Здравейте! Ще ви разкажа ситуацията, в която се намирам в момента, трудно ми е да се справя и да взема адекватно решение. Имам приятел от 3 години, прекрасни три години. Той е мил, грижовен, обичлив… обичам го. Та проблема е следния, от скоро има странно и необяснимо държание спрямо мен, което е на моменти, в един момент ще бъде най-добрият на света, а в следващия ще се държи така все едно не го е грижа за мен, това е нещо, което никога не е правил преди. В един момент ми говори колко много ме обича и не може без мен, свикнал е, привързал се е, не иска да се разделяме, даже ми казва колко много иска да заживеем вече заедно. А в следващия момент след кратък спор, за нещо, което емоционално ме е накарало да се почувствам зле, ми отвръща - “Добре, аз съм проблема, ако искаш ме зарежи, както прецениш”. Това поведение ми дава смесени сигнали. Когато говорих с него за това, той започна да ми обяснява колко ме обича, как се чувства зле,че не е пълноценен във връзката ни, че не било като преди, но любовта му към мен била много по-силна отколкото в началото на връзката ни, защото бил на по-различен етап в неговия живот, искал да се развива, фокусиран е към кариера и има свои ангажименти, не съм само аз. Да, аз това го разбирам, подкрепям го и му казвам,че когато стане успешен, аз ще бъда най-щастлива. Та по същество… Последният ни спор беше днес, сутринта не спираше да ми повтаря колко ме обича и как иска да прекарва всеки един момент с мен, питаше ме как съм, какво правя, дали имам нужда от нещо и т.н. Е, да обаче се спречкахме за нещо битово и той пак се измъкна от отговорност с думите “ така е, аз съм виновен”, след което аз реших да не бъда груба и да се опитам да му обясня, че няма виновен или не, важно е да решим проблема, но явно не успях. Задълбочихме спора и той изведнъж ми казва - “ Ако ти е омръзнало от мен, остави ме, знам,че не те заслужавам, понякога си мисля,че заслужаваш нещо по-добро.” Отвърнах му,че го обичам и любовта ми към него е достатъчна,че в моите очи да изглежда перфектен, казах му,че ако си търси повод да се разделим може да бъде честен с мен. Дори го попитах в прав текст “ Разделяме ли се”, той ми отвръща “не знам”, питам втори и дори трети път, на третия път ми каза “ Ти реши”… Да, ситуацията е странна, знам, но все още не съм довършила. В продължение към спора, аз му казах,че моето решение е,че искам да бъда с него, отвърна ми,че сме различни, има неща, които ни пречат, а тези неща, каза,че били недостатъците, които имаме по отделно. Търпеливо обясних,че неговите недостатъци не ми пречат и пак попитах “ да се разделим ли искаш” , отговорът беше “ ти реши, искам ти да се чувстваш добре, твоето мнение е важно за мен” . Изморих се от целия този разговор и реших да бъда максимално честна спрямо него казах,че го обичам, приемам недостатъците му и това е важното. Разбира се, като отговор получих “ не искам да си губим времето, но те обичам много, ако някой ден реша да напусна живота ти, няма да е защото не те обичам, а защото имаме спорове, различни сме и след всеки спор идва последващ, ако предприема раздяла просто ще те блокирам за да няма сълзи от твоя и от моя страна.” Четях какво пишеше и не вярвах на очите си, това не беше той, не беше момчето, което вчера ми повтаряше,че не може без мен. В крайна сметка реших да му звънна, вместо да пиша съобщения, вдигна ми телефона и му казах,че каквото и решение да вземе ще бъда съгласна. И познайте какво, той не звучеше тъжен по телефона или нещо такова, може би мислеше,че аз плача, но чу, че говоря спокойно и не драматизирам, след което разговорът ни по телефона беше тотална противоположност на всичко до момента, каза ми няколко пъти,че ме обича много, попита ме дали го обичам и ако да колко го обичам, каза ми,че съм непоносима, но съм негова, дори беше весел, смееше се все едно нищо не се беше случило… Е, но аз бях меко казано в шок, имах чувството,че говоря с двама различни мъже, единия ме обича, а другия ми казва “ако искаш ме остави и не бъди с мен” и “ако търпиш глупавото ми поведение нека сме заедно”. Не знам на какво се дължи това странно поведение, притеснявам се, обичам го, може би сама по себе си мисълта за раздяла ме плаши, давам всичко от себе си да се чувства добре, дори бих казала,че променям себе си и начина, по който реагирам на дадени ситуации. Той също се старае, преди няколко дни беше Свети Валентин, подаръци, изненади, картички… беше се постарал, а пък и аз също. Притеснява ме биполярността му, ако мога така да нарека цялото това нещо, объркана съм и наистина не знам какво да мисля или какво да направя, или изобщо да правя ли нещо😵💫 Ами ако днес ми повтаря колко съм важна за него и колко ме обича, а на следващия ден просто съм блокирана без обяснение “ за да няма сълзи и от двете страни”… Не знам, просто не знам. Аз ли съм проблема, не изпитва ли вече чувства към мен, не знам, наистина не знам какво да си мисля. Наистина ежедневието ни се промени малко или много, аз работя, той работи, времето което прекарваме заедно не е толкова, колкото преди, но сме имали и преди такъв период и не е било така. Объркана съм, ще се радвам да прочета вашите съвети и мисли, наистина имам нужда от тях! Благодаря предварително на всички включили се❤
- Публикувана: 23 фев. 2025, 03:24 ч.
