Любовта е споделен егоизъм
- Публикувана: 2 окт. 2006, 19:57 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2006, 00:39 ч.
Кое точно определяте като "любов"?
Не, не егоизъм, а точно обратното- алтруизъм.
Любов е да се усмихваш при мисълта за нея. Да си щастлив само от факта, че тя съществува. Да се събуждаш с мисълта за нея и да не можеш да заспиш от същата тази мисъл. Да гледаш в усмихнатите и очи и да не отместваш поглед от тях. Да чувстваш допира на топлите и длани върху ръцете си, дори когато не е с теб. Да не можеш да се наситиш на целувките и.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
, ама има ли още такива мъже 
Любов е да се усмихваш при мисълта за нея. Да си щастлив само от факта, че тя съществува. Да се събуждаш с мисълта за нея и да не можеш да заспиш от същата тази мисъл. Да гледаш в усмихнатите и очи и да не отместваш поглед от тях. Да чувстваш допира на топлите и длани върху ръцете си, дори когато не е с теб. Да не можеш да се наситиш на целувките и.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
страхотно си го написал
...........сърцето ми се свива на топка .....в очакване съм....често поглеждам през прозореца или надничам в гсм-а за нов смс.телефонен звън ме кара да подскоча.бързам да направя любимият му сладкиш.очаквам поне потупване ....по дупето 
посрещане-изпращане на всяко прибиране/излизане с 
вечер е, в каната се запарва любимият ми зелен чай с лимон, обичам го след топла вана или освежаващ душ. обожавам мириса на прясно смляно кафе и вкуса на горещ топъл шоколад....разтапям се като масло в тиган когато съм в ръцете му 
п.п.
[лелее, хора как се разголих]
посрещане-изпращане на всяко прибиране/излизане с вечер е, в каната се запарва любимият ми зелен чай с лимон, обичам го след топла вана или освежаващ душ. обожавам мириса на прясно смляно кафе и вкуса на горещ топъл шоколад....разтапям се като масло в тиган когато съм в ръцете му п.п.
[лелее, хора как се разголих]Любов е да се усмихваш при мисълта за нея. Да си щастлив само от факта, че тя съществува. Да се събуждаш с мисълта за нея и да не можеш да заспиш от същата тази мисъл. Да гледаш в усмихнатите и очи и да не отместваш поглед от тях. Да чувстваш допира на топлите и длани върху ръцете си, дори когато не е с теб. Да не можеш да се наситиш на целувките и.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
Половината ми живот вече мина в очакване на това, или по-точно на този... Ама май е вярно това дето казват хората, че на света има само една твоя половинка - просто трябва да имаш късмета да я намериш... Де късмет, де 
Да поставяш себе си на втори план. Да забравяш за собствените си нужди, за да задоволиш неговите и да му доставиш удоволствие, да го зарадваш. И никога да не ти тежи, или да те уморява - да го правиш с удоволствие и това да е нещото, което ти доставя истинската радост -да правиш всичко не за теб - за него/нея!
И да си щастлив, усмихнат -- просто ей така да пърхаш отвътре по default, дори да спиш 3 часа, да се будиш бодър и с усмивка. Дори да си бачкал 24 - пак да имаш сили и да нямаш умора. Да вървиш и да искаш да подтичкваш и подскачаш. Да ти идва да прегърнеш и нацелуваш някой непознат на улицата- просто ей така, защото си на 6 и ти е гот! И като се прибереш ако видиш, че са те наводнили съседите отгоре да си кажеш "Много важно" и да се опънеш на дивана усмихнат и безгрижен...
И да си щастлив, усмихнат -- просто ей така да пърхаш отвътре по default, дори да спиш 3 часа, да се будиш бодър и с усмивка. Дори да си бачкал 24 - пак да имаш сили и да нямаш умора. Да вървиш и да искаш да подтичкваш и подскачаш. Да ти идва да прегърнеш и нацелуваш някой непознат на улицата- просто ей така, защото си на 6 и ти е гот! И като се прибереш ако видиш, че са те наводнили съседите отгоре да си кажеш "Много важно" и да се опънеш на дивана усмихнат и безгрижен...
"Some people you love if the circumstances are right; some you love no matter what! I prefer the no-matter-what love!"
...
- Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение порменят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.
...
- Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение порменят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.
Убийствено истинско и разтърсващо
... Нямам какво да добавя по темата 
Любов е да се усмихваш при мисълта за нея. Да си щастлив само от факта, че тя съществува. Да се събуждаш с мисълта за нея и да не можеш да заспиш от същата тази мисъл. Да гледаш в усмихнатите и очи и да не отместваш поглед от тях. Да чувстваш допира на топлите и длани върху ръцете си, дори когато не е с теб. Да не можеш да се наситиш на целувките и.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
В мислите ми беше по-красиво, отколкото успях да го напиша.
, ама има ли още такива мъже Има,имааа аз си имам точно такъв мъж
Онази тръпка, която гъделичка коремчето ми отвътре.
То онази тръпка, ми гъделичка корема и като видя готин мъж, без да го познавам.Дали е любов
Тцъ...Друго яче му викам аз...
То онази тръпка, ми гъделичка корема и като видя готин мъж, без да го познавам.Дали е любов
Тцъ...Друго яче му викам аз...
Кво е, кажи го, ни съ срамвай
Ааа, искаш и мене да ме баннат...
Тцъ... 
"Писах някъде, че сме адски различни, направо се раминаваме в някои неща. Обичам това, така само се допълваме. В критични ситуации често не мога да разчитам на него; плаши се и се заравя в пясъка като щраус. И все пак предпочитам да е с мен. Приятно ми е да съм просто с него, даже и нищо да не си кажем; да стоя и да го наблюдавам. Обичам го дори когато съм му бясна и се караме. Обичам го, защото ме боли, когато е недоволен от мен. Обичам го, защото ми пука какво той мисли за мен, дали е горд, че аз съм му жена...Обичам го, защото се разтапям, когато и той ми показва същото (не ми липсва мъжко внимание, но когато друг мъж покаже интерес към мен...да, приятно ми е, кефя се, самочувствието ми се вдига...но не е същото). Обичам го, защото, когато страда и на мен ми е болно; когато нещо се издъни и другите му се смеят, аз не се ядосвам, че се е изложил, или мен посрамил - домъчнява ми...Обичам го, защото когато сме скарани, все аз първа посягам да се сдобрим (почти винаги), криво ми е и не се чувствам добре. Обичам го, защото, когато ме вбеси и е виновен, ми иде да го убия - защото точно той ми е направил това и ме е ядосал...Обичам го, защото "даже мен да ме няма на белия свят" ще бъда спокойна, че децата ми са в сигурни ръце..."
Много ми хареса това!
P.S. Стрелче, от къде е това, дето си постнала. Малко ми звучи в стил "Пауло Коельо".
Препоръчани теми