Преди всичко шефът е МЪЖ.
Дипломите, интелигентността, социалният статус нямат нищо общообщо с инстинкта.
Не само нацепените чобани с впити блузки на Филип Плейн правят с.кс.
Всеки мъж би се обънал след хубава мома.
На мен ми се случи същото като авторката.
Беше доста забавно и ми оправяше настроението.
Хем шефът плакнеше окото, хем на мен ми беше смешно. Не беше нито вулгарно, нито просташко. Харесваше ми чувството му за хумор. Хем всяваше респект и страх, хем казваше нещов после , от което половин час не може да спреш да се смееш. То не може само да си само сериозен в този живот.
После напуснах.
Честно казано ми липсва този тип комуникация. На други места все жени. Нацупени и неудовлетворени. Оплакващи и натоварващи.
А аз всене навирам където има мъже,че е забавно.
Надявам се писалия това да е мъж, няма да кажа защо.