- Последно мнение: 16 март 2025, 11:08 ч.
Странно и необяснимо държание на приятеля ми - Трябва ми спешно съвет!
На първото "зарежи ме" ще му изпълня желанието. Това е незрялост отвсякъде. Такива хора не са за връзка. Ако знае какво иска отдавна да е предприел сериозна стъпка към вас.
Как живеете с този човек... от сутрин още почвате - ама ти обичаш ли ме, ама аз не съм сигурен обичам ли те, ама да се разделяме ли...
Аз на жена си последно на Св. Валентин казах, че я обичам, а преди това от доста време не бях й го казвал, нито тя на мен, но за сметка на това си го показваме, не се разправяме за глупости, и като имаме битови проблеми си ги решаваме в дух на разбирателство, а не с пасивно-агресивни неща от типа "абе аз май не съм достатъчно добър за теб, ако искаш да се разделим"
Аз на жена си последно на Св. Валентин казах, че я обичам, а преди това от доста време не бях й го казвал, нито тя на мен, но за сметка на това си го показваме, не се разправяме за глупости, и като имаме битови проблеми си ги решаваме в дух на разбирателство, а не с пасивно-агресивни неща от типа "абе аз май не съм достатъчно добър за теб, ако искаш да се разделим"
Три години във връзка, пък не живеете заедно. Освен ако не сте тийн-ове, е странно, айде три месеца ок, но три години??? И какви битовизми можете да имате, като не живеете заедно??? Странно... Аз и жена ми, които живеем заедно от почти началото на връзката, вече 12-та година заедно караме, не сме се дракали така, нито в началото, нито след 3 години, нито сега. Да, случва се да тръгне спор за битовизми, но такива ненормални състояния - обичам те, ама не, ама може би, ама ти вземи решение... що за мъж/човек е това? Той собствена глава/мнение няма ли? Че, ако е така, какво бъдеще можете да имате? Ако отсега няма гръбнак/мнение, какво става, като/ако заживеете заедно? Ами ако се ожените/дете Ви се роди? Обичате се много, е колко много бе хора? И то на приказки? А, чакай - на теб мерило ти е, че за измисления празник ти е взел някакви подаръци? Боже боже... Важно е отношението, всеки ден - изразено в обич, уважение, подкрепа и т.н. Подаръците са бонус, не трябва да са чак такова мерило. Да не говорим, че след 3 години за "розови очила" трудно може да се говори. Успех!
На мен ми се струва, че връзката, такава, каквато е била до сега, се е изчерпала. И сега и двамата се изнервяте, просто защото вече ви е поомръзнало. Дали и какво развитие ще има, ще трябва вие да си решите.
Но тези епистоларни и вербални декларации колко много се обичате и как не можете да живеете един без друг, вече са се поизтъркали и компенсират нещото, което липсва. А то е истинско съжителство, което би направило и връзката истинска. В момента си оставате едни герои от любовен роман, който трескаво се е устремил към края си.
И не, не мисля, че нещо му има на този мъж. Това, дето помислил само, че се цупиш, като не ти е приел предложението да го придружаваш - ами наистина си се цупила, няма начин да не е така. И двамата ставате все по-неадекватни в услилията да поддържате тази връзка от разстояние.
Така че или си създайте истинска връзка, или всеки да си търси нещо друго истинско.
