Публикувана: 2 окт. 2006, 19:57 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2006, 00:39 ч.

Кое точно определяте като "любов"?

3 137
50
1

Отговори

# 15 4 окт. 2006, 15:00 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

За съжаление в послените години съм забравила какво е любов в тесния смисъл, да бъдеш влюбен Sad

Дано да си припомня скоро Heart Eyes

# 16 4 окт. 2006, 15:13 ч.

Мнения: 28

"Кой ще каже какво е любов , кой ще каже какво е?...." Казват , че любов е да умреш за себе си и да живееш за другия... даже скоро някъде го чух .. любов е пълно себе отдаване и това да раздаваш себе си , без да искаш нещо в замяна.... ::

# 17 4 окт. 2006, 15:29 ч.

софия
Мнения: 555

За мен любовта е когато не виждаш недостатъците на другия, а обичта когато си с някого въпреки и заради недостатъците му.

ей тоя СВИЛ - роден поет

# 18 4 окт. 2006, 18:00 ч.

Мнения: 2 327

Любовта е доверие. Любовта е сигурност и постоянна борба. Любовта е капка здравословна ревност. Любовта е познаване и приемане. Да се чувстваш на мястото си. Да накараш другия да се смее когато му се плаче. Да вдигаш телефона преди да е започнал да звъни... Да го усещаш...

# 19 4 окт. 2006, 22:09 ч.

Мнения: 10 758

Цитат на: Stun в ср, 04 окт 2006, 18:00

Страхотно е.Все едно е продължението на написаното от Свил newsm10

# 20 5 окт. 2006, 01:18 ч.

Мнения: 7 430

Свил го е казал много добре направо да си го взема У нази По темата не мога да отговоря, защото вече съм забравила какво е любоФ ... останала е в миналото

# 21 5 окт. 2006, 01:36 ч.

Мнения: 3 611

Любовта е споделен егоизъм

# 22 5 окт. 2006, 09:04 ч.

Мнения: 1 731

Айде,като сме почнали със сентенциите да кажа и аз една на Надежда Захариева:
"Любов е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому -какво си дал". Hug

# 23 5 окт. 2006, 10:12 ч.

Мнения: 1 517

Аз викам да съберем всички сентенции, родени в този форум и да издадем една книга.

# 24 5 окт. 2006, 13:09 ч.

Мнения: 2 723

Любовта е взаимност...
Съжалявам, че ще го кажа, на английски, но преведено някак си е различно:

To love is nothing
To be loved is nothing
But to love and to be loved
This is everything Heart Eyes

# 25 6 окт. 2006, 11:53 ч.

Мнения: 1 517

"Писах някъде, че сме адски различни, направо се раминаваме в някои неща. Обичам това, така само се допълваме. В критични ситуации често не мога да разчитам на него; плаши се и се заравя в пясъка като щраус. И все пак предпочитам да е с мен. Приятно ми е да съм просто с него, даже и нищо да не си кажем; да стоя и да го наблюдавам. Обичам го дори когато съм му бясна и се караме. Обичам го, защото ме боли, когато е недоволен от мен. Обичам го, защото ми пука какво той мисли за мен, дали е горд, че аз съм му жена...Обичам го, защото се разтапям, когато и той ми показва същото (не ми липсва мъжко внимание, но когато друг мъж покаже интерес към мен...да, приятно ми е, кефя се, самочувствието ми се вдига...но не е същото). Обичам го, защото, когато страда и на мен ми е болно; когато нещо се издъни и другите му се смеят, аз не се ядосвам, че се е изложил, или мен посрамил - домъчнява ми...Обичам го, защото когато сме скарани, все аз първа посягам да се сдобрим (почти винаги), криво ми е и не се чувствам добре. Обичам го, защото, когато ме вбеси и е виновен, ми иде да го убия - защото точно той ми е направил това и ме е ядосал...Обичам го, защото "даже мен да ме няма на белия свят" ще бъда спокойна, че децата ми са в сигурни ръце..."

Ей т'ва е либиоф: то сери отгоре ти, пък ти: хем ти иде да го хлопнеш с нещо, хем си даваш сметка, че убаво - лошо, твойто си е...обичаш си го newsm78

И бас държа, че наистина има нещо общо с химията.

# 26 6 окт. 2006, 12:31 ч.

Мнения: 1 446

От тази тема ми стана мъчно и ми се появи горчив вкус в устата. Не че не си обичам милото - ама: толкова сме изморени и скапани, че не остава много време за любов. Ако ме питаш сега колко го обичам - ще ти кажа - безмерно много - неговата обич ми дава сили да съм това, което съм.
Но когато вечер се видим вкъщи - от 6 месеца насам все подготвяме нещо. Газова уредба на колата, сватба, кредит за апартамент, апартамент, ремонт на апартамента, местене. То все са хубави неща, ама ми се иска да си почина малко. Работя на две места, после приготовления, домакинска работа. С такова желание заминавам за командировка да се махна от всичко, че чак ми е гузно - дори и той не ми липсва, защото знам, че ако е наоколо няма да ми каже "колко си хубава", а ще вика "първо цикленето на паркета или първо боядисването". Да не говорим за секса... И все пак го обичам много, дори и заради това, че ми остава време аз да работя на второ място, а той да се занимава с майсторите.
А с изразяването на чувствата (и секса) ще наваксваме все някой ден, дори и да сме на 80 Mr. Green