Коя е най-тежката работа, която сте работили? Аз съм работила, като сервитьорка и е ужасно. Мисля, че това също и чистачка/хамалин са най-тежки, и най-малко заплатени.
- Публикувана: 21 фев. 2021, 19:33 ч.
- Последно мнение: 23 март 2021, 11:17 ч.
Най-тежката работа?
Преди 6-7 години работех като търговки представител на един от най-големите производители на хранителни продукти.
Работеше се на екс-ван, тоест с бус, пълен със стока и шофьор. От понеделник до събота, сутрин от 6:00-6:30, вечер се е случвало и до 8:00. Освен физическото натоварване, много стрес, отговорности, таргети... Геройски издържах 4 години, но пък заплатата често минаваше 2000 лв, което за 20-годишно момиче в провинцията си беше супер, а и бях студентка и ми трябваха пари.
Работила съм и година и половина в склад на Амазон в UK - 10-часови смени, не е разрешено да се сяда, освен на почивките, които са 15 мин. Непосилни таргети, за които постоянно някой мрънка... Общо взето отврат, но пък бях на постоянен договор и изчаквах да мине известен период, за да мога да си взвма обезщетението за напускане.
Работеше се на екс-ван, тоест с бус, пълен със стока и шофьор. От понеделник до събота, сутрин от 6:00-6:30, вечер се е случвало и до 8:00. Освен физическото натоварване, много стрес, отговорности, таргети... Геройски издържах 4 години, но пък заплатата често минаваше 2000 лв, което за 20-годишно момиче в провинцията си беше супер, а и бях студентка и ми трябваха пари.
Работила съм и година и половина в склад на Амазон в UK - 10-часови смени, не е разрешено да се сяда, освен на почивките, които са 15 мин. Непосилни таргети, за които постоянно някой мрънка... Общо взето отврат, но пък бях на постоянен договор и изчаквах да мине известен период, за да мога да си взвма обезщетението за напускане.
А, тук всички сме по, по, най, едва ли много ще си признаят.
На 22 години, първата ми работа беше "момче за всичко". Счетоводител, секретарка, чистачка, готвачка. Както се шегувах, добре че шефът беше жена, иначе и други работи щяха да ми искат.
Обаче за 11 месеца научих важни неща за счетоводната работа и след това работих като счетоводител на друго място, където пък ме направиха и управител на нещо си.
Също така тази работа ми помогна и в университета. Учила съм математика в МГ, нищо не разбирах от счетоводство, но в ИУ упражненията по счетоводство започнаха със задачи, които според преподавателя би трябвало да са ни познати от икономическите техникуми.
Така че понякога гадната работа може да е трамплин.
На 22 години, първата ми работа беше "момче за всичко". Счетоводител, секретарка, чистачка, готвачка. Както се шегувах, добре че шефът беше жена, иначе и други работи щяха да ми искат.
Обаче за 11 месеца научих важни неща за счетоводната работа и след това работих като счетоводител на друго място, където пък ме направиха и управител на нещо си.
Също така тази работа ми помогна и в университета. Учила съм математика в МГ, нищо не разбирах от счетоводство, но в ИУ упражненията по счетоводство започнаха със задачи, които според преподавателя би трябвало да са ни познати от икономическите техникуми.
Така че понякога гадната работа може да е трамплин.
Работила съм камериерка в Гърция, за да спестя пари за магистратура. 15 часа всеки ден, без почивен ден. Толкова слаба не съм била никога, нито преди, нито след това.
В Америка бях на бригада: от 8 до 17:00 камериерка в хотел, от 17:00 до 23:00 в магазин. Боляха ме ходилата, едва ходех.
От 8 години работя само в офис. Уж приятна и ненатоварваща работа, а ми се скапа гърба.
Май няма приятна работа. 😂
В Америка бях на бригада: от 8 до 17:00 камериерка в хотел, от 17:00 до 23:00 в магазин. Боляха ме ходилата, едва ходех.
От 8 години работя само в офис. Уж приятна и ненатоварваща работа, а ми се скапа гърба.
Май няма приятна работа. 😂
Работила съм камериерка в Гърция, за да спестя пари за магистратура. 15 часа всеки ден, без почивен ден. Толкова слаба не съм била никога, нито преди, нито след това.
В Америка бях на бригада: от 8 до 17:00 камериерка в хотел, от 17:00 до 23:00 в магазин. Боляха ме ходилата, едва ходех.
От 8 години работя само в офис. Уж приятна и ненатоварваща работа, а ми се скапа гърба.
Май няма приятна работа. 😂
В Америка бях на бригада: от 8 до 17:00 камериерка в хотел, от 17:00 до 23:00 в магазин. Боляха ме ходилата, едва ходех.
От 8 години работя само в офис. Уж приятна и ненатоварваща работа, а ми се скапа гърба.
Май няма приятна работа. 😂
Ти си, герой.
Работех в кол центъра на куриерска компания през декември, след черен петък. Буквално на 1.12 в 8ч когато отвориха линиите до последния ден бяха само викания по телефона, недоволни клиенти, заплахи, псувни... Сънувах кошмари месеци след това. Иначе работата през останалото време беше чудесна, но това забавяне, обяснения и неверни клиенти и без никакви обяснения или компенсации които да можем да дадем си беше направо съсипващо психиката.
Физически тежко - работили сме със съпруга ми като студенти в Гърция - брали сме маслини, портокали, грозде. Но бяхме млади, весело ни беше и изкарвахме хубави пари за няколко седмици работа, а после през учебната година си студентствайте спокойно.
Психически най-тежко ми беше в държавната администрация. Няма такава злоба и лицемерие никъде другаде
Психически най-тежко ми беше в държавната администрация. Няма такава злоба и лицемерие никъде другаде
Най-тежка физически и психически ми беше работата в мол-ски магазин на известна голяма марка. 2 години стояне по 8 часа на крак, все още си бера „плодовете” с адски болки в гърба и кръста, които няма да отминат докато съм жива... И психическото натоварване беше голямо - ежедневна среща с простаци, луди и истерици като клиенти + колеги интриганти и злобари. 10 години по-късно все още потръпвам от ужас като се сетя.
Най-натоварена физически се чувствах, когато работех в кухня, в която се приготвяше храна в огромни количества за доставки. Бях на 19 мисля, тогава може и така да ми се е струвало 
Започвахме работа в 6, защото в 10 храната трябваше да тръгне по разнос. Разбирайте ставане в 5, недоспала, незакусила, и ме чакат едни легени, в които мога буквално да се изкъпя, за месене на 50кг кайма примерно, всичко на ръка, до 10 бях капнала... от 10 до 14 следваше още готвене за кулинарния магазин в същата сграда, и заготовка за утре. Кошмарно изтощително беше.
Мога да го сравня единствено с работата ми в кухня в друга фирма, която се занимаваше с организирани събития. Сватби, всичките по над 300 човека, 3 или 4 готвачи според зависи. Че съм обелила днес сутринта 300+ варени яйца за овчарските салати - не е проблем
15-20 кг пита кашкавал, който да се порционира и нареже на кубчета, или да свариш, обелиш и нарежеш 50 кг картофи, които после се овкусяват, разпределят в тави, и отиват в конвектомата... за разлика от първия случай, тази работа поне беше забавна
А психически не издържах да съм сервитьорка, но в ранните студенстки години нямах друг избор. Всякакви малоумници, които се държат с теб като с парцал, разиграват те за глупости... прибирах се разревана.
Започвахме работа в 6, защото в 10 храната трябваше да тръгне по разнос. Разбирайте ставане в 5, недоспала, незакусила, и ме чакат едни легени, в които мога буквално да се изкъпя, за месене на 50кг кайма примерно, всичко на ръка, до 10 бях капнала... от 10 до 14 следваше още готвене за кулинарния магазин в същата сграда, и заготовка за утре. Кошмарно изтощително беше.
Мога да го сравня единствено с работата ми в кухня в друга фирма, която се занимаваше с организирани събития. Сватби, всичките по над 300 човека, 3 или 4 готвачи според зависи. Че съм обелила днес сутринта 300+ варени яйца за овчарските салати - не е проблем
15-20 кг пита кашкавал, който да се порционира и нареже на кубчета, или да свариш, обелиш и нарежеш 50 кг картофи, които после се овкусяват, разпределят в тави, и отиват в конвектомата... за разлика от първия случай, тази работа поне беше забавна А психически не издържах да съм сервитьорка, но в ранните студенстки години нямах друг избор. Всякакви малоумници, които се държат с теб като с парцал, разиграват те за глупости... прибирах се разревана.
Бях почнал като общак на строеж, за да събера къси джобни преди почването на университета. Работата, разбира се, бе физически натоварваща до колосални нива. Всяка сутрин разтоварвахме техника и тежки инструменти, а след работа оставахме допълнително, за да си ги измием и приберем. Бригадирът ни беше доста прибран човек и държеше на реда. Като най-млад и неук трябваше да се уча бързо, защото имахме крайни срокове, а това ме напрягаше, тъй като не бях свикнал да гоня подобни неща. Това се компенсира от прословутата обедна почивка от 12 до 13. Хапвах кюфтенца, а по-възрастните работници разказваха истории от доброто старо време. Често се пускаха лафове по време на работата и то от самия бригарид, което водеше до бурен смях у всички ни. Времето летеше бързо и не разбирах нито кога почваме, нито кога приключваме. Прибирах се изморен и исках само да почивам за утрешния ден, но се прибирах с усмивка и кенче биричка закупена с мои парички.
За мен всяка работа, дори общ работник на строеж, може да бъде приятна, ако обстановката е прилична. Коментарът на Ели-Мели го разбирам, тъй като през същото време, когато бях на строежа, моя съученичка си намери работа в мол. Почваше преди мен, свършваше след мен. Шефовете ѝ я наблюдаваха през камери. Постоянно трябваше да върши нещо, дори когато няма нужда - нито клиенти, нито магазинът е мръсен, нито някоя дреха намачкана. Споделяше ми как постоянно са ѝ давали зор да се бута при клиенти и да им пробутва неща, от които те нямат нужда (не е странно, но няма да влизам в подробности какви абсурдни неща ѝ се водят като сценария, по който трябва да говори). Постоянно са влизали "тайни клиенти" (от фирмата), които да я инспектират как върши работа и налагане на постоянни глоби. За мен си бе подигравка с личността.
За мен всяка работа, дори общ работник на строеж, може да бъде приятна, ако обстановката е прилична. Коментарът на Ели-Мели го разбирам, тъй като през същото време, когато бях на строежа, моя съученичка си намери работа в мол. Почваше преди мен, свършваше след мен. Шефовете ѝ я наблюдаваха през камери. Постоянно трябваше да върши нещо, дори когато няма нужда - нито клиенти, нито магазинът е мръсен, нито някоя дреха намачкана. Споделяше ми как постоянно са ѝ давали зор да се бута при клиенти и да им пробутва неща, от които те нямат нужда (не е странно, но няма да влизам в подробности какви абсурдни неща ѝ се водят като сценария, по който трябва да говори). Постоянно са влизали "тайни клиенти" (от фирмата), които да я инспектират как върши работа и налагане на постоянни глоби. За мен си бе подигравка с личността.
О, да, дори и да няма нищо за вършене в молския магазин, трябва да си намираш. Подреждаш дрехите по номера към 120 пъти дневно и оправяш закачалките да са на равни разстояния една от друга. Толкова се бях побъркала, че като идех в някой друг магазин да разглеждам и пазарувам, ходех и им сгъвах дрехите по стилажите, подреждах им номерациите и нареждах закачалките То не е смешно, де. Но се усещах след 20-30 секунди и си излизах...
А „тайният клиент” е идеалния инструмент да превърнеш служителите си в тотални зомбита. Най-вече по-алчните и нестабилните психически. Имах колеги, дето се бяха вманиачили и смятаха всеки тъпак, дето се заяжда за тайния клент. Защото тайния клиент по правило се държи зле с продавача, за да провокира скандал и после да му отрежат на продавача бонуса. Тия неверояни 20 лв бонус Имала съм колежки, дето са ревали със сълзи и глас, защото са обслужили тайния клиент „лошо” и рейтинга на магазини ни е спаднал. Ще кажеш, че им е бащиния този магазин. Абе.. денят, в който си намерих друга работа и напуснах, беше най-щастливия в живота ми.