Но тези епистоларни и вербални декларации колко много се обичате и как не можете да живеете един без друг, вече са се поизтъркали и компенсират нещото, което липсва. А то е истинско съжителство, което би направило и връзката истинска. В момента си оставате едни герои от любовен роман, който трескаво се е устремил към края си.
И не, не мисля, че нещо му има на този мъж. Това, дето помислил само, че се цупиш, като не ти е приел предложението да го придружаваш - ами наистина си се цупила, няма начин да не е така. И двамата ставате все по-неадекватни в услилията да поддържате тази връзка от разстояние.
Така че или си създайте истинска връзка, или всеки да си търси нещо друго истинско.
За тригодишна онлайн връзка ли говорим?
"Последният ни спор беше днес, сутринта не спираше да ми повтаря колко ме обича и как иска да прекарва всеки един момент с мен, питаше ме как съм, какво правя, дали имам нужда от нещо и т.н. Е, да обаче се спречкахме за нещо битово..."
- тази цялата ситуация се разиграва онлайн, въпросът е - как възниква онлайн спречкване за нещо битово? За какво се скарахте, ако не е тайна?
"Последният ни спор беше днес, сутринта не спираше да ми повтаря колко ме обича и как иска да прекарва всеки един момент с мен, питаше ме как съм, какво правя, дали имам нужда от нещо и т.н. Е, да обаче се спречкахме за нещо битово..."
- тази цялата ситуация се разиграва онлайн, въпросът е - как възниква онлайн спречкване за нещо битово? За какво се скарахте, ако не е тайна?
Здравейте, авторката е. Да, прави сте и много благодаря за бързите отговори. Така грешно съм се изразила с думите “за нещо битово” тук имах предвид за нещо малко и обичайно, не кой знае какъв драматичен проблем. Да ние не живеем заедно, предлага ми го, но на този етап той все още живее в апартамент на неговите родители, които все още се прибират събота и неделя при него, от който планува вече да се изнесе и след това да живея с него и аз. Може би имам вина и наистина както казвате в някои моменти да бъда обсебваща. Както се досетихте сме от различни градове, делят ни около 15мин път, което не е много. Ситуацията заради която се скарахме беше следната: той дойде до моя град по работа и аз го питах дали мога да помогна с нещо или да дойда с него да си свърши работата. Той го прие като упрек,че искам вместо да си свърши работата да излезе с мен, тоест явно реши,че се натрапвам и ми каза “ няма да те водя с мен да ме чакаш, ще мина после през теб”. И аз се съгласих, след което той си помисли,че се цупя и станаха и другите неща за които разказах. Виждам вината и в себе си, защото може би е изнервен, като взимам предвид нещо, което не споменах в поста си. Днес той трябва да ходи на погребение на негова роднина, но пък както казах преди такъв спор с такива последици сме имали и друг път. Не знам на какво да го дължа, дали на стрес, емоционален момент или на някакво отчаяно състояние в моменти на тежки или просто лоши дни… Да добавя,че връзката ни не е само на чат, реално се виждаме през 1,2 дни, понякога през 3, защото моята работа е до 23:00 вечерта, а пък той става сутрин рано в 6:00 и не винаги е удобен момент. За изневяра както казвате, може би го изключвам като вариант на този етап, защото излиза само с мен, да кажем,че просто е пораснал достатъчно,че да не го интересуват петък вечери, приятели и т.н. Дори по негово желание си споделихме локациите, според местоположението му не съм забелязала възможност за друга в живота му, но все пак нищо не се знае. Може глупаво да ви се стори, но не успявам да преценя как да се държа с човек, който в един момент е обсебен от мен, а след конфликт, трудност било то и не свързана с мен, просто се отчайва и ми говори неща, които малко или много по някакъв начин ме нараняват. Днес сутринта като се събудих ми беше писал, интересуваше се какво ще правя, наспала ли съм се и всякакви такива, започна пак с милите прякори, които ми дава…. и имам чувството,че просто всичко се повтаря, и повтаря според настроението му.
Здравейте, вие двамата на каква възраст сте горе-долу към 20-30 годишни или по-възрастни?
Звучи ми като доста обсебващ тип. Използва метода да те накара да се чувстваш кофти, като ти вменява, че той ще поеме ролята да бъде лошия, само и само ти да си Ок. Мисля че трябва да се върнеш назад в тези години и да хвърлиш един трезвен поглед дали наистина сега е станал такъв или ти сега си даваш сметка.
