Ако ти кажа, че пазаруването в БИЛЛА за мен е празник ще ми повярваш ли?
- Публикувана: 1 окт. 2006, 18:20 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2006, 15:33 ч.
Независимост? да-да!
Да, вярвам, защото съм имала такива моменти. Но полека-лека нещата се оправят - с всеки изминал ден те стават по самостоятелни и личното време се увеличава. Пълна Независимост едва ли ще има, но когато реших да имам дете /не съм се молила за близнаци/ не съм поставяла условия, просто исках детенце.
Баща му и баба му де се бяха скатали? 
И аз това питам?
Иначе при мене се процедира по следният начин :
Като си наумя нещо такова ,гледам да го съчетая с татито ,с неговото свободно време.Казвам какво искам и къде да ида и измисляме начина.Без предварителна подготовка не стават нещата.
радвайте се на тези моменти,въпреки че са тежки.моят е на 15год.вече и мога да кажа че съм с доста свободно време ,но пък ми липсва времето когато бяхме все заедно.той вече си има личен живот,приятели,приятелки и по-често е навън с тях и по-малко с нас.виждам как расте ,радвам се ,вълнувам се с него,но това е все по-рядко.когато реши да си остане в къщи и да сподели преживяванията си.но дори и да си е в къщи е залепен за скайпа.оправя се сам.глади се ,бръсни се и вече всичко прави сам,но вече не е моето малко момче ,а почти мъж който държи на своята самостоятелност и независимост.и аз се съобразявам с него.успех и търпение майки.
Много рядко съм се чувствала по този начин. По принцип нямам никакви проблеми с оставянето на детето при баща му или детегледачки. Не смятам, че съм по-лоша майка или го обичам по-малко като излизам съвсем планирано и без него. Намери начин да излизаш редовно без него, ако ще да е само за по 2-3 часа веднъж седмично. Дори и да нямаш ангажименти, излизай и се разхождай сама по улиците. Колкото и малко да е, това си е твоето ЛИЧНО време.
Баща му и баба му де се бяха скатали?
за мен са малък празник вечерните сбирки на мамите...
а Сървайвър е приказка за Лека нощ в сравнение с пазаруването, когато съм с малкия...голямо изпитание, което завършва почти винаги с викове и наполовина изпълнен списък с покупки, защото той се затръшква още в началото на магазина- иска да се вози, да бута количката, да слага каквото види в нея, да тича край стелажите... абе тежка история...
но снощи ми беше носталгично мъчно за времето, когато съществувах като личност с мнение и желание...
Вие сте си виновни (ама съм мила и тактична 
). Забравяте себе си, а това не е добре. И за децата не е добре.
На мен да не би да ми е много интересно всеки ден да подтичвам из парка по два часа, примерно? Ама го правя. Така че, когато дойде моето време, дребният се налага да отстъпи.
Не е въпросът в личното време. Въпросът е да се научат децата, че светът не се върти около тях. Така ще им се спести доста болка и обида от връстници и пр. чужди хора един ден.
). Забравяте себе си, а това не е добре. И за децата не е добре. На мен да не би да ми е много интересно всеки ден да подтичвам из парка по два часа, примерно? Ама го правя. Така че, когато дойде моето време, дребният се налага да отстъпи.
Не е въпросът в личното време. Въпросът е да се научат децата, че светът не се върти около тях. Така ще им се спести доста болка и обида от връстници и пр. чужди хора един ден.
Вие сте си виновни (ама съм мила и тактична ). Забравяте себе си, а това не е добре. И за децата не е добре.
На мен да не би да ми е много интересно всеки ден да подтичвам из парка по два часа, примерно? Ама го правя. Така че, когато дойде моето време, дребният се налага да отстъпи.
Не е въпросът в личното време. Въпросът е да се научат децата, че светът не се върти около тях. Така ще им се спести доста болка и обида от връстници и пр. чужди хора един ден.
). Забравяте себе си, а това не е добре. И за децата не е добре. На мен да не би да ми е много интересно всеки ден да подтичвам из парка по два часа, примерно? Ама го правя. Така че, когато дойде моето време, дребният се налага да отстъпи.
Не е въпросът в личното време. Въпросът е да се научат децата, че светът не се върти около тях. Така ще им се спести доста болка и обида от връстници и пр. чужди хора един ден.
Хм, ела обясни на хлапе на година и половина, което няма кой друг да гледа даже за половин час, че светът не се върти около него...
Дааа,няма независимост.И аз така се чувствам.Особено напоследък когато малката е все по-палава и никой не иска да я гледа.
Не мога един хляб да ида да купя като съм с нея,ужас.Да не говорим за ходене на кафе,завчера направих тази грешка и още съжалявам.
Но няма как.Хванали сме се на хорото.....
Не мога един хляб да ида да купя като съм с нея,ужас.Да не говорим за ходене на кафе,завчера направих тази грешка и още съжалявам.
Но няма как.Хванали сме се на хорото.....
Момичета радвайте се на тези моменти!!! Те отминават неусетно, а толкова липсват после... Така ти се иска после да чуеш "хайде да излезем заедно" вместо "вие няма ли да излизате вече?" и после щастливата физиономия когато сте на входната врата и я затваряте отвън.
Аз се извинявам, че тръгнах да пиша за печка ДИПЛОМАТ, а ми хареса и събрах смелост да изказвам мнение, но това са моите мисли породени от непрекъснатото напомняне "Аз съм на 17 години", като че ли мога да забравя кога се е появил и как година и един месец съм била като сладкарница за топло майчино мляко по 20 минути след всяко хранене с каши и попари.
Аз се извинявам, че тръгнах да пиша за печка ДИПЛОМАТ, а ми хареса и събрах смелост да изказвам мнение, но това са моите мисли породени от непрекъснатото напомняне "Аз съм на 17 години", като че ли мога да забравя кога се е появил и как година и един месец съм била като сладкарница за топло майчино мляко по 20 минути след всяко хранене с каши и попари.
Аз се извинявам, че тръгнах да пиша за печка ДИПЛОМАТ, а ми хареса и събрах смелост да изказвам мнение