Най-тежката работа?

  • 14 111
  • 131
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 294
Най-тежката определено беше огняр на печки  с въглища в продължение на един сезон или 6 месеца.
Ставане в 4 и нещо, в 5 ме взимаха с кола и се ходеше по обектите/блокове с локално парно на въглища.
Имах 5-6 обекта и свършвах към 11-12 часа. Работата се състоеше да загася тлеещите стари въглища, да се изчисти печката, да се натовари всичко в кофа/казан, който след това се изхвърля. След това се зарежда с въглища и се пали, накрая се прехвърлят няколко колички въглища до печката, за да има за зареждане за следващият път.
Вътре беше мега прашно-седеше се с шал на лицето и мега топло, 35 градуса поне, след това като излизах навън,. за да стигна другия обект ново 20, понеже е студено..
Макар да се свършваше рано, беше много изморително и най-важното нямах нито един почивен ден в тези 6 месеца.

# 31
  • Мнения: 3 308
Защото се носеше някаква измислена слава за готин нощен живот, плажове и много кинти там. Ае кажи по-добра формула за привличане на млади да работят. Тези които плащат добре, си викат едни и същи всяка година.

# 32
  • Швейцария
  • Мнения: 1 810
Най-изморителната физически и психически работа ми беше 12 години фризьорка. Стоиш 10 часа на крак, нямаш право да седнеш. Ако нямаш клиент, чистиш витрини, пода, мивки и т.н. Дори да съм била с 39 градуса температура, не са ме пускали да си ходя. Клиенти са ме псували, една жена дори дойде да ме бие, понеже съм дала визитна картичка на мъжа й. Винаги трябва да се усмихваш, колкото и да е неприятен клиентът. Някои миришат на алкохол, пот и т.н. Мръсни коси...Оперираха ми ръката от претоварване и получих страшни проблеми с гърба. След 15 клиенти за 1 ден съм ревала от болки в гърба и краката. Ти умираш от болка, а трябва да слушаш кой се разболял от рак и умира, кой се развежда, кой мрази шефа си и на кого са му изневерили. Една я бяха докарали директно от болницата след опит за самоубийство да й измия кръвта от врата и косата, където се е бесила, и да я боядисам.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.

Последна редакция: ср, 24 фев 2021, 01:21 от JennyBG

# 33
  • Под сянката на разлистените кактуси
  • Мнения: 1 418
Психически ужасно - медицинска сестра в онкология...Много тъжно и депресиращо. Има и хубави моменти, чудеса се случват, но рядко. Когато трябваше да се крия по 2 пъти на смяна да рева, напуснах. И не, не се свиква с болестта и смъртта.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 14 405
Продавачка на сергия за слънчеви очила, в безработните месеци след завършването на университета. Издържах два дни. Физически не е тежко, но собственикът очакваше да "омайваме" по възможност купувачите. Аз не го мога и не ми е приятно да се опитвам. Отделно ме беше срам и страх да не ме види някой познат и да си каже: тая некадърничка не може да си намери работа по специалността. Ирационално уж, ама... Wink
Друга работа, дето да не е на бюро, не съм вършила. При две от работите ми най-"тежко" ми беше ниското заплащане, иначе от самата работа и от колегите нямах оплаквания; при една - това, че беше свързана с принудително изпълнение, тоест работа като на бирника от "Андрешко", със съответно настроени длъжници. Wink

# 35
  • Мнения: 1 033
Най-изморителната физически и психически работа ми беше 12 години фризьорка. Стоиш 10 часа на крак, нямаш право да седнеш. Ако нямаш клиент, чистиш витрини, пода, мивки и т.н. Дори да съм била с 39 градуса температура, не са ме пускали да си ходя. Клиенти са ме псували, една жена дори дойде да ме бие, понеже съм дала визитна картичка на мъжа й. Винаги трябва да се усмихваш, колкото и да е неприятен клиентът. Някои миришат на алкохол, пот и т.н. Мръсни коси...Оперираха ми ръката от претоварване и получих страшни проблеми с гърба. След 15 клиенти за 1 ден съм ревала от болки в гърба и краката. Ти умираш от болка, а трябва да слушаш кой се разболял от рак и умира, кой се развежда, кой мрази шефа си и на кого са му изневерили. Една я бяха докарали директно от болницата след опит за самоубийство да й измия кръвта от врата и косата, където се е бесила, и да я боядисам.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.


Как издържа толкова време?

# 36
  • Мнения: 39
Най-тежката ми работа беше отдавна - като ученичка имахме задължителна бригада в консервен комбинат.Беше по времето на социализма.Работехме на смени наравно с другите работници.Ставахме в 4 часа сутрин,работехме на поточна линия,гребяхме вряла смес паприкаш и пълнихме бурканите,миехме буркани,рязане на зеленчуци и др.Спяхме в бараки по 15 човека/ то но можеше да се спи, защото един си пуснал радио,друг приказва и т.н./После недоспали отивахме на поточната линия.Бани- общи ,никога няма топла вода .Брала съм и тютюн  на бригада.Пак се става в 4 ,листата лепят по ръцете ,боли те кръста .И въпреки всичко смятам,че на сегашните млади хора е в пъти по-трудно от преди  във всяко отношение.Децата ми също работят.Знам за отношение на клиенти ,на шефове.

