Крещи,пищи....ЧУДО!

казваш да пишем, че не си сама...
Е, не си сама, само се чудя откъде да започна. Пищи, крещи, вече започна и с отрицанието. Нормално е, всички деца го правят, кое повече, кое по малко...
Зареди се с търпение и хитринки и дерзай

Пищи, крещи, когато не получи това, което иска. Най-често иде реч за " ало"-то. Хубавото е ,че когато и го дам и спира да вика, а след време сама ми го връща. веднъж се опитах да и го изтръгна от ръката, защото вече набираше някакъв номер и тя така го тръшна на теракотения под, че се чудя, как не му се разхвърчаха чарковете.
Общо - взето , се разбираме с добро.
Номерът с отвличането на вниманието при нас още минава.

Подкрепям написаното от Naty. Много е важно да се правиш, че не ти пука. На вашата възраст дъщеричката ми като се ядосаше лягаше на земята и започваше да си удря главата. Това е доста атрактивно за минаващите наоколо, но аз въпреки всичко се правех, че не ми пука. Веднъж я оставих да си удари главата в доста неравен асфалт. Като се изправи на челцето й се бяха изписали камъчетата. Много плака тогава и много се гушкахме, а от там нататък колкото и да е ядосана се оглеждаше за нещо по-мекичко и си удряше главата в него.  Това от една страна е проверка как точно ще реагираш, но от друга много често е свързано с някакъв дискомфорт у детето.
При нас съвпадна с периода на прохождането. Тя проходи стабилно на година и три месеца. Получи увереност да тръгне сама точно за два дни и точно тия два дни бяха последните с тръшкането, което беше продължило близо два месеца. И това са именно двата месеца, в които според мен тя можеше да ходи, искаше да ходи, но много я беше страх да се пусне сама.
При някои деца се появява, когато се опитват да проговорят. Искат да кажат много неща, вече всичко разбират, а не могат. Случва се и при никнене на по-труден зъб. Помисли си ти колко се вкисваш ако те боли зъб. А тази малка душичка не знае какво точно я тормози, но целият свят й е крив. (Тук ще цитирам един лаф на сестра ми, който много ми харева, въпреки, че е малко в страни от темата. Бяха се скарали с майка и тя каза "Е как успяваш да ме ядосваш най-много, точно когато съм в мензис!!!" )
Моят съвет е - не мисли, че детето е станало лошо или своенравно. Сигурно си има някакво обяснение. Но е много важно по време на криза ти да запазваш спокойствие и по никакъв начин да не даваш вид, че случващото се те тревожи. Иначе си мисля, че може да се задълбочи.
А за пицарията - абе да не те отчайвам, ама не съм оптимист, че в близките две години ще можете да седнете спокойно на пицария. Продават се и пици на парче, дето можеш и на крак да я хапнеш. 

Кенга благодаря за съветите.Нашия малчо ходи от доста време вече,но с говоренито сме зле.Може би от там наистина идва проблема.Не може да ми каже какво иска и остава да се тръшка и крещи.А в комбинация и с ината става страшно
А за пицата.........ние едно кафе не можем да изпием,а какво остава за пица.А да не казвам,че само да спрем да купим нещо на бързо(било то и пица на парче)и започва едно циврене,което обикновенно минава в крясъци 
Днес пък ще ходим  до педито,че сме хремави и кашляме и се чудя как ще го удържа да си изчакаме реда 

Ние не сме чак толкова зле , но наподобяваме някои описани ситуации.А да и искаме всичко което видим , особено за купуване.Иначе по улиците не се тръшкаме , но в къщи се търкаляме редовно.Наказваме се в другата стая ( докато и мине кризата ) и съм забелязала , че като няма публика за гевезелъка много бързо и минава.Отиде ли в другата стая и за 5 секунди спира да реве и присига усмихната.Успех пожелавам на всички и стискам палци да мине този период ( докато дойде другия  ).

  Много обнадеждаващо звучи.

