Частни училища-информативно-дискусионна тема 46

Ако искаш да надградиш след 4 клас (детето порасна докато се решиш), мисля, че ще имате по-голям шанс в ДУ с прием (НПМГ, НГДЕК, 125-то, СМГ). В частните с прием местата са единични бройки (освен в ПЧМГ). Има и частни без приемен изпит, но от това, което пишеш, си вадя извод, че не търсиш такова предвид това, че искаш да има надграждане.

Едно е какво е включено в програмата, а съвсем друго какво се изисква за да отчете държавата, че те е образовала.

То е обща тенденция в Европа, това което описваш Санака. Даже по някои предмети сме и назад все още. Но от друга страна не е коректно да се сравнява сегашното положение със социалистическа образователна система, която се мереше само по нивото на СССР. Дори не сме знаели какво по онова време е било изучавано на запад. Важно е сега къде сме спрямо другите.

Мисля, че смесвате затвърждаване и разширяване на монския материал и състезателната математика, а двете неща нямат много общо. Не знам ЕСПА какво прави, но СС не учи децата на таблицата в ПУК. Обикновено такива деца ходят на курсове или някой ги занимава вкъщи и нагоре става въпрос за много повече решени задачи от двата часа състезателна математика, които имат в училище.
Аз съм на мнение, че е хубаво да се развива потенциалът на децата и да се стимулират, но определено смятам, че балансът доста изтрещява навремена и  това влошава истерията и напрежението при кандидатстване в СМГ след 4ти клас.
А проблемът в седми е от съвсем друго естество. Там и дете, което не е знаело таблицата в ПУК, спокойно може да изкара над 95т на изпита, защото задачите не са така сложни. Огромният стрес идва от това, че имаш само един  опит и ако недай боже нещо се случи, увисваш. Втората причина е, че някои родители виждат едва на пробните пропуските, но те са натрупани именно защото е нямало затвърждаване/разширяване на монския материал, а не защото не са научили изпреварващо материала за горния клас. Дори до 4ти клас на много места има занимални и реално децата киснат в училище до 18ч. Като брой часове им се събират сигурно колкото и в ЧУ. Какво правят в тях обаче, не е ясно.

Ами непрекъснато ги сравняват. На мен ми се подува главата да слушам непрекъснато /включително в темите, в които пишем с теб/ как по наше време образованието било върха, пък сега все пвоче девалвира. Кухи приказки, с които определено не съм съгласна. Моите деца определено учат повече, отколкото съм учила аз. С крещящо неграмотни е пълно и от нашето поколение, и от предходното и дори само във форума това е видно.
Държавата изисква това, което е по програма /а програмите съвсем не са неамбициозни/. Колко изисква всяко конкретно училище, вече е отделен въпрос. Изискванията в държавните училища на дъщерите ми никак не са малки.

Факт е, че в ДУ киснат цял ден, но учат само половин ден. По-малкият хорариум по Бел и Мат, ниските изисквания, обхождане на материала с най-лесните задачи и тук-там някоя със средна трудност, водят до натрупване на пропуски. След 4 клас всъщност това става видимо, когато материалът става по-сложен.

Относно "изпреварващото" вземане на материала, искам да споделя, че задачите на националния кръг на олимпиадата по математика са еднакви за 9-10-11-12 клас и класирането е общо.
По физика, ако си 9ти клас и се бориш за националния отбор, също трябва да участваш в обща тема, покриваща материла 9-12 клас /дори и неща, които се учат в университет, то и с математиката е същото де/ с общо класиране. Задачите от олимпиадата по астрономия пък са по групи 7-8, 9-10 и 11-12 клас /като астрономия се учи предимно по школи, щото в учебния материал е застъпена ню-ню , хеле пък за ниво олимпиада/

