България не дава достатъчно данни за ваксинирането в центъра за заразни болести на ЕС
Властите в България неведнъж заявяваха през последните 3 месеца, че моделът им за борба с пандемията е един от най-добрите в Европа, но рядко даваха сравнителни данни, които да потвърдят това. Тримесечието приключи и "Дневник" провери как изглежда страната спрямо останалите в ЕС и Европейската икономическа зона (EС/ЕИЗ) според статистиката на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
Оказа се, че присъстват, например, данни за хиляди дози от неизвестна ваксина, доставена на България.
Както и че България не изпраща подробности, които биха показали как се съотнася българската стратегия за ваксиниране и променянето ѝ според появата на нови фактори и варианти на COVID-19, с какви проблеми се е сблъскала и какви поуки е извлякла.
Това, което се вижда е, че България на практика е изоставила най-възрастните си граждани, които според националните и международните стандарти са най-застрашената от коронавируса група и трябваше да бъдат ваксинирани преди всички. С малко над 5% българи над 80-годишна възраст и под 10% от хората над 60 години страната е в пъти назад от всички останали.
България е на дъното по брой доставени дози на 100 души от населението, защото е заложила на отложилата почти 70% от обещаните количества "Астра Зенека" и само Латвия е в сходна позиция по същата причина. Това не е тайна, но се откроява, че почти всички останали държави са отдали значително по-голямо значение на ваксината на Phizer/BionTech. И няма значение колко богата е страната, защото Румъния, най-близката по стандарт до България, е избрала този подход с акцент върху "свръхстудените" ваксини.
България е приела и най-консервативния подход за поставяне на получените дози и това вероятно може частично да се обясни с нуждата да се пазят втори дози за ваксиниране на членове на избирателни комисии и други групи. Резултатът е, че са използвани 68.6% от доставените ваксини (приблизително колкото Люксембург) и само Нидерландия е с по-нисък показател от 65.7%. Всички останали поставят предимно над 80% от всичко доставено им, а средният показател за EС/ЕИЗ е 81.7%.
Друг любопитен факт от отчетеното в ECDC е, че към 31 март в България са били доставени приблизително еднакъв брой дози на AstraZeneca (312 000) и на Pfizer (279 630), но властите така и не дават право на избор на желаещите. Други държави поставят почти всичко, което получат, докато България към момента има близо 190 хиляди доставени, но непоставени, дози.
Освен трите известни ваксини, закупени от правителството след одобряването им от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в статистиката на ECDC за България фигурират и поставени малко над 9 хиляди дози от продукт, описан като "неизвестен". Възможното обяснение е или че е допусната грешка в изпращанто на данните, или че около 4500 души са се ваксинирали с продукт, за който не е съобщавано.
Целият Европейски союз се провали в поставената цел до края на март да е ваксинирал 80% от медиците си и хората над 80-годишна възраст. И тук България е далеч от всички, изпратили такива данни, с под 18% от медицинския персонал.
В понеделник ECDC публикува и два обновени доклада за хода на ваксинирането според националните стратегии. В първия от тях България присъства, но предимно спомената като държава, ваксинираща почти всички целеви групи.
В таблиците за това кой кога е преминал към следващата фаза България отсъства, най-вероятно защото беше пуснато да се ваксинира всеки желаещ, макар да продължи говоренето за изпълнение на фази от плана за ваксиниране.
Другият доклад от 29 март е за предизвикателства и добри практики в кампаниите за ваксиниране. В него България и Словения изобщо не са отговорили на поисканата информация.
Останалите за споделили най-различни данни, включително дали се сблъскват с дезинформация, нежелание на населението да се ваксинира, по какъв начин достигат до рисковите групи, за да ги информират и включат в кампанията, какви системи за мониторинг на ваксинирането използват, дали включват и частните лекари и аптекарите, имат ли достатъчно оборудване, организирано ли е за кого да се използват остатъчните дози и т.н.
Нищо от това не е споделено от България и няма как да се съпостави и разбере кои са общите и специфичните проблеми и кои български решения са по-добри от останалите.
