02-08.10 Дано слънчевото време донесе и слънце в сърцата

    Как се казва, когато излизаш от форума? Не "довиждане" и не "Дочуване" а "___________" . Е, аз си тръгвам, вие попълнете, в понеделник ще видя. Почнах да ходя на работа по-рано, за да чета какво са написали совите. Пожелавам ви приятни и спокойни почивни дни и хубаво прекарване на срещата.

     Пред къщи на село стои котарак- лентяй. Казва се Депутат. Чака мама му да донесе мишка и да й я отнеме. И на хляб е ящен, и на баница. Преди десетина дена мама дойде на работата ми. Носеше бохча. Какво носиш тук - питам.
 - Нося котарака- казва- да го преселвам в града.
 - Ами защо не си го пуснала досега, а го носиш от спирката до тук.
 - Срам ме е.
   Взех котарака и бавно го изсипах на тротоара до реката. Очаквах да побегне, но той тръгна бавно към храстите. Движеше се като усурййски тигър. Миг преди да влезе в храстите, се обърна и ме погледна. Сигурен съм че тогава го чух като ме напсува на майка.

Дочатене може би? 
И не яж маските на мама Кали   Добре, че аспирините били само 2, а не повече...

днес е ден като ден - дъж вали, студено, бебето е наповръщано - както винаги - важното е, че не му дреме... Дани мрънка - но на мен не ми дреме... Уморена съм - на кой ли му дреме...
Ядене, баня, къпане, пране, чистене - що ли ми дреме?!
МЪжа се връща пак 2 часа след очакваното - не му дреме...
Пари - нъцки - дреме ми, но какво от това...
Искам да избягам - няма да стане ако ще да ми дреме по цял ден...
Скоро ще почне нов ден - дали ще ми дреме скоро и за това?

Наде, и на мен ми е такова едно... Ще основем клуб "Не ми дреме"
У нас е "бомба паднала"... Насе има хрема и е кисел... Мими се е изхитрила да си купи сборник с решени задачи - ама така поне ходи с написани домашни...
Аз съм като газена от валяк... Работя на място, дето е работохолици, а не за мама, на която й няма акъла.
Досега се гушихме с Насе... малко вдига Т...
Искам да се прибера у дома, някой да е сготвил и изчистил, прането да е изгладено и прибрано, а аз да си легна и да чета книжка... нема да ми се случи...
Най-много да си взема котка и после да я махна и да ми олекне, че съм махнала котката...
Всички сме така, Наде... и май само на нас ни дреме.

я да се абинирам за тая тема почти накрая. Боли ме зъб, но не ми дреме
Въпрос на гледна точка.
Наде по- късно ще ти отговоря за кърменето.

Споделям- два дена и две нощи с Мими ще сме моми -англичанки. Татко й замина отново за Тетевен. Този път на сбор. Да се види на спокойствие с приятели и да си поговори с мама и тате за нервната им снахичка! Предната събота аз имах излизане, тази той ... започваме постепенно да се връщаме към нормалният живот! Дано е за хубаво  и за доброто на семейството ни.
Признавам си че ми липсва ! Надявам се да се справим с Мими и да му покажем, че не е вече толкова тежко положението и че ще бъде пак интересен живота ни заедно.

За срещата...
Ако не ни мине път черната котка на Wolf, става ли да се разберем за час, в който мамите с ремаркета, ще може да се донесат барабар с тях на неизвестното засега място на срещата..?!
Егати философски скроеният въпрос...Обаче има смисъл в него, да знаете.


Вчера събличам Бобо вечерта след детската и гледам, че е облечен с розово боди..Ама остави, че е розово и на някое момиченце от неговата група, ами беше поне с 3 размера по-малко от неговите дрехи, и той е стоял като прищипан кренвирш през цялото време.
Днес ми обясниха, че сметнали, че бодито е негово, защото било на неговото столче..
Малиии, кой знае кое момиченце си е отишло голо вкъщи за ужас на майка си..


Вчера моят син беше на първото си истинско тържество в детската градина, на което аз не успях да присъствам..
Днес ми каза, че си има вече гадже...