Съвета ми е да се опиташ да не мислиш за детето си като за голям инат. От страни разбира се е много лесно се дават съвети, но си мисля, че по-лесно и за двама ви ще е да се опиташ да проявиш разбиране към капризите му. Не да угаждаш за всичко, а просто вътрешно в себе си да не мислиш, че писъците му са някаква форма да ти се противопостави или да те ядоса. Тръшкането е едно от множеството умения, които се придобиват. Както се радваме и приемаме за нормално това, че детето се усмихнало, проходило, проговорило и т.н., така трябва със спокойствие да приемаме факта, че детето пищи, тръшка се, посяга да удря понякога. опитай се до колкото е възможно вътрешно да не се ядосваш. И приеми за съвсем нормален онзи проблем с пицата и кафето и т.н. След около година поне кафе ще можеш да пиеш, но погледът ти постоянно ще е подире му. Това са част от "бонусите" на майчинството - кафето, и сока на крак в пластмасови чашки, а пицата на парче, в ръчичка. 

Моята е на 2г и 3 месеца - събира всички, лежи и се търкаля по половин час където и падне - Когато изпадне в такова състояние - ни приема, ни предава. Не чува нищо, няма смисъл от обяснения. Оставям я да се успокои и тогава, ама пак не виждам голяма полза. Минала година - като беше на 1 не е правила такива неща. Започна напролет, което ще рече 2-3 месеца преди да навърши 2.
Виж на големия вече мога да му обяснявам.  Не че приема много обясненията, но поне си мълчи и се цупи, защото знае какво ще последва. Малката не се плаши още от нищо.

И аз да се разпиша - нашия син беше същия за периода между първата и втората година. Не мога да опиша през какви перипетии минахме - по едно време бях почнала да си мисля, че имаме проблем, че ми трябва психолог и т.н. Струваше ми се, че аз не правя нещата както трябва и затова малкия така се бунтува - пълни глупости! Всичко е период и тук е момента да не давате!
Сега, малкия, не мога да кажа че е послушен кой-знае колко, но ........... разбираме се. Всичко е в резултат на т. н. /както аз я наричам/ на "дресировка" и на факта, че със съпруга ми си гледаме абсолютно сами детето. Най-близката баба е на повече от 300км. и ги виждаме два-три пъти в годината. Изключително разсъдлив, изключително самостоятелен и т.н. и казвам това, не само защото ми е син, казвам го просто защото наистина е такъв.  Е, доста бой е ял /с което в никакъв случай не се гордея, но помогна/ и съм го наказвала, но вече много добре знае кое може и кое не.
Успех! Кураж!

Може да прозвучи малко по американски, но не е много сериозно всичко да се свързва с периода. Понякога има сериозен проблем и не е хубаво да бъде подценяван. Да, всички деца минават през тръшкане и крясъци, но не всички го правят от инат.
Лия започна да се държи така безобразно около две годишната си възраст. Оказа се, че това е израз не нейния страх, че не е желана и обичана от мен (от осем месеца до година и три месеца я гледаше свекърва ми на 450 км. от тук, а след това тръгна на ясла). Много деца ходят на ясла, но явно не са толкова чувствителни. След консултации с психо-терапевт, си взехме детегледачка и започнах да ходя за по-малко часове на работа. Само след седмица детето започна да се държи различно. След месец тя нямаше никакви признаци на "инато" и "невъзпитано" дете. Защото тя в действителност никога не е била такава. хубаво би било да можем сами да преценим кога зад дадено поведение се крият несигурност и тревога, но ако не можем, по-добре да се посъветваме със специалист.

Успех на всички.  [/color]

При такива номера - аз се правя, че не я чувам и тя като види, че няма да мине номера млъква, в повечето случаи, а ако това не стане - я заплашвам, че се прибираме и повече няма да я извеждам - това действа винаги! Майка ми действа по метода на обяснението-убеждаване, но за това ти трябват много нерви, а аз нямам.

Май това е най-добрия метод 
За съжаление ние не можем да го заплашим с нищо все още.Не мисля,че ще схване каква е заплахата 
portman не мисля,че при нас има чак такъв проблем,защото тръшкането се получава най-вече когато му откажем нещо.Било то някъде да пипне, където не трябва или да му дадем нещо, което той си е наумил,че му е мноооого нужно,а навън обикновенно иска да ходи там където не му е разрешено.Както май всички деца правят 

cvet_i, тогава просто кажи "не" и го отстоявай. Всеки има право да иска да пристъпва правилата  малките също Важното е да им кой да обясни последиците.

Има много истина в това!