Крещи,пищи....ЧУДО!

Да, има

И ние сме така

Обаждам се само да те успокоя че тръгвам от работа към градинката да си видя чудото, пък утре ще ти кажа как аз реагирам в такива ситуации 

 

това май е поредната криза на възраста и мойта много крещи  , а какво кротко дете е нещо и стана в последно време, надявам се скоро да престане

На тази възраст вече са големи хитреци, според мен пробва дали ще мине номера.

Понеже преди 2 дни писах нещо подобно, виж  тук

ritka ще се радвам да дадеш съвети 
rut и нашето човече беше добричко,е малко по-дивичко е,но  такива истерии не ми беше правил преди това
ClanG и аз така си мисля,но до кога ще пробва ,не разбра ли ,че номера не минава 

ross_bul  предложението е СУПЕР.Ние все не смеем да излезем,че ни е леко казано срам с това диваче(от 2 седмици се чудим как да отидем и ние като хората да изядем по една пица с кеф),но не се бях замисляла да го използваме и в наша полза.Само дано да удържим положението докато дойде поръчката 

неопитна това с книгите звучи интересно.Наистина ще е от полза да дадеш още инфо,ако може...

М_е_г_и благодаря за темата,но все си мисля че ако е по-голям поне ще мога да му кажа нещо,а може би НЕ .Веднъж четох ,че около годинката се научават кое може и кое не.Надявам се да се справим с положението някак си и периода на изстериите да отмине.Затова голяма полза определено имате и вие мамчета-много ми помагате               

Да се присъединим и ние към пищащите. Моят е на годинка и 4 месеца. Отскоро започна да достига на много места, да умее да върши повечето неща сам, манипулации и разни други такива. И затова забраните станаха повече. А и отношението вече е като към "голям човек"
Мисля, че на това се дължи гласовитият му отпор. Трябва да се научи, че не всичко е позволено. А на нас да ни издържат нервите

И Емили е същата ако не и се даде нещо и по4ва да крещи и да се тръшка  Направо полудявам с нищо немога да я успокоя 

Ами отвличайте им вниманието със по силен стимул! Само да ви кажа , че лошото тепърва предстой,детето към 2-рата година се осъзнава като отделна личност и се опитва да се налага за всичко - нещо като бебшки пубертет, НО вие не трябва да се давате и да отстъпвате "от съжаление " че е малко и не разбра- разбира... и още как , само чака момент да ви се качи на главата!

И Калина е така. Опитвам се да й правя забележка само за неща, които застрашават живота и здравето й. За останалото гледам да не й обръщам внимание, особено, когато се тръшка и крещи. Когато сме навън и прекали, я предупреждавам, че ако не престане, ще се приберем и действително изпълнявам заканата си, ако продължава. Рядко я наказвам, само ако много прекали и съм я предупредила няколко пъти преди това. Като наказанието се свежда до това да излезе от стаята за няколко минути. Това обаче страшно много я разстройва и затова избягвам да го прилагам - прекалено травмиращо е и за двете страни...
В тази възраст те ни пробват и ако забележат, че дадено поведение предизвиква реакция, започват да го повтарят, затова се стремя нещата, които особено много ме дразнят, да отминавам с безразличие.
Крясъците и скандалите са безмислени, защото рушат родителския авторитет, макар че ми се е случвало и да избухвам...
Всичко това върши работа, когато си се гледаме сами двечките, обаче има ли и още някой в къщи - е тогава положението направо излиза извън контрол на моменти...

П. С. Да добавя, че при нас номерът с отвличането на вниманието в повечето случаи не дава ефект.

Аз имам скрити няколко предмета, които "отвличат вниманието" безотказно. Но ако и това не помогне, просто хващам човека и го премествам в съседната стая. Естествено, пак го слушам, как пищи, но от промяната на обстановката му минава по-бързо някак

казваш да пишем, че не си сама...
Е, не си сама, само се чудя откъде да започна. Пищи, крещи, вече започна и с отрицанието. Нормално е, всички деца го правят, кое повече, кое по малко...
Зареди се с търпение и хитринки и дерзай

Пищи, крещи, когато не получи това, което иска. Най-често иде реч за " ало"-то. Хубавото е ,че когато и го дам и спира да вика, а след време сама ми го връща. веднъж се опитах да и го изтръгна от ръката, защото вече набираше някакъв номер и тя така го тръшна на теракотения под, че се чудя, как не му се разхвърчаха чарковете.
Общо - взето , се разбираме с добро.
Номерът с отвличането на вниманието при нас още минава.

