Странно и необяснимо държание на приятеля ми - Трябва ми спешно съвет!

Здравейте! Ще ви разкажа ситуацията, в която се намирам в момента, трудно ми е да се справя и да взема адекватно решение. Имам приятел от 3 години, прекрасни три години. Той е мил, грижовен, обичлив… обичам го. Та проблема е следния, от скоро има странно и необяснимо държание спрямо мен, което е на моменти, в един момент ще бъде най-добрият на света, а в следващия ще се държи така все едно не го е грижа за мен, това е нещо, което никога не е правил преди. В един момент ми говори колко много ме обича и не може без мен, свикнал е, привързал се е, не иска да се разделяме, даже ми казва колко много иска да заживеем вече заедно. А в следващия момент след кратък спор, за нещо, което емоционално ме е накарало да се почувствам зле, ми отвръща - “Добре, аз съм проблема, ако искаш ме зарежи, както прецениш”. Това поведение ми дава смесени сигнали. Когато говорих с него за това, той започна да ми обяснява колко ме обича, как се чувства зле,че не е пълноценен във връзката ни, че не било като преди, но любовта му към мен била много по-силна отколкото в началото на връзката ни, защото бил на по-различен етап в неговия живот, искал да се развива, фокусиран е към кариера и има свои ангажименти, не съм само аз. Да, аз това го разбирам, подкрепям го и му казвам,че когато стане успешен, аз ще бъда най-щастлива. Та по същество… Последният ни спор беше днес, сутринта не спираше да ми повтаря колко ме обича и как иска да прекарва всеки един момент с мен, питаше ме как съм, какво правя, дали имам нужда от нещо и т.н. Е, да обаче се спречкахме за нещо битово и той пак се измъкна от отговорност с думите “ така е, аз съм виновен”, след което аз реших да не бъда груба и да се опитам да му обясня, че няма виновен или не, важно е да решим проблема, но явно не успях. Задълбочихме спора и той изведнъж ми казва - “ Ако ти е омръзнало от мен, остави ме, знам,че не те заслужавам, понякога си мисля,че заслужаваш нещо по-добро.” Отвърнах му,че го обичам и любовта ми към него е достатъчна,че в моите очи да изглежда перфектен, казах му,че ако си търси повод да се разделим може да бъде честен с мен. Дори го попитах в прав текст “ Разделяме ли се”, той ми отвръща “не знам”, питам втори и дори трети път, на третия път ми каза “ Ти реши”… Да, ситуацията е странна, знам, но все още не съм довършила. В продължение към спора, аз му казах,че моето решение е,че искам да бъда с него, отвърна ми,че сме различни, има неща, които ни пречат, а тези неща, каза,че били недостатъците, които имаме по отделно. Търпеливо обясних,че неговите недостатъци не ми пречат и пак попитах “ да се разделим ли искаш” , отговорът беше “ ти реши, искам ти да се чувстваш добре, твоето мнение е важно за мен” . Изморих се от целия този разговор и реших да бъда максимално честна спрямо него казах,че го обичам, приемам недостатъците му и това е важното. Разбира се, като отговор получих “ не искам да си губим времето, но те обичам много, ако някой ден реша да напусна живота ти, няма да е защото не те обичам, а защото имаме спорове, различни сме и след всеки спор идва последващ, ако предприема раздяла просто ще те блокирам за да няма сълзи от твоя и от моя страна.” Четях какво пишеше и не вярвах на очите си, това не беше той, не беше момчето, което вчера ми повтаряше,че не може без мен. В крайна сметка реших да му звънна, вместо да пиша съобщения, вдигна ми телефона и му казах,че каквото и решение да вземе ще бъда съгласна. И познайте какво, той не звучеше тъжен по телефона или нещо такова, може би мислеше,че аз плача, но чу, че говоря спокойно и не драматизирам, след което разговорът ни по телефона беше тотална противоположност на всичко до момента, каза ми няколко пъти,че ме обича много, попита ме дали го обичам и ако да колко го обичам, каза ми,че съм непоносима, но съм негова, дори беше весел, смееше се все едно нищо не се беше случило… Е, но аз бях меко казано в шок, имах чувството,че говоря с двама различни мъже, единия ме обича, а другия ми казва “ако искаш ме остави и не бъди с мен” и “ако търпиш глупавото ми поведение нека сме заедно”.  Не знам на какво се дължи това странно поведение, притеснявам се, обичам го, може би сама по себе си мисълта за раздяла ме плаши, давам всичко от себе си да се чувства добре, дори бих казала,че променям себе си и начина, по който реагирам на дадени ситуации. Той също се старае, преди няколко дни беше Свети Валентин, подаръци, изненади, картички… беше се постарал, а пък и аз също. Притеснява ме биполярността му, ако мога така да нарека цялото това нещо, объркана съм и наистина не знам какво да мисля или какво да направя, или изобщо да правя ли нещо😵💫 Ами ако днес ми повтаря колко съм важна за него и колко ме обича, а на следващия ден просто съм блокирана без обяснение “ за да няма сълзи и от двете страни”… Не знам, просто не знам. Аз ли съм проблема, не изпитва ли вече чувства към мен, не знам, наистина не знам какво да си мисля. Наистина ежедневието ни се промени малко или много, аз работя, той работи, времето което прекарваме заедно не е толкова, колкото преди, но сме имали и преди такъв период и не е било така. Объркана съм, ще се радвам да прочета вашите съвети и мисли, наистина имам нужда от тях! Благодаря предварително на всички включили се❤