В последно време, може би защото оставам безработна заради затварянето и се застоявам вкъщи, все си мисля колко пари съм хвърлила по глупости, които не ми носят радост и ако сега мога да ги събера накуп какво бих могла да си купя. Особено докато учех, живеех с нашите и не плащах сметки, наем и т.н., а взимах адски много пари, работех сервитьорка и лятото съм взимала по 2000-3000лв чисти пари с бакшишите. Нито съм много по дискотеките, просто не знам къде са вървели всички тези пари години наред. Пълна съм с дрехи, някои от които доста скъпи, които никога не съм слагала и не харесвам. Последно си купих комплект с лампа и гел лакове, и не ги ползвам, досадно ми е и отнема часове. Поръчах си маслени бои с платна, разредител, шпатула, палитра, всичко както си трябва. Ми омазах платната, не станаха картините и ги хвърлих. 200лв в коша. Бих си купила една доста прилична кола или да отида на едно околосветско. Вие мислили ли сте по тая тема и яд ли ви е? Мен определено ме е яд, особено сега като седя без заплата и само се стискам. 😀
- Публикувана: 24 март 2021, 20:58 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2021, 13:06 ч.
Ако съберете накуп всички пари, похарчени за глупости
Аз съм същата в харченето. Не широки пръсти, а без пръсти съм. Постоянно купувам и трупам неща, които не ползвам, забутвам и после не знам къде са и ме мързи да ти търся и ги зарязвам форевър. Всякакви неща, всякакви, потребни, непотребни, резерни, импулсивни... Могат 10 човека сигурно да живеят пълноценно с количествата провизии, които има натрупани у нас. В момента не мога дори фотоепилатора да си открия, защото отдавна е сбутан някъде, изместен от купища нови машинарийки.
И чат пат съжалявам и аз така, като теб, ама на, тва е.
И чат пат съжалявам и аз така, като теб, ама на, тва е.
Ако ги събера сигурно още един апартамент ще купя.А не съм разсипник,правя си сметката и пак периодично изхвърлям неща,които съм купувала и не ползваме.А ако съберем парите,които с мъжа ми сме дали по барове и ресторанти като студенти и като бяхме по-млади може и два.Ама те не ми се свиждат,живеехме си весело.
Ами имам едни 10 г, в които работех и хвърлях парите - таксита, дрехи, заведения. Но пък какво - това са преживявания и забавления, които не мога да имам сега. Така че - не съжалявам.
Бобчита, и аз! 500 евро за бутилка и безалкохолни за РД 2000 г.
Сега обаче съм се променила и купувам съвсем малко неща, които не ползвам.
Бобчита, и аз! 500 евро за бутилка и безалкохолни за РД 2000 г.
Сега обаче съм се променила и купувам съвсем малко неща, които не ползвам.
Вече спрях с ненужните покупки, надявам се, но преди време бях умопомрачително зле. Не искам да смятам какво бих могла да си купя, защото ще ме хване яд. Надявам се, че проблема е овладян, защото няма такова безмислено нещо като безразборното и безцелно консуматорство. Имаме големи семейни покупки напоследък, но те са необходимост и ни улесняват живота.
Един познат казваше: "Не ме е страх от големи разходи, страх ме е от недостатъчни приходи."
От както има пандемия съм точно обратното - нищо не ми трябва,нищо не ме изкушава, още повече,че съм качила кг и в нищо не се харесвам. Преди не бях така, само да ми паднеше някой лев и веднага си купувах нещо за душичката - лак, червило, бельо, бижу . А сега нямам желая и порив за нищо. Казвам си -къде ще го нося, стара съм,дебела съм, за какво ми е ....Единствено парфюми продължавам да си купувам.
Май всеки има такъв период в живота си 
До миналата година и аз бях така, но студентски живот всеки ден кафенце, ресторантче,нови парцалки, но след като завърших и реших да си отворя магазин, и почнах да пестя..
Открих, че когато си поставя цел да постигна нещо успявам да спестя, а иначе не..
Та сега вече имам магазин и пестя за почивки с бъдещия мъж:satisfied:
До миналата година и аз бях така, но студентски живот всеки ден кафенце, ресторантче,нови парцалки, но след като завърших и реших да си отворя магазин, и почнах да пестя..
Открих, че когато си поставя цел да постигна нещо успявам да спестя, а иначе не..
