За щипката сол в нашия съвместен живот

Продължавам да твърдя, че мъж, дете и прасе - както си ги научиш 
Просто както поставиш нещата в началото на съвместното съжителство , така ще са и занапред. Много трудно се изкоренямат подобни "дребни на вид" навици
Да пускат капака на тоалетната, да си прибират чорапите, да си вдигат масата и тем подобни 

Не се отказвам, но понякога много, ама много ми писва - за мен това си е неуважение, той обаче не мисли така. Така е възпитан - да го обгрижват. Ама и аз искам.

О,въобще не прекаляваш!Бях писала в една тема какво е "лечението"  
Ще го напиша пак.Моя приятелка,която има същият проблем и като теб й беше писнало да работи  сервитьорка в къщи,веднъж след репликата на съпруга-Дай ми солницата!,го попитала-А случайно да ти се пикае?-Не,защо?-Ами,да отида и там вместо теб.
Е,от това имало ефект  
За 0друг ефективен начин не съм чувала.Ако някой знае-да сподели.Някой щ каже-много просташки подход.Мой отговор-каквото повикало,това се обадило.

Ами те си мислят, че от една мама са попаднали на друга, която също трябва да ги гледа  А къде е мойта мама - нямааааааа?

и той кво?
сега ще се изредят 100 души да ти кажат ' да поговорите". хаха.

Луна, аз вярвам в момента 0.
от началото си го подхванала така и така ще я караш
тоест, както си постелеш така ще легнеш.
С други думи свикнал е, край.

имам позната така на мъжа си, слугува, вдига,слага, като в "Българи от старо време"
като й писне вдигне скандала и 10 дена той прилежен -
мие чиниите  . Чуства се наказан демек, на 11тия ден 'наказанието' свършва и пак .
това е И народопсихология. позицията на мъжа и на жената.
Дядо Марко стои и чупи хляба, баба Султана ( примерно) сипва и така.
Снахата изобщо не яде, ами стои права да прислугва.
Класическа картинка с разпределение на ролите на полов принцип.

не искам да те отчайвам, но по добре слагай всичко на масата, за да не те вдига.

Направо му казах, че може и да не съм перфектната домакиня и да съм забравила солта и ли нещо друго, но няяяяяма да стана от масата. И той ако иска сол, хляб или нещо друго, ще стане, че и ще попита останалите на масата дали и те искат нещо. Бях много категорична, но това има ефект за известно време, после забравя.

хаха, изобщо не ' забравя' , ами мисли , че може пак по старому да кара.
снишава се  временно, докато ти мине, Луна.

Май трябва по-сериозно да го сритам. Ако знаете какви погледи си разменяме в такава ситуация. Преди две вечери имахме такава. "Ще ми сипеш Ли още?" -невинно ме поглежда той. Аз го избелтъчвам / с поглед/, леля му/беше на вечеря в къщи/ стана за да спаси мира, а ние продължихме да се гледаме любовно. Понякога ми става весело.

Баба ми беше за малко у нас и остана като гръмната от това, че вкъщи, на който каквото му трябва става и си взема, никой на никого не слугува, нито аз, нито той играе ролята на домакиня- равнопоставеност, това е единствения начин, за да се чувстват и двамата комфортно в собствения си дом.

Но за заварено положение вече не знам какъв е начина 

Като чета подобни теми, всеки път си казвам, че съм късметлийка. И всеки път свекърва ми се вдига в очите ми, въпреки че определено не се обичаме много с нея. Но за едно съм й страшно благодарна : възпитала си е синовете в уважение към жената. Въобще не ми се е налагало да казвам на мъжа ми как трябва да се държи в къщи. Абсурд е след като съм му наготвила, да ме кара да ставам за солницата. Напротив - като тръгна да ставам да донеса нещо, той винаги скача и ме спира. За него е признак на неуважение към мен да ме разкарва. Непрекъснато се чувствам обгрижвана от него. И на мен съответно ми прави искрено удоволствие да му сготвя нещо вкусно и да му създам конфорт в къщи.

Но преди него излизах с един мъж с подобни навици като твоя. Зарязах го до голяма степен заради това. Просто ме отблъсна факта, че трябваше да играя ролята на майка. Виках, сърдех се, но не можах да го променя. Накрая ми писна! Сега да не си помислиш, че те съветвам да си оставиш мъжа Просто не се давай и това е! С постоянство може и да промениш някои неща.

