По въпроса за казармата - аз съм мъж с баща, който е служил 20 години в армията във времената, в които в България все още армията е ставала за нещо.... имах желание за казарма, но не и за професионална военна служба, но последния набор, които служиха, бяха 1-2 години по-големи от мен.
Скрит текст:
Мен ме извикаха на първа повиквателна и дотам - Държавата отмени задължителната казарма. Мое лично мнение - казармата не е фактор, но е много важен и полезен- при условие, че е замислена и направена като хората. Знаейки в какви условия живеем откъм политически климат, слава богу, че няма казарма... Моя личен пример - винаги съм бил индивидуалист и съм възпитан да уважавам себе си и околните, както и своя труд и този на околните, никога не съм харесвал някой да ми ходи подир г-за, още от малък. Да, в семейството екипната работа, особено с появата на дете, е много важна, но няма как някой да слугува на друг. Ако един мъж иска това, си има начин - плаща и си наема - чистачка, готвачка, к-ва и т.н. Извинете за цветущия език, със здраве!
Май стана объркване - казах що-годе адекватна, много добре знам реалността - масово са били пияници/побойници и т.н. Тук исках по-скоро да акцентирам върху това, че когато казармата е направена като хората, има потенциала да спомогне за развитието на много хубави качества - разбира се, ако на индивида му куцат/липсват първите 7 години, казармата няма магически да го направи човек. Качества като ред и дисциплина, уважение към йерархията, да не се отказва при най-малката пречка/трудност, добро съчетаване на умствен с физически труд. Качества, които масово липсват при мъжете между 20 и 35 годишни. Със здраве!