Та сега вече имам магазин и пестя за почивки с бъдещия мъж:satisfied:
В София ли си с такава заплата?
Аз пък съм с висше и заплатата ми е 650, добре че дават бонус сега за Ковид. Потърси нещо друго. Нямаш ли спестявания.
Човек като има повече, повече харчи.
Всички купуваме ненужни неща.
Аз пък съм с висше и заплатата ми е 650, добре че дават бонус сега за Ковид. Потърси нещо друго. Нямаш ли спестявания.
Човек като има повече, повече харчи.
Всички купуваме ненужни неща.
Аз съм забелязала,че когато съм с ограничен бюджет, тогава повече харча и ме обзема една такава весела безразсъдност относно парите. Всичко ми харесва и имам огромна нужда от всичко, което видя. Докато пълната карта/ портмоне ми дава усещане за преситеност и нищо не ми грабва окото.
То зависи и от гледната точка. Ние с жена ми през последните 4-5 години обиколихме света буквално. Със сигурност сме хвърлили за пътувания колкото за един апартамент. Обаче аз не съжалявам за нито една стотинка, която сме дали за пътувания. Ако кажа на някой роднина обаче колко пари са отишли за пътувания, ще ми кажат определено, че е трябвало да си купим апартамент с тях. Или да купуваме маркови дрехи и т.н. Т.е. всеки ще го пречупи през своята призма. Колкото и да се връщам назад, не мога да намеря нещо, за което да съжалявам. Жена ми си купува разни неща, които после не и трябват, ама си ги и продава, че дори и на печалба излиза (и тук имаше лакове и лампа, както и куфар за бижута).
За пътувания, разходки и почивки не жаля пари. Много ми е важно душата да ми е " нахранена". Ремонти и подмяна на уреди и мебели ме натоварват, нямам усет за обзавеждане, не зная какво да купя, досадно ми е да ходя по строителни и мебелни магазини, защото не знам какво да гледам.
То зависи и от гледната точка. Ние с жена ми през последните 4-5 години обиколихме света буквално. Със сигурност сме хвърлили за пътувания колкото за един апартамент. Обаче аз не съжалявам за нито една стотинка, която сме дали за пътувания. Ако кажа на някой роднина обаче колко пари са отишли за пътувания, ще ми кажат определено, че е трябвало да си купим апартамент с тях. Или да купуваме маркови дрехи и т.н. Т.е. всеки ще го пречупи през своята призма. Колкото и да се връщам назад, не мога да намеря нещо, за което да съжалявам. Жена ми си купува разни неща, които после не и трябват, ама си ги и продава, че дори и на печалба излиза (и тук имаше лакове и лампа, както и куфар за бижута).
да реша, че не ме кефи. 😀 Иначе защо ми е цял живот само да трупам за апартаменти например? Катафалката не върви с ремарке.
От последния месец съм с едни боти, които са ми малки, един анцуг, който ми е твърде широк и къс и събира всички мъхове и косми още във въздуха, и един екип, който ми е малък. Другите неща още не съм ги пробвала, ама като ги гледам, ще ми станат, или ще са ми малко големи, но не чак фрапиращо, надявам се..
Вие мислили ли сте по тая тема и яд ли ви е?
За пътувания не даваме много пари попринцип, сега пък с Ковид съвсем, но и почти нямаме дестинации, които да са намислени в плана и да струват майка си и баща си. Дължи се и на навременното планиране също, то не е за подценяване.
Та, ако събера всички пари, похарчени за глупости, няма да са много и няма нещо кой знае какво да мога да си купя с тях.
Ivo19 Как успявате да пътувате, или просто нямате деца, защото аз никъде не мога да отида?
Ние специално нямаме още деца, но пътувахме вече един път с двойка с малко дете заедно. И се гласим да ходим заедно с тях и детето в Узбекистан. Та те в повечето случаи го взимат, много рядко го оставят при бабата. Та малката е ходила вече в Камбоджа, Куба, Кения ... май само държави с К посещава
Дори според тях пътуването е много по-интересно с дете, понеже гледа с интерес на нормални за възрастните неща. И като изключим полета, не оскъпява много цялото пътуване. Ама и те са си доста джаста-праста де - с по една раница на гърба и малката в ръка
Хубава тема! Катo за мен е 
Имам периоди, в които, за да запълня някои емоционални липси, съм се хвърляла в харчове за хоби, козметика, дрехи, джунджурии за детето, играчки... ... После пък вина, като гледам натрупаните излишни, някои никога неползвани...