Подкрепям написаното от Naty. Много е важно да се правиш, че не ти пука. На вашата възраст дъщеричката ми като се ядосаше лягаше на земята и започваше да си удря главата. Това е доста атрактивно за минаващите наоколо, но аз въпреки всичко се правех, че не ми пука. Веднъж я оставих да си удари главата в доста неравен асфалт. Като се изправи на челцето й се бяха изписали камъчетата. Много плака тогава и много се гушкахме, а от там нататък колкото и да е ядосана се оглеждаше за нещо по-мекичко и си удряше главата в него.  Това от една страна е проверка как точно ще реагираш, но от друга много често е свързано с някакъв дискомфорт у детето.
При нас съвпадна с периода на прохождането. Тя проходи стабилно на година и три месеца. Получи увереност да тръгне сама точно за два дни и точно тия два дни бяха последните с тръшкането, което беше продължило близо два месеца. И това са именно двата месеца, в които според мен тя можеше да ходи, искаше да ходи, но много я беше страх да се пусне сама.
При някои деца се появява, когато се опитват да проговорят. Искат да кажат много неща, вече всичко разбират, а не могат. Случва се и при никнене на по-труден зъб. Помисли си ти колко се вкисваш ако те боли зъб. А тази малка душичка не знае какво точно я тормози, но целият свят й е крив. (Тук ще цитирам един лаф на сестра ми, който много ми харева, въпреки, че е малко в страни от темата. Бяха се скарали с майка и тя каза "Е как успяваш да ме ядосваш най-много, точно когато съм в мензис!!!" )
Моят съвет е - не мисли, че детето е станало лошо или своенравно. Сигурно си има някакво обяснение. Но е много важно по време на криза ти да запазваш спокойствие и по никакъв начин да не даваш вид, че случващото се те тревожи. Иначе си мисля, че може да се задълбочи.
А за пицарията - абе да не те отчайвам, ама не съм оптимист, че в близките две години ще можете да седнете спокойно на пицария. Продават се и пици на парче, дето можеш и на крак да я хапнеш. 

Кенга благодаря за съветите.Нашия малчо ходи от доста време вече,но с говоренито сме зле.Може би от там наистина идва проблема.Не може да ми каже какво иска и остава да се тръшка и крещи.А в комбинация и с ината става страшно
А за пицата.........ние едно кафе не можем да изпием,а какво остава за пица.А да не казвам,че само да спрем да купим нещо на бързо(било то и пица на парче)и започва едно циврене,което обикновенно минава в крясъци 
Днес пък ще ходим  до педито,че сме хремави и кашляме и се чудя как ще го удържа да си изчакаме реда 

Ние не сме чак толкова зле , но наподобяваме някои описани ситуации.А да и искаме всичко което видим , особено за купуване.Иначе по улиците не се тръшкаме , но в къщи се търкаляме редовно.Наказваме се в другата стая ( докато и мине кризата ) и съм забелязала , че като няма публика за гевезелъка много бързо и минава.Отиде ли в другата стая и за 5 секунди спира да реве и присига усмихната.Успех пожелавам на всички и стискам палци да мине този период ( докато дойде другия  ).

  Много обнадеждаващо звучи.

Съвета ми е да се опиташ да не мислиш за детето си като за голям инат. От страни разбира се е много лесно се дават съвети, но си мисля, че по-лесно и за двама ви ще е да се опиташ да проявиш разбиране към капризите му. Не да угаждаш за всичко, а просто вътрешно в себе си да не мислиш, че писъците му са някаква форма да ти се противопостави или да те ядоса. Тръшкането е едно от множеството умения, които се придобиват. Както се радваме и приемаме за нормално това, че детето се усмихнало, проходило, проговорило и т.н., така трябва със спокойствие да приемаме факта, че детето пищи, тръшка се, посяга да удря понякога. опитай се до колкото е възможно вътрешно да не се ядосваш. И приеми за съвсем нормален онзи проблем с пицата и кафето и т.н. След около година поне кафе ще можеш да пиеш, но погледът ти постоянно ще е подире му. Това са част от "бонусите" на майчинството - кафето, и сока на крак в пластмасови чашки, а пицата на парче, в ръчичка. 

Моята е на 2г и 3 месеца - събира всички, лежи и се търкаля по половин час където и падне - Когато изпадне в такова състояние - ни приема, ни предава. Не чува нищо, няма смисъл от обяснения. Оставям я да се успокои и тогава, ама пак не виждам голяма полза. Минала година - като беше на 1 не е правила такива неща. Започна напролет, което ще рече 2-3 месеца преди да навърши 2.
Виж на големия вече мога да му обяснявам.  Не че приема много обясненията, но поне си мълчи и се цупи, защото знае какво ще последва. Малката не се плаши още от нищо.

