Ако съберете накуп всички пари, похарчени за глупости

  • 7 666
  • 80
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 11
В София ли си с такава заплата?
Аз пък съм с висше и заплатата ми е 650, добре че дават бонус сега за Ковид. Потърси нещо друго. Нямаш ли спестявания.
Човек като има повече, повече харчи.
Всички купуваме ненужни неща.
О, не в София, от малко градче съм, но просто работех в най-оборотното кафе и беше меко казано лудница постоянно. Същите собственици имаха още куп бизнеси и ни плащаха доста добри заплати, освен дебелите бакшиши. Имам спестявания, да...темата не е за цел да се оплача от липса на средства 😊

# 16
  • Мнения: 2 635
Аз съм забелязала,че когато съм с ограничен бюджет, тогава повече харча и ме обзема една такава весела безразсъдност относно парите. Всичко ми харесва и имам огромна нужда от всичко, което видя. Докато пълната карта/ портмоне ми дава усещане за преситеност и нищо не ми грабва окото.

# 17
  • Мнения: 361
То зависи и от гледната точка. Ние с жена ми през последните 4-5 години обиколихме света буквално. Със сигурност сме хвърлили за пътувания колкото за един апартамент. Обаче аз не съжалявам за нито една стотинка, която сме дали за пътувания. Ако кажа на някой роднина обаче колко пари са отишли за пътувания, ще ми кажат определено, че е трябвало да си купим апартамент с тях. Или да купуваме маркови дрехи и т.н. Т.е. всеки ще го пречупи през своята призма. Колкото и да се връщам назад, не мога да намеря нещо, за което да съжалявам. Жена ми си купува разни неща, които после не и трябват, ама си ги и продава, че дори и на печалба излиза (и тук имаше лакове и лампа, както и куфар за бижута).

# 18
  • Мнения: 15 356
Аз вече си правя сметката,но когато бях сама и на 20+,не мислих изобщо.Днес може да похарча всичко и три дни да ям препечени филий.Но пък си поживях стабилно.Сега гледаме да имаме спестявания.

# 19
  • Мнения: 2 635
За пътувания, разходки и почивки не жаля пари. Много ми е важно душата да ми е " нахранена". Ремонти и подмяна на уреди и  мебели ме натоварват, нямам усет за обзавеждане, не зная какво да купя, досадно ми е да ходя по строителни и мебелни магазини, защото не знам какво да гледам.

# 20
  • Мнения: 11
То зависи и от гледната точка. Ние с жена ми през последните 4-5 години обиколихме света буквално. Със сигурност сме хвърлили за пътувания колкото за един апартамент. Обаче аз не съжалявам за нито една стотинка, която сме дали за пътувания. Ако кажа на някой роднина обаче колко пари са отишли за пътувания, ще ми кажат определено, че е трябвало да си купим апартамент с тях. Или да купуваме маркови дрехи и т.н. Т.е. всеки ще го пречупи през своята призма. Колкото и да се връщам назад, не мога да намеря нещо, за което да съжалявам. Жена ми си купува разни неща, които после не и трябват, ама си ги и продава, че дори и на печалба излиза (и тук имаше лакове и лампа, както и куфар за бижута).
Абсолютно, и аз имам голям мерак да попътувам, само чакам да се успокои сегашното положение...иначе аз говорех за предмети, които не ми носят радост и събират прах. Зора е докато купя нещо, да му скъсам кутията, етикетите и след 1 час
 да реша, че не ме кефи. 😀 Иначе защо ми е цял живот само да трупам за апартаменти например? Катафалката не върви с ремарке.

Последна редакция: чт, 25 мар 2021, 10:26 от ChrissyLA

# 21
  • Мнения: 19 082
От последния месец съм с едни боти, които са ми малки, един анцуг, който ми е твърде широк и къс и събира всички мъхове и косми още във въздуха, и един екип, който ми е малък. Другите неща още не съм ги пробвала, ама като ги гледам, ще ми станат, или ще са ми малко големи, но не чак фрапиращо, надявам се..

# 22
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Вие мислили ли сте по тая тема и яд ли ви е?
Мислила съм, не ме е яд, защото нещата, които съм купувала спонтанно и без да съм сигурна дали ще ми харесат, са много, много малко. Другата категория - неща, обличани по 1-2 пъти, също я имам, но нищо им няма, държа си ги, а и става дума за потничета до 10лв. Просто няма как да тръгна с тях на работа, а пък лятната отпуска, за съжаление, е кратка. Метълските дрехи, официалните рокли, просто няма как да са неща, с които ходя всеки ден.

За пътувания не даваме много пари попринцип, сега пък с Ковид съвсем, но и почти нямаме дестинации, които да са намислени в плана и да струват майка си и баща си. Дължи се и на навременното планиране също, то не е за подценяване.

Та, ако събера всички пари, похарчени за глупости, няма да са много и няма нещо кой знае какво да мога да си купя с тях.