Лошото е, че от вина трудно и изхвърлям, иска ми се за всяка дреха, парфюм, кремче, грим.. да намеря някой близък, който да ги ползва. Ама не всеки е съгласен да вземе. Така вината, че съм прахосала пари, остава, а ако успея да подаря или продам на половин цена, се поуспокоявам
Не ходя по барове, кафенета, ресторанти, в тази посока нямам харчове. Не пия и не пуша, поне за това не харча.
Имам периоди, в които, за да запълня някои емоционални липси, съм се хвърляла в харчове за хоби, козметика, дрехи, джунджурии за детето, играчки... ... После пък вина, като гледам натрупаните излишни, някои никога неползвани...
Лошото е, че от вина трудно и изхвърлям, иска ми се за всяка дреха, парфюм, кремче, грим.. да намеря някой близък, който да ги ползва. Ама не всеки е съгласен да вземе. Така вината, че съм прахосала пари, остава, а ако успея да подаря или продам на половин цена, се поуспокоявам
Не ходя по барове, кафенета, ресторанти, в тази посока нямам харчове. Не пия и не пуша, поне за това не харча.
Стихът от песен на "Ъпсурт" "колко БМВ-та съм изпил в тия кръчми" е по действителен случай, за мен
Ами, нито мога да ги върна, нито съжалявам. Д**е знае две и двеста. И периоди на почти гладуване съм имала, и съм печелила толкава добре, че на 25 си купих апартамент (вярно, гарсониера), а на 28 - БМВ (вярно, на старо). Сега съм на няколко десетилетия оттогава, не пия и не мога да кажа, че съм особено богата и преуспяла, но и от мизерията съм далеч, а и харесвам работата си и не е свързана с морални компромиси. За пътувания не ми свиди, но с ковида всичко секна. Вещи отдавна не ме привличат.
Едно е сигурно, спестяванията могат да те подкрепят в труден момент, но говорим за месеци, година, две. Човек не може да натрупа без инвестиции толкова, че дългосрочно да разчита на спестявания. Редовни и добри приходи са нужни за нормален живот.
Ами, нито мога да ги върна, нито съжалявам. Д**е знае две и двеста. И периоди на почти гладуване съм имала, и съм печелила толкава добре, че на 25 си купих апартамент (вярно, гарсониера), а на 28 - БМВ (вярно, на старо). Сега съм на няколко десетилетия оттогава, не пия и не мога да кажа, че съм особено богата и преуспяла, но и от мизерията съм далеч, а и харесвам работата си и не е свързана с морални компромиси. За пътувания не ми свиди, но с ковида всичко секна. Вещи отдавна не ме привличат.
Едно е сигурно, спестяванията могат да те подкрепят в труден момент, но говорим за месеци, година, две. Човек не може да натрупа без инвестиции толкова, че дългосрочно да разчита на спестявания. Редовни и добри приходи са нужни за нормален живот.
Аз сигурно съм единствената жена в света, която мрази да ходи на шипинг, уморява ме, изнервя ме и мразя да пробвам дрехи и обувки. Радко пазарувам, в краен случай, знам си размера, отивам в един магазин, ни пробвам нищо, отнема ми 30 минути да взема каквото ми трябва. Мъжът ми насилствено ме кара да си купувам нови неща. Пари давам за интериорни джунджурии, сервизи, книги и парфюми. Но гледам да е един път годишно. Влизам в сайт за книги, избирам и ми идва кашончето. Така и с другите неща. Сега намерих и няколко сайта за дрехи, та и не ми се налага да ходя до магазин, поръчах си няколко неща за пролетният сезон, после малко за летния и толкова.
Доста съм спестовна, без да съм стисната. В по-младите години, когато работех сама за себе си и вадех доста, можех и повече да спестя, но на всеки 1000лв примерно си правех подарък от скъп парфюм или италианско бельо, плаках наем в София, движех се с такси, хранех се само вън.
Но като цяло май в живота повече съм спестила, отколкото изхарчила, добре че нямам слабост към маркови дрехи, обувки и чанти.
Доста съм спестовна, без да съм стисната. В по-младите години, когато работех сама за себе си и вадех доста, можех и повече да спестя, но на всеки 1000лв примерно си правех подарък от скъп парфюм или италианско бельо, плаках наем в София, движех се с такси, хранех се само вън.