Властите в България неведнъж заявяваха през последните 3 месеца, че моделът им за борба с пандемията е един от най-добрите в Европа, но рядко даваха сравнителни данни, които да потвърдят това. Тримесечието приключи и "Дневник" провери как изглежда страната спрямо останалите в ЕС и Европейската икономическа зона (EС/ЕИЗ) според статистиката на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
Оказа се, че присъстват, например, данни за хиляди дози от неизвестна ваксина, доставена на България.
Както и че България не изпраща подробности, които биха показали как се съотнася българската стратегия за ваксиниране и променянето ѝ според появата на нови фактори и варианти на COVID-19, с какви проблеми се е сблъскала и какви поуки е извлякла.
Това, което се вижда е, че България на практика е изоставила най-възрастните си граждани, които според националните и международните стандарти са най-застрашената от коронавируса група и трябваше да бъдат ваксинирани преди всички. С малко над 5% българи над 80-годишна възраст и под 10% от хората над 60 години страната е в пъти назад от всички останали.
България е на дъното по брой доставени дози на 100 души от населението, защото е заложила на отложилата почти 70% от обещаните количества "Астра Зенека" и само Латвия е в сходна позиция по същата причина. Това не е тайна, но се откроява, че почти всички останали държави са отдали значително по-голямо значение на ваксината на Phizer/BionTech. И няма значение колко богата е страната, защото Румъния, най-близката по стандарт до България, е избрала този подход с акцент върху "свръхстудените" ваксини.
България е приела и най-консервативния подход за поставяне на получените дози и това вероятно може частично да се обясни с нуждата да се пазят втори дози за ваксиниране на членове на избирателни комисии и други групи. Резултатът е, че са използвани 68.6% от доставените ваксини (приблизително колкото Люксембург) и само Нидерландия е с по-нисък показател от 65.7%. Всички останали поставят предимно над 80% от всичко доставено им, а средният показател за EС/ЕИЗ е 81.7%.
Друг любопитен факт от отчетеното в ECDC е, че към 31 март в България са били доставени приблизително еднакъв брой дози на AstraZeneca (312 000) и на Pfizer (279 630), но властите така и не дават право на избор на желаещите. Други държави поставят почти всичко, което получат, докато България към момента има близо 190 хиляди доставени, но непоставени, дози.
Освен трите известни ваксини, закупени от правителството след одобряването им от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в статистиката на ECDC за България фигурират и поставени малко над 9 хиляди дози от продукт, описан като "неизвестен". Възможното обяснение е или че е допусната грешка в изпращанто на данните, или че около 4500 души са се ваксинирали с продукт, за който не е съобщавано.
Целият Европейски союз се провали в поставената цел до края на март да е ваксинирал 80% от медиците си и хората над 80-годишна възраст. И тук България е далеч от всички, изпратили такива данни, с под 18% от медицинския персонал.
В понеделник ECDC публикува и два обновени доклада за хода на ваксинирането според националните стратегии. В първия от тях България присъства, но предимно спомената като държава, ваксинираща почти всички целеви групи.
В таблиците за това кой кога е преминал към следващата фаза България отсъства, най-вероятно защото беше пуснато да се ваксинира всеки желаещ, макар да продължи говоренето за изпълнение на фази от плана за ваксиниране.
Другият доклад от 29 март е за предизвикателства и добри практики в кампаниите за ваксиниране. В него България и Словения изобщо не са отговорили на поисканата информация.
Останалите за споделили най-различни данни, включително дали се сблъскват с дезинформация, нежелание на населението да се ваксинира, по какъв начин достигат до рисковите групи, за да ги информират и включат в кампанията, какви системи за мониторинг на ваксинирането използват, дали включват и частните лекари и аптекарите, имат ли достатъчно оборудване, организирано ли е за кого да се използват остатъчните дози и т.н.
Нищо от това не е споделено от България и няма как да се съпостави и разбере кои са общите и специфичните проблеми и кои български решения са по-добри от останалите.
Последно за Нова година се видяхме пред блока им, за да им занеса подаръците... 
