Пускам темата само за да изразя тъгата си защото от понеделник се връщам на работа. Предполагам че половината от мамите във форума са работещи, и сигурно им е било много трудно, та просто ми се прииска да споделя и да получа малко кураж и подкрепа.
Много ще ми лисва беба, със беззъбата си усмивка, както и кърменето и смяната на памперсите, ох само като си помисля
. Чувствам се все едно я предавам и все едно че ще ме обича по-малко 
.
Аз сама си го направих, защото и за миг не ми се отделяше от беба и постоянно си бяхме заедно, но дойде време разделно, а можех още дълго време да си гушкам денонощно...................
Работещи мами, кога го преживяхте, в смисъл за колко време се свиква да не е болезнена липсата поне?
Охххххххххх
Много ще ми лисва беба, със беззъбата си усмивка, както и кърменето и смяната на памперсите, ох само като си помисля
. Чувствам се все едно я предавам и все едно че ще ме обича по-малко .Аз сама си го направих, защото и за миг не ми се отделяше от беба и постоянно си бяхме заедно, но дойде време разделно, а можех още дълго време да си гушкам денонощно...................
Работещи мами, кога го преживяхте, в смисъл за колко време се свиква да не е болезнена липсата поне?
Охххххххххх
Сякаш раздялата те кара да осъзнаеш любовта си в каква дълбочина и отдаденост се изразява.
. Много ми е тежко , но нямаше начин и се върнах на работа. Проблема е че бебето е мъничко и сме само на кърма 
та на мен ми се налага да се цедя през нощта а след това и през деня на работа . Това е доста уморително за мен , но за моето слънчице съм готова на всичко 
От опит знам, че с времето минава, обаче от това не ми е по-хубаво. 
Никога няма да си простя за пропуснатото време. С работата не разбрах кога порасна детенцето ми. 
Първите 2 седмици ми беше много много тежко, непрекъснато мислех за нея, но като видях че нещата са ок, че бебето е спокойно и като ме грабнаха служебните ангажименти се успокоих. Ето ни сега 1 година по-късно, още се гледат с детегледачката, обожават се, а аз понякога мъничко ревнувам, но детето е спокойно, осигурявам 1 работно място, и сме сравнително спокойни финансово, което пък води до стабилност и в семейните отношения 
беба отказа да яде каквото и да е друго, дори адапте, което направи наложащо да се връщам от работа на 2,30-3 часа за да кърмя. Това пък ме направи много щастлива, независимо от хамалогията с пътуването на пред на зад, но ми беше сравнително по лесно да приема нещата. Беба ми липсва много. И за двете ни е голям стрес - тя почти не слиза от гърдите ми като ме види, а и по цяла нощ се кърмим и се гушкаме, но малко по малко ще се адаптираме. След работа бързам да се върна и не мога да и се нарадвам. Чаках с нетърпение събота и неделя и по цял ден сме заедно. Много я обичам и сега когато се връщам от работа и виждам как тя ще скочи от баба си за да я взема - почва цялата да трепери от нетърпение, разбирам какво значи връзката между майката и детето - нищо не би могло да я замени.