Но като цяло май в живота повече съм спестила, отколкото изхарчила, добре че нямам слабост към маркови дрехи, обувки и чанти.
Аз избягвам да гледам назад и да обмислям дали добре или не толкова съм изхарчила парите си. Щом в съответния момент съм решила, че нещо искам да купя или направя- значи така съм го почувствала и от това съм имала нужда. Човек се променя, най-вероятно сега мисля по различен начин.
Но ако го премислям, значи живея в миналото, и не позволявам на новото да дойде в живота ми. Затова не го правя.
Периодично разчиствам, ненужното подарявам или продавам онлайн, когато е в добро състояние. Ако не- изхвърлям. Винаги ще се намери някой, който се нуждае от това, от което ти искаш да се оттървеш. Зависи от цената, разбира се.
С годините придобих умение да се вслушвам в интуицията си- винаги преди покупка си давам малко време да помисля дали нещо наистина ми трябва и ще ми достави радост. И ако се колебая- не го купувам.
Но ако го премислям, значи живея в миналото, и не позволявам на новото да дойде в живота ми. Затова не го правя.
Периодично разчиствам, ненужното подарявам или продавам онлайн, когато е в добро състояние. Ако не- изхвърлям. Винаги ще се намери някой, който се нуждае от това, от което ти искаш да се оттървеш. Зависи от цената, разбира се.
С годините придобих умение да се вслушвам в интуицията си- винаги преди покупка си давам малко време да помисля дали нещо наистина ми трябва и ще ми достави радост. И ако се колебая- не го купувам.
Навремето давах много пари за таксита и после ме беше много яд. Вероятно с тези пари межеше да си платя курс и да си купя кола.
Аз кола имам де, ама се нуждае от ремонт.
Ох, абе човек не може да избяга от безмислени разходи.
А, освен парите за цигари или хазарт - това вече са пари абсолютно на вятъра.
Аз кола имам де, ама се нуждае от ремонт.
Ох, абе човек не може да избяга от безмислени разходи.
А, освен парите за цигари или хазарт - това вече са пари абсолютно на вятъра.
Навремето давах много пари за таксита и после ме беше много яд. Вероятно с тези пари межеше да си платя курс и да си купя кола.
Аз кола имам де, ама се нуждае от ремонт.
Ох, абе човек не може да избяга от безмислени разходи.
А, освен парите за цигари или хазарт - това вече са пари абсолютно на вятъра.
Аз кола имам де, ама се нуждае от ремонт.
Ох, абе човек не може да избяга от безмислени разходи.
А, освен парите за цигари или хазарт - това вече са пари абсолютно на вятъра.
Най-много ме е яд за парите за доктори, операции и лекарства. Колко апартамента са отишли.... Такъв ми бил късмета.
Най-много ме е яд за парите за доктори, операции и лекарства. Колко апартамента са отишли.... Такъв ми бил късмета.
До човек е, някои хора са си пестеливи откакто са се появили, други.. имат нужда от това удоволствие и ако не са похарчени за едно, ще отидат за друго. Шопинг терапията не е истинска терапия и все пак носи някакво краткотрайно успокоение на дори и най-депресираните Виден факт е, че пестеливците са значително по-малко, иначе бизнес със малки кредити не би съществувал.
Наскоро, по ред причини, които няма смисъл да разяснявам, ми трябваше да разбера защо хората си купуват лотарийни билети.. Като на всеки незаинтересован, забит в рутината и сметките си човек ми беше непонятно защо някой би дал дори и 1 лев за томбола, в която шанса за печалба е по-нисък от едно на милион. Е, противно на очакванията, отговора не е защото хората са тъпи и не познават проста математика - за 1 лев или там колкото струва, в рамките на няколко секунди до минута, те си купуват възможността да помечтаят кво би било ако живота им беше друг. Един кратък момент на щастие, в който всички проблеми изчезват и всичко е розово (или там какъвто ти е любимия цвят)
С парите за глупости ситуацията е същата - дали е цигара, дали е дреха, обувки, чанта, часовник, някакво устройство, десетки подноси със салфетки (примерно ) - тва ни носи една дребна краткотрайна наслада, и кво е живота ако ги няма малките неща? 
