Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

Аз съм завършила 7-ма гимназия, която си минаваше за елитна. На първата ни среща на класа сме били на 23 години и само аз и още 3 съученички бяхме неомъжени. Всички останали имаха брак и деца.

Ама Куко самото женене рано и децата не е било (в повечето случаи) защото “Ах какво ще кажат хората,виж се каква си дърта вече” а заради поощряването с апартамент,безлихвен заем и т.н вие кажете какво.Плюс назначенията и е било добре да си вече женен,че или да останеш или да идете заедно.Така и така гаджета,често се е живеело вече заедно в общежитието,плюс “направили белята”.
.Впрочем е така и в страните с богати социални помощи - почват да раждат от 15-16-17 годишни защото са един вид поощрени парично,не че някой ги напъва за това.Много по-извратено от соца разбира се защото говорим за white trash.
А хората,които са останали сами по една или друга причина,са имали и имат добра кариера.Да,не са са възползвали от това или онова запазено за двойки,но низвергнати и заклеймявани щото са стари моми и ергени не.И пак впрочем ергенски данък все още си има по чужбините.При нас има например ,в Германия също.Просто е обратното- като се събереш с някого и имаш дете плащаш по-малко,вместо допълнително нещо защото си сам.

Хората с деца също имат кариери.

И през комунизма положението не е било много розово,особено за тези,които са нямали на разположение баби.
Вижте една от старите теми за седмичните ясли и градини.

Да ,разбира се,казвам го с идеята че сингълите не са били гледани като втора категория хора и затова да се е бързало с женене то,както се спомена по-горе.

Имаш грешка - не на всекиго са давали жилище само защото има деца. Имало е лихвоточки и т.н. подробности, нашите са могли да купят само защото леля ми е прехвърлила на баща ми техните точки (те бяха по чужбина, а имаха и жилище в центъра), а са били вече с 2 деца, преминали 30-те си години и живели 5-6 години при нейните родители. И близък приятел на баща ми не беше в проектантската организация, иначе можеше да сме като други семейства - с 2 деца в 60 квадрата.

О да,и такива които са живеели с родителите.Не го казвам като “Така е било за всички”.Зависи какво си завършил,къде разпределен и от кога си женен и колко време чакаш.Отделно не може ей така да живееш с някого на квартира без брак .Искам просто да кажа,че не са се женили по-рано от сега защото да си “стара мома е срам”.

А явлението "Борец за софийско жителство"?
Майка ми си казваше точно, че на 26 е била попреминала и че имало приказка как студентките по медицина излизали стари моми, защото завършвали на 25 или 26, а следването било тежко и не биха могли да се занимават с къща и деца. Тя е завършила през 60-те, явно такива са били нагласите
Да не забравяме насажданите от семейството стереотипи. Не е все едно къде и сред какви хора си расъл.

Няма нищо общо с комунизма и сега.Като съм се родила аз майка ми и баща ми са били на 20 тя,на 22 той.Баща ми е бил комсомолски секретар и е учил задочно,майка ми редовно за сестра.Знаели са,че ще имат работа след завършване.Тъкмо им дали апартамент срещу мястото на къщата им и безлихвен заем .Не са се чувствали несигурни изобщо.
Не знам коя двойка на 20 години има такова
 чувство сега.Не знам майка ми какво майчинство е получавала тогава,но сега е трагедия втората година.Без стабилни доходи на мъжа,не знам.И Боже опази да имахме заем или да сме на квартира.

Абсолютно, колежка ми е разказвала, че дълго време се е чудила дали да се омъжи за мъжа си и редовно му е ходила на гости с преспиване, докато една сутрин не цъфнали от полицията на вратата.... добре, че гаджето и то било полицай та им се разминали усложнения. Каза, че след тая случка вече се решила, а по това време е била почти на 30 Действието се развива след 85-та, защото синът й е роден 87.

Иначе, по темата, считам за добре да се отметнат децата преди 30-те на майката, ама и да не стане - не е драма.

Не само сигурността откъм жилище и заплата, която са чувствали едно време, но и тогавашния морал и обществените нагласи, са карали повечето да стават родители на по-ранна възраст. В днешно време, дори и в България да имаме повече облекчения или помощи за родители, това няма да накара жените да раждат по-рано. В някои развити европейски страни има много стабилна социална политика, но средната възраст за първо раждане е късна. Просто причините в днешно време много жени да отлагат раждането са по-скоро свързани с вътрешните им нагласи отколкото чисто икономически. Жената иска да се усъвършенства, да учи, да пътува, да прави кариера и изобщо неща,свързани с нейното лично развитие. Да не говорим, ше съвременния човек не е много семейно ориентиран. Също технологиите и свободата на придвижване дават много възможности за работа и забавления, и поради тази причина хората могат да правят най-различни неща и смятат, че ако имат дете, това би им попречило да ги правят. Докато по времето на соца, всички са живяли по сходен начин, с ограничена информация от света, с много други ограничения, и съвсем естествено е било рано да създадеш семейство. И това не е имало нищо общо с образованието или развитието на младите хора - както казах, например, колегите от университета на нашите, повечето са гледали деца и са учили. Съучениците на майка ми също повечето рано са се заженили, но това не пречи сега сред тях да има лекари, юристи и т.н.

На противоположния полюс, в днешно време се изповядва мантрата, че децата пречат на кариерата и едва ли не, ако жената роди по-рано, ще си остане домакиня за цял живот. Но моята гледна точка е, че нещата се случват както сами си ги направим. Имаме достатъчно дълги години, в които сме в работоспособна възраст, така че може да се намери време и за деца. Двете неща могат да се съчетават. И това, че ще отделиш 2-3 години да погледаш детето си у дома, по никакъв начин не ти пречи на по-нататъшното кариерно развитие, а напротив - само може да те направи по-отговорен и мотивиран. Има страхотни примери дори за многодетни майки, които работят и се развиват.

Обаче ти си наваксала и откъм бракове, и откъм деца
Сега синът ми учи там, а през 80-те майка ми работеше няколко години като училищен зъболекар.

И аз съм завършила 7-мо и съм от малкото родили към-то 25. На повечето ми съученици са им поне с 3-4 години по-малки децата от моя големия. А на някои са и на 3-4 годинкив момента. Правила няма.

Това е истината!

Bobchita, вашите са били от по-равните от равните, все пак баща ти комсомолски секретар.
И сега е доста по-добре. Определено синът ми има по-добър живот от бабите и дядовците си, които са били млади по времето на социализАма.

На всички целта ни е децата ни да живеят по-добре от нас.

Днес, специално за темата, направих обстоен преглед на Фейса си, да не съм забравила нещо.
И така - на 23 години само пет от моите съученички, приятелки, колежки от университе са били омъжени и имащи деца. Е, това не попречи през сдващите няколко години, докато станем на 30 да има бейби-бум.....

И ето, тук идва ролята на бабите - да гледат внуците!