Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми” /Тема 81/ Животът е само един миг 🌠 18+

Добро утро 🌺🌸🌼

Прекрасен ден ви пожелавам
Алекс бързо оздравяване

Добро утро, момичета!

Благодаря за новата тема, много е красива!

Оставям ви сутрешно кафе и от мен ... с компания ...

Гости, Еда разбира се, с цялата си експанзивност е тя.
                    Аз много пъти се питам ако беше обратна ситуация и Еда беше бременна Нашичкия какво
                    щеше да направи, как мислите ? Защо винаги жената понася най-големите тежести?

Гости, на въпроса ти, без да се замислям отговарям Еда. Неколкократно я показват като борбена, отстояваща себе си, търпелива и последователна в преследването на целите си. Обичаща и уважаваща себе си и любимия човек.
Е, импулсивна е и това много ѝ вреди в определени ситуации....

+1, Магия. Ей такова разтърсващо възвръщане на спомените исках. Това, което ни предложиха никак не ме докосна, при цялото задълбаване в драмата покрай амнезията отново претупаха съществен момент Нейсе.

Алекс, стискам палци всичко да е наред

st_ina, имаш дарба, пишеш прекрасно!

Добро утро,  група !☺❤🌷🍀


Поздрав за всички момичета в нашата красива къщичка !❤🌷

ОТЛОЖЕН ЖИВОТ

В живота за себе си всичко отлагах.
Нехайно си казвах: "И утре е ден."
И своето време на други раздавах,
не мислех какво ще остане за мен.

Единствено вечер сама си мечтаех
на всичко прекрасно да се насладя,
но в утрото бягащо вече си знаех,
че чакат ме доста  по‐важни неща.

Семейство, професия, битови нужди
без много отлагане ме грабваха в миг.
И аз търпеливо на свои и чужди
раздавах отново моите дни.

Съвсем неусетно животът премина,
без нищо на себе си да посветя.
Но колкото още да имам години,
по навик аз пак ще отлагам така.

А много мечтаех да пътешествам,
да мога Земята да прекося.
И хора любими до мен да усещам,
със тях преживяното да споделя.

Но вече не зная ще имам ли време,
нови възможности и сили дори.
И все пак остава нещо за мене,
което сам Господ ще ми подари.

Незнайно кога, но съвсем неотложно
със Ангела верен ще полетя.
И може тогава да бъде възможно
Вселената даже да прекося.

        Дарина Тодорова

Припознавате ли се в това стихотворение? За жената,любимата,майката  е характерно чувството за жертвеготовност да отлага своето щастие заради децата,съпруга, дома,работата....... И изведнъж времето е отлетяло , а мечтите и надеждите са посипани с прах, неизживяни и отлагани във времето. Затова и животът е един и днес ! Защото вчера вече го няма, а утре е неизвестността. Когато днес животът ни сложи нещо в чинията,трябва бързо да го грабнем, защото не се знае утре ще има ли нещо пак в чинията.....
Това в пълна сила важи и за нашата героиня Еда. Тя поставя своя живот на второ място. Жертва своето щастие и любов в името на това все още нероденото дете на Селин, да расте с майка си и предполагаемия баща Серкан. Нейните чувства,надежди и мечти да изгради нов живот с любимия човек помръкнаха. Тя страда и не може да намери изход. Еда не може да бъде щастлива със Серкан пренебрегвайки  едно дете , което ще расте без  опората на бащата.
Предполагам , че Еда ще бди неотлъчно за здравето на Серкан/ ако предположенията за болест се окажат верни/. Ще се грижи за него с много обич, нежност  и преданост. Това е жената - всеотдайна, раздаваща се и любяща.
Тук основният въпрос е кой е бащата ? Серкан или Дениз....  Дано по-бързо се изясни , че Дениз е таткото и няма намерение да изостави детето им. В смисъл СЦ да не протакат прекалено дълго това. Защото и преди имаше доста препятствия,които  преодоляха двамата влюбени- интригите на Селин първия път, баба Семиха, загубата на памет от Серкан,фалшивия брак на Еда и Дениз, сега бременността на Селин и все още неизвестния баща, евентуална болест на Серкан.......
И както в приказките героят преодолява много препятствия и  изпитания- бори се  с лами,змейове,чудовища , за да достигне накрая до заслужената награда, така нашият сериал ще има приказно красив край. Двамата влюбени заедно ще се справят и преодолеят трудностите и изпитанията,които съдбата им поднася , за да бъдат възнаградени накрая и да заживеят щастливо като в приказките .


