Избягвам да влизам в спорове колко са ни ниски заплатите. Че са ниски, ниски са, но и производителността ни не е висока. Няма да полафим с колежката, да изпуша един фас, да се обадя на мъжа ми, да чуя детето какво прави... В чужбина ми беше забранено дори да ми се вижда телефона през джоба, и това още преди ерата на смартфоните. Дразня се, когато някой каже, че за толкова малко пари няма да се напъва да работи. А къде е гледал, когато е договарял заплата? И как очаква голяма заплата при минимум усилия? Отделно, че сред голяма част от населението още битуват представите за "престижни" и "срамни" професии.
Наскоро предложих на приятелка, която търси начин да си попълни бюджета, да си намери да чисти 1-2 входа и тя ми се обиди. Не била толкова възрастна, все още била достатъчно работоспособна за редовна работа.