Аз само да те подкрепя виртуално 
Ще се справите!
Ще се справите!
- Публикувана: 30 септ. 2006, 19:48 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 01:07 ч.
МЪКА, МЪКА ВРЪЩАМ СЕ НА РАБОТА
И аз да те подкрепя
Никога няма да си простя за пропуснатото време. С работата не разбрах кога порасна детенцето ми. 
Живот и здраве да е , на зима ще си гушкам и двете дечица . 
Фрий Соул го е описала много хубаво.
Аз изобщо не преживях драматично връщането си на работа, по-скоро напротив - за мен стоенето вкъщи е цяло мъчение, а работата и стреса ми липсваха. Това последното е доста мазохистично, ама който както си е свикнал.
Непременно си вземи една снимка на беба, за да е край теб. Аз си направих десктопа с нейна снимка и когато почивах между задачи, си я гледах.
Понеже моите колеги не се вълнуват особено от бебета, съвсем съзнателно съм се въздържала да не изпадам в особени излияния, а ако ме питат (което е от любезност, в повечето случаи), гледам да съм пределно лаконична.
Аз изобщо не преживях драматично връщането си на работа, по-скоро напротив - за мен стоенето вкъщи е цяло мъчение, а работата и стреса ми липсваха. Това последното е доста мазохистично, ама който както си е свикнал.
Непременно си вземи една снимка на беба, за да е край теб. Аз си направих десктопа с нейна снимка и когато почивах между задачи, си я гледах.
Понеже моите колеги не се вълнуват особено от бебета, съвсем съзнателно съм се въздържала да не изпадам в особени излияния, а ако ме питат (което е от любезност, в повечето случаи), гледам да съм пределно лаконична.
Все едно аз съм го писала.
Имаш и моята виртуална подкрепа!
Дъщеря ми я гледах 1,5 год., страхувах се от връщането на работа, чувствах се виновна, но тя свикна много по-бързо с бавачката си, отколкото аз с новия си статут на работеща майка. Сега ситуацията е още по-страшна-връщам се най-късно като бебо е на 4 мес.(а в най-лошия случай може и по-рано, зависи от това дали малко ще ми удължат болничния, в чужбина това е по-трудно...). Искам да продължа да го кърмя, много ще ми е кофти ако се проваля с цеденето и тн...
Успех!
ПС. Ако има повече кандидати може да си отворим и ние "отчетна тема " тук -Работещи кърмачки или нещо подобно?
Дъщеря ми я гледах 1,5 год., страхувах се от връщането на работа, чувствах се виновна, но тя свикна много по-бързо с бавачката си, отколкото аз с новия си статут на работеща майка. Сега ситуацията е още по-страшна-връщам се най-късно като бебо е на 4 мес.(а в най-лошия случай може и по-рано, зависи от това дали малко ще ми удължат болничния, в чужбина това е по-трудно...). Искам да продължа да го кърмя, много ще ми е кофти ако се проваля с цеденето и тн...
Успех!
ПС. Ако има повече кандидати може да си отворим и ние "отчетна тема " тук -Работещи кърмачки или нещо подобно?
Ще се справиш, нещата много или малко сами се нареждат.
Аз се върнах на работа когато малката беше на 3 месеца , а цял месец преди това ревах точно от чувство че я предавам и я оставям. Знам как се чувстваш.
Иначе по отношение на кърмето и цеденето ,още се кърмим .Аз още цедя.Кърмата ние е основната храна, всичко останало е по скоро за опитване.Имала съм периоди в който почти съм премахвала цеденето но сега си го си овеличих количествата защото запасите с кърма намаляха..
Успех!
Аз се върнах на работа когато малката беше на 3 месеца , а цял месец преди това ревах точно от чувство че я предавам и я оставям. Знам как се чувстваш.
