Най-тежката работа?

  • 13 755
  • 131
  •   1
Отговори
# 45
  • Перник
  • Мнения: 435
Много интересна тема! Хубаво е да се видят различни гледни точки, защото много хора омаловажават чуждия труд, без да го познават.
Като студентка съм работила и като барман, и като сервотьор, но най-тежко ми беше брането на плодове в Испания и то не за друго, а заради жегата - 8 часа на ден под слънцето си е смазващо.
 Сега професията ми е учител и мога да кажа, че има дни, в които съм смазана от психическо и умствено натоварване.

# 46
  • Мнения: 3 675
Работих месец и половина като сервитьорка между гимназията и университета. Издържах само защото, знаех, че скоро се махам. Не ми тежеше физическото усилие, а психическото. Пияни клиенти, подмятат ти неприлични реплики, гледат те като стока за продан, бършеш повръщано, миеш опикани тоалетни... Шефът ти разправя, че нямало нищо лошо в проституцията, изкарвало се много повече. Най-щастлива бях в последния си ден там. Не вървях, ами направо летях.

Ужасно се чувствах и на първата си постоянна работа в малка семейна фирмичка за резервни авточасти. Изкарах шест месеца и напуснах по свое желание. Шефът се взел за полубог, той коли, той беси и ти обяснява, че няма практика да плаща осигуровки в реален размер. Карат ти се, ако не искаш да нарушиш обичайната процедура, за да удовлетвориш поредната хрумка на шефа. Карат ти се, ако си нарушил обичайната процедура, за да удовлетвориш поредната хрумка на шефа и в резултат нещо се е объркало. Над 40 часа извънреден труд месечно. Всичко беше организирано в ущърб на работника. Събрания извън работно време, на които шефът говори по час и нищо не казва, но и не можеш да ги пропуснеш. Самата работа беше лека и приятна, но толкова зле се чувствах, че преди да тръгна сутрин, ми се искаше да се тръшна пред вратата и да се разрева. Напуснах с кеф, макар да ми натъртиха, че заради високите си, почти невъзможни изисквания, правя голяма грешка, но няма страшно - млада съм била, щяла съм да се поправя.

Иначе съм работила по студентски бригади в чужбина, по 16-17 часа на ден, но въобще не ми е тежало. Обичах си и работата, и колегите, и въпреки огромното натоварване, съм била щастлива.

# 47
  • Мнения: 1 027
Да не бива, да се подценява човешкият труд. Какъвто и да е. Темата я пуснах, защото се ядосах за държанието на хора към една чистачка. Все едно е някъкъв боклук. Нарочно чоплеха семки, смееха ѝ се абе направо ужас. Вместо да сме благодарни, че е чисто някой правят на пук, а и жената си изкарва парите с честен труд, нито е откраднала, нито нищо. Жалко е.

# 48
  • Мнения: 14 505
Цитат
Шефът се взел за полубог
Масово българските шефове са не полу,а направо богове и богини,според самите тях де.Laughing
Цитат
Иначе съм работила по студентски бригади в чужбина, по 16-17 часа на ден, но въобще не ми е тежало.
Там шефовете простосмъртни ли са,или полубогове?Естествено мненията за чужбинските бригади са различни,но ми е направило впечатление,че повечето хора са с положително мнение от работата и отношението там.Масово са споделяли,че не им се връща и тук се депресират.Тук всеки сельо с някаква фирмичка се има за уникален.Вменяването,че прави услуга на служителите си,като ги е наел,ми е абсурдно.Като чета,че някои от вас са напуснали в кратки срокове,съм приятно изненадана.Аз си мислех,че хората масово търпят гадно отношение и лоша работна среда.За съжаление в провинциата сигурно  някои нямат избор...
Колкото до простаците с подигравки към чистачката,според мен се успокояват така за собственият си живот на неудачници.Аз съм говорила с циганки чистачки в мобилна фирма за почистване.Бяха най-доволни от отношението и спокойствието в британският културен център.Сравняваха с наши фирми,в които работят.

