В момента чета ... 69

  • 48 870
  • 742
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 272
Ще прочета биографията им, когато намеря време, щом като е добра, стига да я открия, виждам, че е изчерпана, чела съм много за съдбата и на трите, както и за семейството им, темата ме интересува, наистина съдбата на всички е тежка, изпълнена с трагични събития, което прозира и в творбите им.

Скрит текст:
На мен много ми допадна и филмът "To Walk Invisible: The Bronte Sisters"("Да влезеш незабелязано"), посветен на борбата на сестрите да сбъднат мечтата си да бъдат писателки.

Последна редакция: ср, 21 апр 2021, 22:28 от _Електра_

# 526
  • Мнения: 6 431
Сетих се за още една шведска авторка, която е преведена и на български (2 книги са преведени) - Катарина Масети.

# 527
  • Мнения: 4 683
Аз споменах за романа на Ан Бронте, защото го прочетох наскоро.
Историята на всички деца на пастора е подобна на техен роман. Живеели са бедно до гробището, баща им е свещеник, за чийто помощник се жени Шарлот. Майка им умира рано и за тях се грижи роднина.  Всички умират много млади (Шарлот бременна). Има различни биографии заради интересни обстоятелства от живота им и съответно, различни теории, както за авторството на произведенията, така и за смъртта им.
Аз съм пристрастна към “Брулени хълмове", но творчеството на Шарлот е най-голямо. Тя се среща с издателя им и в нея може да се види повече отношение към работата като писателска. Има и биогрфични филми за тях.

Последна редакция: чт, 22 апр 2021, 14:11 от Tsugumi_

# 528
  • София
  • Мнения: 2 204
Довърших "Пропукване" на Карин Слотър, оценката ми е среден 3. Въпреки симпатиите ми към авторката, книгата е слабоват трилър. Бих прочела и следващите от поредицата само заради главния герой Уил Трент, който ми допадна.
Със съжаление забелязвам, че част от разочарованието ми се дължи на мързела, незнанието и липсата на обща култура на преводачи и редактори. В предишната книга, която четох имаше изречение от сорта на "Морето се вънуваше като развълнувано море".  В "Пропукване" пак имаше подобни неща плюс разни идиоми преведени почти буквално.
Например "Той беше жизнерадостен като териер в Уест Хайлендс". Това е все едно вместо бдителен като немска овчарка да напишеш като овчар в Немция. Уест Хайленд териер е порода куче, наречено е на мястото откъдето идва. Че даже е и сладко:
Скрит текст:

Много недоизпипани са последните ми придобивки на български. Ще ме стимулират да чета повече на английски.

# 529
  • Мнения: 10 695
Аз споменах за романа на Ан Бронте, защото го прочетох наскоро.
Историята на всички деца на пастора е подобна на техен роман. Живеели са бедно до гробището, баща им е свещеник, за чийто помощник се жени Шарлот.

До църквата е къщата, срещу училището. Гробището е малко, и  в двора на църквата. Бедни са били, но колко бедни....не им е лоша къщата.
https://www.countrylife.co.uk/out-and-about/theatre-film-music/b … ge-haworth-146543
Много хубава биография е The Brontesaurus, където има подробно и за брат им Брануел, и цялата драма произлязла с него, и завършва с кратка пародия на "Джейн Еър". Силно препоръчвам, страхотна е.
https://www.amazon.com/Brontesaurus-Z-Charlotte-Bront%C3%AB-Bran … ook/dp/B01I0KJC46

# 530
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 807
Вчера прочетох Последната любов на баба Дуня на Алина Бронски- симпатична малка книжка, написана на прост език, без никакви претенции, но дълбоко впечатляваща и затрогваща. Никакъв патос, никакви сантименталности, но предоставяща много храна за размисъл.

# 531
  • Мнения: 4 683
Разбира се, информацията ми е само от източници, че са живеели оскъдно и в лишения.
Не съм сигурна, дали къщата не се полага по право на свещеника.
За любители на странни теории, в тази книга, преведена на български е представена теория за преждевременните кончини на сестрите https://knizhen-pazar.net/products/books/2365944-prestapleniyata … na-sharlot-bronte.

Благодаря за препоръката! Не съм я чела и я сложих в листата ми.

https://www.bronte.org.uk/museum-and-library/inside-the-parsonage

Последна редакция: чт, 22 апр 2021, 20:58 от Tsugumi_

# 532
  • Мнения: 724
Робърт Джордан - Колелото на времето книга 11 - Нож от блянове

# 533
  • Мнения: 6 431
Със съжаление забелязвам, че част от разочарованието ми се дължи на мързела, незнанието и липсата на обща култура на преводачи и редактори. В предишната книга, която четох имаше изречение от сорта на "Морето се вънуваше като развълнувано море".  В "Пропукване" пак имаше подобни неща плюс разни идиоми преведени почти буквално.
Много недоизпипани са последните ми придобивки на български. Ще ме стимулират да чета повече на английски.

Иве, хубаво е, че все пак някой забелязва колко важен е редакторският труд. Този етап от работата по една книга нерядко се претупва или направо се пропуска.