За това с мъжото още първия ден след като заживяхме заедно почнахме така : аз приготвям манджата, той - прави салатата и слага масата, аз вдигам масата - той мие чиниите /досега ми се е случвало точно два пъти да мия чинии, това е негово задължение/, аз гладя, той - пуска прахосмукачка, аз пускам дрехите в пералнята / /, той ги простира и т.н. А когато седнем на масата да вечеряме всеки става да си взима каквото му е необходимо.Може да е смешно, че си имаме правила, но аз съм доволна, че винаги има на кой да разчитам, а той е горд и доволен, че е полезен и мъж на място.Правим компромиси разбира се, но основно всеки си има задължения.

   На една моя дружка, гаджето и я третираше като прислуга! Беше ми адски неприятно като им ходя на гости да виждам как тя един залък не може да лапне, защото на негово величество все нещо му липсва на масата  ! Един ден не издържах и споделих с нея, че това први лошо впечатление и е адски грубо от негова страна! Тя ми се обиди, но явно с този разговор съм и отворила очите и след месец те се разделиха! Момчето явно си даде сметка какво губи и направи всичко, за да я спечели отново и сега са щастливо семейство, а той си промени коренно поведението!
  Незнам какво да те посъветвам! Може би следващия път като му потрябва нещо на масата, ти да се правиш на сляпа и глуха, незнам  ! В къщи като седнем на масата всеки става ако му потрябва нещо, дори и малкия  ! Никой на никого не е длъжен да прислугва, така си мисля аз!
  Успех  !

Баща ми е такъв. Сол, вода, хляб - даже и подай ми не казва. Много се дразнех.

Вечеряме преди известно време в наште и баща ми се обръща към майка ми: От 33 години сме женени и ти не разбра, че вода на масата трябва да има сервирана. Майка ми съответно: А ти как за 33 години не разбра, че вода на масата няма да има сервирана.

Хм, въобще не е въпрос на възпитание според мен, може да се промени и още как. Моят мъж например, когато сме у свеки, направо се размазава - чак не мога да го понасям Опъва се на дивана и нема мърдане - тя милата, цял живот слугиня - слага, вдига, готви, пере - всичко Той веднъж се хване да си измие чашата и тя - недей бе, мамо, дай аз Ми - така иска, така си живее
Дали вкъщи е същото, а Не само, че няма да стана от масата, ами и ще го оставя той да я разтреби и да измие чиниите. Предостатъчно е, че след работа съм се хванла да готвя и да сервирам. Туй то! Манифактура му е майката Никой няма да те третира като обслужващ персонал, ако ти самата не се представяш като такъв

Напълно съм съгласна.

Браво, колко много прилежни съпрузи.
Луна сигурно се чуства на 7то небе от факта, че всички са си строили съпрузите в 2 редици, и само са чували за подобни случаи.
А тя горката става ли става да носи сол, хляб и ракия.

Луна, моя мъж е като 4 годишен.
В кухнята  - помага ми в приготвянето на масата и я отсервира.
толкоз. носи чинии, слага, вдига. понякога , много рядко и ако има само 2 чинии , получава някакъв факс и ги измива.
Няколко пъти ми игра номера да се прави на ударен за тези 2 дейности, но аз просто оглушавам и онемявам.
От кухнята викам " Маасаатааа" , той " Веднаагаа".
След като ядем, аз демонстративно си сядам пред БГ мамма, и с 1 око наблюдавам как вдига и носи към кухнята.

Едно ще ти кажа - успееш ли да направиш нещо, така, че това да е 'негова работа" и се разберете за таова, НИКОГА и при никакви положения НЕ го прави вместо него!

Веднъж да покажа, че мога да раздигна масата - край!
това е моя опит.
така имам прогрес с моя готованец.

истината е, че с постоянство и овчо търпение успях тоя 42 годишен мъж да го науча да прави 5 неща малки, но ги възприема за негови.

Не zнам, не ми се е случвало да седна на маса и някой да ме вдигне, че нещо му е долипсвало...
Както аz мога да стана да си вzема каквото ми трябва, така и другите могат... ай сектир, да не съм им слугиня (иzключвам, когато ме е помолил, но и с това не се прекалява  ).

