Здравейте, на 24г. съм и съм бременна в 10 седмица. Живея с приятеля ми, който е изключително нервен човек. Миналата седмица се скарахме, защото не успях да сготвя, тъй като ми беше изключително лошо и не можех да си седя на краката. Той ми обясни, че не го интересува и трябва да си върша задълженията. Два дни по-рано разбрах, че баща ми е в болница с ковид. Не е в много добро състояние. Вместо приятеля ми да ме подкрепи и успокои, той още повече ме напряга с неговия непукизъм. Излиза си, забавлява си се без да му пука за мен. Даже ми каза, че е забравил, че съм бременна.
Тук е момента да вметна, че когато разбра за бременноста не реагира по никакъв начин, дори не дойде с мен на преглед, а му споменах, че не искам да ходя сама. Вместо това си излезе с приятели без да му пука въобще.
Не си говорим изобщо от 1 седмица, подминава ме все едно ме няма и това започва вече много да ми тежи. Седя сама затворена в една стая по цял ден и рева, опитвам се да стисна зъби и да търпя, но колкото повече дни минават, толкова по-слаба се чувствам.
В момента няма как да се прибера вкъщи, тъй като и брат ми е с ковид там, но е на домашно лечение за разлика от баща ми.
Не знам какво са правя, не искам да махам детето, но заплатата ми е доста ниска. Родителите ми нямат възможност да ми помагат. Безумно притеснена съм, минават ми само лоши мисли.
Тук е момента да вметна, че когато разбра за бременноста не реагира по никакъв начин, дори не дойде с мен на преглед, а му споменах, че не искам да ходя сама. Вместо това си излезе с приятели без да му пука въобще.
Не си говорим изобщо от 1 седмица, подминава ме все едно ме няма и това започва вече много да ми тежи. Седя сама затворена в една стая по цял ден и рева, опитвам се да стисна зъби и да търпя, но колкото повече дни минават, толкова по-слаба се чувствам.
В момента няма как да се прибера вкъщи, тъй като и брат ми е с ковид там, но е на домашно лечение за разлика от баща ми.
Не знам какво са правя, не искам да махам детето, но заплатата ми е доста ниска. Родителите ми нямат възможност да ми помагат. Безумно притеснена съм, минават ми само лоши мисли.
