Публикувана: 23 март 2021, 02:41 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2021, 16:49 ч.

При смърт на роднина

4 085
21
1

# 15 21 апр. 2021, 17:07 ч.

София
Мнения: 824

Съболезнования на всички за загубите ви.
И аз загубих баща си от ковид. На 16 март. Уж предния ден ми казаха, че се опарвя...
С майка бяха заедно в болницата, болни от ковид. Майка не спа през цялото време, грижеше се денонощно, дори когато татко се влоши, я бяха пуснали да помага в реанимацията. А тя, макар че беше с потоянни сърдечни усложнения, се бореше за живота на баща ми. Не можа. И това я съсипва. Обвинява се, че той а не тя си е отпишъл...

А аз си искам и двамата живи и здрави, но уви.
Кой да бъде силен... няма нужда в такъв момент човек да е силен, според мен. Трябва да си изживее мъката. С мъжа ми се подкрепяме един друг, подкрепяме и майка ми с всичко, с което можем.

И не, не са близките ни на по-добро място. Тяхното място е сред нас... Нека е светъл пътя им

# 16 21 апр. 2021, 17:15 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 420

СЪболезнования, момичета! Каквото и да кажа, ще е клише. Прегръщам ви! Татко го няма вече почти 3 години, липсата му все още е огромна, зее ми рана в сърцето. Не лекува времето, не, само се научаваме да живеем с болката, това ви го гарантирам

Цитат на: Памела Боянова 605311 в вт, 20 апр 2021, 11:23

Искрени съболезнования...
Не знам тук ли е мястото, но имам нужда да споделя с някого своята болка, макар и малко по различна от вашата.
На почти 18 години съм имам и брат на 11. Три години преди аз да се родя родителите ми са имали друго детенце. До скоро не знаех за това. В някакво тв предаване излъчваха репортаж за дете с порок на сърцето, което се бори за живот и имат надежда. Докато гледаха, очите им се насълзиха и се облегнаха един на друг. Попитах ги какво има и баща ми се отпусна и разказа като започна с "Можеше сега да имаш кака"... Криси, с вроден порок на сърцето, претърпяла не дотам успешна операция, починала на 11 месеца и 9 дена...
Каза го набързо, след което стана и излезе от стаята, майка ми го последва малко след това, а плачът ѝ се беше усилил...
Оттогава се чувствам изключително зле заради тях, заради това което са преживели, заради нея и за това че дори не е имала шанса да живее и просто за всичко... Чувствам се празно заради загубата ѝ, въпреки че не съм я познавала, чувствам я като част от себе си, която е била безвъзвратно изгубена още преди да съм я открила.
Чувствам се зле и заради родителите ми. В същото време им се възхищавам... Успели са да стъпят на крака до колкото им е било възможно и сме се появили аз и брат ми.
Извинявам се за дългия коментар.
Отново съболезнования за загубите Ви...

Моите дъщери също имаха по- голям брат, който почина на 2 години, а тази година щеше да стане на 21... Момичетата ми знаят всичко за него, за болестта му, за загубата му, всичко. Знаят датите на РД и смъртта му. Не намирам за необходимо да крия или да не споделям тази част от живота си с останалата част. Не разбирам постъпката на родителите ти, но сигурно си имат свои причини да не са ви говорили за това толкова години.

# 17 22 апр. 2021, 13:55 ч.

Мнения: 3

Цитат на: nana77 в сб, 27 мар 2021, 13:24

fairytale lady, моите съболезнования.
Мама почина от белодробна емболия вследствие на коронавирус в Пирогов на 4 март.
Днес си я прибрах у дома в урната.
Не съм човек оттогава. Това е истината.
Не съм сигурна и дали ще бъда някога същата.
Не мога да приема, не мога да преодолея, не мога да се съвзема.
Мъката е страшна.
Мъжът ми е до мен, той загуби своите родители през 2006 и 2009 г.
Това, което мога да ти кажа е, че лично мен ужасно ме дразни и разплаква, когато в опитите си да ме утешат ми повтарят, че мама е на по-добро място. Ми не, не е. Мъртва е.
Най-доброто място на всеки е до близките, които го обичат.
Другото - като ми кажат - бъди силна. Ми не мога и не искам да съм силна. Искам си майчицата.
[/quote
Аз също съм съсипана...И моята си отиде от този вирус...Никога вече няма да бъда същата..

# 18 23 апр. 2021, 22:15 ч.

Мнения: 234

Брат ми с дългогодишни заболявания на дробовете, получи втори инсулт, млад човек- в началото на 50-те, от години си прави редовни изследвания и спазва предписанията. Сега оправдавайки се с пандемията, въобще не са лекували съпътстващите заболявания, тъпкали са го с лекарства за ковид, абсолютно несъвместими с тежкото заболяване на черния дроб/от първа линия имам информация /. Столична частна известна болница, в която се оказа, че стават редовно подобни "грешки" с лекарства . Дадоха ни хвърчащ лист- смъртен акт, на който с химикалка бяха написали- ковид... нито епикриза, нито нищо. В чувал, без да можем да го видим, за което ни поискаха 400 лева отгоре, били го дезинфекцирали....минахме през деветия кръг на ада. Винаги близките минават през ад, но никога, както сега, когато официално само от ковид се умирало и служителите на търговските дружества не се разследват за грешки. Към огромната загуба и пропаст, които времето не лекуват се прибавя сега и този ужас.

Последна редакция: пт, 23 апр 2021, 22:21 от bagira_s

# 19 24 апр. 2021, 20:49 ч.

Мнения: 79

Съболезнования на всички в темата.
Преди няколко месеца и моя всекър почина но от сърдечна недостатъчност. Та мъжа ми още не го е преживял. От начало първите дни беше много по зле лека по лека нещата ще се оправят ще дойде на себеси дай му време и бъди до него. Сестрата на мъжа ми все още е много зле и в депресия вика че всяка вечер го сънува. Сега покрай празниците на всички ни е тежко та ми се иска да отида да запаля свещ на гроба му но ми казаха че докато не направи малкия годинка не е хубаво да се ходят на такива неща 🥺

# 20 24 апр. 2021, 21:36 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 420

Цитат на: Мар123 в сб, 24 апр 2021, 20:49

но ми казаха че докато не направи малкия годинка не е хубаво да се ходят на такива неща 🥺

Съболезнования за загубата ви!
Това обаче са поредните дивотии, съжалявам. Ако си решила да вярваш в суеверия, вярвай! Но в това просто няма нищо вярно. Бременна с двете си деца ходех на гробищата, и двете от бебета идват с мен, когато съм ходела и е нямало на кого да ги оставя.

# 21 26 апр. 2021, 16:49 ч.

София
Мнения: 19 262

Аз също се чудя дали тези поверия как с малко дете не се ходело на гробища са традиционни или са измислени в по-ново време.
Особено във времената, когато повечето население е живеело по селата и там са се спазвали ревностно деветини, 40 дни и т.н.

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Защо искате деца ?

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: