и история. Тоест нямам отделни предмети като история, география, и математика също. Завършилите тази специалност работят в различни организации и са като посредници между шефа и работниците (взимат на работа, уволняват), също така развиват се и в други сфери, но главното което имам в предвид е, че тази програм е по-скоро обвързана с психологията на работниците и работодателите в работната обстановка.
Такава специалност в България няма. Да, има човешки ресурси, но са по-скоро обвързани с икономика и т.н. Моята цел е да уча психологията на мисленето на човека . Със сигурност ще си помислите защо тогава да не запиша ,,Психология''. Идеята е там, че при тази специалност се изучават не само ,,нормалномислещите'' хора, но и ,,болните''. Пък аз не искам да стана терапевт, психолог, или да върша социална работа.
В България мога да кандидатствам в СУ, УНСС или ПУ. В СУ трябва да уча първо нещо друго (например ,,Международни отношения'') и после като магистратура да запиша ,,Управление на човешките ресурси''.
УНСС има специалност ,,Икономика на човешките ресурси'', но чувам само че образованието там е на много ниско ниво и изобщо не си заслужава (вие как мислите ?), пък и е икономически насочена. А в ПУ има ,,Социология и науки за човека'' и завършваш като социолог, като анализатор на медиите, което не е това, което аз искам.
Така вървят нещата, че желаната от мен специалност я има само в чужбина. Обаче поради създалата се ситуация с короновируса нещата се усложняват и ако не се оправят, ще ми бъде много трудно там. Принципно това мое образование в чужбина не е по силите на родителите ми, но аз и приятелят ми решихме заедно да отидем и да работим, и едновременно с това аз да уча. Ако коронавирусът пак си е така и евентуално ако не разрешават да се работи, няма да можем да се издържаме. Поради тази причина реших като план Б да кандидатствам в някой университет и в България. Но не знам кой ще е най-удачен в моя случай. Ще съм много щастлива да чуя вие какво мислите по въпроса.
Благодаря предварително, че отделихте време да прочетете поста ми.
Приятен остатък от деня ви!

# 1
  • Мнения: 323
Управление на човешките ресурси за мен е изключително интересна специалност. Изкарала съм няколко курса, като в тях бе заложено именно това - психология, типове емоционалност, комуникация, мотивиране, сформиране на екипи и т.н. Беше изключително интересно. Курсовете водеха психолози, утвърдени специалисти по човешки ресурси и преподаватели от НБУ.
Доколкото останах с впечатление от споделеното, в доста университети все още се преподават доста остарели методики (напр. не мотивация на база изграждане на усещане за екипност, поставяне на общи цели и желание за постигане на резултати и удовлетвореност от работата, а на остарелия принцип на моркова и тоягата, тоест работиш - получаваш награда, правиш грешка/не работиш - наказват те).
Мисля, че в НБУ програмите са осъвременени.
Лошото е, че няма такава специалност като бакалавърска програма.

Вариантът от НБУ е избор на бакалавърска програма Психология - Специализация: Психология на групите и организациите или Връзки с обществеността - Специализация: Корпоративни комуникации и след това магистратура - Управление на човешките ресурси.

Успех!

# 2
  • Мнения: 15
Много благодаря за отговора.
НБУ също е много хубав университет с по-модерни методи на преподаване. Обаче семестриалните такси там са минимум 1300 (сега проверих) и то излиза на 2600 лв годишно и с тия ниски заплати в България едва ли ще се справим. В Нидерландия годишната такса за първия курс е около 1000 евро, а следващите години е 2000 евро, пък заплатите там са много по-високи. Имам предвид, че няма смисъл да плащам високи такси и да си стоя в България, като това няма да ми даде толкова добро и престижно образование, както би било в чужбина.

# 3
  • Мнения: 5 328
За мен точно обратното - изключително безинтересна специалност и естество на работа. Наблюдението ми е пряко през годините като част от големи международни бизнеси, където HR са големи департаменти. На практика няма много общо с мисленето на хората и романтичната представа за това, а си е занимаване с огромен обем администрация, която нито е интересна, нито обогатяваща. Наред с организиране на някои активности за служители, които трябва да повишават тяхната ангажираност и удовлетвореност от компанията, по-честите занимания са имплементиране на разни платформи, политики, административни наказания, вечно недоволни служители, ходене в съда, когато има дела и т.н.

Но пък откъм кариерни възможности не е лошо, ако горното не те притеснява.

