Независимост? да-да!

  • 3 084
  • 45
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 858
Малко ми е не удобно и сигурно няма да ми повярвате но ще си го напиша.
НИКОГА не съм се чувствала така! Детето ми винаги е било с мен навсякъде. НИкога не ми е пречило за каквото и да и никога не съм се чувствала ограничена. Всичко това като се има в предвид, че го гледам сама. Дори, когато баща му си е вкъщи и той седи в него а аз съм в банята той идва и на МЕН казва, че му се пие вода. Но никога не съм се чувствала така. Въпреки всичко добре разбирам тези, на които им липсва независимост.

# 31
  • Мнения: 4 406
maatete , блазе ти!!!
аз съм егоцентрик и не мага без време за себе си

# 32
Благодаря за гостоприемството!
Може би наистина ще събера смелост да пиша след две години четене и "шпионстване", защото толкова често си "говоря" с пишещите - но през екрана.
Толкова много ви харесвам и ви чувствам близки, макар и анонимна, че не е честно вече само да надничам.

# 33
  • Мнения: 1 462
Благодаря за гостоприемството!
Може би наистина ще събера смелост да пиша след две години четене и "шпионстване", защото толкова често си "говоря" с пишещите - но през екрана.
Толкова много ви харесвам и ви чувствам близки, макар и анонимна, че не е честно вече само да надничам.

Бе тебе бият ли те вкъщи, що такава плахост?  Я бързо регистрирана тука, и тури един фръцлив аватар.  Независимост!!   Венсеремус!!!

# 34
  • The wild, wild west
  • Мнения: 156
boomerang,
Някой неща децата правят просто защото такъв им е темпремента и не можем да им се сърдим за тях. Други обаче, са си чиста проба заинатяване и там според мен се изисква твърдост и възпитание. Моят син например е една топка от енергия (също като баща си!). Няма сила на света, която да го задържи продължително време на едно място. След няколко неуспешни посещения в ресторант и събирания с приятели разбрахме, че не можем да се борим с това, по-добре да помислим за друга стратегия. Затова ако съм сама с него не мога и да мисля за някакво спокойно занимание. Ако сме с баща му или някой от моите родители сме задължително на смени - един го гледа, другите разговарят с хората, обядват и пр., после се сменяме.

За заинатяванията му обаче сме твърди. Пример - има право да ни каже кои обувки иска да обуе, но не може да ни върти по няколко пъти да му ги сменяме. Ако след като сме ги обули се затръшка да му сложим други, настояваме, че така не може и ако продължава да вика получава "наказание" 1-2 мин сам в кошчето. На година и 7 месеца е, но вече за няколко неща знае, че не минава номера и че след думата "наказание" наистина може да последва нещо неприятно ако продължи да се тръшка.

Все пак ако винаги ние правим отстъпките това чувсто, което почти всички имаме от време на време, на загуба на нашата си свобода, ще се натрупа и може да избухне във викове, че и в агресия спрямо детето.

# 35
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Хм, ела обясни на хлапе на година и половина, което няма кой друг да гледа даже за половин час, че светът не се върти около него... Rolling Eyes
Абе, разбират всичко, ама се преструват.  Mr. Green
Моят беше на година и малко, когато му купихме нова зимна шапка, а той не я искаше. Обясних му с пример, като на маймунка - слагаш шапката - излизаме на разходка. Махаш шапката- с количката - вкъщи. Върнахме се три пъти от вратата, той схвана, тури шапката сам и повече нямахме проблем.  Laughing
П.П. Уви, не мога да се похваля с пълно господство Laughing, разбира се, че мрънка, недоволства, сега вече и философства, но никога не ми се е тръшкал по пода (или навън), не ми е ревал и не ми е крещял.

# 36
  • Мнения: 8 917
стана ми тъжно за себе си тази вечер, когато за пореден път синът ми ме накара да се чувствам независима ( защото от мен нищо не зависи!!!!)
на централния площад имаше оркестър и свиреха страхотно ( и друг път съм ги слушала) и веднага  се настаних на близка пейка... без да отчета фактора "дребен бабаит", който категорично отказа да стои не само на едно място, но и просто да е наоколо.
пак се хвана неговата, тръгнахме си, аз - в безсилен гняв, защото не мога да правя това, което ми се иска, което ме кара да се чувствам добре, и  малко ме е яд на детето...защото ми изяжда личното време.
вие чувствате ли се така?