Иначе по отношение на кърмето и цеденето ,още се кърмим .Аз още цедя.Кърмата ние е основната храна, всичко останало е по скоро за опитване.Имала съм периоди в който почти съм премахвала цеденето но сега си го си овеличих количествата защото запасите с кърма намаляха..
Успех!
Оставих малката да я гледа детегледачка когато беше на 4 месеца 
Не само че беше толкова мъничка, но и детегледачката я намерих по обява, а не от познат човек
Първите 2 седмици ми беше много много тежко, непрекъснато мислех за нея, но като видях че нещата са ок, че бебето е спокойно и като ме грабнаха служебните ангажименти се успокоих. Ето ни сега 1 година по-късно, още се гледат с детегледачката, обожават се, а аз понякога мъничко ревнувам, но детето е спокойно, осигурявам 1 работно място, и сме сравнително спокойни финансово, което пък води до стабилност и в семейните отношения 
Прекарвам цялото си свободно време с бебата
Такъв е живота 
Не само че беше толкова мъничка, но и детегледачката я намерих по обява, а не от познат човек
Първите 2 седмици ми беше много много тежко, непрекъснато мислех за нея, но като видях че нещата са ок, че бебето е спокойно и като ме грабнаха служебните ангажименти се успокоих. Ето ни сега 1 година по-късно, още се гледат с детегледачката, обожават се, а аз понякога мъничко ревнувам, но детето е спокойно, осигурявам 1 работно място, и сме сравнително спокойни финансово, което пък води до стабилност и в семейните отношения Прекарвам цялото си свободно време с бебата
Такъв е живота
Момичета, връщам темата само за да ви благодаря за подкрепата и да ви кажа че влагодарение на вас се настроих положително за връщането ми на работа. За мой голям късмет 
беба отказа да яде каквото и да е друго, дори адапте, което направи наложащо да се връщам от работа на 2,30-3 часа за да кърмя. Това пък ме направи много щастлива, независимо от хамалогията с пътуването на пред на зад, но ми беше сравнително по лесно да приема нещата. Беба ми липсва много. И за двете ни е голям стрес - тя почти не слиза от гърдите ми като ме види, а и по цяла нощ се кърмим и се гушкаме, но малко по малко ще се адаптираме. След работа бързам да се върна и не мога да и се нарадвам. Чаках с нетърпение събота и неделя и по цял ден сме заедно. Много я обичам и сега когато се връщам от работа и виждам как тя ще скочи от баба си за да я взема - почва цялата да трепери от нетърпение, разбирам какво значи връзката между майката и детето - нищо не би могло да я замени.
На мамите които им предстои връщане на работа само искам да кажа това че не сте постоянно с детенцето ви кара да го обичато още повече и да давате максималното от себе си когато сте с него. Оценяте всеки един момент заедно и дори умората и недостипаването нямат значение.
Благодаря още веднъж на всички за куража и виртуалната подкрепа
.
беба отказа да яде каквото и да е друго, дори адапте, което направи наложащо да се връщам от работа на 2,30-3 часа за да кърмя. Това пък ме направи много щастлива, независимо от хамалогията с пътуването на пред на зад, но ми беше сравнително по лесно да приема нещата. Беба ми липсва много. И за двете ни е голям стрес - тя почти не слиза от гърдите ми като ме види, а и по цяла нощ се кърмим и се гушкаме, но малко по малко ще се адаптираме. След работа бързам да се върна и не мога да и се нарадвам. Чаках с нетърпение събота и неделя и по цял ден сме заедно. Много я обичам и сега когато се връщам от работа и виждам как тя ще скочи от баба си за да я взема - почва цялата да трепери от нетърпение, разбирам какво значи връзката между майката и детето - нищо не би могло да я замени. На мамите които им предстои връщане на работа само искам да кажа това че не сте постоянно с детенцето ви кара да го обичато още повече и да давате максималното от себе си когато сте с него. Оценяте всеки един момент заедно и дори умората и недостипаването нямат значение.
Благодаря още веднъж на всички за куража и виртуалната подкрепа
. 