Никога не съм дундуркала малката ми дъщеря. Хранех и гасях лампата. Звук не съм чула. Веднъж така на шега я взех на ръце и я дундурках. Така ме погледна... Нямахме и баби да я глезят.
- Публикувана: 22 фев. 2021, 08:48 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2021, 21:50 ч.
А ако таткото спи в друга стая?
Малката е на 3.5 и спим заедно с нея от както се роди. Често се будеше за кърмене, аз права заспивах и накрая можеше да яде, само докато аз съм в полусън и легнала. ММ си спи в детската, която така и не стана детска, а е хоум офис към момента.
Понякога се шегуваме, че го е изгонила от семейното легло, но това са наистина само повод да се посмеем. Първо, че нямам собственическо чувство към мъжа ми, второ че моите родители не ни позволяваха да спим при тях.
Аз обаче редовно сънувах кошмари и се е случвало като сираче да се моля майка ми да ме гушне. Този егоизъм спрямо малко дете - което подчертавам има нужда - аз не го разбирам.
Та нали като остареем ще ни омръзне да си дишаме газовете хихи.
Водете се по детето-ако е спокойно и поспаливо нека спи и при съседите, ако щете. Но ако виждате, че има нужда от близост смятам, че може да се изчака, докато е нужно.
Мойта щерка вече почна да разпитва за детските легла и как работи схемата, така че скоро ще се простя с това да я гушкам като памуче нощно време
Понякога се шегуваме, че го е изгонила от семейното легло, но това са наистина само повод да се посмеем. Първо, че нямам собственическо чувство към мъжа ми, второ че моите родители не ни позволяваха да спим при тях.
Аз обаче редовно сънувах кошмари и се е случвало като сираче да се моля майка ми да ме гушне. Този егоизъм спрямо малко дете - което подчертавам има нужда - аз не го разбирам.
Та нали като остареем ще ни омръзне да си дишаме газовете хихи.
Водете се по детето-ако е спокойно и поспаливо нека спи и при съседите, ако щете. Но ако виждате, че има нужда от близост смятам, че може да се изчака, докато е нужно.
Мойта щерка вече почна да разпитва за детските легла и как работи схемата, така че скоро ще се простя с това да я гушкам като памуче нощно време
Първите 6 месеца (от ден първи) аз и мъжът ми спяхме при малкия в детската стая, при обзавеждането сложихме разтегателен диван. Нв е имало нощ, в която мъжът ми да не спи там. Само веднъж, когато беше болен. Като стана на 6 месеца малкия, се върнахме в спалнята Ставаше наравно с мен посред нощите.
Ставаше наравно с мен посред нощите. Малката е на 3.5 и спим заедно с нея от както се роди. Често се будеше за кърмене, аз права заспивах и накрая можеше да яде, само докато аз съм в полусън и легнала. ММ си спи в детската, която така и не стана детска, а е хоум офис към момента.
Понякога се шегуваме, че го е изгонила от семейното легло, но това са наистина само повод да се посмеем. Първо, че нямам собственическо чувство към мъжа ми, второ че моите родители не ни позволяваха да спим при тях.
Аз обаче редовно сънувах кошмари и се е случвало като сираче да се моля майка ми да ме гушне. Този егоизъм спрямо малко дете - което подчертавам има нужда - аз не го разбирам.
Та нали като остареем ще ни омръзне да си дишаме газовете хихи.
Водете се по детето-ако е спокойно и поспаливо нека спи и при съседите, ако щете. Но ако виждате, че има нужда от близост смятам, че може да се изчака, докато е нужно.
Мойта щерка вече почна да разпитва за детските легла и как работи схемата, така че скоро ще се простя с това да я гушкам като памуче нощно време
Понякога се шегуваме, че го е изгонила от семейното легло, но това са наистина само повод да се посмеем. Първо, че нямам собственическо чувство към мъжа ми, второ че моите родители не ни позволяваха да спим при тях.
Аз обаче редовно сънувах кошмари и се е случвало като сираче да се моля майка ми да ме гушне. Този егоизъм спрямо малко дете - което подчертавам има нужда - аз не го разбирам.
Та нали като остареем ще ни омръзне да си дишаме газовете хихи.
Водете се по детето-ако е спокойно и поспаливо нека спи и при съседите, ако щете. Но ако виждате, че има нужда от близост смятам, че може да се изчака, докато е нужно.
