Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В момента чета ... 69

  • 31 753
  • 661
  •   4
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 023
Благодарности за новата тема.
Напоследък все по-често зарязвам книги, нямам излишно време за губене. "Библиотекарката от Аушвиц" - Антонио Итурбе, я зарязах преди стотната страница и ме е яд, че въобще стигнах дотам. "Хаштаг" - Ремигиуш Мруз, слава богу, я оставих още в самото начало. Simple Smile Другата книга на автора - "И никога не я откриха", също не ми хареса, но поне я добутах до края. "Не брой целувките за сбогом" - Анес Мартен Люган, е една от най-глупавите книги, които съм чела през живота си, наред с "Изчезването на Стефани Мейлър" - Жоел Дикер. "Малката книжарничка край Сена" - Ребека Ризейн, я минах по диагонал. Тази книга е поредното доказателство, че трудно се пишат книги за книги. Simple Smile
За щастие, освен горните пълни греди прочетох и прекрасни книги.
"Крехко равновесие" - Рохинтън Мистри, прекрасна, изключителен стил.
"Глад" - Алма Катсу, ме остави няколко нощи без сън. Буквално заспивах над нея, но не я оставях. Simple Smile
"Разказът на прислужницата" - Маргарет Атууд, ми тръгна тегаво, защото не бях чела анотации и в началото не разбирах какво става. След като разбрах, не исках да свършва.
"Кажи на вълците, че съм си у дома" - Карол Рифка Блънт. От години я имам на четеца, но по необясними причини я избягвах, даже щях да я трия. Прочетох тук хубави отзиви и слава богу, не я изтрих. Прекрасна история, простичко разказана, чудесен стил. Книга, която ще помня.

# 31
  • Мнения: 250
Приключих "Детето и ние"  на Хаим Гинът. Все още темата не ми е на дневен ред, но ми беше интересно да прочета такъв тип книга. Не съм сигурна иначе доколко съветите в книгата биха дали резултат. Може би някой ден ще разбера Grinning

Вчера започнах "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер. в началото съм още, сюжетът ме грабна за момента. Малко не ми харесва стилът на писане и самото глаголно време, в което се изказват, но да видим.

"Детето и ние" е класика в детската психология. Прочети я когато станеш родител.
Сега чета "Заразително" на Джона Бъргър, много стойностна за специалисти по маркетинг и продажби. А за релакс - "Мравки и богове" - страхотна!

# 32
  • Мнения: 695
Прочетох и последната страница от Бьорнстад... прекрасна книга за човешката природа. Този човек тук пише като звяр.
Сега ще си продължа и бабата, въпреки че се опасявам, че не я разбирам и ми е малко трудна.

# 33
  • Мнения: 344
Прочети "Ние срещу всички" преди бабата, страхотно продължение на историята е, тъкмо си на тази вълна.

# 34
  • Мнения: 330
Робърт Джордан - Колелото на времето книга 8 - Пътят на кинжала

# 35
  • София
  • Мнения: 6 803
Прочетох "Споделен живот" на Джоди Пико. Ако на книгите се слагаха по две оценки - като в художествената гимнастика, моите за тази книга щяха да бъдат: замисъл - 5, изпълнение - 3, че и по-малко. Заинтригува ме историята, но за мое съжаление авторката се оказа привърженик на един много неприятен за мен начин за писане - многословие, претрупване с отвлечени и несвързани със сюжета писания за това и онова, всякакви дълбокомислени притчи и иносказания, митове и легенди, спомени и сънища, и пр., и пр. Всяко едно от тези неща, разбира се, може да бъде много силно въздействащо, ако е поставено на мястото си, но когато в цялата книга сюжетът се губи сред такива писания, всяко с претенции за изключително дълбок скрит смисъл -  ефектът е точно обратния, поне за мен. Имам си "черен списък" с писатели от такъв тип и американците там са с най-силно присъствие.
Това е лично мнение, разбира се - нормално е други да харесват в книгите точно това, което мен ме дразни. За щастие книги има много - за всеки вкус. Simple Smile
Продължавам с "Тревожна кръв" на Робърт Галбрейт. Рекламират го като най-добър от всичките пет романа за Корморан Страйк, та ще видим, но поне едно ми е ясно отсега - авторката умее да разказва истории, всичко си е точно при нея. Англичанка - те си го могат.

# 36
  • София
  • Мнения: 351
"Холандската къща", Ан Патчет- не съжалявам, че прочетох романа. Поставих 3*,  защото ми хареса стилът на авторката, но не ми хареса историята. Не можах да харесам нито един член на семейството и през повечето време дори предизвикваха у мен отрицателни чувства. Случайно днес видях един цитат в социална мрежа, който мисля  описва историята: "Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.", Ремарк. Не бих я определила точно като семейна сага, защото предходното и следващото поколение бяха много бегло засегнати. Фокусът е върху брата и сестрата и то отношенията между тях, а не толкова житейският им път, който е доста схематично представен. Другото в скрит текст:
Скрит текст:
Не успях да съчувствам на Дани и Мейв, защото имаха умствените и финансови възможности да постигнат всичко в живота, а се изживяваха като жертви. Може би най- разумни и адекватни коментари правеше съпругата на Дани. Излишно голямо внимание на някакви глупави случки от миналото с готвачката, бавачката и т.н., които се преповтаряха многократно и  които хич не ми бяха умилителни, а важните събития в живота (образование, кариера, брак, деца, развод) бяха бегло споменати. Дори на Мейв не успях да симпатизирам, въпреки здравословните й проблеми. Цял живот всъщност тя беше дълбоко нещастна, поради собствената си злопаметност. Изживяваше се като невиждана страдалка. Не успях да получа убедителни основания за тази омраза и обсебеност, която всъщност изпразни живота й. Тази къща всъщност мразеха ли я или я обичаха? Какво толкова се връщаха към нея, като детството им беше натоварено по- скоро с негативни емоции- отсъстваща майка, дистанциран баща, лоша мащеха. Трябваше да продължат напред. Абсолютно нездраво поведение. Дани с неговото предприемачество беше много дразнещ и коментарите за медицината като "начин да си изкарваш прехраната като затискаш огнестрелни рани", докато той видите ли купува и продава сгради и разполага с много пари. Освен към сестра си не знам дали изпитваше някакви чувства към друг. А завръщането на майката на бял кон накрая? Много мелодраматично. Иначе не отричам, че книгата е четивна, но още веднъж доказва изцелителната сила на прошката. Омразата отравя живота. 