То не е смешно, де. Но се усещах след 20-30 секунди и си излизах...А „тайният клиент” е идеалния инструмент да превърнеш служителите си в тотални зомбита. Най-вече по-алчните и нестабилните психически. Имах колеги, дето се бяха вманиачили и смятаха всеки тъпак, дето се заяжда за тайния клент. Защото тайния клиент по правило се държи зле с продавача, за да провокира скандал и после да му отрежат на продавача бонуса. Тия неверояни 20 лв бонус
Имала съм колежки, дето са ревали със сълзи и глас, защото са обслужили тайния клиент „лошо” и рейтинга на магазини ни е спаднал. Ще кажеш, че им е бащиния този магазин. Абе.. денят, в който си намерих друга работа и напуснах, беше най-щастливия в живота ми. 
За мен най-тежко физически и психически - работа в частен детски кът на 10ч смени. Няма сядане, нито почивка, тичаш след деца на всякакви възрасти, внимаваш да не се наранят. През целия ден си длъжен да си с усмивка, да се държиш перфектно и с родители, и с деца. Прибирах се разбита, издържах 6 месеца и дотам.
Склад за дрехи втора употреба.
Мръсотия, мизерия, студ.
Халето беше в една гора. Лятото вън имаше змии, зиме срещахме някоя лисица.
Пристигат контейнерите от чужбина, ние окачествяваме и пълнехме чували.
Намирахме по някоя умряла мишка из дрехите, а жената на бельото ревеше- използвани и мръсни гащи, превързочни материали..
Зимата работехме с якета, ръкавици и калци върху ботушите.
Нямаш право да говориш, и работиш бързо, иначе- забележки.
Шефовете бяха сирийци.
Минимална заплата, много ясно, в пликче.
Но се намираха чат пат евра, злато, и седяха хората.
Мръсотия, мизерия, студ.
Халето беше в една гора. Лятото вън имаше змии, зиме срещахме някоя лисица.
Пристигат контейнерите от чужбина, ние окачествяваме и пълнехме чували.
Намирахме по някоя умряла мишка из дрехите, а жената на бельото ревеше- използвани и мръсни гащи, превързочни материали..
Зимата работехме с якета, ръкавици и калци върху ботушите.
Нямаш право да говориш, и работиш бързо, иначе- забележки.
Шефовете бяха сирийци.
Минимална заплата, много ясно, в пликче.
Но се намираха чат пат евра, злато, и седяха хората.
О, да, дори и да няма нищо за вършене в молския магазин, трябва да си намираш. Подреждаш дрехите по номера към 120 пъти дневно и оправяш закачалките да са на равни разстояния една от друга. Толкова се бях побъркала, че като идех в някой друг магазин да разглеждам и пазарувам, ходех и им сгъвах дрехите по стилажите, подреждах им номерациите и нареждах закачалките То не е смешно, де. Но се усещах след 20-30 секунди и си излизах...
А „тайният клиент” е идеалния инструмент да превърнеш служителите си в тотални зомбита. Най-вече по-алчните и нестабилните психически. Имах колеги, дето се бяха вманиачили и смятаха всеки тъпак, дето се заяжда за тайния клент. Защото тайния клиент по правило се държи зле с продавача, за да провокира скандал и после да му отрежат на продавача бонуса. Тия неверояни 20 лв бонус Имала съм колежки, дето са ревали със сълзи и глас, защото са обслужили тайния клиент „лошо” и рейтинга на магазини ни е спаднал. Ще кажеш, че им е бащиния този магазин. Абе.. денят, в който си намерих друга работа и напуснах, беше най-щастливия в живота ми.
То не е смешно, де. Но се усещах след 20-30 секунди и си излизах...А „тайният клиент” е идеалния инструмент да превърнеш служителите си в тотални зомбита. Най-вече по-алчните и нестабилните психически. Имах колеги, дето се бяха вманиачили и смятаха всеки тъпак, дето се заяжда за тайния клент. Защото тайния клиент по правило се държи зле с продавача, за да провокира скандал и после да му отрежат на продавача бонуса. Тия неверояни 20 лв бонус
Имала съм колежки, дето са ревали със сълзи и глас, защото са обслужили тайния клиент „лошо” и рейтинга на магазини ни е спаднал. Ще кажеш, че им е бащиния този магазин. Абе.. денят, в който си намерих друга работа и напуснах, беше най-щастливия в живота ми.Ужас, голям терор си изкарала. И на продавачите, не им е лесно.
Хей, аз пък съм била таен клиент. Сладка работа..😂
Ама, вие в магазин ли сте работили, или в досиетата Х? 
Хей, аз пък съм била таен клиент. Сладка работа..😂
Ама, вие в магазин ли сте работили, или в досиетата Х?
Хей, аз пък съм била таен клиент. Сладка работа..😂
Аха! Значи ти си един от Бродниците, които обикалят магазините и не оставят продавачите да спят спокойно
Не те е срам! Хей, аз пък съм била таен клиент. Сладка работа..😂
Ама, вие в магазин ли сте работили, или в досиетата Х? Разкажете някой интересен случай в кариерата еи на таен клиент.
На 19 години правех промоции за различни фирми по веригите.
Скрит текст:
Осем до десет часа права и все усмихната трябваше да заговарям клиентите и да им предлагам това, което рекламирам. Правех им "скенер" на косата, за да им кажа какъв шампоан да си купят, препоръчвах им кърпи за почистване на колата, ядях киви с кората пред тях, за да им покажа, че може с обелка, пръсках с парфюми и си "умирах от щастие" заради уханието.. Бях за съжаление сама на промоциите (и да имаше друга, беше на друг етаж) и ми беше трудно - и с усмихването нон-стоп, и стоенето права, и дрънкането на разни рекламни шаблони, разкарването любезно на досадници, игнора на изнервените клиенти.. Но признавам, че плащаха добре и не съжалявам, че тогава се навих.
И аз имам няколко работни дни като промоутърка, които мога да сложа към графа кофти работа. Промотирах цигари, облечена като някоя фея от приказките, а навън беше зима. Все ме слагаха до вратите на магазините, за да дебна клиентите като влизат. Беше кошмарно досадно да говоря заучените фрази, цял ден на крак, изслушах личните драми на всички продавачки и касиерки. Парадоксът беше, че рекламирам цигари, а не пуша, даже са ми неприятни, а трябваше да убеждавам разни хора да си купят. Също така облечена като фея, все мъже се спираха, а промотирах дамски цигари с розова опаковка. Познайте кой мъж ще си купи, само.се спираха на лафче. А жените ме гледаха с пренебрежение и възмущение. Пък аз съм такъе интроверт и хич не мога да досаждам на някой като ми каже „Не искам”. Ще питате защо въобще съм се навила на тази работа, просто правех услуга да замествам приятелка и парите наистина бяха много добри. Но не е за мен тази работа, повече не се навих.
Работила съм като сервитьорка почти 10 години. Смея да твърдя, че в зависимост от мястото е в пъти по-добре заплатено от повечето работи. Карала съм смени по 12-14часа и отгоре, но много рядко. Не ми се вижда тежко. Така или иначе съм свикнала да съм по цял ден на крак и физически активна.
Най-лошата и психически тежка работа за мен беше като фактурист в един офис. 😁 Цял ден без движение, вторачена в компютър, безкрайни таблици, заявки, документи и архиви... Изкарах 3 месеца, а все още ми се струва че са били 3 години.
Така че доста си зависи от човека.
Най-лошата и психически тежка работа за мен беше като фактурист в един офис. 😁 Цял ден без движение, вторачена в компютър, безкрайни таблици, заявки, документи и архиви... Изкарах 3 месеца, а все още ми се струва че са били 3 години.
Така че доста си зависи от човека.
Физически беше най-трудно на пазар, напълно открит, работата сама по себе си беше приятна, колеги и конкуренцията веселяги, по цял ден лаф и смехории, но зимата... Бях много зле с парите и не можех да си позволя хубави апрески и ползвах такива китайски, които пропускаха още по пътя ми за работа. Отивах на работа с мокри крака и краката ми стояха цял ден заровени в сняг, нон-стоп замръзнали крака. Имаш и по 1 час сутрин и 1 час вечер вадене/прибиране на маса, ти си с 100 пласта дрехи, които ти пречат да се движиш. Не съжалявам изобщо за тази работа, сега не боледувам изобщо, а ако случайно някакво вирусче хвана за 1-2 дена минава без лекарства.
Психически беше най-трудно във фирма за мобилен оператор, напрежението е ужасно, не искам да обяснявам, защото не искам да си спомням.
А като цяло комбинирано от двете бяха работите по морето. Цял ден на крак, туристи, подути крака, някви измислени осигурени квартири с досадни съквартиранти колеги... Най-накрая те изгонят без да платят. Много бързо ми мина мерака да работя по черноморието.
Не съжалявам изобщо за тази работа, сега не боледувам изобщо, а ако случайно някакво вирусче хвана за 1-2 дена минава без лекарства. Психически беше най-трудно във фирма за мобилен оператор, напрежението е ужасно, не искам да обяснявам, защото не искам да си спомням.
А като цяло комбинирано от двете бяха работите по морето. Цял ден на крак, туристи, подути крака, някви измислени осигурени квартири с досадни съквартиранти колеги... Най-накрая те изгонят без да платят. Много бързо ми мина мерака да работя по черноморието.
Е, има ли хора, дето да нямат „хубави” спомени от работа по Черноморието. Първи курс, първа работа, при познати на нашите на Златни пясъци. Работя на бар, на 4 часа, всеки ден без почивка, защото съм САМО на 4 часа. От 20-24 часа. Реално бачкаш до 1-2-3 пре нощта. Колегите, стари кучета, се държат като с парцал с теб, а и си връзкарка... Осигурен транспорт няма, по нощите се чудиш как да се прибереш във Варна. Накрая заплатата 200-300 лв, защото си на половин ден... Преди 12 години говоря. Бакшиши почти няма, защото старите ги прибират. А бях с връзки, моля ви се, от тогава съм пас за работа по Черноморието.
Най-тежката определено беше огняр на печки с въглища в продължение на един сезон или 6 месеца.
Ставане в 4 и нещо, в 5 ме взимаха с кола и се ходеше по обектите/блокове с локално парно на въглища.
Имах 5-6 обекта и свършвах към 11-12 часа. Работата се състоеше да загася тлеещите стари въглища, да се изчисти печката, да се натовари всичко в кофа/казан, който след това се изхвърля. След това се зарежда с въглища и се пали, накрая се прехвърлят няколко колички въглища до печката, за да има за зареждане за следващият път.
Вътре беше мега прашно-седеше се с шал на лицето и мега топло, 35 градуса поне, след това като излизах навън,. за да стигна другия обект ново 20, понеже е студено..
Макар да се свършваше рано, беше много изморително и най-важното нямах нито един почивен ден в тези 6 месеца.
Ставане в 4 и нещо, в 5 ме взимаха с кола и се ходеше по обектите/блокове с локално парно на въглища.
Имах 5-6 обекта и свършвах към 11-12 часа. Работата се състоеше да загася тлеещите стари въглища, да се изчисти печката, да се натовари всичко в кофа/казан, който след това се изхвърля. След това се зарежда с въглища и се пали, накрая се прехвърлят няколко колички въглища до печката, за да има за зареждане за следващият път.
Вътре беше мега прашно-седеше се с шал на лицето и мега топло, 35 градуса поне, след това като излизах навън,. за да стигна другия обект ново 20, понеже е студено..
Макар да се свършваше рано, беше много изморително и най-важното нямах нито един почивен ден в тези 6 месеца.
Най-изморителната физически и психически работа ми беше 12 години фризьорка. Стоиш 10 часа на крак, нямаш право да седнеш. Ако нямаш клиент, чистиш витрини, пода, мивки и т.н. Дори да съм била с 39 градуса температура, не са ме пускали да си ходя. Клиенти са ме псували, една жена дори дойде да ме бие, понеже съм дала визитна картичка на мъжа й. Винаги трябва да се усмихваш, колкото и да е неприятен клиентът. Някои миришат на алкохол, пот и т.н. Мръсни коси...Оперираха ми ръката от претоварване и получих страшни проблеми с гърба. След 15 клиенти за 1 ден съм ревала от болки в гърба и краката. Ти умираш от болка, а трябва да слушаш кой се разболял от рак и умира, кой се развежда, кой мрази шефа си и на кого са му изневерили. Една я бяха докарали директно от болницата след опит за самоубийство да й измия кръвта от врата и косата, където се е бесила, и да я боядисам.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.