# 534
  • Мнения: 6 643
Идиомите са голяма мъка очевидно, има доста книги с пълни безсмислици. Редакция ли нямат наистина или просто не се знаят, но трагично е.
Ивето, гледала съм Уести. Освен, че е сладко е много смело и обичливо. Невероятна порода.

# 535
  • София
  • Мнения: 2 204
Реших да си направя файл и да си записвам провинилите се издателства, преводачи и редактори. Когато някой събере 3 черни точки, сприрам да купувам книги, до които са се докосвали Smiling Imp
На едни им бях писала мейл за ескплоАдиращите повторения на всяка страница. Пусто много се гърмяха и тъкмо се вглъбиш в историята и мине някой да бомбаНдира.
Започнах "Мракът в сърцето ми". Засега малко трудно се ориентирам кой точно разказва, но сигурно с напредването на разказа ще ми се изясни. Изглежда интересна, а и корицата е много ефектна.

# 536
  • Мнения: 10 695
След първите 4 книги на Камила Лекберг, реших, че засега ми стига. Сериозно прескачах във втората и четвъртата, много от битовизмите ми бяха безинтересни.
Започнах "Червеношийката" На Несбьо от Читанка, и ме дразнят ненормалните и излишни чуждици, за които има български думи. Ако ми потръгне, ще си взема друг превод.

# 537
  • София
  • Мнения: 497
Приключих няколко много добри книги. "Кажи на вълците, че съм си у дома" - до средата дори не разбрах, че книгата е в раздела за млади читатели. Явно посланията са универсални.
"За какво говоря, когато говоря за бягането" на Х. Мураками. Допадна ми доста, но подозирам, че ако не сте почитател на бягането или на самия Мураками може да ви доскучае на места. За мен беше любопитно да науча лични неща за автора, поради биографичния характер.
"Непознаваемо царство" от Яа Джаси- нямах големи очаквания, но най- много ми хареса. Разказва леко, приятно и уютно като близка приятелка, а са засегнати сериозни теми- наука и религия, миграция, зависимости, депресия, семейство, дискриминация и т.н. Кара те да се замислиш за много неща. Поръчах и другата книга на авторката.
Смених жанра и започнах "Водовъртеж" на Ирса С. Засега още се ориентирам в персонажите. Със закъснение видях, че е втора част. Май трябваше да започна с ДНК?

# 538
  • Мнения: X
A, точно "Жестокият месец" от Луиз Пени прочетох, явно съм уцелила силна книга, хареса ми, но не и чак за продължаване на четенето.
Днес ще приключа "Книжарничката на острова" /в оригиналното заглавие няма никаква 'книжарничка', не им ли омръзна да 'разхубавяват' така първото впечатление от книгата/. Доста съм доволна, предвид заглавието, не знам как изобщо я започнах. В гудрийдс има и списък с книгите, към които реферира автора в началото на всяка глава.
Захванах "Без Хоуп", греда ми е нещо. Ще й дам още един шанс и може и да я оставя.
Отдавна не бях чела и слушала психологически, сега завършвам "Петте рани" на Лиз Бурбо, доста е добра. Слушам на аудиокнига.
От съфорумка взех "Образована", горе долу върви, но на моменти карам на вентилатор. Много високи оценки, вероятно по-напред е по-силна, но началото определено ми е тегаво.
Скрит текст:
Наистина, както прочетох по ривюта, на места не става ясно как хем се самоиздържат уж, хем имат пари. Това ме дразни от една страна, от друга - депресиращо ми идва, някак антиутопично, но от гадното. Понеже знам, че ще отиде да учи, чакам с нетърпение да видя как ще й се види сравнението. Все пак като разбрах, че е от рода на автобиографична книгата, съм още по-мотивирана да издрапам в скуката и да видя какво ще стане.
Нещо напоследък не ми вървят лесно книгите, май трябва да се завърна към трилърите, последните седмици избирам все разни драми, любовни, антиутопии и т.н., които по принцип не са моите жанрове. А, и продължавам да чета по няколко едновременно, по 2-3 чета и 2-3 слушам, по някоя от тях зарязвам, интензивен и хаотичен ми е процеса, но още наваксвам за дългите години без четене и съм си простила Wink
Хм, видях снимките от къщата на сем. Бронте, аз също нямам спомен да съм оставала с впечатление, че са живеели бедно, а и да съм, от снимките оставам със съвсем друга представа. Не са ли били средна класа?

Последна редакция: пт, 23 апр 2021, 11:55 от Анонимен

# 539
  • София
  • Мнения: 26 237
Приключих "Останалото е мълчание". Ще и дам 4/5. Първоначално много ме издразни колко много се набляга на живота на психоаналитика, а не на главната героиня, но после нещата си дойдоха на мястото. 😀 Някъде 20 страници преди края на книгата загрях какво се е случило. Според мен историята е написана интересно. Имах малко по-големи очаквания за мотива на убийството, но нека не съм толкова претенциозна. 😀
 Продължавам с " От онези, които заслужават да бъдат убити".

Общи условия

Активация на акаунт