Браво Lennie . Явно и твоя съпруг минава към "прилежните", не знам защо тогава казваш на другите с ирония:"Браво, колко много прилежни съпрузи.
Луна сигурно се чуства на 7то небе от факта, че всички са си строили съпрузите в 2 редици, и само са чували за подобни случаи.
А тя горката става ли става да носи сол, хляб и ракия."
Всеки споделя как стоят в семейството тези неща.А по този начин се дава индиректно съвет на момичето какво да направи, защото тя явно не се примирява с положението, за което  .И защо смяташ, че като е свикнал мъжа й така - край?! Не е край, според мен трябва следващия път, когато каже "стани и ми дай", тя твърдо да откаже "стани и си вземи".Мисля, че трябва да му каже, че това не й е приятно и да изяснят нещата.Всичко отведнъж може да се промени стига да бъде настоятелна. Доскоро само поемах грижата за детето, а отскоро вече и той се грижи за нея - мие й дупето, сменя памперса, преоблича я, храни я. И това е така именно защото поговорих с него един ден и му казах, че така няма да я бъде - да се прибира и хоп на компютъра, а за детето никакво внимание.Нещата се промениха само след един сериозен разговор и сега съм много щастлива, защото са прекрасна картинка.Малката обожава вниманието му. Така, че на авторката стискам палци, ако реши да промени нещата 

И мен много ме дразни такова отношение.За щастие рядко се случва подобно нещо в нас.Даже по-често става той от колкото аз.Най-ми е добре ако всичко си е на масата и не се налага да става никой.Имам едни познати при които положението както при теб.Тя горката става по 200 пъти за да донесе това или онова,а освен разкарването получава и доза висок тон и мъмрене.Ето това не го разбирам и наистина издивявам като гледам как я разкарва.

Slia, да не копирам постинга ти, че дълга ще стане страницата:

просто ми стана мъчно как всеки обяснява колко техните мъже 'помагат', поставих се за момент на мястото на луна, която е в друга позиция. да, никой не ми казва ' дай сол', но пък аз обичам да му угаждам и го правя с кеф.

изобщо не съм доволна от мъжа ми, той е един готованец,
който не помръдва, ако не му бъде казано 100 пъти.
така е научен , да 'помага' при специално повикване.
да, ама аз не искам вечно да го викам и давам задачи.
искам той да се сеща.
ето това ми е болката
когато го викна никога не отказва 'помощ'.
ако му дам задача, която да не кажа, че е за сега , веднага, бързо - отлага я във времето , от март месец чакам едно бюро да бъде преместено. сега е октомври, той ми казва " ма защо да бързаме" 

това, което съм постигнала са неща, които могат да ги правят и 4 годишните - сервиране, отсервиране, помощ в прането, боклук, смачкване на бутилки. за тези неща веднъж разбрали се, не мърдам! това ми е съвета и при луна. ако се разберат за боклука, в боклук да потъне, но да не го изхвърля. те само това чакат - да докажеш, че и ти можеш.  понякога  просто складирам торбички на терасата, но не знам къде е кофата.

но съм много далеч от идеята ми за 'прилежен' съпруг.

като го видя да поема инициатива за нещо в домакинството или да измете гаражите например - ще пусна тема за прилежност   

Aз му давам, ако ми се става. Ако не го пращам сам да си вземе и си става, няма претенции. Сиктир.

понеже аз съм тип човек точно като мъжа ти и го осъзнавам, се стремя да не се налагам, а и сме се разбрали да си помагаме- обикновено не можем и двамата да приготвяме вечерята да речем, защото 2-годишна хала вилнее из апартамента, та се налага единия от тас винаги да е зает с дребния... така че се редуваме и ако вчера аз съм яла на пресекулки, днес е мъжът наред...
не можах да му втълпя само да си прибира дрехите, като се съблече, но там дребния помага, като влачи всичко към пералнята...
би трябвало да можете да се разберете