Психически ужасно - медицинска сестра в онкология...Много тъжно и депресиращо. Има и хубави моменти, чудеса се случват, но рядко. Когато трябваше да се крия по 2 пъти на смяна да рева, напуснах. И не, не се свиква с болестта и смъртта.
Продавачка на сергия за слънчеви очила, в безработните месеци след завършването на университета. Издържах два дни. Физически не е тежко, но собственикът очакваше да "омайваме" по възможност купувачите. Аз не го мога и не ми е приятно да се опитвам. Отделно ме беше срам и страх да не ме види някой познат и да си каже: тая некадърничка не може да си намери работа по специалността. Ирационално уж, ама... 
Друга работа, дето да не е на бюро, не съм вършила. При две от работите ми най-"тежко" ми беше ниското заплащане, иначе от самата работа и от колегите нямах оплаквания; при една - това, че беше свързана с принудително изпълнение, тоест работа като на бирника от "Андрешко", със съответно настроени длъжници.
Друга работа, дето да не е на бюро, не съм вършила. При две от работите ми най-"тежко" ми беше ниското заплащане, иначе от самата работа и от колегите нямах оплаквания; при една - това, че беше свързана с принудително изпълнение, тоест работа като на бирника от "Андрешко", със съответно настроени длъжници.
Най-изморителната физически и психически работа ми беше 12 години фризьорка. Стоиш 10 часа на крак, нямаш право да седнеш. Ако нямаш клиент, чистиш витрини, пода, мивки и т.н. Дори да съм била с 39 градуса температура, не са ме пускали да си ходя. Клиенти са ме псували, една жена дори дойде да ме бие, понеже съм дала визитна картичка на мъжа й. Винаги трябва да се усмихваш, колкото и да е неприятен клиентът. Някои миришат на алкохол, пот и т.н. Мръсни коси...Оперираха ми ръката от претоварване и получих страшни проблеми с гърба. След 15 клиенти за 1 ден съм ревала от болки в гърба и краката. Ти умираш от болка, а трябва да слушаш кой се разболял от рак и умира, кой се развежда, кой мрази шефа си и на кого са му изневерили. Една я бяха докарали директно от болницата след опит за самоубийство да й измия кръвта от врата и косата, където се е бесила, и да я боядисам.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.
Как издържа толкова време?
Най-тежката ми работа беше отдавна - като ученичка имахме задължителна бригада в консервен комбинат.Беше по времето на социализма.Работехме на смени наравно с другите работници.Ставахме в 4 часа сутрин,работехме на поточна линия,гребяхме вряла смес паприкаш и пълнихме бурканите,миехме буркани,рязане на зеленчуци и др.Спяхме в бараки по 15 човека/ то но можеше да се спи, защото един си пуснал радио,друг приказва и т.н./После недоспали отивахме на поточната линия.Бани- общи ,никога няма топла вода .Брала съм и тютюн на бригада.Пак се става в 4 ,листата лепят по ръцете ,боли те кръста .И въпреки всичко смятам,че на сегашните млади хора е в пъти по-трудно от преди във всяко отношение.Децата ми също работят.Знам за отношение на клиенти ,на шефове.
Най-тежката ми работа продължи 2 дни точно, защото не издържах и се махнах - едно лято още бяхме ученици, моята приятелка ме нави в някакъв склад за превръзки да работим, намерила си работа там. Ами такава мизерия нямаше - превръчки по земята, настъпвани ти изсипват с чували и ти сортираш. Ужас. Нямаш право да сядаш, да говориш и само една почивка от 15 мин. На втория ден направо избягах с писъци, а оттогава и внимавам какви купувам. После и в един хранителен магазин бая зор видях с някакви тенекии със сирене, но студентството изискваше жертви. 
Най-изморителната физически и психически работа ми беше 12 години фризьорка. Стоиш 10 часа на крак, нямаш право да седнеш. Ако нямаш клиент, чистиш витрини, пода, мивки и т.н. Дори да съм била с 39 градуса температура, не са ме пускали да си ходя. Клиенти са ме псували, една жена дори дойде да ме бие, понеже съм дала визитна картичка на мъжа й. Винаги трябва да се усмихваш, колкото и да е неприятен клиентът. Някои миришат на алкохол, пот и т.н. Мръсни коси...Оперираха ми ръката от претоварване и получих страшни проблеми с гърба. След 15 клиенти за 1 ден съм ревала от болки в гърба и краката. Ти умираш от болка, а трябва да слушаш кой се разболял от рак и умира, кой се развежда, кой мрази шефа си и на кого са му изневерили. Една я бяха докарали директно от болницата след опит за самоубийство да й измия кръвта от врата и косата, където се е бесила, и да я боядисам.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.
Другото, което косвено беше гадно, е след като завърших психология, когато работих с екипите за почистване към железниците. Т.е. след като има "инцидент" със самоубиец, те чистят влака. Аз не съм чистила, но съм виждала работното им място, понеже ги обучавахме как да се справят с такива ситуации. Да работиш с машинисти, които са прегазили самоубиец, също не е много приятно да се слуша. Обучавахме ги и какво да направят, ако видят човек на релсите. Това за мен не беше проблем де, в сравнение с тежката работа във фризьорския салон.
Как издържа толкова време?
Бях нова в Швейцария, не говорех добре езика, нямах гражданство и нямаше друга работа. Бившият ми мъж държеше да нося пари и не му пукаше как се чувствам. Насили ме да стоя там, докато не ме уволниха, защото си оперирах ръката. Още сънувам, че работя там. Всяка нощ. Ходя на психотерапия, но сънищата не спират. Развих тревожно разстройство, защото все ме заплашваха с уволнение. Страх ме е от шефове и от тормоз от колеги. Затова сега съм щастлива домакиня и работя малко от къщи с клиенти, които идват у нас или аз ходя у тях. Те знаят цялата история и са много мили. Всичките казват да съдя салона, но не ми се занимава. Питат ме как съм издържала...ами и аз не знам. От глупост и липса на самочувствие, че и аз мога нещо. Все ми казваха, че съм тъпа чужденка, и аз тогава го вярвах.
Най-тежко ми е било близо 3 години работата като куриер. Сутрин трябваше да товаря в 7, а пък аз по никакъв начин не успявах да се наспивам и редовно закъснявах, след което пишеш писмени обяснения и понякога те глобяват. Вечер разтоварвах около 8, докато се отчета, докато се прибера, ставаше 10. Детето ми беше на 4 като почнах там и го гледах съвсем сама без помощ отникъде. Никога няма да забравя около 20-те човека в нашия екип, които ми знаеха ситуацията и всички се занимаваха с нас. В детската градина имаха огромен списък с имената на много хора, които имат право да ми вземат детето. Аз работех в друг район и колегите го взимаха в 6 ч. и после се правеха някакви комбинации да стигне до мен, докато свърши работния ден. После склададжиите го занимаваха, по фирмите ни хранеха, изобщо не знам това дете ще ми прости ли някога, че всяка неделя спях до късния следобед, защото само тогава почивах, че една приказка не съм му прочела, че на едно тържество не съм отишла за тези три години ...Твърди, че било много забавно, ама аз дали ще си простя ... После май успях да наваксам, но факт е, че тия три години минаха като сън и даже не знам как, и няма да се върнат.
От друга страна, добре се плащаше, а с колегите и преките ми шефове си бяхме като семейство. И самата работа като работа ми харесва, просто това работно време и това вечно бързане е голяма жестокост.
От друга страна, добре се плащаше, а с колегите и преките ми шефове си бяхме като семейство. И самата работа като работа ми харесва, просто това работно време и това вечно бързане е голяма жестокост.
Явно зависи от това кой какво натоварване може да издържи- физическо или психическо. Аз определено предпочитам физическото, наспивам се, почивам си и заминава. Ама психическото може да стои с тебе много дълго време.
Много е важно човек да не дава здравето си за пари, защото после не се знае дали изкараните пари ще стигнат да си купи пак здравето.
Много е важно човек да не дава здравето си за пари, защото после не се знае дали изкараните пари ще стигнат да си купи пак здравето.
До човек е, но и от количеството натоварване зависи също, не само от вида.
----
Горе четох мненията на потребителката, която писа как била продавачка в мол и я карали да не стои без работа. Аз, като вляза в магазин за дрехи, ако видя паднала или изхлузена от закачалката дреха, понякога я поправям, с идеята, че иначе трябва да го направят продавачките, а те сигурно го правят по сто пъти на ден и им е писнало. А то се оказва, че ако нямат достатъчно подобна работа, трябва сами да си намират, според шефовете им, де, и един вид аз ги карам да се чудят какво друго да правят. Това май е просто на принципа "юркай го, че да няма време да мисли за глупости / да знае кой командва", който е присъщ на не много приятни хора. Не вярвам да е измислено в чист интерес на работата.
----
Горе четох мненията на потребителката, която писа как била продавачка в мол и я карали да не стои без работа. Аз, като вляза в магазин за дрехи, ако видя паднала или изхлузена от закачалката дреха, понякога я поправям, с идеята, че иначе трябва да го направят продавачките, а те сигурно го правят по сто пъти на ден и им е писнало. А то се оказва, че ако нямат достатъчно подобна работа, трябва сами да си намират, според шефовете им, де, и един вид аз ги карам да се чудят какво друго да правят.
Това май е просто на принципа "юркай го, че да няма време да мисли за глупости / да знае кой командва", който е присъщ на не много приятни хора. Не вярвам да е измислено в чист интерес на работата. 
Най-тежката ми работа беше като студентка на бригада в Шотландия - бране на ягоди. По 11-13ч на ден на колене или клекнала или с превит кръст. Прибирали сме се в 11 вечерта на моменти. Годината беше плодородна и имаше страшно много реколта и трябваше да се обере. Умирахме от жега по тунелите, ставаше ни лошо.. то и затова англичаните не искат да я работят тая работа. Оттам се сдобих с проблеми в кръста, които си имам и до днес 8г по-късно 
Най-трудно се работи с хора и с пари.
Много интересна тема! Хубаво е да се видят различни гледни точки, защото много хора омаловажават чуждия труд, без да го познават.
Като студентка съм работила и като барман, и като сервотьор, но най-тежко ми беше брането на плодове в Испания и то не за друго, а заради жегата - 8 часа на ден под слънцето си е смазващо.
Сега професията ми е учител и мога да кажа, че има дни, в които съм смазана от психическо и умствено натоварване.
Като студентка съм работила и като барман, и като сервотьор, но най-тежко ми беше брането на плодове в Испания и то не за друго, а заради жегата - 8 часа на ден под слънцето си е смазващо.
Сега професията ми е учител и мога да кажа, че има дни, в които съм смазана от психическо и умствено натоварване.
Работих месец и половина като сервитьорка между гимназията и университета. Издържах само защото, знаех, че скоро се махам. Не ми тежеше физическото усилие, а психическото. Пияни клиенти, подмятат ти неприлични реплики, гледат те като стока за продан, бършеш повръщано, миеш опикани тоалетни... Шефът ти разправя, че нямало нищо лошо в проституцията, изкарвало се много повече. Най-щастлива бях в последния си ден там. Не вървях, ами направо летях.
Ужасно се чувствах и на първата си постоянна работа в малка семейна фирмичка за резервни авточасти. Изкарах шест месеца и напуснах по свое желание. Шефът се взел за полубог, той коли, той беси и ти обяснява, че няма практика да плаща осигуровки в реален размер. Карат ти се, ако не искаш да нарушиш обичайната процедура, за да удовлетвориш поредната хрумка на шефа. Карат ти се, ако си нарушил обичайната процедура, за да удовлетвориш поредната хрумка на шефа и в резултат нещо се е объркало. Над 40 часа извънреден труд месечно. Всичко беше организирано в ущърб на работника. Събрания извън работно време, на които шефът говори по час и нищо не казва, но и не можеш да ги пропуснеш. Самата работа беше лека и приятна, но толкова зле се чувствах, че преди да тръгна сутрин, ми се искаше да се тръшна пред вратата и да се разрева. Напуснах с кеф, макар да ми натъртиха, че заради високите си, почти невъзможни изисквания, правя голяма грешка, но няма страшно - млада съм била, щяла съм да се поправя.