# 4
  • Мнения: 2 446
Аз работя това 20 години. Но тук темата не е за реализацията, а за образованието, така че няма да съм полезна.
В Холандия не знам колко е реномирано - зависи от самия университет, не само от "чужбината". Човешките ресурси са специалност, която дори и в частта извън трудовото право, пак е специфична за различните географии. В твоя случай - наподопсихологията, с която ще работиш, бъдещият ти работодател ще се очаква да е подкована с образование там. Това не са международни счетоводни стандарти или дигитален маркетинг, приложими навсякъде. Това са специфики на психика и манталитет, които не са общовалидни. Едно е да си рикрутър или медиатор в Холандия, друго е в източна Европа, трето в южна Европа. За Близкия Изток и по-далеч да не коментираме.
Искам да кажа, че при този твой избор на образование се предполага да останеш да практукуваш там, за да има най-голям смисъл - и кариерен, и финансов/като доходи/.

# 5
  • Мнения: 2 908
В Нидерландия таксата може да е 1000 евро за първи курс, но разхода ти за живеене е доста по-висок от тукашния. Не знам за кой град си се насочила, но квартирите са около и над 400 евро на човек, в Амстердам със сигурност над 500. По време на периода на активно търсене е кошмарно в някои градове да се намери изобщо. Разходи за храна и подобни - надали по малко от 200 евро има опция, и то икономично. Отделно ако ползваш транспорт-транспорта е много скъп.
Работа ще можеш да започнеш почасова да кажем след известно време, но в момента избора е основно от доставки на храна(с колело) и нещо в хранителен магазин- други магазини на този етап там не работят. Ще получаваш ок. десетина евро на час. Има опция да работиш по 56 часа на месец и след три такива месеца да кандидатстваш за субсидия, но ако следващия месец не успееш да направиш тия часове, тя спира. Пак трябва да броиш три пълни месеца и пак да кандидатстваш. Ако работиш си задължена да си направиш здравна застраховка-около 100-110 евро на месец, която веднъж направена, можеш да спреш да плащаш едва след като напуснеш трайно страната, независимо дали продължаваш да работиш или не.
Пишеш, че ви е скъпа таксата в НБУ, но общо взето разхода ти месечно в Нидерландия ще е повече от семестриалната такса тук.

# 6
  • Мнения: 15
Аз работя това 20 години. Но тук темата не е за реализацията, а за образованието, така че няма да съм полезна.
В Холандия не знам колко е реномирано - зависи от самия университет, не само от "чужбината". Човешките ресурси са специалност, която дори и в частта извън трудовото право, пак е специфична за различните географии. В твоя случай - наподопсихологията, с която ще работиш, бъдещият ти работодател ще се очаква да е подкована с образование там. Това не са международни счетоводни стандарти или дигитален маркетинг, приложими навсякъде. Това са специфики на психика и манталитет, които не са общовалидни. Едно е да си рикрутър или медиатор в Холандия, друго е в източна Европа, трето в южна Европа. За Близкия Изток и по-далеч да не коментираме.
Искам да кажа, че при този твой избор на образование се предполага да останеш да практукуваш там, за да има най-голям смисъл - и кариерен, и финансов/като доходи/.

Благодаря много.
След като завърша там и работя няколко години и имам вече спестявания, искам да се върна в България. Където и да отида искам да се върна тук. Това, че ще уча в Холандия, не означава, че там ще си остана да работя или нещо друго. Мога да отида да работя и в друга държава, ако имам възможност. Вярно е, че има мнохо области на развитие и реализация на човешките ресурси, но аз така ли иначе, живот и здраве, ще си изкарам и магистратура там, като си избера в коя област искам да се реализирам. Истина е и, че в различни места по света човешките ресурси са различни и изпълняват други дейности, но човек винаги се учи на нови неща. Нямам желания да работя на едно и също място до края на живота си, както някои хора правят от страх да не останата безработни, ако напуснат. Искам също да отбележа, че специалността, която си избрах е в Tilburg university и е international тоест не е само за Холандия.

Doro, бих искала да чуя и вашето мнение за реализацията, заплащането и така. Дали ви харесва професията, удовлетворява ли вашите нужди и желания.


В Нидерландия таксата може да е 1000 евро за първи курс, но разхода ти за живеене е доста по-висок от тукашния. Не знам за кой град си се насочила, но квартирите са около и над 400 евро на човек...