Прочетох на авторката последния дълъг пост, който внася малко повече светлина за нещата. Авторке, моя съвет към теб е, да се опиташ да гледаш на нещата, които ти липсват/тежат като възможност за растеж. Въпроса е, дали и твоя приятел ще разсъждава и гледа по този начин, и дали възгледите Ви са еднакви/сходни по ключови житейски въпроси. Кофти, че има смърт в семейството, но това са нещата от живота, всеки от нас го е преживявал, не е претекст да се отчуждава. Мъжко мнение - ако наистина те обича и държи на теб, ще е готов да направи какво ли не, за да сте заедно - ще анализира какво го дразни/му тежи/пречи и ще работи върху това да премахне или поне ограничи тези пречки/дразнения, ако не зависи само/изобщо от него, ще говори за това, а няма само да говори как те обича...
Така, за него разбрах много. За теб и за твоите страхове не стана дума.
Това момче не те обича. За момента му харесва да е с теб, защото получава всичко, от което се нуждае - нежност, близост, секс и приятно време. Най-важното е, че го обичаш и си готова да му доказваш това. От своя страна той въобще не се старае. В прав текст ти казва да си тръгваш, ако не те устройва. Когато му поднасяш новината, че се разделяте, става отново очарователен и привидно готов на компромис в името на връзката. Никога не можеш да знаеш какво става в неговата глава. Когато му е удобно - няма проблем, а когато той трябва да се съобрази с теб - не винаги е удовлетворяващо за теб. В течение на връзката той ще става все по-безкомпромисен, а ти ще трябва да се нагаждаш. Така е тръгнало веднъж, така ще продължи.
Мъжете са изтъкани основно от страхове и най-грозния начин да общуват с теб е чрез страха. Напипват слабите ти места и чукват там. Умишлено се поставят по-ниско, за да започнеш да им обясняваш как това не е така, колко са заблудени, че се подценяват. В същото време са достатъчно "искрени" към теб, за да ти признаят, че в момента работата, а не ти си приоритет, като си изграждат вид на успешни мъже, без да си дават сметка, че истински здравия мъж прави много добре разликата и успешно съвместява работа и жена. Заплашват с изоставяне по най-различни начини. А усетят ли, че прекаляват, започват да ти дават това, което ти е нужно. Това дестабилизиране и заиграване с емоциите, може да има негативни последици само за жената, защото при него всичко е разум. За съжаление този разум е деструктивен, той не е впрегнат да мисли за доброто на двама ви, а само за неговото оцеляване и добруване във връзката.
Намери си стабилно момче, което ще се грижи за теб, а не морук, около когото цял живот ще трябва да стъваш на пръсти.
Това момче не те обича. За момента му харесва да е с теб, защото получава всичко, от което се нуждае - нежност, близост, секс и приятно време. Най-важното е, че го обичаш и си готова да му доказваш това. От своя страна той въобще не се старае. В прав текст ти казва да си тръгваш, ако не те устройва. Когато му поднасяш новината, че се разделяте, става отново очарователен и привидно готов на компромис в името на връзката. Никога не можеш да знаеш какво става в неговата глава. Когато му е удобно - няма проблем, а когато той трябва да се съобрази с теб - не винаги е удовлетворяващо за теб. В течение на връзката той ще става все по-безкомпромисен, а ти ще трябва да се нагаждаш. Така е тръгнало веднъж, така ще продължи.
Мъжете са изтъкани основно от страхове и най-грозния начин да общуват с теб е чрез страха. Напипват слабите ти места и чукват там. Умишлено се поставят по-ниско, за да започнеш да им обясняваш как това не е така, колко са заблудени, че се подценяват. В същото време са достатъчно "искрени" към теб, за да ти признаят, че в момента работата, а не ти си приоритет, като си изграждат вид на успешни мъже, без да си дават сметка, че истински здравия мъж прави много добре разликата и успешно съвместява работа и жена. Заплашват с изоставяне по най-различни начини. А усетят ли, че прекаляват, започват да ти дават това, което ти е нужно. Това дестабилизиране и заиграване с емоциите, може да има негативни последици само за жената, защото при него всичко е разум. За съжаление този разум е деструктивен, той не е впрегнат да мисли за доброто на двама ви, а само за неговото оцеляване и добруване във връзката.
Намери си стабилно момче, което ще се грижи за теб, а не морук, около когото цял живот ще трябва да стъваш на пръсти.