Иначе съм работила по студентски бригади в чужбина, по 16-17 часа на ден, но въобще не ми е тежало. Обичах си и работата, и колегите, и въпреки огромното натоварване, съм била щастлива.
Ужасно се чувствах и на първата си постоянна работа в малка семейна фирмичка за резервни авточасти. Изкарах шест месеца и напуснах по свое желание. Шефът се взел за полубог, той коли, той беси и ти обяснява, че няма практика да плаща осигуровки в реален размер. Карат ти се, ако не искаш да нарушиш обичайната процедура, за да удовлетвориш поредната хрумка на шефа. Карат ти се, ако си нарушил обичайната процедура, за да удовлетвориш поредната хрумка на шефа и в резултат нещо се е объркало. Над 40 часа извънреден труд месечно. Всичко беше организирано в ущърб на работника. Събрания извън работно време, на които шефът говори по час и нищо не казва, но и не можеш да ги пропуснеш. Самата работа беше лека и приятна, но толкова зле се чувствах, че преди да тръгна сутрин, ми се искаше да се тръшна пред вратата и да се разрева. Напуснах с кеф, макар да ми натъртиха, че заради високите си, почти невъзможни изисквания, правя голяма грешка, но няма страшно - млада съм била, щяла съм да се поправя.
Иначе съм работила по студентски бригади в чужбина, по 16-17 часа на ден, но въобще не ми е тежало. Обичах си и работата, и колегите, и въпреки огромното натоварване, съм била щастлива.
Да не бива, да се подценява човешкият труд. Какъвто и да е. Темата я пуснах, защото се ядосах за държанието на хора към една чистачка. Все едно е някъкъв боклук. Нарочно чоплеха семки, смееха ѝ се абе направо ужас. Вместо да сме благодарни, че е чисто някой правят на пук, а и жената си изкарва парите с честен труд, нито е откраднала, нито нищо. Жалко е.
Цитат
Шефът се взел за полубог
Цитат
Иначе съм работила по студентски бригади в чужбина, по 16-17 часа на ден, но въобще не ми е тежало.
Колкото до простаците с подигравки към чистачката,според мен се успокояват така за собственият си живот на неудачници.Аз съм говорила с циганки чистачки в мобилна фирма за почистване.Бяха най-доволни от отношението и спокойствието в британският културен център.Сравняваха с наши фирми,в които работят.
Най-зле психически се чувтсвах точно в такава семейна 'фирмичка', в която ти натъртват колко те ценят и как няма да намериш по-добро и ти измислят всякакъв допълнителен труд, че да не скучаеш, макар и да не ти влиза в задълженията. Най-обичах и аз събранията, които е видно, че шефът прави от скука и от факта, че не му се прибира у тях, а ти само това искаш и чакаш. Винаги извън работно време, разбира се. За това донякъде харесвам системата със заплащането на час - да видим как ще те задържи извънредно да бръщолеви глупости, несвързани с работата конкретно, като знае, че от джоба му излизат тия пари. Много се изкефих като напуснах от въпросната фирмичка. В подобни фирми, персоналът е като някакъв сорт забавление за шефовете, един вид да им разнообразява сивото ежедневие. 
Силвър, в чужбина по принцип успяват да разграничат личното от професионалното. Шефовете хем спазват нужната дистанция, хем се държат с чистачките като с хора с равни права, въпреки йерархията.
Аз за моя началник бях готова и в огъня да стъпя и дори се е случвало да оставам с часове след работа без да ми плащат.
За мен нивото на мениджмънта в България е много ниско, особено в малките семейни фирмички, където собствениците наистина са се взели толкова на сериозно, че си позволяват да мачкат хората, както им дойде.
Това с депресията наистина е вярно. Още си спомням първото ми връщане от чужбина - разбитите тротоари, намръщените физиономии, спомена за които в чужбина много бързо избледнява. След бурното посрещане у дома, влизам в хола и пускам телевизора - новините тъкмо почваха и още си спомням водещите акценти: "Токът поскъпва" и "Пенсиите няма да бъдат увеличавани". Усетих някаква адска безнадеждност и си беше депресиращо.
Факт е, че ако не бях работила навън и не бях видяла как хората възприемат себе си, как ценят труда си, едва ли щях да се опълча на собственик на фирма и да поискам справедливост ("поисках" си осигуровки на пълна заплата). В чужбина не само ми стана ясно, че ако сама не защитя интереса си, никой няма да го направи вместо мен, но и ми показаха как да го правя. Иначе тук все са ми повтаряли да си мълча, да не се обаждам, да не би някой да се обиди или да си помисли нещо лошо за мен.
Аз за моя началник бях готова и в огъня да стъпя и дори се е случвало да оставам с часове след работа без да ми плащат.
За мен нивото на мениджмънта в България е много ниско, особено в малките семейни фирмички, където собствениците наистина са се взели толкова на сериозно, че си позволяват да мачкат хората, както им дойде.
Това с депресията наистина е вярно. Още си спомням първото ми връщане от чужбина - разбитите тротоари, намръщените физиономии, спомена за които в чужбина много бързо избледнява. След бурното посрещане у дома, влизам в хола и пускам телевизора - новините тъкмо почваха и още си спомням водещите акценти: "Токът поскъпва" и "Пенсиите няма да бъдат увеличавани". Усетих някаква адска безнадеждност и си беше депресиращо.
Факт е, че ако не бях работила навън и не бях видяла как хората възприемат себе си, как ценят труда си, едва ли щях да се опълча на собственик на фирма и да поискам справедливост ("поисках" си осигуровки на пълна заплата). В чужбина не само ми стана ясно, че ако сама не защитя интереса си, никой няма да го направи вместо мен, но и ми показаха как да го правя. Иначе тук все са ми повтаряли да си мълча, да не се обаждам, да не би някой да се обиди или да си помисли нещо лошо за мен.
Аз съм работила и във две ферми в Англия, едната за цветя, другата за череши и малини, но не го смятам за чак толкова тежко. Едно, че знаеш, че е за 2-3 месеца, друго, че като изключим тежкото физическо натоварване, е като детски лагер, не мислиш за нищо. Това е един от най-лежерните и забавни периоди в живота ми. Запознаваш се с много нови хора, научаваш нови неща, дори някак усетих една връзка с природата. Особено във фермата за цветя, полета с нарциси на брега на океана, направо се пренасяш в друго време. Много мил спомен ми е, въпреки калта и студа.
Иначе в складовете, начело с Амазон е гърч. Постоянно има петиции и репортажи за нечовешките условия на труд, но общо взето нищо не се променя. И там е имало мениджъри, и то на не особено високо ниво, които се взимат за велики. Имахме един французин, който в крайна сметка и бой яде.
В България не съм попадала на кофти работодатели, но може и на късмет да е било.
Иначе в складовете, начело с Амазон е гърч. Постоянно има петиции и репортажи за нечовешките условия на труд, но общо взето нищо не се променя. И там е имало мениджъри, и то на не особено високо ниво, които се взимат за велики. Имахме един французин, който в крайна сметка и бой яде.
В България не съм попадала на кофти работодатели, но може и на късмет да е било.
Най-неприятната ми и тежка работа до сега е като камериерка. На бригада в Америка си намерих втора работа - камериерка в мотел. Ами, не съм сигурна дали издържах една цяла седмица. Сума ти препарати ползвахме, направо беше трудно да се диша след пръскане с какво ли не. Чистиш кочини, влачиш на ръце прахосмукачки, спално бельо - не ни даваха колички там. Абе, гадно. Намерих един единствен път бакшиш от 5 долара и му се радвах сякаш са 5000. А 100-те долара, които ми платиха за седмицата все още чувствам като ''най-изработените'' в живота ми.
За себе си съм казала, че освен ако не умирам от глад, това повече няма да го работя.
Иначе основната ми работа там беше опрератор на люлки в лунапарк. По 10-12 часа на крак, забранено е да сядаш, а и нямаш къде, навън, на открито, кога слънце, кога дъжд, с 2 почивки по 15 минути само. Обичах си работата, а след смяна се събирахме всички колеги. Прекрасни спомени си пазя
За себе си съм казала, че освен ако не умирам от глад, това повече няма да го работя.
Иначе основната ми работа там беше опрератор на люлки в лунапарк. По 10-12 часа на крак, забранено е да сядаш, а и нямаш къде, навън, на открито, кога слънце, кога дъжд, с 2 почивки по 15 минути само. Обичах си работата, а след смяна се събирахме всички колеги. Прекрасни спомени си пазя
До човек е, но и от количеството натоварване зависи също, не само от вида.
----
Горе четох мненията на потребителката, която писа как била продавачка в мол и я карали да не стои без работа. Аз, като вляза в магазин за дрехи, ако видя паднала или изхлузена от закачалката дреха, понякога я поправям, с идеята, че иначе трябва да го направят продавачките, а те сигурно го правят по сто пъти на ден и им е писнало. А то се оказва, че ако нямат достатъчно подобна работа, трябва сами да си намират, според шефовете им, де, и един вид аз ги карам да се чудят какво друго да правят. Това май е просто на принципа "юркай го, че да няма време да мисли за глупости / да знае кой командва", който е присъщ на не много приятни хора. Не вярвам да е измислено в чист интерес на работата.
----
Горе четох мненията на потребителката, която писа как била продавачка в мол и я карали да не стои без работа. Аз, като вляза в магазин за дрехи, ако видя паднала или изхлузена от закачалката дреха, понякога я поправям, с идеята, че иначе трябва да го направят продавачките, а те сигурно го правят по сто пъти на ден и им е писнало. А то се оказва, че ако нямат достатъчно подобна работа, трябва сами да си намират, според шефовете им, де, и един вид аз ги карам да се чудят какво друго да правят.
Това май е просто на принципа "юркай го, че да няма време да мисли за глупости / да знае кой командва", който е присъщ на не много приятни хора. Не вярвам да е измислено в чист интерес на работата.В по-скъпите магазини с малък човекопотоп е така обикновено. Аз работих в такъв детски магазин, то скъпотия до шия. Беше забранено да стоим и да не правим нищо, стола пък беше направо мръсна дума. Ако нямаш работа и всичко е подредено трябва да разгъваш и загъваш наново дрехи. Гледат те на камерите нон-стоп и ти звънят ако бездействаш да те попитат "всичко наред ли е".
По повод чужбина. Да, тук трудът се цени. Не е никакъв проблем да влезеш в банка, магазин или на лекар с работните дрехи от строежа. На ММ му беше странно, че не трябва да се връща вкъщи да се преоблича. Ходил си на работа и това се уважава. Никой не се подиграва на чистачка. Но и тук има лоши шефове. Позволяват си тормоз, колкото законът позволява. Не може да ти бави заплата и да не плаща осигуровки, но ще ти я изкара през носа. Много се дразнят, ако си болен и очакват и на смъртния си одър да си на работа. Но има и добри шефове. И такъв съм имала, зависи на кого ще попаднеш. На ММ шефът например, собственикът на фирмата милионер, е идвал да ни носи лично мебелите, когато се местихме. Седна после на пода и пи бира с нас. Заварвала съм работниците в офиса да пият бира, а той да чисти тоалетната. Сори за офтопика.
Да, болничен тук в САЩ в направо мръсна дума, ама те не са социална държава като цяло, та ако няма да бачкаш.. Направо ги съжалявам възрастни хора на по 70г в хранителния магазин подреждат стока, или ти прибират покупките в торбичка. Работа до откат.
Това с камерите направо избива рибата - и ние във въпросната малка фирма имахме такива и шефовете гледат нон стоп и звънят, ако случайно не те виждат да вършиш нещо. Биг Брадър ряпа да яде.
Това с камерите направо избива рибата - и ние във въпросната малка фирма имахме такива и шефовете гледат нон стоп и звънят, ако случайно не те виждат да вършиш нещо. Биг Брадър ряпа да яде.
И аз оффтопик..
Вярно, че шефовете у нас се вземат за полубогове, но лошото е, че и персоналът ги приема за такива. Например някога си работех за шеф, който караше Бентли лимузина, но ни спря по 30 лв от заплатите, за да плати операция в чужбина на детето си. И всички колеги решиха, че съм изрод, щом не ми е жал за детето и съм против да ми спират пари за благотворителност, без да ме питат.