Както се казва.. никой не запомня вечерите, в които си е легнал в 22:00
Виден факт е, че пестеливците са значително по-малко, иначе бизнес със малки кредити не би съществувал. Наскоро, по ред причини, които няма смисъл да разяснявам, ми трябваше да разбера защо хората си купуват лотарийни билети.. Като на всеки незаинтересован, забит в рутината и сметките си човек ми беше непонятно защо някой би дал дори и 1 лев за томбола, в която шанса за печалба е по-нисък от едно на милион. Е, противно на очакванията, отговора не е защото хората са тъпи и не познават проста математика
- за 1 лев или там колкото струва, в рамките на няколко секунди до минута, те си купуват възможността да помечтаят кво би било ако живота им беше друг. Един кратък момент на щастие, в който всички проблеми изчезват и всичко е розово (или там какъвто ти е любимия цвят)С парите за глупости ситуацията е същата - дали е цигара, дали е дреха, обувки, чанта, часовник, някакво устройство, десетки подноси със салфетки (примерно
) - тва ни носи една дребна краткотрайна наслада, и кво е живота ако ги няма малките неща? Както се казва.. никой не запомня вечерите, в които си е легнал в 22:00
"Глупости" е строго индивидуално понятие. За едни хора купуването на книги е глупост, а за мен - купуването на скъпи чанти и дрехи.
Така че от моята си камбанария и според моите разбирания - не, не давам пари за глупости.
Слабостите ми са свързани с книги и обувки, но не купувам просто така, а винаги се съобразявам с приходите и разходите на семейството.
Така че от моята си камбанария и според моите разбирания - не, не давам пари за глупости.
Слабостите ми са свързани с книги и обувки, но не купувам просто така, а винаги се съобразявам с приходите и разходите на семейството.
За обувки да речем, че психологическата ми граница е 150лв. Искам да ми е удобно и да не спарват. Но за дрехи вече не давам много. Избирам възможно по-евтини, но гледам да са хубави и удобни, качествени материи и да не личи, че е евтино. След едни чисто бели грейка и яке на известна марка, за които общо дадох 300лв. и им се появиха перманентни петна след няколко обличания незнайно от какво, вече се отказах от скъпите дрехи. На ММ пък един жесток екип на Найк, чисто черен, също за скромните 300лв, котката докато ни няма влязла в гардероба и докато се нагласяла за сън го направила в бримки. От тогава си казахме само евтини,носиш и хвърляш без да ти мига окото. 😊
Тъй като темата е "ако бяхте събрали накуп всички пари, дадени за...", а аз не отговорих точно , сега се поправям - за козметика и гримове съм дала за половин кола пари, за играчки, дет.книжки и аксесоари съм дала също колкото за половин кола. За дрехи и аксесоари за тийн-ката - пак толкова.
Не давам пари за таксита, за заведения, за пиене и пушене - скромна съм. Вървя пеш или с градски транспорт. Готвя, пазарувам, та така...
Бих дала пари /като за половин апартамент/ за пътувания по света, стига да имах човек за компания, който също като мен поставя пътуванията над материалните придобивки.
Не давам пари за таксита, за заведения, за пиене и пушене - скромна съм. Вървя пеш или с градски транспорт. Готвя, пазарувам, та така...
Бих дала пари /като за половин апартамент/ за пътувания по света, стига да имах човек за компания, който също като мен поставя пътуванията над материалните придобивки.
Веднъж влязох в казино с компания,заложих 20 лв,спечелих 100,взех си ги и седнах да пия едно и да ги чакам.Повече не влязох в казино,зарибявка е,но исках да пробвам.Залагала съм малки суми,последно 35 лв за Кобрата-Кличко.Мъжът ми е твърдо против и на мача с Джошуа го избъзиках,че съм заложила 400 лв на Кубрат и направо се потресе .
Пуша и пия по едно малко или чаша вино,напоследък веднъж на седмица,че имам едни три бременни кг още.
Пуша и пия по едно малко или чаша вино,напоследък веднъж на седмица,че имам едни три бременни кг още.
Чакайте да станете родители да видите тогава колко ненужни глупости ще купите. Ако не контролирате себе си, както и роднини и проятели, ще се заринете с пластмасови боклучки, т.нар. играчки, всевъзможни ненужни бебешки приспособления и дрехи, които се носят от 2 до 3 седмици, защото после стават малки.
Така че си харчете, докато можете. После и да искате, вашите потребности няма да са на първо четене
Аз лично най-много се "радвам" на парите, които съм похарчила за пътувания.
Така че си харчете, докато можете. После и да искате, вашите потребности няма да са на първо четене
Аз лично най-много се "радвам" на парите, които съм похарчила за пътувания.
