Превърна ли се "Секса и града" във вид култура?

Че каква култура може да има в сериал? 
На мен са ми много смешни една "порода" родни девойки, които упорито се опитват да се докарат като персонаж от посоченото филмче.
Малкото серии, които съм гледала, ги приемам като карикатура на съвременното американско (и не само) общество. Жени и мъже, които живеят абсолютно безмислен живот и целта им е да притежават, консумират и изхвърлят - каквото и да е (обувки, мъж/жена, популярност, по-голям апартамент и пр.).
Колко кухоглав трябва да си, за да имитираш подобно отношение към живота? 

Съгласна съм с Василиса и Дафодил едновременно. Култура и сериал(освен по Дискавъри или БиБиСи ) са антоними. Обаче, сериалът къде по-успешно, къде не(зависи от БВП на страната) продава модел. А, моделите са лесни, приятни и ако се вместваш добре, те пишат за интересен.

Преди 2-3 години във френското издание на Космополитан имаше статия по този въпрос. И там говореха за СиГ като за глашатай на т.нар. "stiletto feminism" (демек феминизъм на високи остри токчета). За тези жени около 30-те, които имат много добри професии, добре платени, със живот изпълнен със забавления и които вече нямат желанието за обвързване, стремежа да се омъжат на всяка цена преди да станат на 27-8 и да народят деца, така характерен за предните поколения и които гледат да взеамт с пълни шепи каквото и колкото могат, гледайки на връзките и чувствата като на кърпички за еднократна употреба.
Явно този феномен започва да се разпространява все повече и повече в западните страни (лично аз не мога за преценя какво е нивото му на "влияние" в България).
Тезата на авторката беше, че в момента тече още една вълна на еманципация, където вече не става въпрос за право на гласуване или за допускане на жените до учебни заведения или определени професии, а за това, че жените започват да се освобождават и от "задължението" да създадат дом и семейство и че са напълно способни да съществуват без мъж до себе си. Но дали наистина е така?
Ако си спомням добре, статията беше нещо подобно.

Иначе аз сериала съм го гледала изключително хаотично, за да мога да си създам мнение. Може би той кристализира това, което вълнува жените над 30 и дава гледна точка по  въпроси, които малко или много сме си поставяли в даден момент на нашия живот.
Спомням си, че книгата ми хареса навремето (преди 8 години) именно откъм разсъжденията за отношенията между партньорите в една връзка, за избора, който всеки прави на определен етап от своя живот/връзка/кариера, за нуждите и чувствата. Не знам доколко книгата се припокрива със сериала.

Живея във Варна, голям за мащабите на Б-я град. Признавам, че е имало период в живота ми когато се откривах като гериоиня на СиГ. Разбира се всичко през нашата си БГ призма и мащаби...
Допада ми идеята не толкова за мъжемелачката, колкото за независимата жена, която знае цената си и държи на нея. Намирам БГ народомислието за малко закостеняло с леко ориенталски привкус.. Всички знаем колко много са жените в БГ, които са напълно зависими от мъжете си, и това не ги прави щастливи..
Та преди да се задомя официално с 2 мои дружки водехме подобен начин на живот (много по-скромен разбира се), като често нищехме отношението към мъжете, работата, суетата и т.н...
Тук е момента да подчертая че винаги съм приемала това като преходен момент от живота си... Винаги съм мечтала за семейство и деца, без това да означава че не искам да работя, да се развивам в някаква област и да имам мой кръг приятели... дали ще успя един ден да намеря баланса между семейство/лично време/работа само времето ще покаже.. струва ми се че има много мами успели в това.


п.п. Истинско приятелство между 4 жени го намирам за рядко срещан феномен...

А като продължение на темата: Превръща ли се "Отчаяни съпруги" в модел на поведение? 

Култура като вид поведение, обвързано със определени символи и възприето от определена група хора може и да се е зародила вседствие на СиГ.

