НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 3

  • 26 965
  • 738
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 194
Вчера четох в този сайт и ми се видя, че и а доста полезна информация. Също така има отделна статия за замръзването на различните видове храни. И долу-горе си обясних защо някои започват с каша, други със зеленчуци и т.н. Явно препоръките на педиатъра с кое да
се започне зависят от конкретиката на бебчето.

https://www.namama.bg/article/zahranvane/

# 676
  • Мнения: 404
Веси, не го знаех това за кашите и рефлукса. Определено ще обсъдя с ЛЛ. Чудя се възможно ли е да се комбинира каша със зеленчук? Joy

Краставичке, полезна статия, мерси Flowers Hibiscus

# 677
  • София
  • Мнения: 1 811
+1 за статията от Кисела_Краставичка.
Аз имам Дневникът на мама (и тати), който е от този сайт. Чета си там и не го мисля много.
Иначе оня ден и в 1 наум има полезна лекция: https://www.facebook.com/bilyana.koteva/videos/4304215959588798

# 678
  • Мнения: 404
Толкова лекции имам събрани за гледане и все нямам кога да ги слушам. Когато малкият спи до мен и имам време, което така или иначе трябва да прекарам в леглото, си чета статии на телефона. Ама нищо със звук, че ще го събуди, пък все си забравям слушалките в чантата. Grin

Аз се порових в разни чужди сайтове (британското NHS, американското CDC) и останах с впечатление, че там няма такова разделение на "зеленчук за 4-6 месеца", "зеленчук за 6-8 месеца" и т.н. Съвсем малко са храните, за които се казва да се изчака, но дори и там ограниченията са по-ларж. Е, аз ще се доверя на ЛЛ за това как и какво да вкараме, тъй като при нас е специфично заради проблемите с кожата, но ми беше интересно да видя разликата между манталитета на запад, и тук.

# 679
  • Мнения: 391
Леле, момичета, като чета как са ви "обърнали" внимание в болниците, направо мисля, че съм била в Рая... И аз бях в частна болница, и с акушерка (Олга Дукат). Тя ми показа всичко, винаги ми обръщаше внимание, дори ми "върна" бебето, когато акушерка го взе, за да му дава АМ и да го "гледат" с останалите бебета. Още от първата нощ бяхме заедно и никой повече не смееше да ми го вземе, освен за рутинни прегледи. Носеха ми и АМ, но рядко го ползвах, също имах книгата на Хедра до главата ми и като се отчаях нещо, прочитах и си давах сили, че съм на прав път. Пожелавам на всички, които искат да имат още дечица, следващият път да е (още по-) хубав! ^_^

# 680
  • Мнения: 1 042
Само да вметна, че Олга Дукат е межрународно сертифициран консултант по кърмене. Така че нормално.

# 681
  • Мнения: 391
Да, така е. За мен тя беше всичко в онзи момент и за нищо на света не съжалявам, че дадох куп пари "за едното раждане". Това, което тя прави за жените, които изберат да бъдат с нея, е, по мое мнение, нещо, което всяка родилка има правото да получава като отношение и подкрепа.

# 682
  • Тук... някъде
  • Мнения: 943
Аз съм доволна много от целия екип в болницата,където раждах. Също частна в Бургас и с изключително добро отношение бяха всички и ми помагаха, когато имах нужда- от кърменето до тоалета на бебка, подаръчета ни направиха. Аз имах малко усложнения с излизането на плацентата и после се наложи кръвопреливане да ми правят и толкова внимание ми отделяха всички- постоянно някой идваше да ме проверява как съм и дали имам нужда от нещо. Само един от докторите на визитацията ме подразни, защото ми каза, че за състоянието ми сама съм си била виновна- как можело след инвитро, първо раждане и на 38г. да съм искала естествено раждане, а не секцио. И на моя отговор, че раждането беше изключително леко, а проблема с плацентата щеше да е същия и при секциото, замлъкна и нямаше какво да ми отговори.
 А понеже Биляна си беше ревла от начало, през времето, в което се наложи да е в неонатологията, докато аз се освестя, са я гушкали и разнасяли, защото ми казаха, че е много чувствителна и ревлива и се успокоява само гушната. Но то и нормално- през бременността толкова сълзи изплаках и толкова ми беше мъчно за татко, че съм ѝ предала всичко явно.

# 683
  • София
  • Мнения: 1 811
KOKONDRELLA , колко познато Sad

# 684
  • Мнения: 4 006
Леле, момичета, като чета как са ви "обърнали" внимание в болниците, направо мисля, че съм била в Рая... И аз бях в частна болница, и с акушерка (Олга Дукат). Тя ми показа всичко, винаги ми обръщаше внимание, дори ми "върна" бебето, когато акушерка го взе, за да му дава АМ и да го "гледат" с останалите бебета. Още от първата нощ бяхме заедно и никой повече не смееше да ми го вземе, освен за рутинни прегледи. Носеха ми и АМ, но рядко го ползвах, също имах книгата на Хедра до главата ми и като се отчаях нещо, прочитах и си давах сили, че съм на прав път. Пожелавам на всички, които искат да имат още дечица, следващият път да е (още по-) хубав! ^_^
С теб раждахме в една и съща болница. Моят опит е малко по-различен, но и на мен ми го донесоха още в реанимацията за малко. Аз не посмях да си го искам за през нощта, защото жената в моята стая не искаше нейното бебе да е с нея постоянно и не исках да я притеснявам, ако случайно моето се разплаче. Но ми го носеха в 6 часа и после си го взимаха в 21, което беше ок за мен.
Аз имам оплакване към две акушерки, едната бебешка едната моята, но до колкото разбрах от "моята" всички са недоволни. И аз не съжалявам, че дадох много пари за раждане в частна болница.

