В момента чета ... 69

  • 48 958
  • 742
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 11 903
Аз също бях изненадана, че сам поиска да четем Пипи. И аз мисля, че е за към 8-9 годишни. Явно в градината нещо са им чели, не знам... Иначе до сега освен всички книжки за Франклин, които сигурно препрочетохме милион пъти, обича поредицата за Боско и за книжките за Барбароните, в които за мен няма никакъв смисъл. Мега-глупост са, с изключение на екологичната тематика, която се засяга в доста от тях.

# 136
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 973
Аз бях влюбена в Бриско Каунти Младши и Тарабас от Пещерата на златната роза. Joy

# 137
  • Мнения: 6 850
"Емил от Льонеберя"  беше любима на дъщерите ми, които са на възрастта на повече от вас. Втръснало ми беше да я препрочитам и накрая се записах на касета. Да си пускат и да я слушат. Внуците ми също я харесваха в определена възраст." Макс и Мориц" -също.

# 138
  • Мнения: 4 712
Аз също бях изненадана, че сам поиска да четем Пипи. И аз мисля, че е за към 8-9 годишни. Явно в градината нещо са им чели, не знам... Иначе до сега освен всички книжки за Франклин, които сигурно препрочетохме милион пъти, обича поредицата за Боско и за книжките за Барбароните, в които за мен няма никакъв смисъл. Мега-глупост са, с изключение на екологичната тематика, която се засяга в доста от тях.
И ние бяхме фенове на Франклин!
Опитай и Приказки от вълшебната гора - ако не се лъжа се казваше поредицата.: болница в гората;
фризьорски салон в гората...

https://www.book.store.bg/p27171/vyv-vylshebnata-gora-gorskata-b … tanas-cankov.html

Размерът е като на Франклин, стихотворни са.

Иначе аз пробвах да чу зачета Хари Потър - то аз се отвратих на 2ратс страница... какво остава да в чета на дете. След години в Британика я четоха - пак не я хареса.

Хареса му Робинзон - едно издание от годините на баща му - той и му я четеше де... а после и сам ... докато спря да чете...

Е, вижте какво намерих: издание от моето детство: https://chitanka.info/book/249-chudni-vremena
И хиляда и една нощ обожавах

# 139
  • София
  • Мнения: 7 388
Препоръчвам тази поредица: https://www.fiut.bg/catalogsearch/result/?q=%D1%82%D0%BE%D0%BD%D … D1%83%D0%BB%D1%84. Имаме почти всичките, много са хубави. Имаше ги и като бях малка и ми бяха много любими.

# 140
  • Мнения: 10 695
Във периода 2-4 клас любими ми бяха "Романи за деца" на Ерих Кестнер-  "Двойната Лотхен", "Антон и Точица", "Хвърчащата класна стая". Също от този период Карл Май, Майн Рид, но на първо място Лизелоте Велскопф Хенрих- "Синовете на Великата мечка". Луда бях по тази трилогия и я четях до откат.
Подсетихте ме и за "Без дом" на Хектор Мало.
В четвърти клас открих Джералд Даръл и Джой Адамсън. Ще се сетя за още.
На днешните деца едва ли им биха били интересни.

Ако ще говорим за "култова книга"- "Страната на хилядите желания" на Андре Мороа. На 40г си намерих роклята като "нощно небе обсипано със звезди" и веднага се сетих за нея.
В първи клас все още обичах Лукчо и Незнайко, не виждах пропагандата, радвах им се много. Ходех на 3 библиотеки, списъците за училище ги бях изпреварила с няколко години.

В предучилищна възраст- приказките на Беатрикс Потър, Мери Попинз и Мечо Пух, и българските класики.

Бях влюбена в Атос. Със сигурност Атос, какво сте виждали в д'Артанян и Арамис, моля ви се. Smile

# 141
  • Мнения: 2 184
Определено Атос. А от героите на Джек Лондон - Първобитния звяр, Белия вожд и Белю пушилката.
Затова трябва да се чете, а момиченцата, които не са чели, после се женят за дон Домат.
От Андре Мороа съм чела само "Климати", но тя не е за деца и не знаех, че е писал и детски книги.

