Иса, какво работиш бе жена 
...
... - Публикувана: 6 окт. 2006, 15:24 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2006, 09:28 ч.
Какво сте правили, за да запазите бащите на децата си?
Може да си от теиз хора напълно лишени от чувство за самосъхранение, но ако е така, толкова по- добре би било да се прибереш- явно има къде. мога ли да се присъединя към вас-при мен положението е следното:живея с мъж,който има дете от първата си съпръга и сега чакаме нащо-на 30,12-но миналата събота ме посби малкои аз естествено си взех нещатъа и отидох за 2 дни при прдителите ми
Започни да пишеш малко по-разбрано. 
какво значи посби малко?!??!
моми4ета защо търпите такова положение и унижение?Верно бременна си,ама да не си гърбава?Стига с това положение "прощавам и продължавам".Продължавате какво?токущо запо4налата агония???Не казвам да се разделиш,но си направи сметка как ще живееш оттук нататък.Незнам слу4ея защо е изоставил жена си и какво изобщо е станало,но....незнам,аз ли4но тормоз не бих търпяла.Не бих търпяла детето ми да ме гледа с тъжни и неразбиращи о4и.
Както и да е,а по ? за нещата които сме правили за да задържим бащата на детето си след изневяра-опитах се спокойно да разговарям с него,да му кажа 4е ще простя ако прекрати връзките си/щото при нас бяха няколко/,но в отговор на това ушите ми 4уха-сЪжелявам,но ме отблъскваш и не те искам пове4е.омръзна ми да те гледам с ревящо дете и в кухнята с престилка.и още неща от този род.Еми с бебе незнам как си ме е представял...та така.сега сме разведени от 6 месеца и се опитвам да си оправя живота колкото мога.Това е,понякога колкото и компромиси да правим,немисля 4е са смислени и 4е ще можем да живеем с болката в себе си.Те ще забравят,но раната в нас ще стои.ЕДНА ВАЗА КАТО СЕ С4УПИ,КОЛКОТО И ДА Я ЛЕПИШ.....ТЯ ЩЕ Е НА ПАР4ЕТА.
моми4ета защо търпите такова положение и унижение?Верно бременна си,ама да не си гърбава?Стига с това положение "прощавам и продължавам".Продължавате какво?токущо запо4налата агония???Не казвам да се разделиш,но си направи сметка как ще живееш оттук нататък.Незнам слу4ея защо е изоставил жена си и какво изобщо е станало,но....незнам,аз ли4но тормоз не бих търпяла.Не бих търпяла детето ми да ме гледа с тъжни и неразбиращи о4и.
Както и да е,а по ? за нещата които сме правили за да задържим бащата на детето си след изневяра-опитах се спокойно да разговарям с него,да му кажа 4е ще простя ако прекрати връзките си/щото при нас бяха няколко/,но в отговор на това ушите ми 4уха-сЪжелявам,но ме отблъскваш и не те искам пове4е.омръзна ми да те гледам с ревящо дете и в кухнята с престилка.и още неща от този род.Еми с бебе незнам как си ме е представял...та така.сега сме разведени от 6 месеца и се опитвам да си оправя живота колкото мога.Това е,понякога колкото и компромиси да правим,немисля 4е са смислени и 4е ще можем да живеем с болката в себе си.Те ще забравят,но раната в нас ще стои.ЕДНА ВАЗА КАТО СЕ С4УПИ,КОЛКОТО И ДА Я ЛЕПИШ.....ТЯ ЩЕ Е НА ПАР4ЕТА.