Трудно съжителство със свекървата.

  • 21 478
  • 571
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 13 388
Може бабата да е със склероза, тогова малко губят представа за ядене и често омитат всичко.
Може детето да не е ящно и бабата да яде, да "не става зян"
Малко вероятно ми се вижда нормален човек да изяжда всичко, без да помиси за другия

Авторката очевидно с бабата няма да се разбере. Да разкаже на мъжа си, както го разказва на нас. Ако наистина така стоят нещата, той би трябвало да се замисли.

# 421
  • София
  • Мнения: 9 318
Ама вие защо си мислите, че е само НЕЙН дома. Той може да е закупен заедно с мъжа и.. Може да е общ и на двамата.

# 422
  • Мнения: 42 110
Бабата едва ли е с деменция. Такива хора са опасни, трябва постоянно да са под наблюдение. Иначе я подпалят къщата, или щипнат нанякде.
Та едва ли е.

# 423
  • Варна
  • Мнения: 38 485
Апартамента си е лично мой, вилата си е нейна, навремето е била стара и порутена къщурка,която с общи семейни финанси ремонтирахме има си изолация и всичко необходимо,като за живеене.
Въпрос е че не мога да седна и да говоря с мъжа ми на тази тема той избухва и ми казва да не го занимавам с глупости.

Щото тя така казва.

# 424
  • Мнения: 24 454
Не, не я е обрисувала така.

"Купувам нещо по-сециално на щерката, когато я питам дали и е харесало и като ми каже "баба го изяде" ей лошо ми става как може да и е толкова акъла и да не остави поне за детето.
А най-любимото ми е като се прибера от нощна смяна да ме чакат един куп чинии и още по-любимия въпрос зададен от нея "какво ще ядем нямаме нищо вие не сте купили" все едно само ние трябва.
Един път успя да излапа 10 толумбички, сети ли се поне да остави на детето разбира се че не..."

Ама как специалното нещо е само за щерката, т.е. в количество като за един човек (дете), обаче ако на бабата ѝ се прияде случайно, тя трябва да остави "поне" за щерката (подразбира се, че ако може и за авторката, мъжът и пр.), като един Исус Христос с хляба и рибите да нахрани цялата фамилия.

# 425
  • София
  • Мнения: 9 318
Апартамента си е лично мой, вилата си е нейна, навремето е била стара и порутена къщурка,която с общи семейни финанси ремонтирахме има си изолация и всичко необходимо,като за живеене.
Въпрос е че не мога да седна и да говоря с мъжа ми на тази тема той избухва и ми казва да не го занимавам с глупости.

Щото тя така казва.

Тя цъфна тука веднъж и казва "лично мой" ама дали това мой се приема като само нейн или на семейството общо не е много ясно. Тя си го изплаща сама ли, примерно?

# 426
  • София
  • Мнения: 24 839
Стига, Абсурт, много добре знаеш какво имам предвид. Никъде не е написала, че бабата ги е издърпала от ръцете на детето, изяла ги е пред него и от устата й е капел захаросан сироп или каквото там беше. Това са си твои съчинения.

За останалото съм съгласна - авторката чете, но не се появява да пише, нещо в историята издиша. Но пък тя е на пангара, нейно право си е да пише или не. Аз в нейната конфигурация щях да изтрещя отдавна и да съм ошамарила бабата, в едно с мъжа, да не говорим, че щяха да си заминат скоропостижно и двамата в комплект, ако той се хвърли да я защитава и то в моя собствен дом. Но аз се знам каква съм. Има си и по-търпеливи хора.

Аз знам, ама ти бива ли да си такъв сухар- математик?
Разбира се, че не е писала как бабата издърпва от ръцете на детето, но внушението е такова- детето е голямо, купили му нещо специално, а то оставило баба му да го изяде.
От написаното, не съществува възможността детето да го е отпуснало на баба си по някаква причина, затова остава насилственото отнемане.
Както и да е, няма как да ти обясня.....

# 427
  • Мнения: 13 388
Тя каза "мой дом". Не каза "наш дом", подразбра се, че е нейна собственост.
Може и да не е с деменция бабата, а с някаква начална склероза, да си мисли, че е гладна. И сега, ако се окаже, че бабата е на 50г, ще е голям майтап, какви догадки правя.

За яденето, по-скоро ми прилича на злоядо дете, то като вижда, че баба му яде, не може ли да и каже-дай ми.

Аз имам такъв спомен, тъй като много ме тормозеха в ДГ да ям, веднъж с радост се похвалих на майка ми"Майко, а пък днес лелите ми разрешиха да не ям крем" и майка ми, от която очаквах да се зарадва само каза със съответния тон"Ами, лелите са се нахранили".
Не е същото де, но показателно за различна интерпретация дете/възрастен.

# 428
  • София
  • Мнения: 9 318
Тя каза "мой дом". Не каза "наш дом", подразбра се, че е нейна собственост.
Може и да не е с деменция бабата, а с някаква начална склероза, да си мисли, че е гладна. И сега, ако се окаже, че бабата е на 50г, ще е голям майтап, какви догадки правя.

За яденето, по-скоро ми прилича на злоядо дете, то като вижда, че баба му яде, не може ли да и каже-дай ми.