Тия 30лева до гроб ще ги помня с горчивина..
Вярно, че шефовете у нас се вземат за полубогове, но лошото е, че и персоналът ги приема за такива. Например някога си работех за шеф, който караше Бентли лимузина, но ни спря по 30 лв от заплатите, за да плати операция в чужбина на детето си. И всички колеги решиха, че съм изрод, щом не ми е жал за детето и съм против да ми спират пари за благотворителност, без да ме питат.
Тия 30лева до гроб ще ги помня с горчивина..
Каквито са шефовете, такива са и работниците.
Масово у нас, шефът е господ, може да прави всичко и често се подиграва с хората, може дори да вика, обижда и т.н.
Работниците или подчинените също масово се мислят за много по-умни и можещи от шефа или собственика.
И двете аномалии са много силно изразени у нас и много по-слабо в Европа.
Масово у нас, шефът е господ, може да прави всичко и често се подиграва с хората, може дори да вика, обижда и т.н.
Работниците или подчинените също масово се мислят за много по-умни и можещи от шефа или собственика.
И двете аномалии са много силно изразени у нас и много по-слабо в Европа.
Така е, работната етика в чужбина е удивителна направо.
Избягвам да влизам в спорове колко са ни ниски заплатите. Че са ниски, ниски са, но и производителността ни не е висока. Няма да полафим с колежката, да изпуша един фас, да се обадя на мъжа ми, да чуя детето какво прави... В чужбина ми беше забранено дори да ми се вижда телефона през джоба, и това още преди ерата на смартфоните. Дразня се, когато някой каже, че за толкова малко пари няма да се напъва да работи. А къде е гледал, когато е договарял заплата? И как очаква голяма заплата при минимум усилия? Отделно, че сред голяма част от населението още битуват представите за "престижни" и "срамни" професии.
Наскоро предложих на приятелка, която търси начин да си попълни бюджета, да си намери да чисти 1-2 входа и тя ми се обиди. Не била толкова възрастна, все още била достатъчно работоспособна за редовна работа.
Избягвам да влизам в спорове колко са ни ниски заплатите. Че са ниски, ниски са, но и производителността ни не е висока. Няма да полафим с колежката, да изпуша един фас, да се обадя на мъжа ми, да чуя детето какво прави... В чужбина ми беше забранено дори да ми се вижда телефона през джоба, и това още преди ерата на смартфоните. Дразня се, когато някой каже, че за толкова малко пари няма да се напъва да работи. А къде е гледал, когато е договарял заплата? И как очаква голяма заплата при минимум усилия? Отделно, че сред голяма част от населението още битуват представите за "престижни" и "срамни" професии.
Наскоро предложих на приятелка, която търси начин да си попълни бюджета, да си намери да чисти 1-2 входа и тя ми се обиди. Не била толкова възрастна, все още била достатъчно работоспособна за редовна работа.
Така е, работната етика в чужбина е удивителна направо.
Избягвам да влизам в спорове колко са ни ниски заплатите. Че са ниски, ниски са, но и производителността ни не е висока. Няма да полафим с колежката, да изпуша един фас, да се обадя на мъжа ми, да чуя детето какво прави... В чужбина ми беше забранено дори да ми се вижда телефона през джоба, и това още преди ерата на смартфоните. Дразня се, когато някой каже, че за толкова малко пари няма да се напъва да работи. А къде е гледал, когато е договарял заплата? И как очаква голяма заплата при минимум усилия? Отделно, че сред голяма част от населението още битуват представите за "престижни" и "срамни" професии.
Наскоро предложих на приятелка, която търси начин да си попълни бюджета, да си намери да чисти 1-2 входа и тя ми се обиди. Не била толкова възрастна, все още била достатъчно работоспособна за редовна работа.
Избягвам да влизам в спорове колко са ни ниски заплатите. Че са ниски, ниски са, но и производителността ни не е висока. Няма да полафим с колежката, да изпуша един фас, да се обадя на мъжа ми, да чуя детето какво прави... В чужбина ми беше забранено дори да ми се вижда телефона през джоба, и това още преди ерата на смартфоните. Дразня се, когато някой каже, че за толкова малко пари няма да се напъва да работи. А къде е гледал, когато е договарял заплата? И как очаква голяма заплата при минимум усилия? Отделно, че сред голяма част от населението още битуват представите за "престижни" и "срамни" професии.
Наскоро предложих на приятелка, която търси начин да си попълни бюджета, да си намери да чисти 1-2 входа и тя ми се обиди. Не била толкова възрастна, все още била достатъчно работоспособна за редовна работа.
За първи път виждам човек да разсъждава толкова трезво!!!
България е една от най-либералните държави за бизнес в Европа. Но има много хора, с манталитет тип “кво ще му работя на тоя за тея пари” и не работят. (Съчувствам на безработните, с причина - проблем).
Може да ме изтрият, но ние даваме на млада жена за чистене 800лв., плюс пътни, реално 900лв., защото и ги закръглям. Работи 8 часа, яде и почива, пуши, пие кафе. Всичко е в къщата. Давам аванси, помагам за лични неща. Момичето е младо и работи с желание. Много старателно. Радвам се, че не се подведох да не я взема, защото няма опит. (Не сме в столицата).
Има и такива хора...
Ако се говори за заплащане, да не е както трябва, но не е много ниско, както беше преди 15-20 години, в пъти по-добре е.
Дори да се гледа минималната, пак е скочила в пъти, но и малко хора са на минималната вече.
Аз не съм видял да се засили някой да работи повече през тези 15 години, все едно и също се говори и гледат колко се взимало по Европа и по-далеч.
Ами елементарни примери ще дам. У нас дори чистачките или хигиенистките, не могат да си свършат работата както трябва и веднага се дава обяснение, че за толкова пари това е..
Дори по части фирми и входове на жилищни сгради положението е плачевно, замазва се мръсотията и след това се мокри, да се види, че е минала и готово, но това не е чистене.
Имам пряко наблюдение в различни сфери и се вижда огромна разлика между работещите у нас и в чужбина.
У нас имам чувството, че 1/4 поне от работното времето отива за говорене, чат, кафе, цигари и т.н., като някъде отива и по 50%.
Само у нас, масово се виждат продавачки с цигарата пред магазина, говорещи със съседната продавачка и гледаща лошо, когато някой ще влиза в магазина ѝ. Такава не бих я държал и един ден, но всички са такива.. затворен кръг става.
Постоянното оплакване как нямат пари, но повечето са с модерни телефони на стойност минимум една тяхна заплата, пак само у нас може да се види. Който няма в чужбина пари, кара с телефон за 200-300лв не за 1300лв, камо ли за една тяхна заплата.
По-назад казах какво съм работил като най-тежка работа-огняр, само ще кажа, че беше в чужбина и през това време съм предлагал на 10+ души българи-безработни, мрънкащи и без пари да работят тази работа, понеже търсихме още хора и изненада.
Ами само като чуеха и казваха твърдо НЕ, предпочитаха да седят с месеци и години без работа и да карат на разни помощи, безплатна храна, някои дори спяха където заварят.
Дори да се гледа минималната, пак е скочила в пъти, но и малко хора са на минималната вече.
Аз не съм видял да се засили някой да работи повече през тези 15 години, все едно и също се говори и гледат колко се взимало по Европа и по-далеч.
Ами елементарни примери ще дам. У нас дори чистачките или хигиенистките, не могат да си свършат работата както трябва и веднага се дава обяснение, че за толкова пари това е..
Дори по части фирми и входове на жилищни сгради положението е плачевно, замазва се мръсотията и след това се мокри, да се види, че е минала и готово, но това не е чистене.
Имам пряко наблюдение в различни сфери и се вижда огромна разлика между работещите у нас и в чужбина.
У нас имам чувството, че 1/4 поне от работното времето отива за говорене, чат, кафе, цигари и т.н., като някъде отива и по 50%.
Само у нас, масово се виждат продавачки с цигарата пред магазина, говорещи със съседната продавачка и гледаща лошо, когато някой ще влиза в магазина ѝ. Такава не бих я държал и един ден, но всички са такива.. затворен кръг става.
Постоянното оплакване как нямат пари, но повечето са с модерни телефони на стойност минимум една тяхна заплата, пак само у нас може да се види. Който няма в чужбина пари, кара с телефон за 200-300лв не за 1300лв, камо ли за една тяхна заплата.
По-назад казах какво съм работил като най-тежка работа-огняр, само ще кажа, че беше в чужбина и през това време съм предлагал на 10+ души българи-безработни, мрънкащи и без пари да работят тази работа, понеже търсихме още хора и изненада.
Ами само като чуеха и казваха твърдо НЕ, предпочитаха да седят с месеци и години без работа и да карат на разни помощи, безплатна храна, някои дори спяха където заварят.
Ксения, това, което казваш е чудесно, обаче вашето не е точно бизнес. Осигурявате работа на колко, един човек, двама може би. Фирмите, които осигуряват почистване по домовете, какви заплати плащат, при какви условия?
А да си виждала заплати от типа 400 лева, бруто? Или 12 часа за 40 лева, пак бруто? В някои държави това се контролира.
Алекс, и цените са в пъти по-високи отпреди 20 години, не сме в норма, не още.
А да си виждала заплати от типа 400 лева, бруто? Или 12 часа за 40 лева, пак бруто? В някои държави това се контролира.
Алекс, и цените са в пъти по-високи отпреди 20 години, не сме в норма, не още.
Най-тежката работа която съм работил не е била физическа, а психическа изтощителна.
Преди 7 години работих в Изамет София. На третия месец напуснах. Такова унижение не бях виждал дори в училище. Единия от шефовете (сина на основателя) идваше и почваше да крещи: "Вие сте плужеци", "ти охлюв ли си бе, работиш като охлюв".
Няма да забравя как ме караше да върша неща за които хал хабер си нямах и думите му бяха: "Не ме интересува. Щом онези го правят (фирмата от която ги поръчвахме), значи и ти можеш."
Уволни охраната защото ги беше накарал да заредят акумулатора на SLS и нещо бяха оа***ли.
Най гадните ми 3 месеца от 14 г. стаж през живота ми. Още ми държи влага
Преди 7 години работих в Изамет София. На третия месец напуснах. Такова унижение не бях виждал дори в училище. Единия от шефовете (сина на основателя) идваше и почваше да крещи: "Вие сте плужеци", "ти охлюв ли си бе, работиш като охлюв".
Няма да забравя как ме караше да върша неща за които хал хабер си нямах и думите му бяха: "Не ме интересува. Щом онези го правят (фирмата от която ги поръчвахме), значи и ти можеш."
Уволни охраната защото ги беше накарал да заредят акумулатора на SLS и нещо бяха оа***ли.
Най гадните ми 3 месеца от 14 г. стаж през живота ми. Още ми държи влага
Най-тежката работа която съм работил не е била физическа, а психическа изтощителна.
Преди 7 години работих в Изамет София. На третия месец напуснах. Такова унижение не бях виждал дори в училище. Единия от шефовете (сина на основателя) идваше и почваше да крещи: "Вие сте плужеци", "ти охлюв ли си бе, работиш като охлюв".
Няма да забравя как ме караше да върша неща за които хал хабер си нямах и думите му бяха: "Не ме интересува. Щом онези го правят (фирмата от която ги поръчвахме), значи и ти можеш."
Уволни охраната защото ги беше накарал да заредят акумулатора на SLS и нещо бяха оа***ли.
Най гадните ми 3 месеца от 14 г. стаж през живота ми. Още ми държи влага
Преди 7 години работих в Изамет София. На третия месец напуснах. Такова унижение не бях виждал дори в училище. Единия от шефовете (сина на основателя) идваше и почваше да крещи: "Вие сте плужеци", "ти охлюв ли си бе, работиш като охлюв".
Няма да забравя как ме караше да върша неща за които хал хабер си нямах и думите му бяха: "Не ме интересува. Щом онези го правят (фирмата от която ги поръчвахме), значи и ти можеш."
Уволни охраната защото ги беше накарал да заредят акумулатора на SLS и нещо бяха оа***ли.
Най гадните ми 3 месеца от 14 г. стаж през живота ми. Още ми държи влага
За съжаление някои нямат избор, и търпят. Много добре, че си напуснал. За Богове ли се имат...