И аз да се разпиша - нашия син беше същия за периода между първата и втората година. Не мога да опиша през какви перипетии минахме - по едно време бях почнала да си мисля, че имаме проблем, че ми трябва психолог и т.н. Струваше ми се, че аз не правя нещата както трябва и затова малкия така се бунтува - пълни глупости! Всичко е период и тук е момента да не давате!
Сега, малкия, не мога да кажа че е послушен кой-знае колко, но ........... разбираме се. Всичко е в резултат на т. н. /както аз я наричам/ на "дресировка" и на факта, че със съпруга ми си гледаме абсолютно сами детето. Най-близката баба е на повече от 300км. и ги виждаме два-три пъти в годината. Изключително разсъдлив, изключително самостоятелен и т.н. и казвам това, не само защото ми е син, казвам го просто защото наистина е такъв.  Е, доста бой е ял /с което в никакъв случай не се гордея, но помогна/ и съм го наказвала, но вече много добре знае кое може и кое не.
Успех! Кураж!

Може да прозвучи малко по американски, но не е много сериозно всичко да се свързва с периода. Понякога има сериозен проблем и не е хубаво да бъде подценяван. Да, всички деца минават през тръшкане и крясъци, но не всички го правят от инат.
Лия започна да се държи така безобразно около две годишната си възраст. Оказа се, че това е израз не нейния страх, че не е желана и обичана от мен (от осем месеца до година и три месеца я гледаше свекърва ми на 450 км. от тук, а след това тръгна на ясла). Много деца ходят на ясла, но явно не са толкова чувствителни. След консултации с психо-терапевт, си взехме детегледачка и започнах да ходя за по-малко часове на работа. Само след седмица детето започна да се държи различно. След месец тя нямаше никакви признаци на "инато" и "невъзпитано" дете. Защото тя в действителност никога не е била такава. хубаво би било да можем сами да преценим кога зад дадено поведение се крият несигурност и тревога, но ако не можем, по-добре да се посъветваме със специалист.

Успех на всички.  [/color]

При такива номера - аз се правя, че не я чувам и тя като види, че няма да мине номера млъква, в повечето случаи, а ако това не стане - я заплашвам, че се прибираме и повече няма да я извеждам - това действа винаги! Майка ми действа по метода на обяснението-убеждаване, но за това ти трябват много нерви, а аз нямам.

Май това е най-добрия метод 
За съжаление ние не можем да го заплашим с нищо все още.Не мисля,че ще схване каква е заплахата 
portman не мисля,че при нас има чак такъв проблем,защото тръшкането се получава най-вече когато му откажем нещо.Било то някъде да пипне, където не трябва или да му дадем нещо, което той си е наумил,че му е мноооого нужно,а навън обикновенно иска да ходи там където не му е разрешено.Както май всички деца правят 

cvet_i, тогава просто кажи "не" и го отстоявай. Всеки има право да иска да пристъпва правилата  малките също Важното е да им кой да обясни последиците.

Има много истина в това!

Колко познато звучи каквото сте написали.
И аз я имам тая за позитивното възпитание, ама като се тръшне насред шосето и не мърда хич не ми се възпитава позитивно.
Иначе основната игра у дома е гоненка с пищене. Едното пищи, а другото го гони с писъци.

И Марти ги прави тези номера. Аз в повечето случаи знам кога ще последват писъци и се старая да ги избегна превантивно.
Гледам да няма ситуации от типа "днес давам - утре не давам". Голям проблем става ако не му дам нещо от шкафа, с което вчера съм позволила да си играе - например шишенце с хомеопатично лекарство, че много весело дрънчи. На детето не му е ясно защо един път може, а друг път не.
Не го измъквам рязко от игра. Ако сме в детски център и е време да си ходим, не го дръпвам изведнъж и да кажа - тръгваме, защото се отваря деветия кръг на ада. Гледам да го настроя полека лека - да остави играчката, да каже чао на каките, да даде целувка, хиляда пъти казвам браво, браво и така става по-лесно.
Вечер за лягането - също. Прибираме камиона в гаража, гасим телевизора и лампата и с книжката към спалнята. Действам и говоря по начин, все едно си имам работа с неуравновесен терорист, който всеки миг ще натисне спусъка 
С всички тези усилия съм успяла да намаля истеричните пристъпи на половина. Другата половина са неизбежни, но тогава се правя на глуха и чакам да премине.

От седмица Гери се опитва да го прави това с крещенето...засега все още отвличане на вниманието върши работа, а по-нататък ако продължава ще си говорим.

Синът ми крещи винаги,когато искам да върви където реша аз.Иначе ако го оставя да тича и ходи накъдето му видят очите,мирно е положението...

Абсолютно... И опипваш почвата - какво ще работи, за да не го натисне...
Понякога толкова се уморявам от воденето на преговори 

Ние все още не преговаряме,но за напред няма как.......
Какво ли още ни чака 
 

От скоро и ние сме така-казвам от скоро,защото до годинката можех спокойно да кажа,че имах най-кроткото дете на света.А сега елате ни вижте...!Част от описаните ситуации са присъщи и за нас и напоследък се проявяват с пълна сила.Аз му викам инатлък.Надявам се да отшуми и този период,ако въобще е период, или просто си е характер.