И аз се засилих в клуба "не ми дреме", но веднага се спрях, аз съм за клуба "много ми дреме", и "вече не съм сама, т.е. говоря си сама" ох малко объркано, ама мисля, че сте ме разбрали!Тази вечер нещо ми е криво и не се чувствам много добре, тримата ми мъже спят, а аз съм толкова претрепана че нямам сили да стана и да се оправя да си легна! Случвало ли ви се е такова нещо? И се хванах, че от много чевръста съм започнала да правя някой обикновени действия по за 3 пъти по-дълго време, отколкото би ги свършил и някой много бавен индивид! Голямо моткане пада! Имам нужда някой да ми каже, че живота има смисъл и е красив по своему за всеки, е в прав текст потънали са ми гемиите! Онзи ден както си вървях хванала за ръка Мишето изведнъж изпитах неистова тъга, че няма да го видя когато стане дядо и няма да съм му опора за много неща, смятате ли че подлудявам, бавно, но сигурно? Ох, боже спирам, защото ще се пръсна иначе, що за настроение е това, само това ми липсваше! Имам тягостното чувство, че нещо лошо витае около мен, т.е. нещо лошо ще се случи, това пък може да подлуди човек наистина! Или се случва може би по-скоро на луд човек?
Любознателна, може би не се изразих добре, исках да прозвучи окуражаващо и като похвала!
Садман, имах една още по-ранна снимка, там и с двете ръце се закача, ама реших да не го излагам как на 4 дена казва на майка си, ще ме тормозиш с тия ц.ц. я си ми дай шишето с биберона!

Хаха, Габи, гаджето да не е собственичката на розовото боди и тя да го е оставила на неговото столче  поне ще знаеш, че е фино девойчето 
Да съм в синхрон с груповото настроение и на мен ми е криво, ама гледам да не се поддавам много, много. При Яни нещо разхлабващите и диетата не действат особено и май пак ще му слагаме свещичка, а от нея получава кошмарни колики и се бях зарекла да не му слагам повече, уфффф.... Мен ме е стегнала дископатията и ишиас имам, куцам, едвам ходя, а малкият все на ръце иска навън - на отиване до яслата, на връщане, едвам го нося вече, тъпча се с таблетки, но не минава... Егати... т`ва май е от мрачното време...

Днес малката ми Мими става на две годинки и иска да ви почерпи по една тортичка  
Много е смешна малката,като я питаме на колко годинки е,казва "няма динки,нямя ден ден".Явно отсега се притеснява от годините си и е решила да ги крие .