Не, никога не ме е било яд, че ми отнема от личното време Naughty

# 37
  • Мнения: 442
за мен са малък празник вечерните сбирки на мамите...
а Сървайвър е приказка за Лека нощ в сравнение с пазаруването, когато съм с малкия...голямо изпитание, което завършва почти винаги с викове и наполовина изпълнен списък с покупки, защото той се затръшква още в началото на магазина- иска да се вози, да бута количката, да слага каквото види в нея, да тича край стелажите... абе тежка история...
но снощи ми беше носталгично мъчно за времето, когато съществувах като личност с мнение и желание...

 Hug да да те прегърна! така добре те разбирам! точно същото изпитах една лятна вечер, когато скъсах синджира и излязох за малко сама. вървях си по улицата, беше ми едно такова... все едно времето е било спряло за няколко години и тогава пак тръгна - наоколо кипеше живот... и в този момент осъзнах, че навън е така всяка вечер - животът си тече Sunglasses.

ти кой оркестър искаше да послушаш? духовия ли? много го обичам Heart Eyes. другият път се обади да дойда с девойките - те ще го разтанцуват хубавчо, а ние ще си седим и ще се наслаждаваме Flutter

# 38
  • Варна
  • Мнения: 531

Бе тебе бият ли те вкъщи, що такава плахост?  Я бързо регистрирана тука, и тури един фръцлив аватар.  Независимост!!   Венсеремус!!!
[/quote]

Ето ме и мен.
Не не само , че не ме бият, а днес много ме глезят. Поводът е много специален. Пожелавам го от сърце на всички!

# 39
  • Мнения: 1 117
Понякога имам нужда да остана сама Simple Smile Тати взема Валери на разходка, или пък аз се мотам по магазините сама и така си почивам. А Валката е кротък и винаги дори и с него мога да отделя време за себе си. Simple Smile

# 40
  • Мнения: 15 619
Човек има нужда от време само за себе си. Не е егоизъм, а нужда, при това не маловажна. И аз имам такива моменти. И въпреки, че не съм сама /цяла чета сме/, не винаги имам възможността да си дам глътка въздух, да ми е спокойно, .... , но знам, че след време ще има моменти, когато ще ми е безкрайно тихо, тогава ще искам глъчка  наоколо, ще искам да бъда ангажирана с детето си, ноооо нямааааа.
Угодия няма. Това е изводчето.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 621
Всеки има такива моменти, нормално е, особено ако сте като срастнали с детето, както е в нашия случай. Или свикваш бързо, или мислиш за други варианти. На моменти ми е писвало и ми е липсвала независимост, но знам, че някой ден това ще ми липсва и гледам да му се наслаждавам сега. Peace

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
 Не, не се чуствам зависима и ограничена от детето. Всъщност работата ми е това, което поглъща почти цялото ми време и енергия. А с Мартин си се мъкнем навсякъде в малкото време, което имаме заедно - и на срещи с приятели, и по магазини. Той доста добре умее да се забавлява когато сме навън и да не обсебва цялото ни внимание. И в козметиките го водя - мъкне от стелажите червила и пита "Мамо, не искаш ли да си ги купуш?" hahaha

# 43
  • Мнения: 2 040
Това е само няколко години. Докато детето тръгне на детска градина. Стискам зъби и знам, че все ще дойде денят, в който ще имам време за себе си и да си почина.

И аз с така се успокоявам ..   Peace
Ще порастнат и после ние ще искаме да са с нас, а те ... през едното ухо влязло, през другото излязло  Laughing

# 44
  • Мнения: 811
От толкова отдавна съм "независима", че се чудя дали все още имам собствени желания и нужди  newsm78

ха, един виц
трима приятели спорели кога започва живота:
Първия: -Живота започва при зачеването.
Втория: - Не! Започва при раждането!
Третия: - Глупости! Живота започва след като си отгледаш децата и ти умре кучето!

Общи условия

Активация на акаунт