Аз искам да запитам авторката как започва разговора с него, че той така се отбранява? Може ли пример, ако има желание, разбира се?
Да, разбира се. Ами например снощи: Аз много преживявам нещата, често не се сдържам и започвам да плача, когато се чувствам наранена.. Та, снощи видях, че е гледал порно, разплалах се, той ме попита какво има и защо плача и аз му отговорих по следния начин: "Тъжна съм, защото не сме били интимни, а имам нужда от това. Разбирам, че не винаги ти е до това, но не искам да се чувствам отхвърлена".. От там се започна темата за порното и нещата ескалираха.. Винаги започвам с добър тон, но истината е, че съм многословна и смятам, че той се чувства нападнат, затова заема отбранителна позиция. Старая се да не повишава тон, да подбира думите си. Много ми личи, когато съм ядосана или сърдита или разочарована.. И винаги целта ми е била да поговорим и да решим проблема, за да не се наслагва. Е, не ми се получава. Той е от хората, които дори да се ядосват, след няколко часа е с усмивка и го е забравил(защото за него поставените въпроси са глупости), докато на мен не ми минава и може да ме държи с дни. Не казвам, че вината е в него само, далеч не се смятам за перфектна. Знам, че и аз имам кусури и има върху какво да работя
Afrodita, не съм казала, че тези неща, които съм изброила са маловажни.. Може и не беше редно да слагам такова заглавие на темата. Разбира се, че са важни, но в крайна сметка, аз смятам (както и още един потребител, който е коментирал), че всеки си има лимит колко от недостатъците на половинката си може да приеме..
Кажи, че ни пързаляш, моля... 
По-лошото е, че гледа порно 