Цитат
Единия от шефовете (сина на основателя) идваше и почваше да крещи
А представете си как те следят постоянно с камери дали не си се подпрял на някоя маса в магазина, но когато имаше голям обир, който никой от персонала не е видял как е станал, тогава камерите не работеха. И за по-лесно всички, дори и тези, дето не сме били на работа изплащахме с месеци липсите... за по-лесно просто.
Не ме питайте как така никой не е видял крадец, който изнася цял щендер с дрехи... аз тогава бях в обедна почивка.
Не ме питайте как така никой не е видял крадец, който изнася цял щендер с дрехи... аз тогава бях в обедна почивка.
В складовете на Амазон също има камери, поне в по-големите. Наистина се забравя в един момент, докато не дойдат да ти направят забележка със снимка, че си се подпрял или говориш с някой. Но като цяло се случва рядко, основно следят дали се работи чрез сканирането на артикулите. Ако не се сканира 3 минути нищо системата го отчита, на ден, за 10 часа, имахме право на около 40 минути сумирано време, в което не е сканирано нищо. Ако отидеш 2 пъти до тоалетна може и да го надвишиш.
В Заландо е същото, и освен камерите охранители обикалят да следят, дали си с маска или не крадеш. На мен един ми направи забележка, че пуловера под фирмената тениска, е на черти(черно-тъмно сиво), не можело така. Трябва да е само черно, иначе той откъде да знаел, че не съм откраднала и облякла под тениската този "шарен" пуловер...
Много интересна тема.
Като цяло не съм работила физически тежка работа. Въпреки, че почти целият ми стаж е в производството, но основно като ръководител. Налагало се е да помагам, разбира се, но не е било често.
Обаче няма да забравя работата в един склад, контрол на товарене и разтоварване на тирове, изцяло навън.
Слава Богу, че само 1 година изкарах, такъв студ брах, че още треперя като си спомня.
Като цяло не съм работила физически тежка работа. Въпреки, че почти целият ми стаж е в производството, но основно като ръководител. Налагало се е да помагам, разбира се, но не е било често.
Обаче няма да забравя работата в един склад, контрол на товарене и разтоварване на тирове, изцяло навън.
Слава Богу, че само 1 година изкарах, такъв студ брах, че още треперя като си спомня.
Сега разбирам защо продавачките в магазините имат такъв изтормозен вид и са толкова кисели...или пък се усмихват неестествено..
Не е човешко да ги карат да стоят прави през цялото време и да ги следят постоянно все едно са престъпници...
Много ясно,че ще изглежда зле продавачката,след като е стояла часове наред права и вероятно изпитва болки в краката...
А аз мислех,че просто ги мързи...но сега им съчувствам..
Не е човешко да ги карат да стоят прави през цялото време и да ги следят постоянно все едно са престъпници...
Много ясно,че ще изглежда зле продавачката,след като е стояла часове наред права и вероятно изпитва болки в краката...
А аз мислех,че просто ги мързи...но сега им съчувствам..
Вени, а как си представяш работа на поточна линия? Шивачките, макар че седят, също работят с минимални почивки.
Интересно как в чужбина, на повечето места са усмихнати продавачите.
На мен в момента ми плащат на час за свършена работа. Почти няма как да разтягам времето, макар че никой не ми виси на главата.
Интересно как в чужбина, на повечето места са усмихнати продавачите.
На мен в момента ми плащат на час за свършена работа. Почти няма как да разтягам времето, макар че никой не ми виси на главата.
На поточната линия предполагам,че работата също ще е тежка.
Ама там поне линията върви ,имаш какво да правиш и не си длъжен да се усмихваш,защото не общуваш с клиенти.
Не разбирам защо продавачката да не може да седне ,когато няма хора и защо трябва да снове непрекъснато из магазина дори ,когато няма нужда от това..
И смятам,че ако продавачката е свежа и не я болят краката ,тя ще се усмихва естествено и общуването и с клиентите ще бъде по-пълноценно.
Ама там поне линията върви ,имаш какво да правиш и не си длъжен да се усмихваш,защото не общуваш с клиенти.
Не разбирам защо продавачката да не може да седне ,когато няма хора и защо трябва да снове непрекъснато из магазина дори ,когато няма нужда от това..
И смятам,че ако продавачката е свежа и не я болят краката ,тя ще се усмихва естествено и общуването и с клиентите ще бъде по-пълноценно.
Абе, безсмисленото юркане ще те ядоса и демотивира, независимо дали си на поточна линия, или в най-лъскавия магазин в мола.
На поточната линия освен че няма клиенти, няма и друг начин.
Вени, със сигурност има и една част природно мързеливи и намусени. С другото съм съгласна като цяло, разбира се.
На поточната линия освен че няма клиенти, няма и друг начин.
Вени, със сигурност има и една част природно мързеливи и намусени.
С другото съм съгласна като цяло, разбира се.
Не е така. Почивките са регламентирани. Не малко от вас се възмущават от пушещи, говорещи по телефона или ядящи продавачки.
Все пак и тези във веригите са продавачки, но не си го позволяват, защо другите се чувстват зле от този факт.
Чистачката ми получава заплата на час и няма да съм доволна да плащам за кафе, цигара или телефонен разговор.
Все пак и тези във веригите са продавачки, но не си го позволяват, защо другите се чувстват зле от този факт.
Чистачката ми получава заплата на час и няма да съм доволна да плащам за кафе, цигара или телефонен разговор.
Не знам дали си имала магазин, но работата не е само седене и сгъване на дрехи. Има доставки, склад, почистване.
Просто не намирам за нормално да си заплатена за 8 часа, а да отработваш 4. Мениджърите трябва да намерят смислено уплътняване на времето. Безмислено сгъване и разгъване не е полезно на никой.
Просто не намирам за нормално да си заплатена за 8 часа, а да отработваш 4. Мениджърите трябва да намерят смислено уплътняване на времето. Безмислено сгъване и разгъване не е полезно на никой.
Почивките са регламентирани.
Да, на хартия. Имало е дни, в които има толкова работа, че едвам отиваш до тоалетна. Прави се, защото клиента е на първо място. Ако кажеш, че излизаш почивка, те гледат все едно си убил човек. Разбира се, не си тръгваш по-рано. Не ти се компенсира.
На продавачката, а и на всеки работник, служител се плаща за 8часа труд (ако няма други уговорки и работно време).
Това не означава, че плътно 8часа този служител ще има работа (в зависимост за какво работно място става въпрос).
Ако в един магазин няма клиент, продавача си е свършил всичката друга работа, то той няма вина,че клиент не е влязъл. И не виждам никакъв проблем да седне на стол за 5-10-15мин.
Само че има работодатели, които обичат да се правят на велики и щом плащат за 8часа труд, то означава 8часа този служител да се щура като ненормален и да прави безсмислени неща, само и само да не седне за малко.
Това не означава, че плътно 8часа този служител ще има работа (в зависимост за какво работно място става въпрос).
Ако в един магазин няма клиент, продавача си е свършил всичката друга работа, то той няма вина,че клиент не е влязъл. И не виждам никакъв проблем да седне на стол за 5-10-15мин.
Само че има работодатели, които обичат да се правят на велики и щом плащат за 8часа труд, то означава 8часа този служител да се щура като ненормален и да прави безсмислени неща, само и само да не седне за малко.
Такива се наричат робовладелци, не работодатели. Жалкото е, че не са никак изключение...
"Благодарение " на корона започнах в един спортен магазин като Mini Job, случи се така, че колегата, който трябваше да е с мен на смяна не дойде. Съботен ден, магазинът пълен, аз сама в моят отдел- в един момент не знаех клиенти ли да обслужвам, оставените обувки ли да събирам или да оправям рафтовете с дрехите. Ами просто не успях да се измъкна за почивка, въпреки че ми се полага, накрая бях изгладняла и ми идеше да убия човек, ама търпя и се усмихвам. Даже и ръцете не можех да си измият или дезинфикцирам(все пак още коронено време, с маски сме цял ден и трябва да се спазват мерки)..За първи и последен път ми беше да карам 8-часова смяна накуп.
Сега си представи медицинска сестра в интензивно на 12 часова смяна.
Не е така. Има работа и без да има клиент и както казах, има почивки и не е редно да не се спазват.
Говорим в случаите, когато всичката друга работа е свършена.
Нужно ли е, ако всички дрехи са сгънати и подредени, да се минава и повторно да се прави това?
Ако няма стока, която да се вади от склад и разпределя, ако няма какво да се почиства?!?
То само при нас мисля я има тази приказка "залудо работи, залудо не стой". Е, с пълна сила важи тук.
Да кипи някакъв безсмислен труд, който в крайна сметка не изкарва пари на шефа. Но изморява служителя и го прави неработоспособен на даден следващ етап и след Х-време.
Аз не познавам работещ магазин, в който да няма работа.
Е, хайде сега... Добре, има много работа и продавачките ги мързи. Сега ще си доволна ли
Майка ми е работила в малък семеен магазин за дрехи. Ами да, имало е дни, в които не влизат хора и няма стока за приемане и оправяне. Но пък там не са я следели с камера.
А в магазина, в който аз съм работила, ДА, имало е моменти, в които няма какво да правиш. Клиенти не влизат, дрехите са изкарани, подредени, изчистено е, склада е подреден под конец. Въртиш се като обран еврейн из магазина и се молиш да влезе някой клиент, че да не умрете от тъпотия и от чудене каква работа да си намерите. Не малко пъти с колегите сме сваляли обувките от стилажите и сме ги нареждали отново, или сме минавали да оправяме връзките на обувките, които са оправени, но като искат да се симулира дейност, симулираме...
Прекалено се задълбва в темата за продавачките. Не е най-тежката работа на света, но и не е само седяне и бъркане в носа както си мислят доста хора.
В България не съм работила и не зная как е, но в чужбина съм забелязала, че този, който си върши добре работата и носи пари/престиж, има много голяма свобода. Да си ефективен не означава да си все на крак и или да не ходиш до тоалетна. Когато бях на 22 колежки обсъждаха една от по-старите служителки - как има право на един милион неща, които новичките не можем да правим. Тогава шефът отсече "за четири часа ми носи пари, колкото друг за осем". Разбирам го.
В този ред на мисли на една усмихната, продаваща добре и привличаща клиенти продавачка/консултантка няма как да и броят от камерата седенето на стола.
В този ред на мисли на една усмихната, продаваща добре и привличаща клиенти продавачка/консултантка няма как да и броят от камерата седенето на стола.
Хаха, да, има такова нещо.
Моят мъж, който повечето време работи от къщи, също казва нещо от сорта, че това му се позволява, защото е отдавна в тази фирма и е показал, че свободата не му пречи да си изпълнява задълженията, а за новак не би било така. Иначе при тях свободата си е сравнително голяма, де (в IT областта са).
Но пак е и до работодател. Някои вероятно са проклети и броят на всеки, особено при работи като тази на продавачката (и някои други), където очевидна разлика в резултата уж няма. Разбира се, че пак може заради усмехната или нацупена продавачка клиентът да предпочете да влезе или да не влезе, но вероятно не винаги причината ще личи явно.
Моят мъж, който повечето време работи от къщи, също казва нещо от сорта, че това му се позволява, защото е отдавна в тази фирма и е показал, че свободата не му пречи да си изпълнява задълженията, а за новак не би било така. Иначе при тях свободата си е сравнително голяма, де (в IT областта са).
Но пак е и до работодател. Някои вероятно са проклети и броят на всеки, особено при работи като тази на продавачката (и някои други), където очевидна разлика в резултата уж няма. Разбира се, че пак може заради усмехната или нацупена продавачка клиентът да предпочете да влезе или да не влезе, но вероятно не винаги причината ще личи явно.
Цитат
Не малко от вас се възмущават от пушещи, говорещи по телефона или ядящи продавачки.
Сигурна съм,че хората не си оставят работата да почака и през това време се хранят,пушат,чатят,четат или нещо друго,както си въобразяват шефовете.Струва ми се,че масово работодателите страдат от някаква обсесия.Персоналът им е срещу тях и прави всичко на пук,за да им съсипе бизнеса.Не е лошо за направят консултация със специалист.
