Родител не се гледа заради облаги, но е кофти, когато цъфне за наследството онзи, който пръста си не е мръднал.
- Публикувана: 26 фев. 2021, 14:20 ч.
- Последно мнение: 5 март 2021, 17:48 ч.
Има ли смисъл?
Родител не се гледа заради облаги, но е кофти, когато цъфне за наследството онзи, който пръста си не е мръднал.
Това имах предвид и аз.
Изобщо не разбирам защо гледането на болен родител върви ръка за ръка с наследството. Честно.
Защото изисква време, пари, усилия- физически и психически. Ако едното дете се ангажира с това, редно е да получи компенсация. Вероятно не го прави с тази мисъл, но, докато другото дете (образно казано) работи, жени се, има деца, този, който гледа болни родители, едва ли е толкова свободен.
То и гледането на детето изисква време, пари и усилия, тоест редно е то да ни компенсира.
Изобщо не разбирам защо гледането на болен родител върви ръка за ръка с наследството. Честно.
Защото изисква време, пари, усилия- физически и психически. Ако едното дете се ангажира с това, редно е да получи компенсация. Вероятно не го прави с тази мисъл, но, докато другото дете (образно казано) работи, жени се, има деца, този, който гледа болни родители, едва ли е толкова свободен.
То и гледането на детето изисква време, пари и усилия, тоест редно е то да ни компенсира.
Изобщо не разбирам защо гледането на болен родител върви ръка за ръка с наследството. Честно.
Защото изисква време, пари, усилия- физически и психически. Ако едното дете се ангажира с това, редно е да получи компенсация. Вероятно не го прави с тази мисъл, но, докато другото дете (образно казано) работи, жени се, има деца, този, който гледа болни родители, едва ли е толкова свободен.
То и гледането на детето изисква време, пари и усилия, тоест редно е то да ни компенсира.
То не е каквото предпочитаме в тоз живот.
Детето е умишлено, съзнателно и с желание създадено, но това не отменя ресурса, който ни поглъща ( почти половината живот, да не кажа целия). Така, че същата логика би следвало да се приложи към него.
Изобщо, смятам, че и децата и родителите се гледат с любов и заради това, че ги обичаме. Наследствата тук нямат никакво място. Аз така мисля. Ясно е, че светът е пълен с другояче мислещи и пресмятащи.
Към авторката : всичко ще се нареди по най-добрия начин, стига да има комуникация и разбирателство.
Тоест, ние допускаме, че единият се е пожертвал, а другият си е живял живота, ама без да познаваме семеството. Първо, това може да не е точно така.
Ама да допуснем, че е вярно. Ако заради грижи по мен синът ми ще остане без професионална реализация, ще работи мой личен асистент на 30 и няколко, няма да си гледа младостта, няма да създаде живот и да има жена....еми, мерси! Предпочитам да отида в дом.
Ама да допуснем, че е вярно. Ако заради грижи по мен синът ми ще остане без професионална реализация, ще работи мой личен асистент на 30 и няколко, няма да си гледа младостта, няма да създаде живот и да има жена....еми, мерси! Предпочитам да отида в дом.
С това отглеждане на роднини - не е поживял като хората. Това се отразява и на характера, той вече е на средна възраст психически. ...
Лори, ами жалко. Децата не ги раждаш, за да имаш на стари години болногледач. На 18 далече от гнездото, а ти си мислиш как да си уреждаш живота, с гледач ли, в дом ли, ако недай боже имаш нужда от помощ. Друг е въпросът, ако раздялата между този мъж и семейството му така и не се е състояла ментално и битово и в един момент просто са сменили ролите на даващ/получаващ грижи, защото така работят нещата в човешката биология.
Скрит текст:
Защото изисква време, пари, усилия- физически и психически. Ако едното дете се ангажира с това, редно е да получи компенсация. Вероятно не го прави с тази мисъл, но, докато другото дете (образно казано) работи, жени се, има деца, този, който гледа болни родители, едва ли е толкова свободен.
То и гледането на детето изисква време, пари и усилия, тоест редно е то да ни компенсира.
Различно е, детето го гледаш и се грижиш за него, защото в общия случай, ти си го пожелал. А за болен родител те води синовния дълг. Предпочитам да сменям памперс на бебе, не на баба, ако трябва да съм честна.
То не е каквото предпочитаме в тоз живот.
Детето е умишлено, съзнателно и с желание създадено, но това не отменя ресурса, който ни поглъща ( почти половината живот, да не кажа целия). Така, че същата логика би следвало да се приложи към него.
Изобщо, смятам, че и децата и родителите се гледат с любов и заради това, че ги обичаме. Наследствата тук нямат никакво място. Аз така мисля. Ясно е, че светът е пълен с другояче мислещи и пресмятащи.
Към авторката : всичко ще се нареди по най-добрия начин, стига да има комуникация и разбирателство.
Изобщо не разбирам защо гледането на болен родител върви ръка за ръка с наследството. Честно.
Защото изисква време, пари, усилия- физически и психически. Ако едното дете се ангажира с това, редно е да получи компенсация. Вероятно не го прави с тази мисъл, но, докато другото дете (образно казано) работи, жени се, има деца, този, който гледа болни родители, едва ли е толкова свободен.
То и гледането на детето изисква време, пари и усилия, тоест редно е то да ни компенсира.
То не е каквото предпочитаме в тоз живот.
Детето е умишлено, съзнателно и с желание създадено, но това не отменя ресурса, който ни поглъща ( почти половината живот, да не кажа целия). Така, че същата логика би следвало да се приложи към него.
Изобщо, смятам, че и децата и родителите се гледат с любов и заради това, че ги обичаме. Наследствата тук нямат никакво място. Аз така мисля. Ясно е, че светът е пълен с другояче мислещи и пресмятащи.
Към авторката : всичко ще се нареди по най-добрия начин, стига да има комуникация и разбирателство.
Norry И моето мнение, е че грижата и за децата, и за възрастните трябва да се гледат с любов. Но любовта не ти плаща лекарите, терапиите, изследванията, медикаментите. Гадно е, но е така. И тук го има момента, че щом има двама възрастни, здрави, е редно и двамата да положат усилия за болните си роднини, или ако не могат да отделят време, отделят средства (пари).
Не знам дали този закон е действащ в България, но преди '89 година, баба ми и две от сестрите и били осъдени от прабаба ми, тяхната майка, да и плащат издръжка, тя отишла да живее у четвъртата сестра.
Ама да допуснем, че е вярно. Ако заради грижи по мен синът ми ще остане без професионална реализация, ще работи мой личен асистент на 30 и няколко, няма да си гледа младостта, няма да създаде живот и да има жена....еми, мерси! Предпочитам да отида в дом.
В случая на авторката обаче точно така се е случило. Мъжът е гледал болните си майка и сестра до около 40 г. Нито се е реализирал професионално, нито има семейство. Брат му е отделно със семейство и не се е грижил за болните. Защо се реди за наследство?
Най-малкото това е компенсация за време, нерви, пари, пропуснати възможности.
Както мъжът ги е гледал, защото са му били скъпи и ги е обичал, така майката е редно да му остави, каквото има в знак на благодарност. Едва ли човекът е имал користни цели, когато се е грижил за тях, но това не променя факта, че е на минимална заплата, без семейство, без деца, без възможности.....а, и брат му се реди за полагащата му се част!