Дистанционно обучение за учениците-Teмa 16 /Март 2021/

winni-, ясно е написано, че като се отговаря на публикации, които са в разрез с правилата (а според мен някои и с базови норми), нормално е да бъдат изтрити и отговорите към тях, за да не увисне дискусията в нищото. Честно казано, никак не е лесно и на модераторите.

И аз се надявам на това. Синът ми е на училище от началото на януари, дано да остане така. Само едно дете от класа им е на ДО.

Въпросът трябва да се сведе до това готови ли сме да поемем рисковете и последиците при евентуално и потенциално завръщане на всички ученици в класните стаи. Мисля, че всички сме наясно, че риск след подобно решение има, при това сериозен - не само за възрастните, а и за децата, защото новите щамове атакуват доста агресивно и децата.

Не живеем в нормален свят, за съжаление. Масово хората започнаха да развиват психични разстройства - паник атаки, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство и прочие. Това всичкото е вследствие на отнетата възможност за социализация и реални, живи контакти. Това го казвам като човек, който по принцип е за ДО в извънредно положение като сегашното. Но не мога да си затворя очите за травмите, които нанася сегашният ни начин на живот, който е непълноценен. Имаме познато семейство психолози, които казаха, че психичните проблеми са зачестили при всички възрасти - не само при деца, но и при възрастни. Да, на теория имаме възможност да комуникираме виртуално, но на практика - доколко пълноценен е всъщност този контакт? Не се замисляме всъщност, че сега се оформят светогледът и психиката на цяло едно поколение и че ако се нанесат поражения там, то всички останали са обречени в бъдеще, защото ще се разчита точно на това поколение от деца и юноши, които растат в такива ненормални условия. Да, наясно съм, че светът е преживявал много по-големи катастрофи - природни бедствия, войни, но тогава хората са били други, възприятията са били други, сега живеем в "модерен" свят, ако мога така да го нарека.

Аз също апелирах за стоене вкъщи, за да може да се ограничат смъртните случаи, доколкото е възможно, но мисля, че нещата излизат вече извън всякакъв контрол. Не се вижда кога ще можем да се завърнем отново към нормалността, прогнози няма, отговорност никой не желае да поеме. И какво ни остава? Да се затворим вкъщи, да се примирим? Имам чувството, че след време, когато всичко това отмине, ще живеем като едни депресирани хора с вече попреминала младост.

Не желая да звуча като егоистка, която мисли само за себе си, защото месеци наред апелирах за ДО, проявявах съчувствие и състрадание към всички, мислех за хората в болниците, ограничавах собствени социални контакти, но смятам, че вече се минават граници на човешкото търпение. Реалистка съм и смятам, че дълго още ще продължи ДО - не само за ученици, но и за студенти. Все пак държах да си изкажа мнението, което се промени до известна степен, но не до крайност. Още се ограничавам, още мисля за другите в името на общото благо, но докога?

Не, връзката е другаде. Не е в училищните дворове. Връзката е е това, че все някъде трябва да има ограничения. Очевидно след като никой не желае да си ограничи комфорта - страдат или децата или възрастните.

И каква точно травма се нанася от стоенето у дома? Има толкова визуални канали за комуникация, че реално нищо не ни ограничава, освен ..... смътното усещане за някои, че не знаят какво да правят със себе си.

Андреа, напълно съм съгласна. Продължава вече много време, кога ще свърши не е ясно, ДО се удължава постоянно.
Ноември помните ли какво казаха - трябваше ДО да е до Коледните празници. Вече сме март!
Ами търпението се изчерпва.

Манжелка или както се чете, да не си от тези родители, дето смятат, че училището може да повреди децата им и си ги обучават сами вкъщи, за да не станат тухли в стената?

Манжелка, съгласна съм, радвам се, че има разработени алтернативни начини за комуникация, аз също често се възползвам от тях, иначе вече щях да съм полудяла.

Не знам обаче доколко те са ефективни, защото за мен те са една стерилна среда - ти си стоиш вкъщи, човекът срещу теб си стои вкъщи - нито можете да се прегърнете, нито да направите нещо заедно.