Благодаря за отделеното време и споделеното мнение.
В България в НБУ годишната такса общо е 2600 минимум, като вземем, че в България минималната заплата е ок. 650 лв, означава, че трябва да работя 4 месеца минимум, за да изкарам тези пари. И изобщо да не похарча и стотинка от тях, за да изплатя таксата. Знам, че може и да плащам по вноски и т.н, но при това мое сравнение с чужбина аз виждам, че няма смисъл да стоя в България и да харча толкова пари за едно образование, което даже не знам дали ще ми бъде полезно.
 
От друга страна, ако ще уча в Нидерландия, планувам да ида още лятото, като си намеря предварително работа, за да спечеля малко пари и се запозная с обстановката там. След това искам да кандидатствам за supplementary grant, която е за студенти, работещи мин. 56 часа месечно. И тогава ще получавам 400 евро на месец от държавата и ако завърша до 10 години, тези пари не ги връщам. Плюс това ти дават и безплатна карта за транспорт заедно с парите. Има и помощ за изплащането на квартирите, което ти е rent benefit. Аз и приятелят ми сме между 18-23г и можем да кандидатстваме, и квартирата трябва да бъде не повече от 400 евро на човек. Ако ни приемат всеки един от нас ще получи близо 200 евро за квартирата. Също така има и помощ при изплащането на здравните осигуровки като държавата изплаща част от тях, пак се кандидатства. Знам, че има много документация и се чака много, но всичко в тоя живот няма как да е лесно. Моят приятел също ще работи, което значи, че ще получава минимум 1400 евро на месец. В Нидерландия има високи данъци, но първите три години, в които си там можеш да кандидатстваш 30% от доходите ти да не бъдат таксувани за данъци ( има такъв закон). 
Тоест накрая излиза, че годишната такса за обучение, която е 1000 евро първата година мога да си я изплатя и само с един месец работа, а не както в България - 4. Пък и може на 10 равни вноски също да се изплати.
Работа знам, че ще ми е трудно да намеря, но аз съм без претенции. И във ферма бих работила, във фабрика за опаковане, и в магазин, и като миячка, и чистачка. Мизерна работя за мен няма. Аз само че ще си изкарам минималните часове и това ще бъде. Ще получавам и заплата за 56 часа, които ще работя там - сигурно някъде 500 евро. Но когато имам повече време бих работила повече. И като получа 400 евро от държавата, стават 900 евро доходи. И приятелят ми ако получава минимум 1400 евро и получаваме общо ок. 400 евро за квартирата, стават общо 2700 евро на месец. От там като махнем 600 евро за квартира, 300 евро за храна и 100 евро за други неща, ни остават 1700 евро. Като се вземе, че ако работя, работодателя си плаща здравни осигуровки, стаж и така нататъка. И мога да кандидатствам края на годината тия застраховки и здравни, ако са неизползвани или друго (още нямам пълна информация), връщат ми част от тях. Така че, ако всичко е наред с тоя коронавирус, няма да остана гладна в чужбина. Даже само приятелят ми да работи, мисля че пак ще се справим някак.

Всички тези неща в България ги няма, просто ги няма. Работиш за 700 лв на месец и как се очаква аз в голям град да се поддържам с тях, и там си има храна, квартира и т.н. Приятелят ми пак ще е с мен, но няма да имаме същите доходи, сигурно пак ще успеем, но няма да има толкова смисъл. Защото за същия труд в чужбина получаваш повече пари, държата ти помага, да се развиеш и т.н. В НБУ за стипендия мога да кандидатсвам втората година чак. Така, по-добре 1000 евро за обучение в престижен университет с 87%  на реализация, отколкото 2600 лв за образование, което даже не знам дали ще ми бъде полезно, или пък даже дали е това което аз съм си избрала.

 Не знам дали се изразих правилно и дали ме разбрахте, но аз така мисля. Ако всичко е наред, искам да отида в чужбина. Но ако не е, ми трябва план Б тук. Но нека таксите за обучение да не са над 1000 лв, защото всичко това така губи смисъл. Ще се радвам да чуя още мнения.

Последна редакция: пт, 19 фев 2021, 09:36 от aynnrdhsn

# 7
  • Мнения: 5 328
Имам колеги, завършили в чужбина подобни специалности, работят тук. Компанията е международна, имаме колеги от най-различни националности. Отдел HR не покрива само българските офиси също така. Та от тази гледна точка, не е задължително където си завършил, там да практикуваш.

# 8
  • Мнения: 2 446
Има много наричащи себе си "ЧР", които работят в ЧР отдели с международно покритие и блеят в 1 екран със слушалки на ушите, натискат копчета с тикети и апрувъли по цял ден. За това психология не е нужна, нито висше. Затова имиджът на професията е толкова лош.

Общи условия

Активация на акаунт