# 49
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 047
Най-зле психически се чувтсвах точно в такава семейна 'фирмичка', в която ти натъртват колко те ценят и как няма да намериш по-добро и ти измислят всякакъв допълнителен труд, че да не скучаеш, макар и да не ти влиза в задълженията. Най-обичах и аз събранията, които е видно, че шефът прави от скука и от факта, че не му се прибира у тях, а ти само това искаш и чакаш. Винаги извън работно време, разбира се. За това донякъде харесвам системата със заплащането на час - да видим как ще те задържи извънредно да бръщолеви глупости, несвързани с работата конкретно, като знае, че от джоба му излизат тия пари. Много се изкефих като напуснах от въпросната фирмичка. В подобни фирми, персоналът е като някакъв сорт забавление за шефовете, един вид да им разнообразява сивото ежедневие. Imp

# 50
  • Мнения: 3 675
Силвър, в чужбина по принцип успяват да разграничат личното от професионалното. Шефовете хем спазват нужната дистанция, хем се държат с чистачките като с хора с равни права, въпреки йерархията.
Аз за моя началник бях готова и в огъня да стъпя и дори се е случвало да оставам с часове след работа без да ми плащат.
За мен нивото на мениджмънта в България е много ниско, особено в малките семейни фирмички, където собствениците наистина са се взели толкова на сериозно, че си позволяват да мачкат хората, както им дойде.

Това с депресията наистина е вярно. Още си спомням първото ми връщане от чужбина - разбитите тротоари, намръщените физиономии, спомена за които в чужбина много бързо избледнява. След бурното посрещане у дома, влизам в хола и пускам телевизора - новините тъкмо почваха и още си спомням водещите акценти: "Токът поскъпва" и "Пенсиите няма да бъдат увеличавани". Усетих някаква адска безнадеждност и си беше депресиращо.

Факт е, че ако не бях работила навън и не бях видяла как хората възприемат себе си, как ценят труда си, едва ли щях да се опълча на собственик на фирма и да поискам справедливост ("поисках" си осигуровки на пълна заплата). В чужбина не само ми стана ясно, че ако сама не защитя интереса си, никой няма да го направи вместо мен, но и ми показаха как да го правя. Иначе тук все са ми повтаряли да си мълча, да не се обаждам, да не би някой да се обиди или да си помисли нещо лошо за мен.

Последна редакция: пт, 26 фев 2021, 14:25 от Дидичка

# 51
  • Мнения: 2 109
Аз съм работила и във две ферми в Англия, едната за цветя, другата за череши и малини, но не го смятам за чак толкова тежко. Едно, че знаеш, че е за 2-3 месеца, друго, че като изключим тежкото физическо натоварване, е като детски лагер, не мислиш за нищо. Това е един от най-лежерните и забавни периоди в живота ми. Запознаваш се с много нови хора, научаваш нови неща, дори някак усетих една връзка с природата. Особено във фермата за цветя, полета с нарциси на брега на океана, направо се пренасяш в друго време. Много мил спомен ми е, въпреки калта и студа.
 Иначе в складовете, начело с Амазон е гърч. Постоянно има петиции и репортажи за нечовешките условия на труд, но общо взето нищо не се променя. И там е имало мениджъри, и то на не особено високо ниво, които се взимат за велики. Имахме един французин, който в крайна сметка и бой яде.
 В България не съм попадала на кофти работодатели, но може и на късмет да е било.

# 52
  • Мнения: 4 354
Най-неприятната ми и тежка работа до сега е като камериерка. На бригада в Америка си намерих втора работа - камериерка в мотел. Ами, не съм сигурна дали издържах една цяла седмица. Сума ти препарати ползвахме, направо беше трудно да се диша след пръскане с какво ли не. Чистиш кочини, влачиш на ръце прахосмукачки, спално бельо - не ни даваха колички там. Абе, гадно. Намерих един единствен път бакшиш от 5 долара и му се радвах сякаш са 5000. А 100-те долара, които ми платиха за седмицата все още чувствам като ''най-изработените'' в живота ми.
За себе си съм казала, че освен ако не умирам от глад, това повече няма да го работя.