Най-много ме е яд за парите за доктори, операции и лекарства. Колко апартамента са отишли.... Такъв ми бил късмета.
Не харчи пари за глупости още от дете. Това ми идва от вътре да съм пестелив човек. Харча пари винаги като първо съм обмислила. Не харча импулсивно. Всички пари, които съм похарчила може да са били и за глупости, но на мен са ми донесли удоволствие. Парите за извънредни разходи, лекарства, зъболекар, болници, счупени уреди, ремонти и т.н са пари, които се налага да даде човек. За съжаление няма как да спести от здравето си. Пожелавам на всички да сме здрави.
Най-много съжалявам, че дадох пари на заем на едно бившо гадже ( малко над 2000.00 изкарани с много труд пари ) да си купи кола. Така и не ми ги върна, което се очакваше. Ще ми е урок завинаги.
Най-много съжалявам, че дадох пари на заем на едно бившо гадже ( малко над 2000.00 изкарани с много труд пари ) да си купи кола. Така и не ми ги върна, което се очакваше. Ще ми е урок завинаги.
Дала си пари на заем на гадже slanceto922, всеки има нужда от помощ понякога няма лошо, лошото е че си ги дала на неправилния човек, който е е възползвал от теб. В живота не трябва двете крайности, да си студен човек, нито прекалено доверчив , хубаво е да се раздаваш но само и единствено за правилните хора. Трудно се разбира има всякакви актьори и от двата пола. Сума от 2000 лв за някой е голяма за друг малка, не е за пренебрегване, но теб повече те е заболяло не от сумата, а от лъжата, измамата и изгубеното доверие на близък човек
Няма при мен такава драма. На 24г бях събрала пари за собствено жилище. Вадех добри пари поне десетилетие.
На 35г родих и тогава започнах да харча за някои глупости покрай детето.
Иначе съм много стабилна в харчовете. Само хлапето ме вади извън релси. Джъмбо всяка седмица. Количка с връх...Обаче, не се оплаквам. Само за лекарства мразя да ги давам парите.
На 35г родих и тогава започнах да харча за някои глупости покрай детето.
Иначе съм много стабилна в харчовете. Само хлапето ме вади извън релси. Джъмбо всяка седмица. Количка с връх...Обаче, не се оплаквам. Само за лекарства мразя да ги давам парите.
Със сигурност поне едно голямо жилище е отишло в скъпи парцалки, чепици, чанти, козметика, разкрасяване, кръчми, таксита, ама такива са ми били потребностите. Ако за нещо ме яд, то е, че съм стигала до състояния, в които не можех да вляза в магазин за дрехи/чанти/обувки без да си купя нещо.
Сега се сетих и за нещо друго, имаше период от поне 4 години, когато играех Lady Popular и всеки месец си вкарвах по 20-30лв в подобряване на показатели там. 😅 И сега пак съм почнала от скука да влизам да играя и няколко пъти си позволявам да си купувам с SMS диаманти за по 6лв. Просто е много зарибяваща и не се сдържам. Особено с новите игри, които пускат всяка седмица.
Леле, пък аз се чудех има ли някой, който дава пари за такива неща, че ги предлагат.
На 24г и с пари за апартамент, къде дават такива заплати и защо моята не е толкова? Хаха
Леле, пък аз се чудех има ли някой, който дава пари за такива неща, че ги предлагат.
тл;др хората дават повече пари за игри, отколкото за филми и спорт
(впрочем под "спорт" в статията имат предвид спорт в Америка)като човек от другата страна, напълно подкрепям такива инвестиции
Слънцето922 - ако имаш предвид круиз, тва е най-сериозно ударената индустрия от ковид..
Племенницата ми получаваше 6000 евро на круизен кораб, по Дунав.Храна,спане, раб.облекло от фирмата.Почивен ден-като свърши курса и като оправят след хората.Няма къде да харчат.На няколко курса 10 дни почивка.Работна седмица много над 40 часа.Бакшишите отделно.Изкара 4 години и се отказа.
Може ли да попитам глупав въпрос, но какви са заплатите да работиш на пасажерски кораб ? Благодаря
Освен това, аз заминах през далечната 2004-та, когато корабите бяха малко, и се правеха добри бакшиши...пасажерите бяха платежоспособни...10 години по късно нещата се промениха...куцо и сакато може да отиде на круиз.