Знам, че си изключително интелигентен човек, досега винаги съм била на едно мнение с теб, но смятам, че не си права за "незнанието какво да правим със себе си". Аз лично знам какво да правя със себе си, но при такива условия - как да го сторя? Допускам, че за един човек във вече зряла възраст е много по-лесно да се пригоди към ситуацията, но за едно дете или един юноша не е съвсем така. Спомнете си, когато вие сте били млади - били сте свободни (колкото и клиширано да звучи), живот без пандемични ограничения, излизания, партита - неща, които са абсолютно нормални за всички млади хора. Днес това не се случва, всъщност случваше се, но допреди година. Не се знае кога отново ще се случи, но месеците си текат, лека-полека годините си отминават, а заедно с това и юношеството и младостта на някои хора.

Пак казвам - аз лично винаги съм мислела за другите, никога не съм била егоистка, точно затова вече година съвестно ограничавам контактите и излизанията си (то няма и къде да се излиза, след като всичко беше затворено), но не му се вижда краят на този омагьосан кръг.

Търпението ви може да се изчерпва, но на вируса не му пука за това и се задава нова вълна.

Е да де, следва 4-та, след нея 5-та. Още вчера го коментирах. Именно. Та докога?

Андреа, изключително много харесвам постовете ти и с повечето от нещата до сега бях съгласна. Но всъщност сегашните млади нямаха свободата на моето поколение и преди пандемията - възможността да пътуват или да имат малко повече избор не ги освобождава от "каишката" на матрицата. Свободата в моето детство беше свобода от домашни през ваканциите, възможността да зачезнеш за няколко часа без да имаш телефон в джоба и т.н. Та едни свободи те вързват, други - те отвързват. Отговорността за постъпките обаче винаги трябва да остане.

Гадамер, мисля, че трябва да направиш разлика между homeschooling и ОЕСР. Не се идентифицирам с първото, но от начина, по който протича, харесвам и съм за второто.

Докогато се овладее положението и спрат да умират хора.

Ограниченията в момента са само за децата и то само да ходят на училище! В момента не е проблем да го запиша на 3-4 частни школи и да учи присъствено! Там по-малко опасно ли е? Дали като обиколи 4-ри групи по 10 деца няма да се срещне пак с толкова, колкото би срещнал в клас
Що за общество сме, че зрелите хора си живеят живота, а децата 5-12 клас борят вируса!

Да, може да протича добре някъде, дори и навсякъде, но по същността си това е форма на обучение за кратък период от време и за по-големи хора. Когато ДО стане за дълъг период от време, когато стане единственият начин на обучение, всеки позитив отстъпва пред огромните негативи.

Андреа, чета те с удоволствие винаги, защото си много интелигентен и добър млад човек. Точно от там идват ограниченията за теб -  от твоя разум, емпатия, съобразителност и трезва преценка. Вярвай, няма човек, на когото да не му е писнало от тази ситуация, а най-много ме боли точно за децата в училищна и университетска възраст, защото тогава са най-прекрасните години - на навлизането в живота, на любовта, на емоционалните спомени и бурни години. На практика ограничения за младите няма, освен присъственото посещение на учебни занятия за определено време. Заведенията, предполагам, отдавна не са от първостепенна важност за повечето от вас. Разбери, точно заради вас, на които тази ситуация най-много вреди, защото заслужавате да имате тези години, точно в тази възраст, трябва да се стегнем всички, да преглътнем малко неудобства, да се смирим и да се справим. Дано успеем до лятото, след ваксинационната кампания ми се върна оптимизма.

Cygnus, всички, които сме за ПО, спазваме всички разпоредени мерки. Възрастните можем да си налегнем парцалите, да преглътнем неудобствата. Но децата не мога да търпя да са в това положение. Виждам едното ми дете, виждам и другото.
Междудругото, тествах ги и двете, имат антитела. Убедена съм, че в техните класове повечето деца са така. Някой ако има научно изследване дете с антитела какъв е шансът да пренесе вируса, да каже.