Луна, а защо е пробваш да хапнеш преди него и да си легнеш или да седнеш с някакво занимание а той като се прибере да си сервира и отсервира сам? Може примерно да влезеш в тоалетната по спешност или пък в банята, знам ли намери си нещо важно което да не ти позволи да му прислугваш. Даже и да не си вдигне масата поне ще трябва да си я сложи сам и сам да си носи солта.  Направи така няколко пъти за да разбере че не е наред цялата работа и да се замисли по въпроса.  За протокола, в къщи ядем много рядко, да не кажа никога заедно, тъй като мъжа ми се прибира много късно и аз вече отдавна съм вечеряла. Като се прибере аз или съм си легнала или седя пред компа и той се обслужва сам. Но ако сме седнали заедно да се храним ставам да пренасям или ако съм уморена става големия ни син. И като се позамисля става предимно сина ни:)

Ако е невъзможно да го превъзпиташ и постоянно иска едни и същи ,неща постави ги предварително на масата - така няма да се налага да ставаш по сто пъти . 

Момичета, Благодаря Ви за постингите.
Много от съветите  вече съм ги прилагала. Усложнението идва от там, че той не се сеща за тези малки наглед неща, които би могъл да свърши и от факта, че живеем със свекърва ми и свекър ми и ако аз не стана, тя веднага търчи / пък нейната работа - много по-натоварена от моята и е съответно по-уморена и от мен /, аз се чувствам неудобно и за да не стане тя, ставам аз.
Ден през ден поставям ултиматуми, но май съм била доста мека, сега работата ще загрубее.

Луна, това, че живеете със свекърва много затруднява положението . Казвам го от личен опит - живях в началото със неговите родители и положението беше подобно . Но....от самото начало накарах мъжа ми да започне да участва в подготовката на всичко....жив го ожали майка му ....
За пример - накарах го да си пере чорапите сам , при което свекървата седи до него в банята и гледа жално ...питам я какво и е, а тя - Като гледам Тихчо как се мъчи ....умрях от смях - казвам и - Та нали и ти така правиш почти всеки ден ....а, при мен е друго. Но не посмя да се намеси....та така лека полека Тихчо започна и чинии да мие, и маса да слага, и хляб, сол да носи....
Не си отстъпвай от позицията и няма начин да нямате напредък.

това е много старо и предполагам си попадала на него. но с малко хумор мисля, че могат да се оправят нещата:
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ

Тема на курса: "Да стана интелигентен колкото жената"
(т.е. да бъда перфектен)
Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

Програма : 4 модули, от които един задължителен.

Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)


Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .

Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)

Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено

Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.


ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.

ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)

ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)

ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.

ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)

ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?" (Свидетелства)

ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?"

ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.

ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода.
(упражнения в лаборатория за музикотерапия)

ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"

ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката?
(директни упражнения с Давид Копърфийлд)

ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)

ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб ?"

Хм, трудничко е, но бавно и полека свекърва ми дойде на моето мнение, щото и на нея и е трудно да обгрижва всичките.  Пък на мъж ми съм обещала един слънчев ден да не сготвя, да не изпера, да не изгладя, нищичко да не пипна, че и детето да му оставя и с него да се справя - доде издържи на напъна... , пък аз ще ходя да се глезя някъде.

При нас такива неща няма.
Ако някой иска нещо си го взима или прави, ако е в състояние. Само като сме болни си принасяме един на друг или като жест по собствено желание. Такива положения дай ми това, дай ми онова не допускам. Нито съм сервитьорка, нито друг вид обслужващ персонал.
Нито свекърви, нито други видове роднини ме интересуват.

iva d, Много ми хареса.  
Принтирам го в няколко екземпляра и го разхвърлям из къщи. Ще гледам за реакция.

iva.d, как се смях само!!!
сега ще го дам на съпругът и даже на баща ми... малко му е късно след 33 год семеен живот, но може и да научи нещо от курса...

 Къде записват за този курс ,iva d и моя екземпляр до го запиша ,че има още много да учи човечецът?

Моя мъж като ми поиска нещо като сме седнали на масата и на мен не ми се става - направо му казвам - вземи си го ти и това е - никой не се сърди. Да не говорим, че понякога и аз му казвам какво да даде 

желая от сърце да помогне на всички!би било добре всеки мъж да се държи малко по-галантно вкъщи!успех!!!  
П.С.а що се отнася за записване в този курс- предполагам не би се намерило в България толкова голяма зала,която би побрала най-нуждаещите се от него;-)

Аз мисля, че домакинската дейност е нещо, за което трябва да отговаря жената.  Мне, по-скоро си падам по жени, които смятат, че домакинската дейност е тяхна отговорност.  Мое виждане.