Заплатата зависи от позицията.Аз работех на рядка и трудна професия, имах стаж по специалността над 1 г. и със 3 езика+ добра компютърна грамотност за времето.
Не помня на колко се качих, но когато напуснах парите бяха колкото правят 5 учителки,или 5 мед сестри в БГ.
Благодаря за въпроса.
За езиците минимум два,даже и за чистаческите длъжности-камериерки,хигиенисти,в пералнята.
Разбира се, който има амбиции да бъде повишен е добре освен да работи здраво, да има и някакво образование по специалността.
Племенницата ми получаваше 6000 евро на круизен кораб, по Дунав.Храна,спане, раб.облекло от фирмата.Почивен ден-като свърши курса и като оправят след хората.Няма къде да харчат.На няколко курса 10 дни почивка.Работна седмица много над 40 часа.Бакшишите отделно.Изкара 4 години и се отказа.
По отношение на гейминг индустрията - брутално много пари се въртят и неслучайно много млади хора и в България се ориентират това да работят. Дъщеря ми получи подарък за РД сет за игри във виртуална реалност - и една игра да купиш е 30 евро.
Всичко е така, освен заплатата - може, ама в лева. Освен ако не е била капитан на кораба 😉 Като/ако мине пандемията, който се интересува, мога да го свържа с моя близка, която това работи от мноого години - набира персонал за кораби.
Не е нужно да свързвате хора с вашата близка, да и плащат комисионна.Повечето компании наемат вече директно, чрез сайта си.
Миналата седмица моя позната замина на 15м яхта.Каза, че се надява поне на 5 000 евро месечно, и не и пука от ковид. Аз от яхти не разбирам, бях на океански, но мисля, че ако нямах семейство,и аз бих се качила за такива пари за лятото.
На яхти взимат 5 на вечер.
В съседна тема имаше детайли.
Не, не е необходимо, разбира се никой с никого да свързвам. Предложих да помогна. И има разлика от това, да си служител на българска и на чуждестранна фирма. Не казвам, че няма предимства. Но човек трябва да е запознат, за да се хвърли, особено извън ЕС.
В съседна тема имаше детайли.
Не, не е необходимо, разбира се никой с никого да свързвам. Предложих да помогна. И има разлика от това, да си служител на българска и на чуждестранна фирма. Не казвам, че няма предимства. Но човек трябва да е запознат, за да се хвърли, особено извън ЕС.
Не, не е необходимо, разбира се никой с никого да свързвам. Предложих да помогна. И има разлика от това, да си служител на българска и на чуждестранна фирма.
Не свързвайте никой с никой.
Относно българска фирма, не знам. Само в БГ съм работила за българска фирма.
Много ме заинтригувахте с тези кораби, какви са изискванията, моя английски е на ниско към средно ниво, но ако съм хигиенист или нещо от рода, пак ли искат добро ниво? А документи за езика? Аз съм чувала от познат, че е зверски гърч, буквално спиш 5 часа и другите си нон стоп на работа. Ако е за 6 000 евро не ми пука, ще издържа някак 6 месеца.
Изгледай тоя клип преди да се заинтригуваш повече
Съвсем не по темата, но бих те посъветвал да вдигнеш нивото си на английски - независимо дали ще пътуваш за удоволствие или ще работиш на круизи
Скрит текст:
За круиз кораби наплива на персонал ще е далеч по-голям от търсенето, ако изобщо можем да говорим за търсене с примерно половин милион загубили работа в тоя сектор (налучквам - миналото лято грубата статистика беше 2500 оставаши без работа на ден)Съвсем не по темата, но бих те посъветвал да вдигнеш нивото си на английски - независимо дали ще пътуваш за удоволствие или ще работиш на круизи
Изгледай тоя клип преди да се заинтригуваш повече
Съвсем не по темата, но бих те посъветвал да вдигнеш нивото си на английски - независимо дали ще пътуваш за удоволствие или ще работиш на круизи
Скрит текст:
За круиз кораби наплива на персонал ще е далеч по-голям от търсенето, ако изобщо можем да говорим за търсене с примерно половин милион загубили работа в тоя сектор (налучквам - миналото лято грубата статистика беше 2500 оставаши без работа на ден)Съвсем не по темата, но бих те посъветвал да вдигнеш нивото си на английски - независимо дали ще пътуваш за удоволствие или ще работиш на круизи
Препоръчани теми