Как да поправим грешка

В медицинската сфера съм, но работя на компютър със специфичен софтуеър.

Нищо не ми говори, но щом смяташ, че ти е добра тактиката, желая ти късмет.

Кое не ти говори нищо? Ами няма да си казвам сега професията подробно, това е анонимен форум. И да, работи и винаги е работила. Остаряло ви е схващането ,че щом като напуснеш от едно място веднага, едва ли не за нищо не ставаш. Дай да търпим, че да не изглежда зле. Като те питат защо си напуснал предното място бързо, обясняваш как стоят нещата и че ти е обещано едно, а излиза друго и така. Това е истина, не е като да ги лъжеш. И нека правим разлика все пак от напускане на 1 място ,а не 10 едно след друго.

Е, от написаното от теб се разбира, че не е било веднъж.

Няма да споря с теб, мисля, че е ясно какво искам да кажа на авторката - от седяне на кофти място, файда няма.

Ако е единичен случай в СВ, ок, нормално. Но ако при някой това е тенденция, лично аз по-скоро не бих продължила с интервю с въпросния човек.

Наистина много лошо впечатление прави, когато някой сменя работата през няколко месеца, имам едно такова индиректно наблюдение над конкретен човек, на който просто не му се работи и за последните няколко години се е задържал между 2 и 8 месеца на дадено място - обикновено съпорт в ИТ сферата. Когато на мен ми се е налагало да подбирам кадри за оперативна работа (фирмата ни е малка), също е неприятно да видиш човек, който всяка година сменя работа и да не можеш да разчиташ, че ще намериш дългосрочен кадър. Но много зависи и в коя сфера е.

Към авторката, щом това е частен случай, в който си попаднала - ако не са ти изтекли 6-те месеца пробен срок имаш право да напуснеш по всяко време без да дължиш особено обяснение на кого, какво, що. Ако работата не е това, което си очаквала или ти е трудно да се впишеш, това са достатъчно основателни причини и не си длъжна да се обясняваш, на който и да те е препоръчал. По същия начин, по който той не може да ти гарантира, че това е идеалната работа за теб (по който и да е критерий), ти няма как да му гарантираш, че ще си седиш вечно там.

Но все пак понеже те притеснява ситуацията, ето ти сценарий. Обаждаш се, казваш му: "Виж пич, тази работа за съжаление не е това, което очаквах и мисля да се върна назад/да си търся късмета другаде. Искаше ми се да не е така, но не виждам добра реализация за себе си тук. Надявам се, че това  няма да създаде конфликт между теб и настоящия ми шеф. Впрочем какво стана с твоето местене?"
Има един момент, където това да дължиш някому нещо вече придобива измерения на потъпкване на собствения си интерес и себеуважение.