# 685
  • Мнения: 391
Леле, момичета, като чета как са ви "обърнали" внимание в болниците, направо мисля, че съм била в Рая... И аз бях в частна болница, и с акушерка (Олга Дукат). Тя ми показа всичко, винаги ми обръщаше внимание, дори ми "върна" бебето, когато акушерка го взе, за да му дава АМ и да го "гледат" с останалите бебета. Още от първата нощ бяхме заедно и никой повече не смееше да ми го вземе, освен за рутинни прегледи. Носеха ми и АМ, но рядко го ползвах, също имах книгата на Хедра до главата ми и като се отчаях нещо, прочитах и си давах сили, че съм на прав път. Пожелавам на всички, които искат да имат още дечица, следващият път да е (още по-) хубав! ^_^
С теб раждахме в една и съща болница. Моят опит е малко по-различен, но и на мен ми го донесоха още в реанимацията за малко. Аз не посмях да си го искам за през нощта, защото жената в моята стая не искаше нейното бебе да е с нея постоянно и не исках да я притеснявам, ако случайно моето се разплаче. Но ми го носеха в 6 часа и после си го взимаха в 21, което беше ок за мен.
Аз имам оплакване към две акушерки, едната бебешка едната моята, но до колкото разбрах от "моята" всички са недоволни. И аз не съжалявам, че дадох много пари за раждане в частна болница.

В един от предварителните разговори с Олга питах точно това. Тъй като бях избрала двойна стая питах какво става, ако детето реве и другата жена има нещо против. Отговорът беше, че аз съм с предимство, защото важното е майката да бъде с детото си, а, образно казано, на когото не му понася, да се изнася, т.е да си вземе единична стая защото политиката на болницата или поне на екипът от акушерки е бебето плътно до мама и жените, които искат да са с децата си са с предимство. Иначе и аз имах малко борба с една от акушерките на болницата, но последния ден си казахме всичко открито и накрая се разделихме с усмивки и разбирателство. Дори тя беше жената, която облече детето и ни го донесе на изписването.
Липсваха ми само посещенията, че за 4 дни изкукуригах сама Grinning Бях в двойна стая, но на два пъти ми си размина да настанят някого, все им се разминаваха ражданията на другите дами. Grinning

# 686
  • Мнения: 4 924
Аз преди да родя исках да съм в единична стая, но много се радвам, че бях в двойна. Имах си компания, а и съвети, защото беше второ дете на другата майка. Тя и бебето й спаха по цяла нощ, въпреки ревовете на моя 😀 Но и не бих позволила някой да ми взима детето за през нощта, без значение колко реве. Отишли сме да раждаме все пак, очаква се, че ще реват бебета. Всъщност беше доста добре, защото родихме на един ден и заедно ни изписаха. А и бебетата нали предимно спяха, та имаше с кой да си говоря, че нали посещенията не бяха разрешени.

# 687
  • Мнения: 3 108
При първото раждане жената, с която бях в стаята ми беше много приятна. Не мога да кажа същото за жената при вторато. По цял ден искаше да гледа телевизия, усилваше звука, моето бебе плачеше много, нейното почти не, но тя се опитваше да заглуши плача на моето с усилване звука на телевизора. Винаги съм предпочитала компания, но в случая едвам я изтърпях.
Бебето беше две нощи при акушерките. Преди това все едно не можех да се надигна от леглото. Носиха ми я за кърмене. Тя почти не ядеше, дявах й АМ.

# 688
  • Мнения: 1 019
Kokondrella, аз съм същия случай -  37 г, инвитро, първо бебе. С трима лекари се консултирах преди да родя - и тримата обаче казаха, че ако зависи от тях ще ме накарат естествено - сега в някои болници е политика да увеличат процента естествени раждания. Аз обаче си избрах секцио. И аз не получих подкрепа от лекарите за избора ми - малко се опитваха да ми  покажат, че съм лигла и страхливка (разбира се никой нищо в прав текст не ми е казвал).
Момичето, с което бях в стаята, беше родила преждевременно и можеше да вижда детенцето само за един час на ден - беше в кувиоз. Чувствах се много тъпо като си гушках малкия и му се радвах пред  нея. Малко несъобразително беше разпределението по стаи.

Последна редакция: сб, 27 мар 2021, 21:50 от vessy.k

# 689
  • Мнения: 245
Аз раждах в държавна болница в Бургас, без екип, без упойка, с Окситоцин естествено. Ако не беше Окситоцина щеше да ми е много хубаво раждането,  акушерка, сестрата и доктора всички готини, нищо хванах и 2те смени. В стаята не бях сама, бях с друга мама. Поне си имах компания, не че беше приказлива, сякаш бях над нивото и, но боли ме котенцето..... Другата мама пък беше приказлива и още не можеше да осъзнае, че е родила, шашкаше се само какво и как да прави и за смяна на памперси и за кърмене. То и аз бях същата, но в момента в който сложиха бебка върху мен сякаш всичко си ми дойде отвътре и кърмене и смяна на памперси и обличане. Единствено стоях на главата на акушерката за вечерния тоалетната, къпането ми беше трудно и температурата на водата. С каката ме беше страх да я къпя, ама и свекито не даваше искаше тя, но сега самичка исках. Майчински инстинкт....

Общи условия

Активация на акаунт