# 23
  • Мнения: 2 896
Ivo19 Как успявате да пътувате, или просто нямате деца, защото аз никъде не мога да отида?

# 24
  • Мнения: 5 042
Ние ползвахме бабите.

# 25
  • Мнения: 361
Ivo19 Как успявате да пътувате, или просто нямате деца, защото аз никъде не мога да отида?

Ние специално нямаме още деца, но пътувахме вече един път с двойка с малко дете заедно. И се гласим да ходим заедно с тях и детето в Узбекистан. Та те в повечето случаи го взимат, много рядко го оставят при бабата. Та малката е ходила вече в Камбоджа, Куба, Кения ... май само държави с К посещава Grinning
Дори според тях пътуването е много по-интересно с дете, понеже гледа с интерес на нормални за възрастните неща. И като изключим полета, не оскъпява много цялото пътуване. Ама и те са си доста джаста-праста де - с по една раница на гърба и малката в ръка Grinning

# 26
  • Мнения: 5 386
Хубава тема! Катo за мен е Simple Smile
Имам периоди, в които, за да запълня някои емоционални липси, съм се хвърляла в харчове за хоби, козметика, дрехи, джунджурии за детето, играчки... ... После пък вина, като гледам натрупаните излишни, някои никога неползвани...
Лошото е, че от вина трудно и изхвърлям, иска ми се за всяка дреха, парфюм, кремче, грим.. да намеря  някой близък, който да ги ползва. Ама не всеки е съгласен да вземе. Така вината, че съм прахосала пари, остава, а ако успея да подаря или продам на половин цена, се поуспокоявам Simple Smile
Не ходя по барове, кафенета, ресторанти, в тази посока нямам харчове. Не пия и не пуша, поне за това не харча. Simple Smile

Последна редакция: нд, 28 мар 2021, 22:11 от *Камея

# 27
  • Мнения: 11 118
Стихът от песен на "Ъпсурт" "колко БМВ-та съм изпил в тия кръчми" е по действителен случай, за мен Simple Smile

Ами, нито мога да ги върна, нито съжалявам. Д**е знае две и двеста. И периоди на почти гладуване съм имала, и съм печелила толкава добре, че на 25 си купих апартамент (вярно, гарсониера), а на 28 - БМВ (вярно, на старо). Сега съм на няколко десетилетия оттогава, не пия и не мога да кажа, че съм особено богата и преуспяла, но и от мизерията съм далеч, а и харесвам работата си и не е свързана с морални компромиси. За пътувания не ми свиди, но с ковида всичко секна. Вещи отдавна не ме привличат.

Едно е сигурно, спестяванията могат да те подкрепят в труден момент, но говорим за месеци, година, две. Човек не може да натрупа без инвестиции толкова, че дългосрочно да разчита на спестявания. Редовни и добри приходи са нужни за нормален живот.

# 28
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 394
Аз сигурно съм единствената жена в света, която мрази да ходи на шипинг,  уморява ме, изнервя ме и мразя да пробвам дрехи и обувки. Радко пазарувам,  в краен случай, знам си размера,  отивам в един магазин, ни пробвам нищо, отнема ми 30 минути да взема каквото ми трябва. Мъжът ми насилствено ме кара да си купувам нови неща. Пари давам за интериорни джунджурии,  сервизи, книги и парфюми.  Но гледам да е един път годишно. Влизам в сайт за книги,  избирам и ми идва кашончето. Така и с другите неща. Сега намерих и няколко сайта за дрехи, та и не ми се налага да ходя до магазин, поръчах си няколко неща за пролетният сезон, после малко за летния и толкова.
Доста съм спестовна,  без да съм стисната. В по-младите години, когато работех сама за себе си и вадех доста, можех и повече да спестя, но на всеки 1000лв примерно си правех подарък от скъп парфюм или италианско бельо,  плаках наем в София,  движех се с такси,  хранех се само вън.
Но като цяло май в живота повече съм спестила, отколкото изхарчила, добре че нямам слабост към маркови дрехи,  обувки и чанти.

# 29
  • Мнения: 741
Аз избягвам да гледам назад и да обмислям дали добре или не толкова съм изхарчила парите си. Щом в съответния момент съм решила, че нещо искам да купя или направя- значи така съм го почувствала и от това съм имала нужда. Човек се променя, най-вероятно сега мисля по различен начин.
Но ако го премислям, значи живея в миналото, и не позволявам на новото да дойде в живота ми. Затова не го правя.
Периодично разчиствам, ненужното подарявам или продавам онлайн, когато е в добро състояние. Ако не- изхвърлям. Винаги ще се намери някой, който се нуждае от това, от което ти искаш да се оттървеш. Зависи от цената, разбира се.
С годините придобих умение да се вслушвам в интуицията си- винаги преди покупка си давам малко време да помисля дали нещо наистина ми трябва и ще ми достави радост. И ако се колебая- не го купувам.

Общи условия

Активация на акаунт