Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през март

  • 97 451
  • 3 754
  •   1
Отговори
# 3 660
  • Sofia
  • Мнения: 1 867
Мистик, преди болестта бях гневна, недоволна и вкъщи, и на работа, чакаща да ми се случи нещо, което да ми върне живеца. Времето все не ми стигаше, имах огромни очаквания към себе си и околните, перфекционист съм била винаги и това ми е изпивало живеца. Чаках да ми се случи нещо УАУ, да живея по-интересно. Недоволна бях от всички и всичко.
После всичко си дойде на мястото, успокоих се. Като се върнах на работа, мислех, че летя. Спрях да залитам по битовизми и като се уловя, че го правя - поправям се, без да се критикувам. Спрях да имам очаквания спрямо мен от околните. На всеки времето тук е ограничено.
Животът е твърде кратък, за да се търсят два еднакви чорапа.
Извинете за лиричното отклонение.

# 3 661
  • Мнения: 6 891
“Ако не ти харесва това, което получаваш, промени това, което даваш.“

Ето това мисля, е сентенцията на жиОта😎 Поне на това, успях да се науча. Оказа се, че го мога и то перфЕ.
Иначе, Мист, какво да ти кажа.. За мен, всеки си носи лудостта и от себе си не може да избяга, за съжаление. Да, успявам много пъти да махна с ръка, но когато усещам, виждам, знам че съм права. Когато се сблъсквам с тарикатщина, наглост, несправедливост, не знам какво ми става, бе- направо ставам неконтролируема. Повечето хора около мен казват- е, кво толкова станало? А аз немея пред техния самоконтрол ли е, или дебилизъм. За мен второто. Само знам, че ако премина в отбора на “кво толкова”, няма да съм аз и това ще граничи с апатия и носене по течението, което изобщо не ме устройва. Даже хич. Поне докато съм с акъла си😂
Поздравление за осъзнатата грешка и извинението. Ти си добър човек значи. Не ми е било на мен никога проблем да се извиня ако съм сгрешила. И го правя.  Проблем ми е, че обикновено винаги съм права, но това се/го разбира/т след много, много време. А тогава смисъл от извинения няма. Само за отсрещния е станало така, че  съм лоша, избухлива, нервна.. А не е така. Но иди обяснявай след време. Ми!
Дубрутру!

# 3 662
  • Пловдив
  • Мнения: 44 561
Джунче Sparkling Heart именно щото е така искам промяна, обаче...т`ва обаче ако не беше...има нещо дето е по-силно от мен! И то ме тика назад и тъпча на едно място, въпреки че съм се осъзнала...а уж от тук се тръгва. Гуш!

13, много си права...да...
Голям напредък ми е това извинение Relaxed Признавам си! Трудна ми е тая дума и другата - съжалявам!
Вярно светът в който живеем не стигаш далеч с усмивка и доброта, ама е хубаво да ги умееш тия неща.

Извинявам се на всички за отклонението...няма да досаждам Innocent

Последна редакция: ср, 31 мар 2021, 10:23 от mystic woman

# 3 663
  • Мнения: 5 036
Съншайн,не бъди толкова сигурна,утре сутрин да не запея с кафето,не ще станеш не ами и бърз план за евакуация ще направиш.🤣

Юни! 😘

# 3 664
  • Sofia
  • Мнения: 1 867
В мир със себе си - това е моето разковниче.

# 3 665
  • Мнения: 5 776
Добро утро, нямам манджа, само гледки, наближаваме Аргос
Скрит текст:

Ако се появи още едно бебче в живота ми, няма да го върна Grinning

# 3 666
  • Мнения: 1 765
Добър ден!
НалЕ знаете,че съм пуснала обратното броене и вече чакам заветния момент,пък вие тука си говорите как нещете бебета.Ма,казвайте ги по - рано тия работи! Joy

Мистик,похвала и от мен за извинението.И аз от доста време вече чувствам, че тъпча на едно място,като в блато,хем уж съм осъзнала какво искам да променя.Confused

Хубав ден,девойки!

# 3 667
  • Мнения: 11 915
В мир със себе си - това е моето разковниче.
Това е изобщо разковничето 💕

# 3 668
  • Мнения: X
Хубаво нещо е мирът със себе си. Но се страхувам, че в твърде голяма доза ще ме приспи от комфорт. Затова предпочитам да имам и малка доза трън в задника, да ме бута да не заспя форевър.

# 3 669
  • Sofia
  • Мнения: 1 867
Мирът е свързан с озаптяване на собствените демони - онези, които не ти помагат, а напротив - пречат на теб, пречат и на околните чрез теб.
От малките трънчета не съм се отказала.

# 3 670
  • Мнения: 20 512
Някой път човек трябва да излезе от зоната си на комфорт, за да започне да оценява важните неща, а да не се вторачва в злободневните. При мен важи с пълна сила. Когато всичко ми е наред и започвам да се дразня на неща, които в противен случай просто подминавам.

# 3 671
  • Мнения: 4 321
Момичета, някоя от вас ползва ли фитнес гривна? Влезнали ми е в главата, че искам ама нямам идея каква да си взема, а ще съм благодарна за насоки може и на лични. В 11ч. влизам във важна среща и ще помоля за палчета.

# 3 672
  • Sofia
  • Мнения: 1 867
Никога не съм вярвала, че животът може да е различен, дори и след диагнозата. Обаче като слязох от въртележката - да, различен е и много по-цветен. Което в никакъв случай не означава, че ставаш монотонен и че се оставяш на течението.

# 3 673
  • Пловдив
  • Мнения: 44 561
Някой път човек трябва да излезе от зоната си на комфорт, за да започне да оценява важните неща, а да не се вторачва в злободневните. При мен важи с пълна сила. Когато всичко ми е наред и започвам да се дразня на неща, които в противен случай просто подминавам.
а, баш...

# 3 674
  • Мнения: 16 856
Интересна дискусия, момичета.
За себе си, мога да кажа, че "мирът със себе си" е недостижим. Понякога има ситуации, които те изваждат завинаги от зоната на комфорт и тая зона остава мираж или бегъл спомен. Не говоря за битовизми и подобни. И не, не можеш да промениш погледа към дадената ситуация, защото тя си е такава, каквато е, нито пък можеш да я оставиш. Полезен ход нямаш и дните ти си остават отровени.

Общи условия

Активация на акаунт