Веднъж в почивката си обядвам в стаичката отзад и шефът ми на пожар ме вика отпред, че имало нужда от допълнителен персонал и аз в бързината като се задавих, хора казвам ви щях да умра от заседнало парче храна в хранопровода. Никой не разбра, един клиент започна да ми оказва първа помощ и буквално ме спаси. Шефът дори не разбра какво е станало, а аз бях супер уплашена. Та и почивките са едни почивки.. Докато си там, няма спокойствие в някои фирми.
Шефовете наистина се мислят за богове или поне полубогове...
Аз не мога да преценя коя работа е по-тежка - психически/физически натоварващата.
Работила съм като продавач-консултант - едно дебнене по камерите, клиентът това, ама онова.
Магазинът беше на два етажа, постоянно влизаха хора, буквално нямаше минута без човек в магазина, много е натоварващо, едни нелепи въпроси, 50 процента от хората просто се разхождаха (бяха едни и същи - не пазаруват, но всеки ден идваха, висяха с часове) разхвърляха и обикалях след тях. Тъкмо седнеш и влиза следващият подобен "клиент".
Да, ясно ми е, че това ми е работата (вече не), но много ме натоварваше, не можех да си поема въздух от въпроси.
Случвало се е да влизам във ВЦ (на вратата има табела, пише, че е служебна, т.е., знаят къде отивам), но ме спират и питат нещо много важно, сякаш е на живот и смърт, не може да почака). Работното време до 19ч., но до последната минута имаше зяпачи, не можеш да приключиш касата, кофти е. Почти всеки ден зареждахме стока, хората ти гледат в ръцете, чакат, много се радвам, че напуснах, буквално последните дни "ревях" от нерви...
Да не забравя за великата отпуска от 20 дни - дават ти я, но после отработваш, т.е., когато колежката излезе в отпуска, работиш вместо нея, голяма почивка наистина, хах.
В момента работя професия, която натоварва психически, харесва ми, мечтаната е, но се усещам как "изпушвам" и включвам на режим автопилот, което не е приятно, но... сякаш не бих работила отново като продавач. На този етап предпочитам психическото натоварване, в сравнение с преди, в бъдеще не знам как ще е.
Аз не мога да преценя коя работа е по-тежка - психически/физически натоварващата.
Работила съм като продавач-консултант - едно дебнене по камерите, клиентът това, ама онова.
Магазинът беше на два етажа, постоянно влизаха хора, буквално нямаше минута без човек в магазина, много е натоварващо, едни нелепи въпроси, 50 процента от хората просто се разхождаха (бяха едни и същи - не пазаруват, но всеки ден идваха, висяха с часове) разхвърляха и обикалях след тях. Тъкмо седнеш и влиза следващият подобен "клиент".
Да, ясно ми е, че това ми е работата (вече не), но много ме натоварваше, не можех да си поема въздух от въпроси.
Случвало се е да влизам във ВЦ (на вратата има табела, пише, че е служебна, т.е., знаят къде отивам), но ме спират и питат нещо много важно, сякаш е на живот и смърт, не може да почака). Работното време до 19ч., но до последната минута имаше зяпачи, не можеш да приключиш касата, кофти е. Почти всеки ден зареждахме стока, хората ти гледат в ръцете, чакат, много се радвам, че напуснах, буквално последните дни "ревях" от нерви...
Да не забравя за великата отпуска от 20 дни - дават ти я, но после отработваш, т.е., когато колежката излезе в отпуска, работиш вместо нея, голяма почивка наистина, хах.
В момента работя професия, която натоварва психически, харесва ми, мечтаната е, но се усещам как "изпушвам" и включвам на режим автопилот, което не е приятно, но... сякаш не бих работила отново като продавач. На този етап предпочитам психическото натоварване, в сравнение с преди, в бъдеще не знам как ще е.
Точно като продавачка съм работила в чужбина. И не, не съм била кисела, въпреки дългите часове, въпреки многото клиенти, въпреки наличието или липсата на работа. Усмивката е задължителна, не само защото е изискване на работодателя, а и защото се възприема за нещо съвсем нормално. Влиза клиент, усмихваш се и поздравяваш. Самият ти влизаш в магазин като клиент, усмихваш се и поздравяваш. Ролята на продавача е така да посрещне и обслужи клиента, че вторият с радост да си даде парите и да се върне пак. Колко хора ще се върнат с радост при някой киселяк - затова и доброто отношение към клиента е неписано правило, колкото и да не е прав. В България съм попадала на продавачки, които с поглед ще ме убият, а една веднъж дори ме обижда на кифла, щото съм си позволила да разгърна изложена дреха. От такава ще купя точно никога.
Не ми е било позволено да сядам, да клякам, да се подпирам и въобще да се мотая, докато съм на работа. На работа ли си, работиш на 100%. Имаш си определена почивка и тогава почиваш на 100%, но в работното си време нямаш право да отдъхваш за пет минути и да се офлянкваш. Ако толкова няма какво да правиш (а в магазин винаги има какво да правиш), пода ще миеш, праха ще бършеш, витрината ще подреждаш, но ще си уплътниш работното време, за което между другото ти плащат. Не се гледа с добро око на неициативните служители, т.е. тези, които си отдъхват за пет минути и те нито се задържат дълго, нито ги търсят за допълнителни часове.
Не искам да генерализирам, но май само в тук я има репликата "да ида на работа, че да си почина".
Не ми е тежала работата, въпреки дългите часове. Напротив, беше ми много зареждащо и позитивно да се усмихвам на хората и да получавам същото отношение.
Не ми е било позволено да сядам, да клякам, да се подпирам и въобще да се мотая, докато съм на работа. На работа ли си, работиш на 100%. Имаш си определена почивка и тогава почиваш на 100%, но в работното си време нямаш право да отдъхваш за пет минути и да се офлянкваш. Ако толкова няма какво да правиш (а в магазин винаги има какво да правиш), пода ще миеш, праха ще бършеш, витрината ще подреждаш, но ще си уплътниш работното време, за което между другото ти плащат. Не се гледа с добро око на неициативните служители, т.е. тези, които си отдъхват за пет минути и те нито се задържат дълго, нито ги търсят за допълнителни часове.
Не искам да генерализирам, но май само в тук я има репликата "да ида на работа, че да си почина".
Не ми е тежала работата, въпреки дългите часове. Напротив, беше ми много зареждащо и позитивно да се усмихвам на хората и да получавам същото отношение.
Което ме подсеща за един приятел, който се работеше до скоро в чужбина. Спрял се за 2 минути да си провери телефона и колегата му го питал какво има, защо е спрял, да не му е лошо А работата беше навън, изключително тежка физически, но е бачкане яко нон-стоп.
И аз не знам кое е по-кофти физически или психически да се натоварваш. На последната ми работа, в офис, седях по цял ден, голям кеф и самото естество на работата ми харесваше. Но пък съм ревала от яд и безсилие понякога, защото не можехме да се разберем с шефката как да работим като нормали хора (дълга история). Щом след 5 години спах спокойно за първи път като излязох в майчинство...
А работата беше навън, изключително тежка физически, но е бачкане яко нон-стоп.И аз не знам кое е по-кофти физически или психически да се натоварваш. На последната ми работа, в офис, седях по цял ден, голям кеф и самото естество на работата ми харесваше. Но пък съм ревала от яд и безсилие понякога, защото не можехме да се разберем с шефката как да работим като нормали хора (дълга история). Щом след 5 години спах спокойно за първи път като излязох в майчинство...
Да, и аз не мога да преценя къде ми е било най-тежко.
Работила съм с клиенти, имало е случаи, когато става опашка пред теб и от сутринта до 16-17 ч. не можеш да станеш, не само за обяд, ами и до тоалетната. И все пак най-трудното и психически изтощаващо беше комуникацията с неприятни, миризливи, кихащи в лицето ти, нахални, нагли и искрено прости хора. Разбира се, имахме и клиенти, които бяха приятни и мили, някои от редовните даже ми липсваха след като смених работата. Но други с удоволствие блокирах.
Сега работя съвсем друга работа, в IT сферата, която много ми харесва, но в първата година-година и половина, докато свикна, имах 2-3 момента на burn out. Имах чувството, че мозъкът ме боли.
И все пак на всичките си работи съм се чувствала добре и съм научила много, било ми е полезно.
Работила съм с клиенти, имало е случаи, когато става опашка пред теб и от сутринта до 16-17 ч. не можеш да станеш, не само за обяд, ами и до тоалетната. И все пак най-трудното и психически изтощаващо беше комуникацията с неприятни, миризливи, кихащи в лицето ти, нахални, нагли и искрено прости хора. Разбира се, имахме и клиенти, които бяха приятни и мили, някои от редовните даже ми липсваха след като смених работата. Но други с удоволствие блокирах.
Сега работя съвсем друга работа, в IT сферата, която много ми харесва, но в първата година-година и половина, докато свикна, имах 2-3 момента на burn out. Имах чувството, че мозъкът ме боли.
И все пак на всичките си работи съм се чувствала добре и съм научила много, било ми е полезно.
Цитат
Точно като продавачка съм работила в чужбина.
Откровено отегчен беше един красавец в ''Пандора'',а в ''Десигуал'' направо нацупен.Стана още по-кисел,когато си поисках касовият бон.Там масово не ги взимат и продавачите ги слагат в кутия.Не ги оставят като тук на касата,около касата.По-назад някой спомена,че сънародници отказвали да работят като огняри.Предпочитали да взимат помощи.Всеки сам си преценява,щом могат нека взимат помощи.Местните защо и те висят на помощи,а за кофти работи търсят точно източноевропейци?!Милиони араби и африканци прииждат в Европа,а не са се засилили да им берат ягодите,нарцисите и да правят,каквото там се прави в складовете им.Защо?Англия излезе от ЕС,ама за болногледачи,бълва оферти тук.Немците също.Тежка работа в чужда къща.Изключително отговорна и подтискаща.Трябва да владееш добре езика.Може денонощно да обслужваш възрастен човек с деменция за 1300евро месечно.Абсолютна подигравка!И подчертават,че квартирата е безплатна.То оставаше и нея да си плащат.Във ФБ се бъзикаха на една българка,че търсеше жена за гледане на баба.Тя още ''по-щедра''.Офертата беше 1800евро за 2м.Пък и да знае кандидата холандски.Все ми се струва,че ако някой знае този непопулярен и труден език,все ще си намери нещо по-добро,от това да обслужва баба с лека деменция.Масово картината е много работа за малко пари.Най-смешно ми става като се заоплаква някой груб или стиснат работодател,че има текучество,защото на хората:''не им се работи,мързи ги''.То от хубаво никой не бяга.
Съгласна съм - реват, че ги мързяло, ама не щат и да плащат. Е, няма да си хванвш качествен персонал така. Сега защо не се оплаквам? Ами плащат ми добре, работата ми харесва и отношението е ок. Ще направя дори повече от необходимото, та и те да са доволни. Естествено, че има и "черни овци" сред работниците, ама някои масово третират всички като роби.
Силвър, тия цифри от поста ти са умерено незаконни в Нидерландия и за повечето такива оферти можем да се благодарим на сънародници, ориентирали се в езика и обикалянето на законите. Иначе минималната надница там е 12 евро на час, над 9 часа на ден или нощен труд се плащат на 150-200%. Учител в начално училище също получава горе долу толкова, при положение,че е образован местен.
А за усмивките си права, не ги раздават напосоки. Касовият бон пък го набутват почти насилствено, по закон. Изобщо беше ми писнало от хартийки там.
А за усмивките си права, не ги раздават напосоки. Касовият бон пък го набутват почти насилствено, по закон. Изобщо беше ми писнало от хартийки там.
Силвър, тия цифри от поста ти са умерено незаконни в Нидерландия и за повечето такива оферти можем да се благодарим на сънародници, ориентирали се в езика и обикалянето на законите. Иначе минималната надница там е 12 евро на час, над 9 часа на ден или нощен труд се плащат на 150-200%. Учител в начално училище също получава горе долу толкова, при положение,че е образован местен.
А за усмивките си права, не ги раздават напосоки. Касовият бон пък го набутват почти насилствено, по закон. Изобщо беше ми писнало от хартийки там.
А за усмивките си права, не ги раздават напосоки. Касовият бон пък го набутват почти насилствено, по закон. Изобщо беше ми писнало от хартийки там.
Няма такива заплати в света, ако говорим за минимални ставки, били те и през нощта.
