Преди да забравя за какво съм тук.
Серкан : Не аз я оставям, мамо, тя се омъжва.
Айдан:Може нищо да не е както изглежда.
Серкан :Ще полудея.
Айдан:Или иди и говори, кажи ѝ ще я обичаш. Или остани тук и се самоубеждавай, че не я обичаш.
.......
Сейфи :Г-жо Айдан?
Айдан: Ела, Сейфи!
Сейфи: Но още не ств се приготвили?
Айдан: Не ми идва от вътре. Чувствам се както във времето , в което не можех да излизам.
Сейфи:Не говорете така
Айдан :Но е така. Не искам нито да отида на онази сватба, нито да изживея онзи миг, нито да съм сред хората.. Нищо не искам.
Сейфи :Не, не мислете така. Какво гледате?
Айдан:Случайно ми попадна. Като ги видя двамата се разтапям. Искам да са щастливи цял живот. Разбира се, ще уважа решението на Серкан, но предпочитам Еда.
Сейфи : Г-жо Айдан, според вие сте много добра майка.
Айдан: Такава ли съм наистина?
Сейфи :Разбира се. Тъжно Ви е защото вярвате че г-н Серкан ще е щастлив с г-ца Еда.
Айдан :Серкан да е щастлив с решенията които взима, пък нека аз да се лъжа.
Сейфи :Ще поживеем, ще видим. Затова сега да се приготвим за сватбата. Това какво е?
Айдан :Това ще облека
Сейфи : Г-жо Айдан, на сватба облича ли се черно?
Айдан : Сватбата на Еда не е празник за мен, Сейфи, а е траурен ден.
Сейфи :Вярно. Тогава да покажем цвета си. И аз ще ае приготвя според това. Хайде, да не закъсняваме..
Тоя който се сби със Серкан сигурно е най-благославаният човек в посюедно време
Мъж: Брат, махни се от средата на пътя
Серкан :От средата на пътя?Тук е...няма значение. Продължавай
Енгин :Какво става, братле? Извика ме по спешност.
Серкан :Не мога повече. Не мога наистина. Тези мисли, опитите да си спомня, правилно ли правя, греша ли, с кой съм, а кой не мога да съм, не мога повече. Не мога
Енгин :Нормално е в ден като днешния да мислиш така. Прав си. Но така не може да си разрешиш проблемите. Трябва да се изправиш срещу всичките .
Серкан :Ти.. Нвщо.. Пардон
Енгин :Нищо не искам.
Серкан :Нищо не искаш
Енгин :Не искам
Серкан :Ама не може така
Мъж:Не ти ли казах , бе брат, да се мхнеш от пътя.
Серкан :Пак ли ти? Хубаво, по средата на пътя сме, какво толкова. На, минавай. Нали можеш
Енгин:Няма нужда от такива неща. Ние няма да оставаме много. Да не правим сегс
Серкан :Хубаво, хайде..
От масата:Проблем ли има, да дойдем ли?
Енгин:Няма такова нещо. Няма такова нещо .Братле, хайде ние, да платим сметката
Серкан :Няма да плащам, ще си стоим тук. Ти си минавай.
Мъж:Извини ми се!
Серкан :Да ти се извиня? Няма. Ти си продължавай.
Енгин :Ама брт, не така.
Серкан :Някаква шега ли е?
Енгин :Идва, идва...
Серкан :Спомням си, Енгин, спомням си
Енгин :Какво си спомняш?
Серкан :Спомням си.Всичко си спомням, Енгин. Еда.. .
Енгин :Ааа, супер.Какво си спомняш?
(Серкан спомен: Влюбен съм до лудост в теб.)
Енгин :Как си спомни?
Серкан :Спомних си. Всичко си спомних, Енгин. Видях Еда, знам...
(Серкан спомен:Тази вечер си моята булка. После ще станеш Еда Болат. След това ще живеем заедно цял живот.)
Серкан :Помня, помня ти казвам.Наистина помня. Всичко помня
Енгин :Тогава една минута .
Серкан :Минута какво?
Енгин:Ше му удариш ли един як юмрук?
Серкан :Ама как?
Енгин:Удари го. Какво гледаш? Недей да се плашиш. Удряй.