Мойта щерка вече почна да разпитва за детските легла и как работи схемата, така че скоро ще се простя с това да я гушкам като памуче нощно време
Децата ми спяха в кошарка до нас в спалнята до годинка. Кърмех, но и двете след 2-рия месец спряха да се будят за нощното кърмене. След това ги преместихме в тяхната си стая. Спят си в нея, ние си спим в нашата стая на нашата спалня. Много рядко съм им позволявала да спят при нас. Притеснено ми е и неудобно. Всеки си има легло, негово собствено, ние с баща им наше лично. Искам те да си имат техни си животи, самостоятелни. Аз мога само да ги обгрижвам и обичам безмерно, нежно и ненатрапчиво. Целувам децата си само по бузките и челцето, никога по устните.
Детето ми си спи в неговата стая още от първия ден вкъщи. Аз спя много леко и когато се е случвало да спим с детето в една стая аз се будя понякога дори само като се завърта. И това че детето е в отделна стая съвсем не означава, че е оставяно да плаче, пренебрегвано е или не му е обръщано внимание.. Дори когато е сам в стая спи и той по-спокойно и е "независим" в заспиването от нас - няма проблем да заспива без нас в градината или когато е при баба му.
Когато беше бебе с ММ се редувахме за храненията през ноща или ако се разплаче и сме ставали и двамата. Също в неговата стая има малък разтегателен диван и когато е бил неспокоен, болен, растяли са зъбки сме спали при него.
Когато беше бебе с ММ се редувахме за храненията през ноща или ако се разплаче и сме ставали и двамата. Също в неговата стая има малък разтегателен диван и когато е бил неспокоен, болен, растяли са зъбки сме спали при него.
Ох, болна тема в момента... Всяка вечер е различно при нас. Като малкия е спокоен спи в неговото легло в същата стая. Това е рядкост обаче и повечето дни спим двамата на спалнята. Яде нощно време и ми е самоубийствено да се будя, приспивам и тн, а ако беше в друга стая не си представям....
Таткото се прибира от работата към 2ч и спи отделно, за да не ни буди. А спи толкова дълбоко, че и да сме заедно въобще не чува бебето, камо ли да стане пръв да ми помогне...
Много е тегаво, искам всички да спим заедно, но не става. Малкия има колики и буйства доста..
Завиждам благородно как децата ви спят в друга стая, мен сън няма да ме хване да не го виждам как е.
Таткото се прибира от работата към 2ч и спи отделно, за да не ни буди. А спи толкова дълбоко, че и да сме заедно въобще не чува бебето, камо ли да стане пръв да ми помогне...
Много е тегаво, искам всички да спим заедно, но не става. Малкия има колики и буйства доста..
Завиждам благородно как децата ви спят в друга стая, мен сън няма да ме хване да не го виждам как е.
Въпреки, че бебчето спи в неговото си легълце още сега, виждам какъв е глезанчо и как си умира да го гушкаме аз или мъжо. А иначе ние си продължаваме да спим аз в хола, той с бебче в детската. Ходя им на посещения, преди малко се засякохме като сомнамбули в коридора в 3:30, ММ ми даде бебето да го оригна и кой откъде е. Аз се възтановявам още от операцията и това спане отделно е супер мил жест към мен. Ако нещо може да доведе до раздяла или скандали е ако мъжът ми ме налазваше още от сега, както правят мъжете на приятелки. “Ти няма да спиш отделно, ти си ми жена”... и така една позната 2 седмици след раждане я беше накарал да правят нещо и после проблеми...
Ние сме двойка, но аз емоционално и физически сега мога да съм максимум майка, не и съпруга. Като минат 2-3 месеца от операцията- тогава.
Не разбирам единствено жени, които ходят по семинари тип Кобилкина, където ги психират как ако не задоволяват мъжа си редовно, той ще хукне. Ай сиктир- никой не е умрял без секс няколко месеца, но без сън може да умреш, ако разсъждаваме.
Ние сме двойка, но аз емоционално и физически сега мога да съм максимум майка, не и съпруга. Като минат 2-3 месеца от операцията- тогава.