# 37
  • Мнения: 7 738
Не разбрах замисъла на Бакман в "Баба......" да подведе читателя.
Ако на някой му се занимава, може да ми отговори.
Скрит текст:
Защо детето тровеше кучето, то вие с дни на умряло, докато съседите не подадоха сигнал, и накрая вместо да умре, тя му стана приятелка?
Не знае ли Бакман, че шоколадът е силно токсичен за кучета? Изглеждаше, че бабата накара неподозиращото детето да трови кучето систематично. Последвалото виене с часове подсказваше точно това. Чак съседите подадоха сигнал. И изведнъж- нищо. Не само че не умря, но и книгата тръгна нелогично в друга посока. wtf? Защо това е включено изобщо, ако е излишно за развитието на сюжета?
Ще дочета книгата от инат. Майката ми е интересна като образ, стори ми се абсолютно неспособна да защитава дъщеря си, и предполагам, има нещо общо с възпитанието и от бабата.

Довърших "Останките от деня", невероятно силна книга, ще има да я мисля още дълго преди да продължа с Ишигуро. Всяко събитие, всеки поглед до миналото е конструиран с цел да хвърли светлина върху мотивите на участниците и вътрешното им състояние. Няма нищо излишно, но за сметка на това между редовете се случва много повече.

Сега видях горното мнение, записвам си "Холандската къща", интересно ми стана. Flowers Hibiscus

# 38
  • Мнения: 5 748
Dez,

Скрит текст:
За мен нямаше нищо странно в тези неща, приех и бабата, и всичко такива, каквито ги е показал Бакман. Напълно е възможно да не знае, че не се дава шоколад на кучета. Аз не знам, та може затова да не съм реагирала. Моят спомен е, че кучето виеше от мъка за бабата - от скръб, не защото е било отровено. И предполагам, че това е била и идеята на автора. Но писателите не са съвършени и се случва да допускат грешки, та може в случая Бакман да е пропуснал да провери за шоколада и да си е построил цялата сюжетна линия върху една грешка.

# 39
  • в оазис
  • Мнения: 1 074
Относно"Холанската къща" - аз повярвах на образите на Дани и Мейв ,умни, от богато семейство, с провалено детство. Не рядко срещана комбинация и  те се справиха сравнително добре с живота си. По-добре от повечето хора с такава съдба от реалния живот. Къщата бе средоточие на тяхното щастие и нещастие, на добрите дни от ранното им детство и сблъсъка с майчиното отхвърляне, алчността и безсърдечието на мащехата , бащината слабост и компромисност. Не е лесно да се откъснеш и еманципираш, ако си преживял такова детство, което би трябвало по принцип да е период на сигурност , безусловна любов и приемане. Образите са изградени малко по-маниерно , отколкото ми харесва .
  Започвам "Империя" на Паксман.

# 40
  • Мнения: 49
Първо прочетох "Страстната година" на Ким Лигет. Книгата преливаше от очевидно изплагиатствани идеи от "Игрите на глада" и "Разказът на прислужницата". За съжаление не ми се видя подплатена и с половината от писателския талант на Маргарет Атууд. Като цяло не лоша идея, която съм виждала реализирана десетократно по-добре. Като плюс мога да посоча, че все пак се чете бързо и малко или много ти е интересно как ще завърши.

След нея прочетох "Трилогия" на Юн Фосе, за която всъщност, колкото повече мисля, толкова повече ми харесва. Прост сюжет, но написан елегантно и сякаш на един дъх. Стилът на писане е особен, с адски дълги изречения и безброй повторения, които карат историята да звучи като написана от дете. В началото ми се стори объркващо, но накрая ми остави чувството за прочетено нещо уникално.

Сега мисля да започна "Орикс и Крейк", за да си оправя вкуса от "Страстната година".

# 41
  • Мнения: 344
Dez, не се мъчи с тази книга, очевидно не я приемаш и не желаеш да се слееш с историята, четеш критично, търсейки за какво да се подразниш и успяваш. Никой не трови кучето, то не е и куче, само твоята интерпретация е такава.

# 42
  • Мнения: 7 738
Dez, не се мъчи с тази книга, очевидно не я приемаш и не желаеш да се слееш с историята, четеш критично, търсейки за какво да се подразниш и успяваш. Никой не трови кучето, то не е и куче, само твоята интерпретация е такава.

С това вече ме срази. А съседите срещу какво подадоха сигнал? За масова психоза ли става дума?
Хрътка е, но хрътката е куче.

Чета внимателно. Има разлика.

# 43
  • Мнения: X
Бях започнал да чета "Краят на невинността" от Катлийн Тесаро, много е хубава книгата, бях я взел от библиотеката в моя град, но се наложи да им я върна. Обмислям скоро да я потърся в интернет, за да си я купя Simple Smile

# 44
  • София
  • Мнения: 588
Момичета, искам да прочета нещо на Здравка Евтимова. Коя нейна книга ще препоръчате?

Общи условия

Активация на акаунт