
https://enginakyurekforever.wordpress.com/2021/03/14/tiene-relac … L68LEHNPkWo3rdXrg
Превод от испански Теменужка Христова.
АНАЛИЗИ/ИНТЕРЕСНИ МНЕНИЯ/ГЕРОИТЕ НА ЕНГИН АКЮРЕК/САНДЖАР ЕФЕ/ДЪЩЕРЯТА НА ПОСЛАНИКА
Има ли връзка последният разказ на Енгин Акюрек с преживяванията му в ДП ?
От Мария Фернандес
Всеки, прочел последния разказ на Енгин Акюрек „Провалени нощи”, излязъл в 37 брой на списанието “Cafasına Göre”, сигурно е изпитал дълбока тъга и меланхолия; чувства, които внушава и героят на тази история, младият Тахсин(означава Разкрасен), същата сензация, която изпита публиката на „Дъщерята на посланика” със заминаването на Наре.
Но нека първо да поговорим за „Провалени нощи”. Разказът ни предава историята на Тахсин, млад мъж, на прага на нова любов след двегодишна връзка с предишната си приятелка. Още от началните изречения, разказът е обгърнат в мистерия, която ще ни заведе до изненадващият финал, в обичайният Енгин Акюрек стил. В този случай, разказвачът говори от трето лице, той наблюдава и опознава героя отстрани.
Още в първия абзац откриваме една визуална метафора, която ни показва какви са чувствата на Тахсин на този етап от живота си, когато е на път да целуне за пръв път своята нова любов: ”Сякаш е прогонил враг, загнездил се в него, а не дъха си”. От тези думи става ясно, че Тахсин се е освободил от миналото си и гледа обнадежден към бъдещето. Но, според разказвачът, само така изглежда, защото малко след това с думите “Добре съм”, младежът убеждава сам себе си, че трябва да продължи напред и да бъде оптимист. От какво се е освободил Тахсин? Какъв демон и защо, е бил загнезден в душата му?
Когато се провежда изследване на една литературна творба, трябва да бъдат проучени историческият, социалният и биографичният фактори, оказали влияние върху автора, в момента на създаването на творбата. Следващият въпрос е: В кой момент от живота си е написал Енгин Акюрек този разказ? Много възможно е, разказът да е писан през февруари, 2021 г в Бодрум, по време на заснемането на „Дъщерята на посланика”. А какво е преживял преди това, свързано с темата на тази история? Който следи ”Дъщерята на посланика”, знае, че в края на януари, Неслихан Атагюл напусна снимачната площадка поради болестта си и решението на сценаристите беше, нейната героиня да изостави Санджар и дъщеря им Мелек.
Ако се поставим на мястото на Енгин Акюрек, сигурно е било тъжно за него да се сбогува с партньорката си и в същото време с героинята, която тя изигра. Трябва да е било трудно за него да се преструва, че всичко е наред, че той е “добре”, като Тахсин и да продължи напред с усмивка, да работи с нов партньор, героят му да се влюби в нов персонаж. Невъзможно е да остане безчувствен в подобна ситуация, не мислите ли така?!
Да се върнем към разказа . Героят, който Енгин е създал в тази творба , Тахсин , иска да продължи напред, да бъде прагматичен, иска да има надежди, да се влюби отново, “да открие един нов свят в тъмнината”, но въпреки това , той не може да спре да чувства меланхолия и болка, заради миналото. Това напомня ли ви нещо? Ако се вгледаме внимателно, има много дребни детайли, мънички подсказки, които ни водят към скритото съкровище. Например: Какво означава прашният портрет на починалият баща на бившата му годеница? Какво означава меланхоличното посещение на нейната стая? А сълзите, които Тахсин потиска в тази стая? Или пък, защо този път използва универсално име (унисекс)? Какво е значението на това решение? „Провалени нощи” е един вълнуващ разказ, който говори за загубите и за приемането на действителността, за Притежанието на съвест и състрадание, за тъгата и за надеждата, за мракът и за светлия лъч, който ни дава оптимизъм да излезем от онези неприятности, с които се сблъскваме в живота. Вярвам,че повече от всякога,Енгин Акюрек говори от дълбините на сърцето си!
Поздравления!
Мария Фернандес, писателка и лицензирана по сценична режисура и драматургия в университет Малага.

Чашата наполовина пълна или наполовина празна е? 





аз ще работя тази вечер, така че моля каквото разберете - слагайте. Най-вероятно по нощите ще гледам в Ютуб серията.




и аз като теб и някои други момичета до последно бях за НарСан, ама ми мина
то и в живота е така, хубаво е че идва новото и се забравят лошите работи .... иначе човек няма да може да продължи .