Но сериала ми е малко доста измислен на моменти. Като например четири жени да останат приятелки завинаги - да бе да.

Във последното Космо има една статия за жените на 30 и ..., където пише такива идиотщини в стил СиГ, че ми се дощя да си хвърля любимото списание на боклука.

Всъщност, аз харесвах сериала, прочетох и книгата, която е тоолкова депресарска, че накрая ти иде да си прережеш вените.

Добре че сериалчето е с хепи енд.

или че си кухоглав.
аз също съм от породата жени, които се чустваха  добре в кариера, обкръжение и тн в София.
попаднах  сред хора, които се чустват комфортно в теми от политиката,  през космоса и фотографията до анимиране на лагери за  децата от детски социални заведения.
готини хора, с идеи, отворен поглед, модерни дрехи и обувки, нестрадащи от  излишна скромност и вина по отношение на стандарта си, както и нескриващи нежеланието си да си пият кафето в кафене с пластмасови столчета.
много си ми беше добре/ и продължава да бъде сред такива кухоглави имитиращи американско поведение момичета и момчета   

Не ми се иска Сексът и града да е пример за подражание на когото и да било. Жени на 30+години съществуват на нивото на 18 годишни, току що откриващи света девойки...Иначе има много шаренийка по сериалчето и затова се котира - дрешки, коктейлчета, мъжленца, чепици - лесна зарибявка. По скалата от 1 до 10, където 1 е "Дързост и красота", а 10 - да речем какво - някой по-смислен подобен сериал (не знам такъв ), Сексът, за мен поне, седи някъде около 2.5-3... А пък Съпругите успешно се конкурират с Брук и Стефани . Но за фон вечер, докато се щурам из Интернет - става...
Допълнение - и в БГ, и тук си живеех по начина, описан в сериала, нямах грижи за нищо, но нещата от писаниците на Кери ме вълнуваха, когато бях на 18-20 години. Не мисля, че на 35 биха ме вълнували толкова елементарни открития, като тези на Кери в статиите и....Но то в такъв случай по добре да седна да гледам Дискавъри и да се запиша член в някое дружество по ядрена физика, де 

Дилянка, аз съм на 32.
и сме точно 5 близки приятелки,
вече знаем и къде ще си прекарваме пенсионерството.
с някои делим какво ли не.
Модела сме го взели от 'квартала' през 80тте, не от СиГ  
Напълно вярвам в силата на женското приятелство и съм го доказала на практика.

Според мен СиГ е феномен не заради секса, а заради града.

Също така мисля, че това е етап в живота на работещи , социални жени като мен ( пак заради града, не заради секса). някак си след този етап - кариера, свобода, приятелства, свободен избор и мисъл знаех по-добре какъв ще е следващия 

Съгласна

За "кариерата".
Лени, да ме прощаваш, ама за мен има голяма разлика между работата за и с деца от домове и клеченето в някакъв офис и правене кафе на шефа, примерно. Има кариера и кариера.
Четирите дами във филма се занимават с толкова безмислена работа (нищоправене), точно колкото безмислен е и целият им живот. Поне по такъв начин са представени "професиите" им. 
Нямам нищо против жените с кариера, аз самата съм жена с кариера. Нямам нищо против независимостта (има си хас), собствените пари, самочувствието и красивите обувки.

Чак пък 

Още една в групата
Май там ще си и остана

Ама това е филм бе, кво ви става?  Патогенен заряд, безмислието на професиите им...
Много неосъществени литературни критици има тука 

Филмови, филмови критици.  Аз и Гейминг правим един Юлиян Вучков. Цял професор, демек. 

интересни размисли

записвам се, и аз имам размисли за изказване. От "тЕхната банда" съм. Ако ще ви е кеф - да, боли ме, че не съм майка. Но и съм щастлива, че "закъснях да се отчета пред обществото" - чувала съм този майчин израз. Имах време да стана аз.