Предполагам, че става дума за 50-100% отгоре.
Именно. Минималната ставка за час към 2020 година, за неквалифициран труд говорим,е 12 бруто. Което ти прави 10 чисто, грубо разбира се, което означава, че за нощна смяна взимат към 130-140 евро пазачите. Къде ти 300, много е 😂. Иначе да, всяка минута над определени граници, нощем или през уикенда, е на 150 или 200%. Затова няма смени по 12 часа. Не и официално.
Може денонощно да обслужваш възрастен човек с деменция за 1300евро месечно.Абсолютна подигравка!
Цитат
Касовият бон пък го набутват почти насилствено, по закон.
Цитат
Такива суми по 1.300-1.5000 са на черно и без да са осигурени помощниците.
Осигуровките на българските гледачки са на тази сума.Може лесно да се провери за заплатите в нета е пълно с обяви.Мин.год. по време на първите съкращения в София,обикаляха по улиците с флайери с предложения за такава работа.Имам позната,която работи и от нея знам подробности.Не знам за пенсиите на възрастните,но техните деца плащат услугата.Затова масово гледачката живее постоянно с болният,а децата му идват задължително един поне път седмично,когато е почивният ден на жената.И той е с уговорки.С едно семейство моята позната е почивала в четвъртък. 
Парадоксално но:
Най-тежката работа е да въртя собствения ми бизнес. Няма уикенд, няма вечер, няма ваканция... все има нещо за наваксване. Клиенти, конкуренти, финанси, счетоводство, екипировка, рапорти...
Най-безгрижната работа ми беше като тъп разсилен (чистач) в голяма сграда. Слушалките с аудиокниги в ушите и тотална ваканция за мозъка + бях в чудесна форма заради движението.
Дали си струва напъна? Зависи от амбициите.
Най-тежката работа е да въртя собствения ми бизнес. Няма уикенд, няма вечер, няма ваканция... все има нещо за наваксване. Клиенти, конкуренти, финанси, счетоводство, екипировка, рапорти...
Най-безгрижната работа ми беше като тъп разсилен (чистач) в голяма сграда. Слушалките с аудиокниги в ушите и тотална ваканция за мозъка + бях в чудесна форма заради движението.
Дали си струва напъна? Зависи от амбициите.
Бях студентка първи курс, когато се наложи да си намеря работа, за да се издържам. Почнах на рецепция в семеен хотел - 12 часови смени - дневна, нощна, два дена почивка. Идеално ми се връзваше с ходенето на лекции, поне на теория. Реално оставах след смяна, защото имаше текучество на персонала и някой решаваше да напусне без да каже. По 20 часа съм работела. Недоспиването беше брутално, в 4 ч сутринта беше най-тежко. След 4 месеца заминах да уча в друга държава и с голямо удоволствие се махнах. В Англия пък работех в кол-център докато учех. Голяма мъка. Едно и също повтаряш, има си сценарий, а отсреща ти хлопват телефона, защото не желаят да ги занимаваш. Стигна се дотам една от управителките да дойде да ме пита защо не полагам усилия, а директно се извинявам. Не се чувствах добре психически. Като се прибрах в България, си дадох почивка два месеца без работа. Физически не съм се претоварвала никога, при мен работата винаги е била на бюро. Имам огромно уважение към хората, които търпят студ и пек, цял ден на крак. Трябва да си много издържлив за такова нещо.
Банка, фронт офис, комплексно обслужване, от 120 до 220 операции на ден, нищожно заплащане, натиск относно таргети, от които до служителите не достига и стотинка бонус, отношение като към роби от страна на управител, заместник управител, регионален. Издържах 4 години, колежките с по-дълъг стаж бяха на успокоителни...
Най-тежката ми работа беше като рецепционистка в соларно студио. Карах по 12 часови смени, рядко имаше работа и си умирах от скука. За сравнение, 3 поредни лета работих като готвач в най-големия хотел в Златни пясъци. Имаше страааашно много работа, краката ми трепереха от умора, но ми беше приятно, защото си бяхме приятелчета с колегите.
Всеки човек има различни критерии за "тежка работа". Не винаги може тежката работа да е физическа. Да започна с най-хубавата ми работа : за мен беше такава с умерено умствено и физическо натоварване, приятно ми беше всеки ден, имаше време и за работа и за кафета и някой лаф, бяхме задружни. При тази приятна атмосфера забременях и излязох в майчинство. След три години се върнах на същото място с нов шеф, персонал редуциран наполовина и работа два пъти повече от преди. В момента не ми е комфортно, ядосвам се но не е толкова непосилно. Дразни ме когато се наложи да остана извънредно или ме търсят като се прибера. Но ми вдигнаха заплатата и явно са доволни от мен, като прибавим и пандемията за сега ще си стоя на ....
Преди години съм работила прекалено тежка физическа и психическа работа едновременно. Накрая на смяната се чувстваш като муха без глава, не знаеш на кой свят си, а на следващия ден ти е трудно да станеш и отидеш да работиш отново. Преживяла съм истински Бърн аут буквално, била съм в депресия заради работа. Разбира се напуснах, но тогава нямах деца и ми беше все тая.
Преди години съм работила прекалено тежка физическа и психическа работа едновременно. Накрая на смяната се чувстваш като муха без глава, не знаеш на кой свят си, а на следващия ден ти е трудно да станеш и отидеш да работиш отново. Преживяла съм истински Бърн аут буквално, била съм в депресия заради работа. Разбира се напуснах, но тогава нямах деца и ми беше все тая.
Най-най-гадно ми беше в една зъболекарска клиника.
Асистент, което включваше: ставане в 6 ч. и газ да се изрине сняг, почисти всеки един кабинет, стол, под, мивка и т.н. Добре! Опаковах се с какво ли не (маска! хаха, каква ирония!) и се почваше... Мълчи се, подават се разни инструменти, които мислех че някога ще ги науча, забърквах от разни туби неща, светлини и води се включват и изключват, от кабинет на кабинет. Няма лошо- престижна клиника, хигиена и професионализъм, но...
Секундичка нямах да изляза навън, за а ям, пия вода или проведа разговор- питам шефката. Гадно, но айде...
Кофтито беше, когато идваха хора, най-вече от някакви забутани места, със страаашни зъбни проблеми. Нагледах се на кръв, къртене, забиване на някакви остри предмети, цвъркаща гной...
Трябваше да почиствам инструментите супер стриктно.
Напуснах (с кръвно 185 на 140), когато трябваше да оправя един контейнер, в който имаше стрида....ама не беше точно стрида...
Асистент, което включваше: ставане в 6 ч. и газ да се изрине сняг, почисти всеки един кабинет, стол, под, мивка и т.н. Добре! Опаковах се с какво ли не (маска! хаха, каква ирония!) и се почваше... Мълчи се, подават се разни инструменти, които мислех че някога ще ги науча, забърквах от разни туби неща, светлини и води се включват и изключват, от кабинет на кабинет. Няма лошо- престижна клиника, хигиена и професионализъм, но...
Секундичка нямах да изляза навън, за а ям, пия вода или проведа разговор- питам шефката. Гадно, но айде...
Кофтито беше, когато идваха хора, най-вече от някакви забутани места, със страаашни зъбни проблеми. Нагледах се на кръв, къртене, забиване на някакви остри предмети, цвъркаща гной...
Трябваше да почиствам инструментите супер стриктно.
Напуснах (с кръвно 185 на 140), когато трябваше да оправя един контейнер, в който имаше стрида....ама не беше точно стрида...
Медицината не е за всеки. Тегаво е, ама то направо като касапница звучи. Това в България ли?
Разбира се,че и в България частните клиники са чисти.
Аз мръсен зъболекарски кабинет все още не съм виждала.
Аз мръсен зъболекарски кабинет все още не съм виждала.
Медицината не е за всеки. Тегаво е, ама то направо като касапница звучи. Това в България ли?
В БГ, в София.
То никоя работа не е за всеки. Имах колега, която работеше там повече от 10 години там и страшно й харесваше.
Обратното, на сегашната ми работа се чувствам супер, но имам колега, която адски се измъчва...
Ери, моля те, кажи какво е било, ако не стрида? Скъсах се да се чудя какво ти се е наложило да чистиш?
Аз винаги съм работила на стол и с главата си. Това няма как да бъде променено по никакъв начин. Невъзможно ми е да стоя права по 8 часа, да търча, или други физически дейности. Но пък на това психическо натоварване, което поемам, много малко хора биха издържали....
Като деца бяхме решили с приятелки да берем гъби в местните гъбарници. Работих 1 ден точно и на другия ден не можах да стана от леглото. А може и два да са били, била съм на 15-16г. Страшна умора, клекнал цял ден, ям и всичко има вкус на формалдехид.
После в един магазин за обувки, 1 седмица изкарах, но в тези години нямаше друга работа за току-що завършили средно. Класика - не се сяда, намираш си работа, камери...не можех да стъпя сутрин на краката си.
Сервитьорка на Златните в едно тъпо заведение.....1 месец. От сутрин до посреднощ. За никаквите пари и осигуровки, естествено.
След това вече си намерих нормална работа, откъдето започнах да научавам нещо и да надграждам с годините. Но в тези времена 2005-2006 беше ужасно откъм възможности за младите в голям областен град.
Аз винаги съм работила на стол и с главата си. Това няма как да бъде променено по никакъв начин. Невъзможно ми е да стоя права по 8 часа, да търча, или други физически дейности. Но пък на това психическо натоварване, което поемам, много малко хора биха издържали....
Като деца бяхме решили с приятелки да берем гъби в местните гъбарници. Работих 1 ден точно и на другия ден не можах да стана от леглото. А може и два да са били, била съм на 15-16г. Страшна умора, клекнал цял ден, ям и всичко има вкус на формалдехид.
После в един магазин за обувки, 1 седмица изкарах, но в тези години нямаше друга работа за току-що завършили средно. Класика - не се сяда, намираш си работа, камери...не можех да стъпя сутрин на краката си.
Сервитьорка на Златните в едно тъпо заведение.....1 месец. От сутрин до посреднощ. За никаквите пари и осигуровки, естествено.
След това вече си намерих нормална работа, откъдето започнах да научавам нещо и да надграждам с годините. Но в тези времена 2005-2006 беше ужасно откъм възможности за младите в голям областен град.
Най-тежка е работата, която не обичаш, но поради финансови причини си кюташ на нея. Смятам, че голям процент от хората са в такава примка. Иначе чисто физически, като студентка карах нощни смени в много оборотен магазин за хранителни стоки. Доста зле ми се отразяваха, бях много уморена.
Не помня вече дали съм коментирала в темата, но и да съм, ще напиша пак. Работила съм много неща, за мен най-гадната работа беше продавач на хранителни стоки в малък магазин. И не само продавач, сам си на смяна и си и касиер, и чистач, и зареждаш стока. Ако колежката се разболее, караш и нейната смяна. Работила съм такава работа няколко години, сега се чудя защо точно в най-хубавите си години - 25-30, не съм потърсила нещо по-добро. Ама бях прясно разведена, с грижата за две деца в начална училищна възраст, още нямах висше образование, учех задочно, съответно имах и комплекси, че без висше няма да си намеря по-свястна работа. Бях постоянно депресирана и след като приключих с този етап от кариерата си, се зарекох: никога повече. След няколко години по стечение на обстоятелствата пак си го причиних, вече като собственик на такъв магазин. Издържах година и половина и приключих, вече категорично убедена, че това не е моята работа, макар че след това още година и половина работих нещо подобно. Ама тогава пък бях на 32 и не ме искаха никъде на работа, че съм била вече стара и бях готова да се хвана на каквото ми предложат. Житейски уроци, какво да се прави...
И аз щях да питам за стридата.
Да е част от език?
Да е част от език?
Хаха, нееее, категорично не!
Някаква смърдяща разложена гадост, извадена от зъб- приличаше на стрида, а всъщност какво беше....не ща и да знам! И аз щях да питам за стридата.
Да е част от език?
Да е част от език?
Хаха, нееее, категорично не!
Някаква смърдяща разложена гадост, извадена от зъб- приличаше на стрида, а всъщност какво беше....не ща и да знам!Хехе, вероятно става дума за това.
Особено морски неща от сорта на стриди трябва да са супер пресни максимум 24 часа от улова иначе не стават за ядене.