И аз, и аз искам да се оплача!!!! Макар да приемам нещата от веселата страна, не мога да пропусна да ви разкажа как ни минават дните напоследък. В сряда, когато Йоан се разболя, мъжът ми реши да смени батерията на чешмата в кухнята. Това се оказа голяяяяяяяяяяяяяяяяяма грешка. Като развъртя старата батерия, стана ясно, че тръбата за студената вода е крайно изгнила и повече нищо не може да се захване за нея. Извикахме водопроводчик, който да се опита да замени изгнилия край на тръбата с нов, но се оказа, че това въобще не е водопроводна тръба, а е тръба от парно, която няма как да се ремонтира. Последва пробиване на стената, изваждане на старата тръба и установяване на факта, че всички тръби са просто в плачевно състояние. Ако му попаднат на Теодосий Спасов, вероятно ще успее да измъкне подобаващи звуци от тях! Решихме да сменим веднага всичките тръби! Водопроводчиците приветстваха това решение! През нощта Йоан започна да дриска  зловещо. Чифтовете нацапани гащи бяха повече от чистите. Принудихме се да му сложим памперс. Но връщане назад нямаше! Мъжът ми, разбира се, беше на работа. Аз остнах сама с майсторите и дрискащото дете. Поради спецификата на ремонта, вода също нямаше. И така, започна най-дългият ден, който премина в газене между тоновете боклук, за да се доберем с Йоан до тоалетната, преодоляване на киселите физиономии на майсторите, които колкото и да се опитваха, не можеха да докарат съчустващо изражение, киснене на нааканите гащи в предварително наточена вода, миене с мокри кърпи (да живеят мокрите кърпи!!!!), гушкане на болното детенце и възпиране на последното да не изяде нещо, което не бива.  Междувременно, цялата къща се покри с мръсотия от разбиването, цигарен дим и фасове, които буквално извираха от неподозирани места (ама честно, виждали ли сте майстори, дето си хвърлят фасовете по пода ). Както и да е, свърши се с разбиването, майсторите си отидоха, зарязвайки ни в планина от тухли и мазилка и в ръцете с омаломощения Йоан. Както и да е, изчистихме и се тръшнахме да спим и да събираме сили за слагането на новите тръби. На другия ден беше почти същото, само дето предварително се бях подготвила с пепелници и така предотвратих изхвърлнето на пода на 7-8 фаса! Другите 78 си бяха на пода! Крепеше ме мисълта, че като си тръгнат вечерта, повече никога няма да ги видя тези "майстори"!!!! Вечерта ни чакаше отново изриване на огромно количество боклук, а пък Йоан реши, че няма да спи, докато не си легнем и ние и така, благополучно се тръшнахме всички заедно към 1.00 след полунощ. Но вчера вече нямаше майстори. За тях останаха да ни напомнят дупката между кухнята и банята и изкъртените стени на мястото на вече сменените тръби. Но не бойте се - в понеделник идва майстор да ги запълни! 
Така че, мили момичета, не се шашкайте! Винаги може да е и по-зле! Желая ви спокойни почивни дни!  

Иги, дръж се мила! Не мисля че полудяваш, а просто имаш постродилен стрес или така наречената депресия на родилката. На курса за бременни мног ни говореха за този мрачен период след раждането и ни успокояваха че е временен и че трябва да опитваме с много положителни емоции да излезем от него.
Разбирам от постовете ти че ти е много трудно, че си на предела на силите си в определени моменти, но чета и че имаш хубави и положителни мигове в които си силната, смела и борбена мама Иги. Знам че ще се справиш, знам че пак ще си лъчезарната мама на прекрасните си момчета и че всичко лошо ще ви отмине.
Психолозите тогава ни съветваха и да си изливаме постоянно мъката и тъгата, да обсъждаме с половинките си мрачното настроение и да търсим разбиране в близките си. Като от тях се очаква да внесат разнообразие в живота ни и да направят всичко възможно да се чувстваме по-добре. На книга и на думи е лесно... аз си признавам че не се справих добре с тази депресия-държа ме цели 10м, но после намерих вас и Вие ми помогнахте да изляза от черната дупка... за съжаление Ицо не успя да ми помогне въпреки първоначалните опити, които бяха с много желание.

Твоят съпруг мисля че е замесен от друго тесто и че ще успее да ти помогне в тежките моменти! НИе също сме тук и винаги ще те излушваме и подкрепяме  
Прегръщам те силно  Иги и ти пожелавам един прекрасен и спокоен ден!!!

Олеле, колко много лошо настроение се е изляло туууук!!!
Мами и татковци /макар че татковците засега удържат фронта/, потърпете още малко и на небето непременно ще се появи:

  Малееееееее, Йепе, като чуя думичките "майстор" и "ремонт" ми настръхват косите. Винаги си спомням как аз бременна в осми и девети месец, вкъщи майстори, всичко в прах и фасове /точно, както го описваш/, един клатещ се диван, на който мога да прилегна, а аз с тумбака се чудя как да стигна до тоалетната и обратно... Ужасно беше. Напълно те разбирам, важното сега е Йоанчо да се оправи по - бързо. Пък може следващите майстори да са малко по - добре   и дай Боже, поне в следващите 10 год.  да не сменяте тръби.

  Имам конструктивно предложение за срещата, пък вие кажете дали сте съгласни:
  Понеже за утре не остана време да се уговаряме, да оставим виждането за петък или събота вечер следващата седмица. Така и работещите мами ще могат да се класират за срещата, пък и ще имаме време да уточним подробностите. Навити ли сте на този вариант?