В момента чета ... 69

  • 48 874
  • 742
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 6 431
Минерва, така е, тези са преведени на български. А иначе на английски могат да се прочетат и още книги на Кемири (Jonas Hassen Khemiri).

Моят любим автор е Юнас Гардел, който обаче почти не е превеждан на други езици - на руски има един том с две негови книги ("Хочу домой. Детство комика"). Отделно има три филма по една негова трилогия, които може евентуално още да се намират - Torka aldrig tårar utan handskar (на англ. Don't Ever Wipe Tears without Gloves) - те следват доста плътно историята от книгите. Много се надявам някой ден поне нещо от Гардел да се появи на български, а тази трилогия е особено подходяща според мен, но все пак са три книги, свързани помежду си, та не знам дали ще се намери кой да рискува.

От Майгул Акселсон (Majgull Axelsson) на английски е преведена и Rosario is Dead (освен "Априлската вещица" - April Witch).

Последна редакция: ср, 21 апр 2021, 11:29 от Cioccolata

# 511
  • Мнения: X
Много противоречиви мнения за "Мириам", аз не се наемам да си я купя за момента. Някой я беше започнал скоро от тази тема, ще чакам и той да каже. А иначе темата за ВСВ и Холокоста ми е от интересните.

# 512
  • Мнения: 6 431
Няма книга на Майгул Акселсон, която да не ми е харесала, честно казано. Чела съм "Априлската вещица" и още 3. "Не се казвам Мириам" не съм я чела засега, планирала съм я.

Между другото, аз започнах ново шведско криминале - първа книга от трилогия, прясно излязла. Корицата на шведското издание е много красива, а правата за превод на английски вече са продадени. Може да пиша по-нататък накратко впечатления.

# 513
  • София
  • Мнения: 1 498
Към скандинавските автори аз мога да допълня Хелга Флатлан - "Остани, ако можеш. Замини, ако трябва".
Прочетох първата книга на Луиз Пени от поредицата за Инспектор Гамаш - "Убийството на художника". Не съм особено очарована. Донякъде ми напомня на Камила Лекберг. Крими за домакини с много разтягане на локуми и голямо внимание по отношение на личните драми на героите. Част от подробностите нямаха никакво значение за разрешаването на случая. Четох добри отзиви за поредицата, но аз се отегчих от първата книга още.

Последна редакция: ср, 21 апр 2021, 16:39 от Spastik Children

# 514
  • Мнения: 9 001
На мен "Убийството на художника" не ми допадна особено. Всъщност започна интересно, после малко по малко се насложиха много неща, които ме дразнеха. И реших да приключа с Луиз Пени. Не беше лош сюжетът, но реализацията му куцаше.

# 515
  • Мнения: X
"Убийството на художника" казват, че е по-тегава. Аз съм чела само една, но не беше първата. Не пожелах да захвана друга, явно не ме е впечатлила толкова.

# 516
  • Мнения: 6 431
И аз не съм чела за момента нищо на Луиз Пени, но ми казаха, че първата книга е по-тегава, а после потръгва.

# 517
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 807
И аз отлагам поредицата на Пени доста отдавна, не знам кога ще й дойде моментът.

Приключих Изпепелени сенки на Камила Шамзи. Идеята е с огромен потенциал, който, за жалост, остава неразгърнат от автора. Никаква спойка, всичко е като нахвърляни отделни идеи, на моменти езикът се извисява до красота и изящество, в следващия момент се чудиш същата книга ли четеш. Япония, Афганистан и Индия- екзотика и история, които предполагат развихряне и разгръщане. Нищо подобно, чак ме е яд, книгата е като осакатена от собствения си автор. Вместо епична семейна драма, за каквато дава заявка в началото, се оказваш в ръце сякаш с някаква чернова...

# 518
  • Мнения: 1 592
Приключих с "Хиляда сияйни слънца", още ми е камък в гърлото като се сетя за Мариам, обичам запомнящи се книги. В някои неща съдбите на Мариам и Лайла съвпадат с тази на Сорая, която обаче за разлика от Лайла, си няма нито Мариам, нито Тарик. Някои неща ги предугаждах , но въпреки това беше интересна и втората част  не мина без сълзи. Научих и нови неща за Афганистан. По принцип избягвам да чета за войните, но за съжаление много хора и от моето поколение от различни краища на земята , са засегнати от войните и темите са актуални и в наши дни.
Определено препоръчвам и ще прочета и други книги на Халед Хосейни, по-нататък. Вие коя бихте ми препоръчали?
Искам да прочета и "Златното момче", мисля, че имаше положителни отзиви в темата.