Отделно да спомена, че съм много против ставането от масата.  Седнем ли веднъж, ядем.  Не приказваме, не гледаме телевизия, не слушаме телевизия, не се замеряме с топчета хляб.  Който иска - яде, който не иска - не яде.  Като се нахраним всички, седим и почиваме, приказваме.  После е хубаво всички (и децата) да изразят благодарност за храната към домакинята като помогнат в почистването.

В момента в който се появи думата "задължение" се появява и думата "нежелание".


Ами да, поговорете.  Не воювайте, смирете се.  И спокойно се разберете.  Ако някой отказва, наемете домашна помощница.

Gaming, не мога да се съглася с теб.
Домакинската дейност може да е била нещото, за което е отговаряла жената, ноооо  това - десетилетия назад във времето, когато не е ходела на работа.

Луна, нека ти споделя и моята история. Със съпруга ми живяхме сами в друг град като гаджета и годеници, докато не влязох в осмия месец от бременността, излязох по майчинство и се прибрахме в нашия град, в дома на свекърва ми. Дакто бяхме самички, си споделяхме домакинската работа - днес аз, утре той и всичко заедно. Като се върнахме обаче нещата се промениха. И въпреки че свекърва ми не ми помагаше в нищо, на мен ми беше неудобно да го подсещам, тъй като при наличие на две жени вкъщи, е срамота мъжът да върши домакинската работа. Та значи всичко ми беше на раменете + едно бебе /за което обаче и той ми помагаше/, а се сипеха оправдания и от двамата възрастни - ами ти защо не ми каза да направя еди кое си?
От 10-тина дни отново си живеем самички. И когато не се сеща, му го казвам - с нисък или висок тон. Нямам намерение да продължавам по стария начин, имам намерение да си върна човека от самостоятелното ни съжителство. Съветвам те и ти да си настоятелна и твърда. Искай си, отказвай си, гради си нов ред! Докато свикне. Не всеки може да се промени, но всеки може да свикне... 

И аз съм ставала, и мъжът ми е ставал и децата стават от масата,когато потрябва нещо! Всичко е според зависи! Имаше вярно при нас един не много добър период - мъжът ми не можеше да свикне,че и аз ходя на работа, но вече е минало! След няколко скандала и забележки - сега напр. аз слагам масата,а той я прибира!

А това за пикаенето - много ми хареса!

Gaming, ей сега всички ние еманципирани мами от 21 век ще те разкъсаме
кво пък толкова ще се случи, ако мъжете мият, чистят, готвят и прочее.
виж сега колко много татковци бутат бебешки колички- и това е женска работа според остаряло мислене...има толкова мъже дето готвят с удоволствие!
моят мъж може да върши всичката домакинска работа, но на мен не ми харесва как... на вълка му е дебел вратът нали се знае защо

Естествено, че не прекаляваш. Така е научен от майка си, така си го научила и ти. Така съм и аз. Свекърва ми смята, че това са лигавщини от моя страна, че с моето бунтарско поведение нищо няма да направя. Абе, айде да не продължавам, че усещам как започвам да се ядосвам. Ако не живеехме при свекърите, със сигурност нещата щяха да са по-различни. Но свекърва ми като глава на семейството смята, че за много неща има право, дори да не е права, и аз трябва да се съобразявам с навиците на това семейство, с което живея. Ако не ми изнася, да се изнасям. А тепърва, мила, да променяш нещата, едва ли ще се получи. Най-много да има конфликти, а не дай Боже, нещо по-сериозно.

Баща ми е такъв - сяда и всички трябва да му прислужват. А това, че и те искат да се нахранят на спокойствие не е негов проблем. Солницата е буквално проблем - без сол на масата не се сядало. Ама майка ми така си го е научила. Не стига, че един боб не може да сложи, чиния не е мил никога в живота си, не си ги носи дори до мивката, ама иначе критикува яденето и хигиената в кухнята. Мъж ми не е такъв, за щастие, но аз не бих мълчала.

Даже не съм чела темата докрая, НО това е нещото, което и мен ме побърква, и с което не успях да се прборя. Чорапите са най-големия ми кошмар . Иначе за хрането сме се разбрали, той реже хляба, масата я слагам аз.

Ще скочат тези, които не разбират какво съм казал.  Асоциирате ми с някакъв друг човек и понеже неговото поведение не ви харесва, решавате че "така не е правилно".  Но аз не съм тук, за да убеждавам някого, просто изказвам мнение.  който иска - разбира.

Да вметна аналогия с BDSM.  Когато е взаимно желано, е хубаво.

Нали няма съмнения, че другата крайност също не задоволява 100% от жените?  Готвещ, перящ, чистещ, пазаруващ, миещ детегледач бил {мъж под чехъл, мухльо, женчо} etc.  Аз не мисля така, но погледнете за момент от тази перспектива.

Хич и не искам такъв мухльо, ама и прислужница не ща да съм. Ще ми е приятно ако се сеща от време на време, че някои дейности в къщи не са единствено мои задължения, поради факта,че съм жена. Ей това ме дразни мнооогооо.

Тъй де.

Аз пък се опитвам да избегна ситуацията "Ей!  Аз не съм прислужница!  Ставай да измиеш чиниите и после да пуснеш прахосмукачка!"  Тоест думичката "трябва".  Мен никой не ме пита днес ходи ли ми се на работа.  Визирам случая, когато тя не ходи да работи на заплата.

Принципно нямам против да готвя.  Даже ми е приятно, когато има заради кого да го правя.  Но е неприемливо да се върна в 19:30 от работа и тепърва да режа нещо в тенджерата, защото децата са гладни.  След (поне) час ще се сготви, след още 20 минути ще може да се сложи в уста.  Не смятам, че децата трябва да вечерят в 21:00, а в 19:00.  Също така не смятам, че трябва да се готви веднъж седмично.  Или пък само аламинути.

luna - идентично е и в нас, но...
Идва голямото НО: след вечеря, аз ставам от масата и напускам хола. Познай кой я прибира и пуска миялната?! 

На моя му слагам масата,давам сол и прочие,признавам си.Няма кво да се правя на много серт.От скоро обаче,вече половин година той някак от самосебе си започна да вдига масата.

Просто ПРЕДИ да седнеш го питай дали иска още нещо.
Ако се сети след това - да стане да си го вземе.
Толкоз.

аз пък не разбирам защо някои хора позволяват да се натрупва такава неприязън във взаимоотношенията заради някакви битовизми.
ако нещо не ти харесва - реагирай на момента, кажи си, обясни, потърси мнението на другия...не оставяй раздразнението да те гложди, докато в един момент и най-незначителен повод може да предизвика скандал.

мъжът в повечето случаи е разумно същество. няма нужда от повече дресировка, отколкото жената (мъже, пия бира и ям шоколад ) както се научите взаимно, така ще преминава ежедневието ви.

зад правилата кой кое да подреди, кой да отговаря за манджата и кой за боклука стоят живи хора. и ако на единия днес не му пречи да готви, чисти и пренася неща, утре може съвсем да не му е до такива дейности. а може и да не е в състояние да ги върши. пак ли ще важи правилото: който иска нещо, да си го вземе?!

с моя съпруг взаимно сме се научили да уважаваме нуждите си, почивката си и желанията си. понякога аз скачам от масата и тичам за нещо, понякога той го прави. не броим и не водим сметка кой, какво, колко... и по този начин няма какво да ни тежи.

luna, опитай следващия път преди още да те е вдигнал от масата, ти да го помолиш да ти донесе нещо, пък докато е в кухнята напомни му да вземе и солницата. не вярвам да откаже.

gaming, всяка домакиня би оценила това за изразяването на благодарност. мой познат на въпроса дали му харесва храната отговаряше на съпругата си: "ми не виждаш ли - ям я". 

Това е най-искрения комплимент впрочем.  Щото може и "ами нещо не съм гладен".  А да ве кажа под сурдинка,

когато поиска кетчуп, значи яденето не става и за кучето.

За киселото мляко важи ли същото? 

еееее, благодаря! приемам го като личен комплимент! моят съпруг никога, ама никога не ползва разните "адитиви" от рода на кетчуп, майонеза и сосове от магазина, за да си овкусява сготвената от мен храна.