Има малка, но съществена разлика между това с какви умения и знания са влизали децата по наше време и с какви сега. И не говоря за учебни знания, нито за учебни умения, а за най-общо разпределение по компоненти. Първо, физически децата бяха по-добре откъм схема на тялото и владеене на тялото, по-добре в координацията, в изпълнение на моторни програми. Също и в битов план знаеха и умееха повече, защото участваха активно или на село в селскостопанската работа в къщата и двора, или в града с разни ежегодни приготвяния на зимнина, помагане на бащите и на дядовците в разни дребни и едри ремонтни битови дейности. Все тая, че не са можели да четат и не са знаели сто и двайсетте вида динозаври или че не са решавали състезателна математика. На тях не им е трябвало, защото тези неща са ги "вградили" образно казано за годините до започване на предучилищна (защото тогава пак имаше, всички ходехме на предучилищна една година). Сега много се роптае как образованието било изкуствено и на теория, пък практика никаква. Има неща, които децата не са натрупали като практика още преди училище. Сегашните деца не боравят с пари, не ходят да пазаруват, не им се налага да помнят, че трябва да купят хляб и мляко, нито да следят колко им връща продавачката. А това е опит, който повечето от нашето поколение имахме натрупан още преди да решим училищните задачи. Същото и с познаването на часовника - майка ти ти казва, че в пет часа ще се прибере от работа и гледаш цялата бъркотия да я оправиш преди 5, за да те пуснат да играеш навън. Или знаеш алгоритмите на правенето на компоти и после не ти е проблем да изпълниш аргоритми при съставяне на изречения или по математика. Да не говоря за други неща. Накратко, има доста неща, които дори на средното дете по наше  време а правило, а това са знания и умения, които са тренирали екзекутивните функции - как да планира и да изпълни нещо и да го изпълни и да има търпението да го направи..

И на ЧХ има задачи за два класа, но се решават с хитрости и материал от долния клас. А и да сравняваме детската градина с гимназията, ми се струва неуместно.

Анди, наистина днешните деца не умеят тези неща, но за добро или лошо като знания и цели са много по-напред от нас навремето.

А, изисква... Някой назад каза да не сравняваме единични училища с масата. Какви еквилибристики се правят на места да минат в горен клас, за да не отпаднат от системата и да не закрият училището.

Понякога се чудя в какво точно иска да ни убеди Анди. Да живеят овчарите, че виж колко напреднали били.
Анди, извинявай, но това което пишеш са пълни фантасмагории и неразбиране на живота. И по-добре внимавай какво постваш. Аз никога не бих говорила/писала подобен шит пред потенциалните си клиенти. Животът е различен, децата са различни, с друга мисия, с други цели, с друг живот. А ти си доста аутдейтид и като цяло това е очаквано. Руските автори също са

Фенси, това безспрно е така, но всички тук се целят в единичните училища. А и по наше време имаше голяма разлика между отделните училища.

Аз нямам спомен на 5-6 години да съм ходила да пазарувам, да съм оправяла къщата, преди майка ми да се прибере в 5 и със сигурност не съм правила компоти. Пък си бях средностатистическо дете.

От чисто любопитство, ама да ви запитам защо толкова се държи на БЕЛ, заради кандидатстването в елитни гимназии ли? С впечатление съм, че много от родителите в темата биха поощрили реализация на децата си в чужбина. И някак ми се вижда по-разумно да се хвърли повече ресурс в чужди езици. БЕ след 10-15 години ще бъде езикът на малка (и по брой население) държава, в която около и над 50% от населението ще е ниско образовано, т.е. няма да владее собствения си език (ако се вярва на прогнозите за прираста на ромите).

Сериозно ли го задаваш този въпрос? Или е вид провокация?
Защо държим децата ни да са грамотни (на родния си език) и да познават родната литература?

Санака, за съжаление дори в големи областни градове положението никак не е розово.

Не е кой знае какво усилие човек да се научи да пише грамотно на български.
Важен е за кандидатстване в гимназия да, но не само. През тези оставащи 10-15 години като цигани ли ще пишат и ще се изразяват?

Шарки ли имаше пример за дете в Щатите, което не можеше да учи на прилично място там, но и в БГ не можеше, защото не знаеше български?

Пък и тези прогнози за бъдещето на България са ми доста съмнителни.