Не разбирам единствено жени, които ходят по семинари тип Кобилкина, където ги психират как ако не задоволяват мъжа си редовно, той ще хукне. Ай сиктир- никой не е умрял без секс няколко месеца, но без сън може да умреш, ако разсъждаваме.
Новородените трябва да спят по 14-17 часа на денонощие, някои достигат до 19. Според педиатрите, новородените в следствие на жълтеницата, неукрепналия организъм, изтощение и други фактори, трябва да се оставят максимум до 4 часа сън и то не всеки път. На около 3 часа се хранят, особено ако е АМ, а не кърмене. Но и кърмене да е, не се оставя преди края на 2-ри месец да спи по цяла нощ. Към 3 месец може да се остави и то пак нормално е около 5-6 часа и в последствие нараства и може да се работи да спре нощното хранене. Та... не са мои предпочитания, а очевидно каквото съветват лекари 🤷🏻♀
Като ревне тогава хранете през нощта, какви са тези глупости, че не е хубаво да спи много време без да яде. Моето спеше по цяла нощ след първия месец.
спят 14-19 часа, ама има и такива с по-малко. Синът ми спеше сутрин до 8.30-9 и после заспиваше вечер в 21-21.30. Още след изписването ни - само първата седмица имаше една дрямка за около 20 мин в 11.30 и 16.30. И всички ми се карат защо не оставям бебето да спи...те само спели, как може моето да не спи....Майка ми само ми влизаше в положение, даже каза, че на 2м са ми изписали приспивателни...-тя казва: добре че не обичам винаги да изпълнявам...
Alichka,
Вие затова ли пуснахте тема? За да видите, дали и другите използват детето като щит срещу нощни посегателства от мъжа ви ли? Интимните отношения с мъжа ми възобновихме, когато аз се почувствах готова. Някъде след 40 дни от раждането. Мъжът ми не ме е нападал в леглото, тормозил и т.н. Въобще дума не е отварял. Винаги сме спели в едно легло, първото дете на креватче при нас, второто спеше при първото вече в детската стая. Аз кърмех и двете деца, 100 пъти съжалих, че с второто се налага да прехвърчам от едната стая в другата, ама го преживях. Ставах, кърмех бебето, то заспиваше, аз си лягах. Нощно време със смяна на памперси не се занимавах, не е било проблем. Децата ми бяха спокойно, от липса на сън не съм страдала, винаги можех да си поспя през деня. Проблем беше първите 2 седмици с първото, че епизотомията лошо зарастваше и не можех да вдигам бебето, родено 4 кг, но с помощ от мъжа ми нещата потръгнаха.
Вие затова ли пуснахте тема? За да видите, дали и другите използват детето като щит срещу нощни посегателства от мъжа ви ли? Интимните отношения с мъжа ми възобновихме, когато аз се почувствах готова. Някъде след 40 дни от раждането. Мъжът ми не ме е нападал в леглото, тормозил и т.н. Въобще дума не е отварял. Винаги сме спели в едно легло, първото дете на креватче при нас, второто спеше при първото вече в детската стая. Аз кърмех и двете деца, 100 пъти съжалих, че с второто се налага да прехвърчам от едната стая в другата, ама го преживях. Ставах, кърмех бебето, то заспиваше, аз си лягах. Нощно време със смяна на памперси не се занимавах, не е било проблем. Децата ми бяха спокойно, от липса на сън не съм страдала, винаги можех да си поспя през деня. Проблем беше първите 2 седмици с първото, че епизотомията лошо зарастваше и не можех да вдигам бебето, родено 4 кг, но с помощ от мъжа ми нещата потръгнаха.
Новородените трябва да спят по 14-17 часа на денонощие, някои достигат до 19. Според педиатрите, новородените в следствие на жълтеницата, неукрепналия организъм, изтощение и други фактори, трябва да се оставят максимум до 4 часа сън и то не всеки път. На около 3 часа се хранят, особено ако е АМ, а не кърмене. Но и кърмене да е, не се оставя преди края на 2-ри месец да спи по цяла нощ. Към 3 месец може да се остави и то пак нормално е около 5-6 часа и в последствие нараства и може да се работи да спре нощното хранене. Та... не са мои предпочитания, а очевидно каквото съветват лекари 🤷🏻♀
Като ревне тогава хранете през нощта, какви са тези глупости, че не е хубаво да спи много време без да яде. Моето спеше по цяла нощ след първия месец.