Не, тва е като за сиренето.  Някои и диня така ядат.  Някои само това ядат.  Въпрос на вкус.

А, добре тогава. Успокоих се 

 Моят мъж беше свикнат от майка си по същият начин, но аз упорито и постоянно напомням за някои неща.
 Вече определени дейности просто си станаха "негови" и аз не смея да пипна, защото току виж пак станали "мои". Определено имаме напредък.
Само се боря с миенето на чинии - не иска, не може, бавно ги миел и т.н. Обаче аз упорито повтарям. Вече си избира през вечер да мие той, но определено избира дните, когато има малко съдове . Снощи беше седнал на компютъра и като му казах - Ако не правиш нещо спешно(а знам, че е така) ела да ми помогнеш за масата. Ами дойде какво да прави.
 Напоследък малкият много ми съдейства(без да иска детето ) - искам тати да ме мие, искам тати да ме облича, да ме храни, да ми даде сиропа, което автоматично на мен ми освобождава доста време, а татито няма как да откаже на малкото съкровище.

и за да сложа още малко сол (в раната):
преди малко ми се обади съпругът ми - прибрал габа от детска градина и поел отговорност за вечерята днес...

Някъде бях слушала (може би по телевизията) подобна история, за мъжа, който все дигал жена си от масата за това-онова и най-често за солницата. Ами в един момент на жената и писнало и преди да подаде солницата развила капачката... Ако мъжът не разбере от намека, след втория, третия опит може да заработи рефлекса на Павлов и да започне сам да си я взема (стига само мъжът ти да не прибягва към насилие и да си изпатиш). Успех в превъзпитанието!

Напълно съм съгласна:)Моят мъж работи повече от 12часа на ден. Аз не работя,стоя си вкъщи засега, но като седнем на масата никога не съм му прислужвала. Винаги слагаме масата заедно. Ако нещо сме забравили става този,който може. Ако аз ставам то то е,защото той винаги казва онази вълшебна думичка:" Моля!" . Така че е трябвало да го научиш навремето:)Но и сега не е късно де. С малко повече усили ще стане.

Никога не съм била поставяна в такова положение и не мисля, че бих търпяла

Боже мили,чета и все повече се убеждавам какво съкровище е моят мъж !!!Всичко правим заедно,а колкото до ставането от масата,той е много по-активен,винаги гледа да ме обгрижва,да ме отменя!Мисля,че е пълно безумие в днешно време,когато жените работят наравно с мъжете(и отгоре на всичко гледат и възпитават децата им),да се очаква от тях и да слугуват на вечно капналите от умора мъжчета  !Едно такова мъжченце,което очаква от жена си да се върти около него постоянно,независимо,че и тя е уморена до припадък,не я уважава ни най-малко  А колкото до навиците,подкрепям с две ръце мнението,че както се поставиш в началото,така ще се отнасят с теб до края 

И аз искам някой ден да науча така мъжа си, да ми помага. Май това е начинът, от самото начало да го научиш да ти помага, докато още е по-влюбен и по-склонен да ти угажда, а не да се правиш на добрата домакиня и да свикне с това. Само че стратегията е приложима ако семейството живее самосточтелно.

Ами и при нас е същото положение със солта, но само като я забрави да я донесе, че той обича соленото ... но не ме дразни дори в редките случаи като ставам, пък и той казва МОЛЯ ...  нося я, не ми тежи, но в нашия случай той е цял ден на работа, а аз си клатя краката докато вися във форума ... а когато не ми се става, му казвам и той става да я донесе, като в тва време се сещам за нещо и се провиквам: Така и така отиваш в кухнята, донеси и еди кво си .. 
Иначе отсервира масата, понякога мие чиниите, но ИМА ЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕЩО, НИКОГА НЕ ГО СПИРАМ ...   
Както си го научиш отначало, така ще е .. 