На въпроса на Гости " Кой е по-търпелив Еда или Серкан ?" . Отговорът ми е безспорно Еда. Мисля, че в по-гореизложения текст подробно съм го написала. Защото е любяща, внимателна,грижовна, всеотдайна,жертвоготовна , но и смела , да се бори за любовта и щастието си.

Момичета , желая ви вълшебен ден, изпълнен с много чудеса като в приказките !☺❤🌷

Нашите са на първо място в онлайн гласуване:

Джерен- Ферит, защо да не я бъде? Харесвам ги и двамата, Джерен беше изтрештяла,
                                        по едно време, но сега се пооправи. Харесвам ги и двамата и бих се радвала ако се
                                        съберат. Хубаво би било да има още една двойка в сериала. Ферит се явява много
                                        свестно момче, иска Джерен да е добре, дано Джерен го оцени.

  Еда и Серкан четири сезона

Ново от Андреаа, клип пълен с паралели:

❤
Споделям и това, защото много ми харесва също:

"Топло ромолене на листа. Две души. И много, много любов...
Трепетно усещане. Усещане за нежен полъх, с аромат на есен.
И аз превръщам се в тайна. Някъде написана. Но недокосната.
И скривам се като магия нежна в пъстрите листа. Долавям трепет.
Тихичко въздишам. И посрещам есента.
А тя е съзерцание. Цветна палитра. Феерия от омайност. Докосваща нежност.
Парченце изгрев. Въздишка от вятър. Усмивка от пухкаво облаче. Пърхащи отпечатъци от летящи пеперуди.
Топло ромолене на листа. Две души. В едно сърце. И много, много любов....
С най-топлите си устни ще те премълча. Ще те превърна в светлина и тихичко ще те обичам.
В ръцете ти ще се превърна в очакване. В сълза, притихнала под клепките.
Ще те нарисувам с вечността и ще ти подаря частичка от света.
Защото любовта е път. А животът не стига. Той е миг. И любов до безкрайност.
Защото любовта е сбъдване. Което тихо ни превръща в смисъл. В бъдеще. В далечност.
В хартиени птици. В падащи листа. В приказни мечти и истински желания.
Защото само тя докосва с дъх, ухаещ на обич и на топлина. На желание. Трепет. И ние.
И защото си всичките мои причини. И си в усмивката ми.
И защото си лято в дългите зими. И пролет. И есен. И всички сезони.
И си път. И си дом. И безкрай.
И съм твоя. И защото си всичкото. Повече от всичкото.
И защото ми стигаш. Напълно. Съвсем. Докрай... До безкрай... До безумие...!!!
Защото любовта е там, където сърцето избира сбъдване. И не спира да тупти.
Където си усещане. Където си мечта. Където си желание.
Където те чакат. За да те усетят. За да донесеш щастие.
Любовта е там, където споделената тишина е приятна.
Където се усещат само ударите на сърцето.
Където оставате по въздишки.
Където вълшебството се усеща и се превръща в сътворена реалност.
Любовта е там, където няма Аз и Ти, а има Ние.
Където имаш усещане за Ще.
Където някой тихо попива твоите сълзи. И те желае.
Където в очите се чете грижа и топлота.
Където прегърнатите мигове се помнят вечно.
Любовта е там! Точно до теб... и ти се усмихва...
Любовта е да се събуждаш в две очи. И да знаеш, че блясъкът и пламъкът в тези очи е само за теб.
Любов е да знаеш, че ти си причината за неговата усмивка.
Защото се четеш по устните му. И те пише върху кожата му. На пръсти. Без думи. По шепот.
Любов е да усетиш сърцето му.
Да допреш пръсти там отляво и да знаеш - всеки удар е за теб...
Любов е, когато те целуне по челото и ти каже:
"Всичко ще бъде наред, защото аз съм тук".
Любов е, когато нежно те прегърне и ти подари нюанс от хилядите цветове на есента.
Любов е, когато вече няма значение как го наричаме. А само усещаме..."

Автор: Лора Бачийска


Реших, че ще ви хареса. Много е подходящо за нашите любими Серкан и Еда. Красиво е и носи усещане за голяма, единствена по рода си и истинска любов. Пожелавам на всяка от вас да открие / изживява такава!