Аз имам такъв спомен, тъй като много ме тормозеха в ДГ да ям, веднъж с радост се похвалих на майка ми"Майко, а пък днес лелите ми разрешиха да не ям крем" и майка ми, от която очаквах да се зарадва само каза със съответния тон"Ами, лелите са се нахранили".
Не е същото де, но показателно за различна интерпретация дете/възрастен.

Тогава за какво нормално и здраво семейство говорим тук Simple Smile Те са семейство, но тя си има нейн дом, а мъжа и детето на квартира ли ги водим?

# 429
  • Мнения: 5 832
Стига, Абсурт, много добре знаеш какво имам предвид. Никъде не е написала, че бабата ги е издърпала от ръцете на детето, изяла ги е пред него и от устата й е капел захаросан сироп или каквото там беше. Това са си твои съчинения.

За останалото съм съгласна - авторката чете, но не се появява да пише, нещо в историята издиша. Но пък тя е на пангара, нейно право си е да пише или не. Аз в нейната конфигурация щях да изтрещя отдавна и да съм ошамарила бабата, в едно с мъжа, да не говорим, че щяха да си заминат скоропостижно и двамата в комплект, ако той се хвърли да я защитава и то в моя собствен дом. Но аз се знам каква съм. Има си и по-търпеливи хора.

Аз знам, ама ти бива ли да си такъв сухар- математик?
Разбира се, че не е писала как бабата издърпва от ръцете на детето, но внушението е такова- детето е голямо, купили му нещо специално, а то оставило баба му да го изяде.
От написаното, не съществува възможността детето да го е отпуснало на баба си по някаква причина, затова остава насилственото отнемане.
Както и да е, няма как да ти обясня.....
А бива ли ти да си измисляш така разни описания, които не са дадени от авторката? Не, не са само два вариантите - отстъпване и насилствено отнемане, има и друг - майката купува нещо за детето, но то не го изяжда на момента и бабата го омита. Малко като в рекламата " Виж кво, тва е Престиж, ядеш сега, или гориш".

# 430
  • Мнения: 738
В тази тема стана много лепкаво...

# 431
  • Мнения: 749
В тази тема стана много лепкаво...
И аз така смятам.... хайде да си говорим за пържоли, кебапчета, нещо солено.... че обяд идва.... Simple Smile))))

# 432
  • Мнения: 6 622
Не, не я е обрисувала така.

"Купувам нещо по-сециално на щерката, когато я питам дали и е харесало и като ми каже "баба го изяде" ей лошо ми става как може да и е толкова акъла и да не остави поне за детето.
А най-любимото ми е като се прибера от нощна смяна да ме чакат един куп чинии и още по-любимия въпрос зададен от нея "какво ще ядем нямаме нищо вие не сте купили" все едно само ние трябва.
Един път успя да излапа 10 толумбички, сети ли се поне да остави на детето разбира се че не..."

Ама как специалното нещо е само за щерката, т.е. в количество като за един човек (дете), обаче ако на бабата ѝ се прияде случайно, тя трябва да остави "поне" за щерката (подразбира се, че ако може и за авторката, мъжът и пр.), като един Исус Христос с хляба и рибите да нахрани цялата фамилия.
И кой къде е казал, че е в количество само за щерката? Най-вероятно детето е казало на майка си, че му се ядат тулумбички и тя е взела 10 и ги е оставила  в хладилника . Като се е прибрала от работа е видяла, че ги няма и е попитала дали са били хубави и детето ѝ е казало, че бабет ги е изяла.
Какво странно има в това? Аз редовно готвя нещо специално за децата, но това не значи, че само те могат да ядат от него или, че е в количество само за един, а че на някое дете му се е дояло или знам, че обича нещо.

# 433
  • Мнения: 3 206
    Не, не я е обрисувала така.

    "Купувам нещо по-сециално на щерката, когато я питам дали и е харесало и като ми каже "баба го изяде" ей лошо ми става как може да и е толкова акъла и да не остави поне за детето.
    А най-любимото ми е като се прибера от нощна смяна да ме чакат един куп чинии и още по-любимия въпрос зададен от нея "какво ще ядем нямаме нищо вие не сте купили" все едно само ние трябва.
    Един път успя да излапа 10 толумбички, сети ли се поне да остави на детето разбира се че не..."
    [/list]
    Ама как специалното нещо е само за щерката, т.е. в количество като за един човек (дете), обаче ако на бабата ѝ се прияде случайно, тя трябва да остави "поне" за щерката (подразбира се, че ако може и за авторката, мъжът и пр.), като един Исус Христос с хляба и рибите да нахрани цялата фамилия.


    "Един път успя да излапа 10 толумбички, сети ли се поне да остави на детето разбира се че не..."
    Това не ми звучи като за един човек, доста трябва да се напънеш, за да ги излапаш... че и без да ти прималее. Лично на мен тази "баба" ми е все по-нелицеприятна.

    # 434
    • Мнения: 14 928
    Преспокойно лаком човек може да изяде неограничено количество сладкиши ей така, "от нерви", без да го гони никаква склероза и без деменция. След като бабата не смята, че е редно да участва в къщната работа, но дейно се включва в омитането на сладкиши, явно за нея нейното си е нейно, общото също е нейно. С тази логическа нагласа няма невъзможни неща.

    Общи условия

    Активация на акаунт