Иначе основната ми работа там беше опрератор на люлки в лунапарк. По 10-12 часа на крак, забранено е да сядаш, а и нямаш къде, навън, на открито, кога слънце, кога дъжд, с 2 почивки по 15 минути само. Обичах си работата, а след смяна се събирахме всички колеги. Прекрасни спомени си пазя Simple Smile

# 53
  • Мнения: 3 281
До човек е, но и от количеството натоварване зависи също, не само от вида. Wink
----
Горе четох мненията на потребителката, която писа как била продавачка в мол и я карали да не стои без работа. Аз, като вляза в магазин за дрехи, ако видя паднала или изхлузена от закачалката дреха, понякога я поправям, с идеята, че иначе трябва да го направят продавачките, а те сигурно го правят по сто пъти на ден и им е писнало. А то се оказва, че ако нямат достатъчно подобна работа, трябва сами да си намират, според шефовете им, де, и един вид аз ги карам да се чудят какво друго да правят. Wink Това май е просто на принципа "юркай го, че да няма време да мисли за глупости / да знае кой командва", който е присъщ на не много приятни хора. Не вярвам да е измислено в чист интерес на работата.

В по-скъпите магазини с малък човекопотоп е така обикновено. Аз работих в такъв детски магазин, то скъпотия до шия. Беше забранено да стоим и да не правим нищо, стола пък беше направо мръсна дума. Ако нямаш работа и всичко е подредено трябва да разгъваш и загъваш наново дрехи. Гледат те на камерите нон-стоп и ти звънят ако бездействаш да те попитат "всичко наред ли е".

# 54
  • Швейцария
  • Мнения: 1 764
По повод чужбина. Да, тук трудът се цени. Не е никакъв проблем да влезеш в банка, магазин или на лекар с работните дрехи от строежа. На ММ му беше странно, че не трябва да се връща вкъщи да се преоблича. Ходил си на работа и това се уважава. Никой не се подиграва на чистачка. Но и тук има лоши шефове. Позволяват си тормоз, колкото законът позволява. Не може да ти бави заплата и да не плаща осигуровки, но ще ти я изкара през носа. Много се дразнят, ако си болен и очакват и на смъртния си одър да си на работа. Но има и добри шефове. И такъв съм имала, зависи на кого ще попаднеш. На ММ шефът например, собственикът на фирмата милионер, е идвал да ни носи лично мебелите, когато се местихме. Седна после на пода и пи бира с нас. Заварвала съм работниците в офиса да пият бира, а той да чисти тоалетната. Сори за офтопика.

Последна редакция: пт, 26 фев 2021, 00:26 от JennyBG

# 55
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 047
Да, болничен тук в САЩ в направо мръсна дума, ама те не са социална държава като цяло, та ако няма да бачкаш.. Направо ги съжалявам възрастни хора на по 70г в хранителния магазин подреждат стока, или ти прибират покупките в торбичка. Работа до откат.
Това с камерите направо избива рибата - и ние във въпросната малка фирма имахме такива и шефовете гледат нон стоп и звънят, ако случайно не те виждат да вършиш нещо. Биг Брадър ряпа да яде.

# 56
  • Мнения: 2 862
Много интересна тема, аз съм работила в болница, работата ми харесва, само шефката понякога се държи кофти. Раздавал съм флаери и то е само това, друго не съм пробвала.

# 57
  • Мнения: 1 491
Най-тежката ми работа сервиране по морето. Сега работя на стол и макар и да не се определя като "тежко" на мен май ми тежи повече. Друго си е то с млад и готин колектив като свършиш работа да нямаш грижи (свързани с работа).

# 58
  • Мнения: 3 703
И аз оффтопик..
 Вярно, че шефовете у нас се вземат за полубогове, но лошото е, че и персоналът ги приема за такива. Например някога си работех за шеф, който караше Бентли лимузина, но ни спря по 30 лв от заплатите, за да плати операция в чужбина на детето си. И всички колеги решиха, че съм изрод, щом не ми е жал за детето и съм против да ми спират пари за благотворителност, без да ме питат.
Тия 30лева до гроб ще ги помня с горчивина..

# 59
  • Мнения: 3 267
Каквито са шефовете, такива са и работниците.
Масово у нас, шефът е господ, може да прави всичко и често се подиграва с хората, може дори да вика, обижда и т.н.
Работниците или подчинените също масово се мислят за много по-умни и можещи от шефа или собственика.
И двете аномалии са много силно изразени у нас и много по-слабо в Европа.

Общи условия

Активация на акаунт