Добре де, а биохимията играе ли някаква роля при депресията? Нарушения в усвояването на серотонина, примерно? 
Нарушаването на равновесието в организма, болест и т.н. може да предизвика депресия.
- Публикувана: 5 окт. 2006, 08:40 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2006, 12:55 ч.
8 мита за депресията
Нарушаването на равновесието в организма, болест и т.н. може да предизвика депресия.
Много са наблегнали на антидипресантите.
Може би, защото почти всички си мислим, че не сме се депресирали, дори и аз
Но щом имаме нужда да пишем тук (във форума) и да споделяме, значи малко или много сме имали такива състояния. И намираме тук отдушник на проблеми, източник на информация, група с която да споделим...
Или форумът като кошче за душевни отпадъци.
Хубава ти е темата, Анджи, но гледам не се дискутира по нея. Жалко.
Може би, защото почти всички си мислим, че не сме се депресирали, дори и аз
Но щом имаме нужда да пишем тук (във форума) и да споделяме, значи малко или много сме имали такива състояния. И намираме тук отдушник на проблеми, източник на информация, група с която да споделим...
Или форумът като кошче за душевни отпадъци.
За съжаление не всеки може да говори по всякакви лични теми - най-малкото от елементарна предпазливост и здрав разум. То терапевтичната роля на форума с всичките кокошки вътре си я има
Мисълта ми е: Възможно ли е депресивни състояния да се лекуват само с психотерапия, или е наложително приемането на медикаменти? При паническото разстройство примерно се смята, че нещата са 50 на 50 - хем ти е тъжно на душата, хем имаш биохимични нарушения 
Знам ли? Мисля, че не може. Психиатрите могат да ни осветлят по въпроса.
А относно прекалено личните преживявания, тук и такива съм срещала, доста лични...ама, Бу, ти си го знаеш
В България все още не е отминало времето, в което има два вида "срамни болести" - венерическите и умствените/психични. Много хора отричат дори и ролята на психотерапевта в живота ни, все едно ако отидеш на психотерапевт си луд. За жалост ако човек не обърне достатъчно внимание на депресивните си състояния, те могат да се задълбочат и тогава става страшно.
Аз съм противник на едното изписване на лекарства без терапия или прекалено късното й включване в лечението. Да си призная не знаех че не се развива зависимост към антидепресантите.
Аз съм противник на едното изписване на лекарства без терапия или прекалено късното й включване в лечението. Да си призная не знаех че не се развива зависимост към антидепресантите.
Бу, тия фази ги помня от университета, но те са етапи, през които човек минава като научи, че е смъртно болен, мисля.
Не, точно там е въпросът, че не са. Всъщност става дума за 5-те етапа, през които минава обичайно човек, изживяващ загуба от всякакъв вид - от смърт на близък до развод, или при научаване на шокираща новина.
В самата статия (която де факто е за митовете за 5-те етапа, виж я) има много хубав пример:
Цитат
As an example, apply the 5 stages to a traumatic event most all of us have experienced: The Dead Battery! You're going to be late to work so you rush out to your car, place the key in the ignition and turn it on. You hear nothing but a grind; the battery is dead.
1. DENIAL --- What's the first thing you do? You try to start it again! And again. You may check to make sure the radio, heater, lights, etc. are off and then..., try again.
2. ANGER --- "%$@^##& car!", "I should have junked you years ago." Did you slam your hand on the steering wheel? I have. "I should just leave you out in the rain and let you rust."
3. BARGAINING --- (realizing that you're going to be late for work)..., "Oh please car, if you will just start one more time I promise I'll buy you a brand new battery, get a tune up, new tires, belts and hoses, and keep you in perfect working condition.
4. DEPRESSION --- "Oh God, what am I going to do. I'm going to be late for work. I give up. My job is at risk and I don't really care any more. What's the use".
5. ACCEPTANCE --- "Ok. It's dead. Guess I had better call the Auto Club or find another way to work. Time to get on with my day; I'll deal with this later."
This is not a trivial example. In fact, we all go through this process numerous times a day. A dead battery, the loss of a parking space, a wrong number, the loss of a pet, a job, a move to another city, an overdrawn bank account, etc.
1. DENIAL --- What's the first thing you do? You try to start it again! And again. You may check to make sure the radio, heater, lights, etc. are off and then..., try again.
2. ANGER --- "%$@^##& car!", "I should have junked you years ago." Did you slam your hand on the steering wheel? I have. "I should just leave you out in the rain and let you rust."
3. BARGAINING --- (realizing that you're going to be late for work)..., "Oh please car, if you will just start one more time I promise I'll buy you a brand new battery, get a tune up, new tires, belts and hoses, and keep you in perfect working condition.
4. DEPRESSION --- "Oh God, what am I going to do. I'm going to be late for work. I give up. My job is at risk and I don't really care any more. What's the use".
5. ACCEPTANCE --- "Ok. It's dead. Guess I had better call the Auto Club or find another way to work. Time to get on with my day; I'll deal with this later."
This is not a trivial example. In fact, we all go through this process numerous times a day. A dead battery, the loss of a parking space, a wrong number, the loss of a pet, a job, a move to another city, an overdrawn bank account, etc.
Хубава ти е темата, Анджи, но гледам не се дискутира по нея. Жалко.
Колкото и да не вярвам в популярната психология, не мога да не препоръчам на всеки, четящ и търсещ достъпни обяснения, човек: Пиер Дако 'Фантастичните победи на модерната психология' и 'Триумфът на психоанализата'.
Колкото и да не вярвам в популярната психология, не мога да не препоръчам на всеки, четящ и търсещ достъпни обяснения, човек: Пиер Дако 'Фантастичните победи на модерната психология' и 'Триумфът на психоанализата'.
А, чела съм Дако още преди десетина години,
бях толкова впечатлена, че диагностицирах
всичко живо, що бродеше наоколо. Даже тук
съм си я донесла. Ама вече не я отварям. Говоря
за фантастичните победи...
Иначе, като отидеш на лекар и кажеж, че си
в стрес, ти дават болнични веднага. Стресът води
до депресия, а депресиите понякога се лекуват
трудно. Жалко е, че у нас не се взема насериозно
този проблем. Ето, преди време и аз пуснах тема
за душата и страданията й, ама отзвук - слаб.
Пък, като чета някои постинги, депресията на
авторите не само прозира, а прозира заплашително.
Мисълта ми е: Възможно ли е депресивни състояния да се лекуват само с психотерапия, или е наложително приемането на медикаменти? При паническото разстройство примерно се смята, че нещата са 50 на 50 - хем ти е тъжно на душата, хем имаш биохимични нарушения
Въпросът е спорен и зависи на кого ще го зададеш.
Ако питаш психиатър, ще каже, че без медикаменти не може да се лекува.
Ако питаш психолог, ще защити своята си истина - психологическата помощ, зависи и от личните му пристрастия, но за тежки случаи предполагам, че пак ще насочи към медикаменти. Целта на медикаментите е не точно да лекува, а да даде възможност на страдащият от депресия да си отдъхне и сам да организира силите си в посока подобрение.
За биохимичните нарушения въпросът също е сложен. Бях чела в един сайт, че ако отидеш на психиатър и ти предпишат антидепресанти, обяснявайки, че нивото на серотонина ти е паднало и затова трябва да ги пиеш, да зададеш един много прост и логичен въпрос (макар че на мен никога не би ми хрумнало
) : "Къде мога да си направя тест, който да докаже, че нивото ми на серотонин е ниско" - оказва се, че нямало такъв тест, тогава за какво точно си говорим. 