Една прясна история: Сега лятото докато гостувахме с детето при нашите и баща ми си търси едни къси панталони и пита мама КЪДЕ СА ... тя му казва че са на простора и трябва да са сухи вече и той тръгва да ги вземе, при което тя скача и казва: Чакай аз ще дойда да ти ги дам ....  При което аз скочих като попарена и й казах: Той малък ли е, на тоя простор няма 200 дрехи да ги търси 2 дена, пък и вижда от раз къде са, простор, а не купчина е ... много лошо го е научила и въпреки че все й повтарям да не слугува като прислужница и на него и на брат ми, тя така си е свикнала и неможе да се промени ... а и за нея това не представлява проблем и е нещо нормално .. за мен обаче НЕ Е .. 

Така практикуваше баща ми- дори и сега като отидем на"гости"-пак мен ще разкара за нещо
Бях бременна -нищо не му пречеше и тогава
Бесняла съм,мрънкам постоянно-но пак го правя/луда работа/- просо на него това си му е навик
Но мъжа ми-нееее-много рядко ще ме разкара за нещо- ако ми е по-близо или той просто не може да стана/държи детето/.Винаги си става и си го взима сам- както казаха по-горе-кой както е научен

И аз имах подобен проблем в началото на съвместното ни съжителство, въпреки че мъж ми беше живял сам 4 години преди да ме срещне. Не че го мързи, или така е бил научен (нищо че свеки е майка-закрилница от най-лошия вид  ), просто НЕ СЕ СЕЩА!
Но, като заживяхме заедно имаше момент, в който установих, че аз поемам цялата домакинска работа, заедно с дребните неща като сол и пипер на масата. Е, от един момент започнах да моля "донеси това, ако обичаш", "както си в кухнята, скъпи, би ли взел и хляба"... и така поне 1 година, с малки суми, но редовно . Сега даже не ми дава да ставам от масата, като чуе, че почвам да вадя чиниите, идва да слага масата... 
По същия начин го включвах и в грижите за Клое като се роди (макар че там желанието му беше много по-голямо и почти не ми се налагаше да го карам в повечето случаи  )...
така че с много постоянство, нещата се оправят

Защо използвате тая дума--слугиня?
Ставам и давам каквото е нужно защото аз го искам не защото ме е накарал някой.Много пъти ме е спирал че той ще си сипе допълнително.На обяд съм излизала на кафе и той сам си е слагал масата.Точно в тия тънкости личи любовта между двама--аз ще му дам каквото трябва --искам да почива, не да тъпче из кухнята.
А той слуга ли ми е на мен ,като 16 години не ходя на работа и си правя  каквото искам?
Знаете ли как се разбира дали един мъж те обича и уважава:Сабудете го в 3 ч през ноща и му кажете че много ви се пие вода.
Та като ви донесе вода--не солницата ми и чехлите ще му обувате.
Имам двама сина--дано не попаднат на жени дето немогат и да простират

Много често предпочитам да стана аз, да направя, да дам каквото има, че той като почне да търси нещо - ще кажеш не е неговата къща    Ама къде е солта, защо си я преместила от горния на долния рафт, ама няма го ножа за хляб и като се запровиква от кухнята - къде има купички, това да не е развалено, малееее, нервите не ми издържат.
Като не ми се става, не ставам. Никога не е правел проблем. Само като гледаме филм и трябва да стане някой, само тогава водим преговори 
И майка му у тях е стани-седни, къде накарана, къде по собствена инициатива    То вече ти се просмуква в характера сякаш, да обгрижваш, нищо, че децата ти минават трийсетака...
В началото като се събрахме имаше забележка, че жената трябвало да става 1/2-1 час преди мъжа сутрин, да му наготви, да му сложи закуска, кафенце. Майка му така правела... Аз му казах пък, че у нас баща ми така прави 

Ей, това много ми хареса.

И на мен ми хареса това на иВарна
И не мисля че аз трябва да го науча, а майка му трябва да го е научила, че жената не е слугиня.

Моята свекърва е научила и двамата/мъж ми има брат/ да готвят,да чистят...с две думи да се оправят сами,а не да чакат някой.Имаше само едно нещо ,което промених в мъжа ми.Да не ставам сутрин само и само да му правя кафе.Ми то е нужно само едно копче да натиснеш.Сега той си приготвя машината от вечерта и сутрин кафето с едно натискане е готово.Иначе за всичко ми помага,когато е вкъщи разбира се .И мие чинии,и простира,и готви.И не го смята за "срамна" и "женска "работа.Съпругата е СЪПРУГА ,а не слугиня.И мъжът не е дете.