# 519
  • Мнения: 2 184
Дари77, от Халед Хосейни съм чела още "Ловецът на хвърчила", която ми е любимата и "А планините ехтяха", също интересна. Препоръчвам ти и двете.
Чета "Бьорнстад" за втори път и отново се изумявам как е възможно да се пише така вълнуващо за хокей. Може би подобно чувство изпитвам, когато чета А. Азимов и се питам как е възможно да се пише така вълнуващо за роботи и с толкова много човещина. Преди ми беше много странно, когато виждах баща ми да чете за пореден път една и съща книга, но сега откривам смисъла в повторния прочит.

# 520
  • Мнения: 1 011
Ако Стивън Кинг е обран в "Институтът", да не казвам какъв е в "Later" или поне за момента. Тук проблемът може и да е в мен, защото нямам никакъв опит в четенето на книги на чужд език и сега наваксвам, но като цяло отзивите за тази книга се припокриват с моите. Определено не е най-доброто от него и съвсем спокойно може да се пропусне, дано останалите 2/3 ме опровергаят.

Не е в теб проблемът Simple Smile   За мен "Институтът" си беше класически Кинг, от доброто старо време.  Но понеже четох "Институтът" на английски, ме подразниха изразите, които децата използваха. Ами няма да намерите съвременно дете така да говори--може би през 60те.

Без да издавам спойлърс, в "Later," за мен действието започна почти преди средата на книгата и дори след това не успя да ме грабне. Какво пък се е опитвал да постигне с края не знам.

Но аз си признавам, че не съм чак такъв фен на Кинг. Преди хиляда години, "Факлата" и другите му първи романи ми бяха направили впечатление, но други като "Куполът,"  "То,"  и "Другият" не ми харесаха особено.

Не съм прочела всички на Луиз Пени, но дотук "Жестокият Месец" ми хареса най-много.

В момента чета приятна развлекателна книга "Скептик в Салем" на Фиона Грейс. Беше безплатна Киндъл книга за месеца.

# 521
  • Мнения: 6 850
Не си спомням кой спомена Ан Бронте и "Тайнствената непозната". Признавам си, че дори не бях чувала за писателката. Започнах книгата. Малко съм отвикнала да чета такъв стил, но напредвам.  "Джейн Еър" и "Брулени хълмове" съм чела много отдавна, затова не мога да направя сравнение със сестрите и.

# 522
  • Мнения: 272
Ще очаквам отзиви за "Тайнствената непозната" на Ан Бронте, тъй като съвсем скоро възнамерявам и аз да я зачета. Според някои критици романът е най-зрялото произведение измежду тези на сестрите Бронте, като аз изобщо не съм запозната със стила й на писане, тъй като не съм чела и първия й роман - "Агнес Грей", а единствено и само "Брулени хълмове" и романите на Шарлот Бронте, чийто стил предпочитам пред този на Емили.

# 523
  • Мнения: 1 948
И аз отлагам поредицата на Пени доста отдавна, не знам кога ще й дойде моментът.

Приключих Изпепелени сенки на Камила Шамзи. Идеята е с огромен потенциал, който, за жалост, остава неразгърнат от автора. Никаква спойка, всичко е като нахвърляни отделни идеи, на моменти езикът се извисява до красота и изящество, в следващия момент се чудиш същата книга ли четеш. Япония, Афганистан и Индия- екзотика и история, които предполагат развихряне и разгръщане. Нищо подобно, чак ме е яд, книгата е като осакатена от собствения си автор. Вместо епична семейна драма, за каквато дава заявка в началото, се оказваш в ръце сякаш с някаква чернова...
Това е и моето мнение за книгата.
Скоро се бях сетила за нея,мислех пак да я чета.

# 524
  • Мнения: X
Има чудесна биография на сестрите Бронте - "Вкусът на тъгата" от Джъд Морган. Талантливи  са били и четирите деца в семейството. Имали са  и брат , който е рисувал . Остават рано сираци и имат тежка съдба. Всички умират млади . Скъса ми се сърцето за  Шарлот, която погреба цялото си семейство 
Скрит текст:
Единствена имаше време да преживее любов , макар и нещастна, започна да се влюбва в мъжа, за който се омъжи компромисно и почина при раждане . 

Общи условия

Активация на акаунт