# 37
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 086
Най-тежката ми работа продължи 2 дни точно, защото не издържах и се махнах - едно лято още бяхме ученици, моята приятелка ме нави в някакъв склад за превръзки да работим, намерила си работа там. Ами такава мизерия нямаше - превръчки по земята, настъпвани ти изсипват с чували и ти сортираш. Ужас. Нямаш право да сядаш, да говориш и само една почивка от 15 мин. На втория ден направо избягах с писъци, а оттогава и внимавам какви купувам. После и в един хранителен магазин бая зор видях с някакви тенекии със сирене, но студентството изискваше жертви. Yum

# 38
  • Швейцария
  • Мнения: 1 810
Най-изморителната физически и психически работа ми беше 12 години фризьорка. Стоиш 10 часа на крак, нямаш право да седнеш. Ако нямаш клиент, чистиш витрини, пода, мивки и т.н. Дори да съм била с 39 градуса температура, не са ме пускали да си ходя. Клиенти са ме псували, една жена дори дойде да ме бие, понеже съм дала визитна картичка на мъжа й. Винаги трябва да се усмихваш, колкото и да е неприятен клиентът. Някои миришат на алкохол, пот и т.н. Мръсни коси...Оперираха ми ръката от претоварване и получих страшни проблеми с гърба. След 15 клиенти за 1 ден съм ревала от болки в гърба и краката. Ти умираш от болка, а трябва да слушаш кой се разболял от рак и умира, кой се развежда, кой мрази шефа си и на кого са му изневерили. Една я бяха докарали директно от болницата след опит за самоубийство да й измия кръвта от врата и косата, където се е бесила, и да я боядисам.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.


Как издържа толкова време?

Бях нова в Швейцария, не говорех добре езика, нямах гражданство и нямаше друга работа. Бившият ми мъж държеше да нося пари и не му пукаше как се чувствам. Насили ме да стоя там, докато не ме уволниха, защото си оперирах ръката. Още сънувам, че работя там. Всяка нощ. Ходя на психотерапия, но сънищата не спират. Развих тревожно разстройство, защото все ме заплашваха с уволнение. Страх ме е от шефове и от тормоз от колеги. Затова сега съм щастлива домакиня и работя малко от къщи с клиенти, които идват у нас или аз ходя у тях. Те знаят цялата история и са много мили. Всичките казват да съдя салона, но не ми се занимава. Питат ме как съм издържала...ами и аз не знам. От глупост и липса на самочувствие, че и аз мога нещо. Все ми казваха, че съм тъпа чужденка, и аз тогава го вярвах.

Последна редакция: чт, 25 фев 2021, 00:08 от JennyBG

# 39
  • Мнения: 496
Най-тежко ми е било близо 3 години работата като куриер. Сутрин трябваше да товаря в 7, а пък аз по никакъв начин не успявах да се наспивам и редовно закъснявах, след което пишеш писмени обяснения и понякога те глобяват. Вечер разтоварвах около 8, докато се отчета, докато се прибера, ставаше 10. Детето ми беше на 4 като почнах там и го гледах съвсем сама без помощ отникъде. Никога няма да забравя около 20-те човека в нашия екип, които ми знаеха ситуацията и всички се занимаваха с нас. В детската градина имаха огромен списък с имената на много хора, които имат право да ми вземат детето. Аз работех в друг район и колегите го взимаха в 6 ч. и после се правеха някакви комбинации да стигне до мен, докато свърши работния ден. После склададжиите го занимаваха, по фирмите ни хранеха, изобщо не знам това дете ще ми прости ли някога, че всяка неделя спях до късния следобед, защото само тогава почивах, че една приказка не съм му прочела, че на едно тържество не съм отишла за тези три години ...Твърди, че било много забавно, ама аз дали ще си простя ... После май успях да наваксам, но факт е, че тия три години минаха като сън и даже не знам как, и няма да се върнат.
От друга страна, добре се плащаше, а с колегите и преките ми шефове си бяхме като семейство. И самата работа като работа ми харесва, просто това работно време и това вечно бързане е голяма жестокост.

# 40
  • Мнения: 1 119
Кол център. Не пожелавам на никого. Макар, че, докато си млад върви. Но аз не издържах.

Физическа работа не съм работила. Кофти са ми били последните часове от нощна смяна на рецепция, но се издържа.

# 41
  • Мнения: 3 308
Явно зависи от това кой какво натоварване може да издържи- физическо или психическо. Аз определено предпочитам физическото, наспивам се, почивам си и заминава. Ама психическото може да стои с тебе много дълго време.
Много е важно човек да не дава здравето си за пари, защото после не се знае дали изкараните пари ще стигнат да си купи пак здравето.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 14 405
До човек е, но и от количеството натоварване зависи също, не само от вида. Wink
----
Горе четох мненията на потребителката, която писа как била продавачка в мол и я карали да не стои без работа. Аз, като вляза в магазин за дрехи, ако видя паднала или изхлузена от закачалката дреха, понякога я поправям, с идеята, че иначе трябва да го направят продавачките, а те сигурно го правят по сто пъти на ден и им е писнало. А то се оказва, че ако нямат достатъчно подобна работа, трябва сами да си намират, според шефовете им, де, и един вид аз ги карам да се чудят какво друго да правят. Wink Това май е просто на принципа "юркай го, че да няма време да мисли за глупости / да знае кой командва", който е присъщ на не много приятни хора. Не вярвам да е измислено в чист интерес на работата.

Последна редакция: чт, 25 фев 2021, 10:49 от Магдена

# 43
  • Мнения: 2 242
Най-тежката ми работа беше като студентка на бригада в Шотландия - бране на ягоди. По 11-13ч на ден на колене или клекнала или с превит кръст. Прибирали сме се в 11 вечерта на моменти. Годината беше плодородна и имаше страшно много реколта и трябваше да се обере. Умирахме от жега по тунелите, ставаше ни лошо.. то и затова англичаните не искат да я работят тая работа. Оттам се сдобих с проблеми в кръста, които си имам и до днес 8г по-късно Simple Smile

# 44
  • Мнения: 2 375
Най-трудно се работи с хора и с пари.

Общи условия

Активация на акаунт