Паралелни връзки

  • 15 113
  • 308
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 22 254
Човек преодолява нещата различно бързо. Аз не губих време в страдания, за което се радвам.

# 286
  • Мнения: 15 333
Рози и бодли, колко време мина докато го почувстваш това спокойствие и радост? Някъде прочетох, че колкото години си бил с партньора си, още толкова години са необходими, за да се съвземеш напълно. Ужасяващо е като идея.

Не години, а месеци. 20 години= 20 месеца нещо такова, и според мен е вярно.

Индивидуално е.Ако срещтнеш някой по-рано,какво ще чакаш ли?

# 287
  • Мнения: X
Рози и бодли, колко време мина докато го почувстваш това спокойствие и радост? Някъде прочетох, че колкото години си бил с партньора си, още толкова години са необходими, за да се съвземеш напълно. Ужасяващо е като идея.

Не години, а месеци. 20 години= 20 месеца нещо такова, и според мен е вярно.

Индивидуално е.Ако срещтнеш някой по-рано,какво ще чакаш ли?

Малко се съмнявам, че докато човек лее сълзи и сополи, има очи за друга връзка. Докато не се осефериш излъчваш сигурно някаква подтискаща енергия и едва ли изглеждаш привлекателен и в очите на другите също.
Много пъти съм се питала, защо аз не съм кръшкала, като нещата не са били идеални, все пак не съм с две гърбици и мустак. Отговорът ми е, че явно съм била вечно вперена в него, неспокойна, с ниско самочувствие, а това се усеща от околните, колкото и да си симпатичен.

Последна редакция: нд, 28 фев 2021, 17:39 от Анонимен

# 288
  • Мнения: 5 121
Рози и бодли, колко време мина докато го почувстваш това спокойствие и радост? Някъде прочетох, че колкото години си бил с партньора си, още толкова години са необходими, за да се съвземеш напълно. Ужасяващо е като идея.

Лино, точно като теб изчетох целя форум, когато се случи.Първите 6 месеца беше много зле.. Върнах теми и в архивите даже. Но аз още с раздялата се бях амбицирала, че ще продължа напред. Работа, хоби, приятели - търсех позитивното.
2 - 2.5г за да го преболедувам..
Тази Коледа се случи да изкараме почти цял ден заедно..дойде да види детето.
Обядвахме в къщи, разговаряхме..отметнаха разни мъжки задачи ..Слушахме музика, новооткрити неща
И не изпитах нито тъга, нито желание, нито носталгия ..нищо..
Просто все едно, че срещаш близък приятел..приятно ти е, приказката върви, но до там:)
Даже по едно време поглеждах часовника Simple Smile

# 289
  • Мнения: 22 254
На мен тия моменти ми се разминаха. Опитите да идва да седи у нас, все едно няма нищо, ме нервираха яко и веднъж го изгоних.  После  го предупредих да идва да взима децата и да ги връща, друго не ми трябва.

# 290
  • Мнения: 24 587
Рози и бодли, колко време мина докато го почувстваш това спокойствие и радост? Някъде прочетох, че колкото години си бил с партньора си, още толкова години са необходими, за да се съвземеш напълно. Ужасяващо е като идея.
Прочетеното някъде си е важало за неговият/нейният случай. Няма рецепти и всичко зависи от индивидуалната психика на всеки, характер, гъвкавост на личността. Демек, не чети какво пише, а слушай вътрешното си усещане.

Дренче, аз, разбира се, имам теория защо мъжете остават и си заимват паралел без да си тръгват – просто повечето са инертни. Такава им е психиката. Сигурна съм, че си забелязала, че много малък процент мъже директно казват "чао".

# 291
  • Мнения: 18 370
Не бих използвала определения нито за едините, нито за другите, щото ще се наложи веднага да сложа на обърканите и разочаровани  женици етикетче - жертва. За цял живот е, затуй не искам.

# 292
  • Мнения: 24 587
Моето е наблюдение, етикетите ми биха били други. Wink
А жертвите са съвсем резонно продължение на дадена семейна среда, оттам нагласи за живота и роли в семейството.

# 293
  • Мнения: 5 121
Бианка, тук във форума все се говори, че всичко се отрича..и не се признава до край. Аз бившия го уважавам заради това, че успя да говори и да е искрен. Рискува и загуби (аз също) , но запазихме уважение и някаква близост..

Но и аз не съм конфликтна..и не съм ревнива.

# 294
  • Мнения: 18 370
Близост, та близост. Това и от приятелки го чувам. И какво я правите тази близост? Викате ли я на помощ, за да решите кого да изберете след туй. Или все няма като бившия?

# 295
  • Мнения: 22 254
За каква ревност има да говорим, при нас имаше общи деца, имоти, работа. Дето се вика - всичко.

# 296
  • Мнения: 738
Рози и бодли, колко време мина докато го почувстваш това спокойствие и радост? Някъде прочетох, че колкото години си бил с партньора си, още толкова години са необходими, за да се съвземеш напълно. Ужасяващо е като идея.

Начинът да не те боли е да го намразиш. Съвсем съзнателно да работиш в тази посока, а не да се измъчваш с хубавите спомени, да не се самобичуваш с някакви евентуални вини. След време и омразата ще се превърне в безразличие.

# 297
  • София
  • Мнения: 62 595
След предателство уважение няма, близост също няма. Ако уважава, няма да предаде. Ако има близост, няма да кръшка. Веднъж предател - цял живот предател.

# 298
  • Мнения: X
Не бих използвала определения нито за едините, нито за другите, щото ще се наложи веднага да сложа на обърканите и разочаровани  женици етикетче - жертва. За цял живот е, затуй не искам.
Хайде сега, "женици". Очевидно заслужено, но все пак доста снисходително. Имаш предвид, че по-хубаво би било да излезнат жениците от ролята на жертва или че ще си останем жертви цял живот?

# 299
  • Мнения: 5 121
Близост.. Ако тази седмица детето има здравословен проблем и съм го намерила в спешното..Най- близък ми е той да ме чуе, разбере и изпита същото.
То общото е всъщност все с детето. Но е много важно...поне за мен

Общи условия

Активация на акаунт