Да не взима нещо забранено, защото такова поведение…Обикновено, ако един човек има чувството за друг, че е неадекватен, той е точно такъв. Тези думи, които ги казва не са добре, опитва се да скрие нещо през тях; редуването на “искам те и те обичам, ти си прекрасен човек, а аз не толкова” с “ ти реши за връзката, пречат индивидуалните ни недостатъци, искам да се развивам и ако искаш раздяла, ще я приема” не е сериозно отношение в най-добрия случай, защото не ви обича достатъчно и не е узрял за истинска връзка. А може и да е някаква патология при него.
Има нова звезда на хоризонта, той е сигурно все на работа, да гради кариера. Освен това е манипулатор и нарцис, не му се занимава за това приключва спора с “аз съм виновен”, за да те гледа как се гърчиш в опит да го оправдаваш. Това същество ще те разбие психически и емоционално, ще стъпваш на пръсти покрай него да не го обидиш, да не се разсърди и да си тръгне . След някоя и друга седмица няма да си изказваш мнението да не би да не му хареса и пак да те заплашва. Прави го защото знае колко много го обичаш, а на него не му пука. Хората имат очаквания от вашата връзка, ти имаш очаквания да се развият отношенията ви, но той не. Напусни го, обичай себе, защото ако останеш ще съжаляваш. Знам за какво говоря.
Ще започна с това, че не съм чела отговорите. Ситуацията при авторката много ми прилича на изживяванията при една моя близка. Само че тя много скоро, буквално след 2-3 седмици заживя при него. Но след първия месец започнаха драмите. Ако има някаква трудност, той веднага обръщаше палачинка та и от "много те обичам, не мога без теб".. . преминавашв във фаза "не си за мен, не ме слушаш, не те искам, искам да си тръгнеш от мен". И това се случваше над 20 пъти, не се шегувам, може и повече да е било. След като размислеше господинът, пак си я връщаше с красиви думи. И не, нямаше друга на хоризонта. Все едно живееха две личности в него. Няма да обсъждам стойката" партер"на моята позната и защо не го напусна след второто гонене, но той не се промени изобщо, въпреки че обещаваше..Всяка една, дори и малка трудност в живота му, беше причина да обвини нея и да я гони от дома си. Накрая тя събра сили и тотално го напусна ( дрехите и бяха в бойна готовност в чували, за изнасяне)
Той в момента не изглежда никак добре без нея, като болен е на външен вид. Та, съветът ми е, авторката да не живее в заблуда, че той ще се промени към добро.. Просто този тип личности не могат да над скочат себе си и характеропатиите се повтарят в цикъл - искам те / не те искам. Няма оправия и не си струва да се губи време да даваш смисъл на нечии изкривени представи за връзка, взаимност, любов.
Той в момента не изглежда никак добре без нея, като болен е на външен вид. Та, съветът ми е, авторката да не живее в заблуда, че той ще се промени към добро.. Просто този тип личности не могат да над скочат себе си и характеропатиите се повтарят в цикъл - искам те / не те искам. Няма оправия и не си струва да се губи време да даваш смисъл на нечии изкривени представи за връзка, взаимност, любов.
Мъжко мнение ...
Има си друга, нов интерес , опитва се да те накара да вземеш решението за раздяла.
Мнението ми е лично мое и не ангажирам никой с него.
PS.Писнало му е и ти казва ,че той е виновен та да не мрънкаш
Има си друга, нов интерес , опитва се да те накара да вземеш решението за раздяла.
Мнението ми е лично мое и не ангажирам никой с него.
PS.Писнало му е и ти казва ,че той е виновен та да не мрънкаш
Прочетох само публикацията на автора, не и коментарите.
По мое мнение, изключително се прекалява с безкрайни писания на съобщения и задълбаване в епистоларни обяснения и драми. Разговори във връзка с проблеми и такива за изясняване на отношения е по-адекватно да се водят по телефон, а най-добре - лице в лице. Друг позитив на личното общуване е, че хората имат възможност и време да се успокоят и да обмислят позициите си, преди да се видят и да говорят. А не да изстрелват първосигнални реплики във вайбър.
По мое мнение, изключително се прекалява с безкрайни писания на съобщения и задълбаване в епистоларни обяснения и драми. Разговори във връзка с проблеми и такива за изясняване на отношения е по-адекватно да се водят по телефон, а най-добре - лице в лице. Друг позитив на личното общуване е, че хората имат възможност и време да се успокоят и да обмислят позициите си, преди да се видят и да говорят. А не да изстрелват първосигнални реплики във вайбър.