# 142
  • Мнения: 4 863
Сега като Dez спомена за Атос се опитвам да си спомня дали и него не харесвах, но той си падаше малко хвалипръцко... И двамата с Арамис бяха хубави или даже красиви на външност, но Арамис имаше повече успехи сред дамите. Портос не ми се нравеше, защото беше дебел.
Климати също я четох като дете, в началото на тийн годините. Толкова красива ми се стори.
А сега като ме изпратихте в това време се подсетих, че много ме влечеше и Ралф от Птиците умират сами.

# 143
  • Мнения: 10 695
Kaто стана дума за "Ралф", се сетих за "Шогун". Satisfied
В трети клас бях когато излезе сериала, не ми позволяваха да гледам, но аз се промъквах и гледах иззад вратата, докато не ме спипваха и пращаха обратно.
Книгата намерих чак като второкурсничка, и това ще остане в спомените ми като книгата, която не можех да оставя. Не спах 48 часа сигурно, и си варях спагетите, четейки. Голяма мания, голямо чудо.

За да не съм спам:
На финала на "Сняг" съм. Взе ми ума този човек. По лъжичка го четях, не го смилам лесно, много преживявам, явно, но едва ли има правила за четене на книги.
Като си почина емоционално, продължавам с "Кафка на плажа".

# 144
  • Мнения: 4 712
Да споделя 2 книги, които са ме отпускали приятно, но имат и добър сюжет:

И тази:

Може и да ги има на БГ - не зная. Купувала съм ги от Англия и Чехия.
Ако познавате Прага - това е като завръщане в историята...
Установих също, че ми беше приятно ДА чета и Книги, чието действие се развива в градове, които познавам. Друг пример е Барселона

# 145
  • Мнения: 4 683
Доста поука има в бруталността на детските приказки. Най-малкият ми син няма проблем С Хари Потър и Хобитът, но от "Вълкът и седемте козлета" му се изправя косата. Работят на подсъзнателно ниво старите класики.
По мое време нямахме Роалд Дал, но щях да го харесам тогава.

В "Жените които бягат с вълци" Клариса Пинкола Естес прави феноменален анализ на класически приказки и връзката им с психиката.
О, има я в читанка:
https://chitanka.info/book/8877-bjagashtata-s-vyltsi
Все отлагам четенето на “Жените, които бягат с вълци”, но ще я започна.
Анатол Франс в “Книга за моя приятел” включва част под формата на диалог за приказките и понеже тази книга ми беше безкрайно любима като малка, тогава всъщност разбрах, че и други са забелязали бруталността на приказките.
Пипи и Том Сойер са героите на моето детство.
Карлсон също ми предизвикваше апетит, обичах да чета Ерих Кестнер и изкупувах детската поредица “Когато бях малък”.

Започвам и “Сияние на жена”, имам нужда да чета Ромен Гари.

# 146
  • Варна
  • Мнения: 623

Започвам и “Сияние на жена”, имам нужда да чета Ромен Гари.

Първата ми среща с Гари беше именно благодарение на "Сияние на жена". Първоначално не ми се понрави тази лека претенциозност при него, но след това се влюбих. Красива и дълбока история, истинска.

# 147
  • Sofia
  • Мнения: 6 796
„Назови ме с твоето име“, великолепна. Красиво и изящно поднесена любовна история, но не класическа такава. Емоционално осъзнаване на любовта като огледален образ на самият теб. Освобождаваща и окриляваща любов на младостта, но  и болката от мимолетността на изживяното. Удоволствие за душата, като образи и картини на знойно лято в провинциална Италия.Любовта  я откриваме там, където най-малко сме очаквали и търсили.  Оново ще изгледам и филма, който беше много добър и ми хареса.

# 148
  • Мнения: 2 184
"Сияние на жена" и "Нататък билетът не важи" са двете книги от Гари, които успях да дочета. Чела съм ги преди повече от 10 години и бях твърда млада, за да го разбера и да ме развълнуват историите му, но не ми бяха безинтересни. Наскоро опитах с "Корените на небето"и разкази, но не можах да ги преборя - твърде мрачен и циничен ми идва. Може би след време пак ще опитам.

# 149
  • Мнения: 9 656
Прочетох "Мъжете, които мразеха жените" на Стиг Ларшон. Много тромаво ми тръгна и дори я бях зарязала за ден-два. После за заинатих и сега не съжалявам Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт