Някои родители не осигуряват на децата си уроци и забавления и пак им е ужасно трудно да се справят с отглеждането на дете/ца.
Това е най-трудната и отговорна задача.
Това е най-трудната и отговорна задача.
- Публикувана: 30 март 2021, 21:18 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2022, 08:18 ч.
Как да се престраша за второ дете?
Хахаха, значи ще си остане едно дете.
Безкрайно много ме натоварват тези болести, притеснения, неспане и чистата логистика с работата и болничните. Добре, че сега ММ работи от вкъщи, иначе със сигурност трябваше аз да спра работа, детегледачка би ни излизала по-скъпо от моята заплата (особено предвид, че плащахме и частната ясла, където няма значение ходило ли е).
Наистина не знам как го правят хората, ние не можем (без да се отрази неготивно на детето).
Безкрайно много ме натоварват тези болести, притеснения, неспане и чистата логистика с работата и болничните. Добре, че сега ММ работи от вкъщи, иначе със сигурност трябваше аз да спра работа, детегледачка би ни излизала по-скъпо от моята заплата (особено предвид, че плащахме и частната ясла, където няма значение ходило ли е).
Наистина не знам как го правят хората, ние не можем (без да се отрази неготивно на детето).
Да, не е задължително да боледува, ама не е и задължително да е спящо и кротко бебе. Аз имах късмет със сина ми, поспаланко, ни колики усетихме, ни нищо, в количката му беше кеф и с часове сме били навън. Първите месеци само цоцаше, спеше и акаше. Ама не е задължително, нали.. понеже има и друг вид бебета - ревящи, неспящи, дерящи се в количката и тн. Каква ти е гаранцията от кой вид ще ти се падне.. Колкото повече пораства синът ми, толкова повече не си го представям пак да мина през всичко това, пак да съм на нула и три години да нямам спокойствие. Та, не знам защо и кой толкова напира за второ дете, ако майката не се чувства ОК с това.. все едно някой има право да ти казва колко деца да имаш или да те убеждава как ама то не било задължително да реве и да боледува...
Пчеличката Мая, моят син беше точно от неспящите бебета, с колики и ужасяващи болки и драма за всеки зъб. Ходех като зомби от недоспиване, да гледам още едно такова + боледуващ батко и да ходя на работа - не искам да го причинявам на себе си или децата.
Преди години бях убедена, че иска поне две деца, но реалността ме накара да преосмисля капацитета ни и с колко деца можем да се справим без да жертваме себе си. Засега отговорът категорично е едно,след години може би ще се промени.
Това за мен е огромният плюс на (сравнително) ранното имане на деца, защото ми дава свободата да имам повече време да реша - дори ако изберем да имат около 9-10 години разлика децата, аз ще съм малко над 35, а даже после към 45 може и на трето да се навия
Преди години бях убедена, че иска поне две деца, но реалността ме накара да преосмисля капацитета ни и с колко деца можем да се справим без да жертваме себе си. Засега отговорът категорично е едно,след години може би ще се промени.
Това за мен е огромният плюс на (сравнително) ранното имане на деца, защото ми дава свободата да имам повече време да реша - дори ако изберем да имат около 9-10 години разлика децата, аз ще съм малко над 35, а даже после към 45 може и на трето да се навия
На теория планирането до 45 звучи отлично, на практика - жените имаме ограничен времеви прозорец на фертилитет, за разлика от мъжете, които могат да станат бащи на всяка възраст. Аз до 39 забременявах "от въздуха", обаче когато се престрашихме с втория ми съпруг да правим дете (аз бях на 41 тогава), прозореца се беше хлопнал. И 6 опита инвитро не помогнаха. Така че си опичайте акъла колко можете да отлагате.
За детето на 32 ми трябваха 7 г. и 3 опита ин витро, за детето на 40 - още 7 и чиста случайност.
Между 42 и 46 и ние имаме няколко неуспешни опита и към днешна дата вече сме с донорска яйцеклетка (донорката е на 29) и сме наясно, че не е майтап това, че след 43 г. яйцеклетките обикновено не са годни за оплождане (изключения има, но не са много).
Та се присъединявам към написаното от Шарки.
Освен ако не сте готови да ходите по клиники като нас.
Между 42 и 46 и ние имаме няколко неуспешни опита и към днешна дата вече сме с донорска яйцеклетка (донорката е на 29) и сме наясно, че не е майтап това, че след 43 г. яйцеклетките обикновено не са годни за оплождане (изключения има, но не са много).
Та се присъединявам към написаното от Шарки.
Освен ако не сте готови да ходите по клиники като нас.
От 30 г. до 40 г. ходих по клиники и имах неуспешни бременности. На 40 г. родих първото след трети опит инвитро. Не планирах повече деца. След по-малко от две години забременях естествено и изкарах лека и безпроблемна бременност.
Знам, че съм изключение, ама за мен времето тръгна наобратно.
След първото раждане и адски болезнения, кратък и нередовен цикъл се регулира.
Знам, че съм изключение, ама за мен времето тръгна наобратно.
След първото раждане и адски болезнения, кратък и нередовен цикъл се регулира.
Мисля, че прекалено буквално приехте думите ми, шега беше.
Едно дете към момента ми е абсолютно достатъчно. Второ в момента наистина не мога да гледам пълноценно, да му обръщам нужното внимание и да имам нервите и ентусиазма, които то би изисквало.
Даже в момента клоня към варианта с едно да си останем, просто не съм затворила вратата и може след Х на брой години да размисля. Затова се зачетох и в темата, интересно ми беше какво е накарало другите да скочат в дълбокото
Едно дете към момента ми е абсолютно достатъчно. Второ в момента наистина не мога да гледам пълноценно, да му обръщам нужното внимание и да имам нервите и ентусиазма, които то би изисквало.
Даже в момента клоня към варианта с едно да си останем, просто не съм затворила вратата и може след Х на брой години да размисля. Затова се зачетох и в темата, интересно ми беше какво е накарало другите да скочат в дълбокото
И аз нямам достатъчно нерви за четвъртото - признавам Обаче на таткото му е първо, той доста се занимава с нея и всичко се нарежда добре. Има ентусиазъм даже да ходи и по род. срещи. То пък за късмет няма такива предвид Ковид ситуацията...! Всеки ден се благодаря, че излязохме от ужасната 2-3 годишна възраст. Сега не че не прави всеки ден белички, но вече е съзнателна, пази се повече и т.н. Абе като станат на около 5, нещата малко се успокояват.
Обаче на таткото му е първо, той доста се занимава с нея и всичко се нарежда добре. Има ентусиазъм даже да ходи и по род. срещи. То пък за късмет няма такива предвид Ковид ситуацията...! Всеки ден се благодаря, че излязохме от ужасната 2-3 годишна възраст. Сега не че не прави всеки ден белички, но вече е съзнателна, пази се повече и т.н. Абе като станат на около 5, нещата малко се успокояват.
Аз явно съм друг тип човек, защото не разбирам това искане на деца на всяка цена, особено след като вече има едно. Бих осиновила 2-3 годишно дете или станала приемен родител, но понеже и мм държи също на биологични наши деца, си оставаме с едно. Той винаги е искал деца повече от мен примерно.
Общо взето нямам желание за нищо от изброените, но до 35 ако исках дете то го исках вече на 2-3 години и родено. Не ми се минаваше пак през бременности, бебешки периоди и прочие. Особено с едното е лесно пътуване, водене навсякъде с нас и поемане на логистиката на живеене в чужбина.
Общо взето нямам желание за нищо от изброените, но до 35 ако исках дете то го исках вече на 2-3 години и родено. Не ми се минаваше пак през бременности, бебешки периоди и прочие. Особено с едното е лесно пътуване, водене навсякъде с нас и поемане на логистиката на живеене в чужбина.
Всеки има различен начин на живот.
На мен в момента ми се занимава точно с бебе.
Контеса, на теб работата ти е свързана с деца и е нормално да не искаш голям брой такива 24/7.
На мен ми е приятно да се занимавам с бебета. Сигурно и затова имам толкова много деца и кучета. Обичам да обгрижвам малки същества.
На мен в момента ми се занимава точно с бебе.
Контеса, на теб работата ти е свързана с деца и е нормално да не искаш голям брой такива 24/7.
На мен ми е приятно да се занимавам с бебета. Сигурно и затова имам толкова много деца и кучета. Обичам да обгрижвам малки същества.