Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми”, тема 82 #Ангелите ни обещаха 🌌 18+

България е на 19 място с 24К
На първо са Турция с 1,7М
2 - Испания- 973,6К
3 - САЩ - 549К
4- Бразилия
5. Италия
Нови снимки от еп. № 38

Колко професионализъм има в Керем Бурсин за да издържи на сексапила на Ханде... или после си наваксва 😈

Нашите двама хубавци Ханде и Керем ,Незнам защо но много ми бият на тези двамата ,какво мислите?Въпреки ,че за мен нашите са по-хубави😉❤

Всеки път пишем за оценките на Dizilah ,аз не знам тези семейства само гласуват за определен филм или от броя включени устройства.Но виждайки  туитовете като бройка от Турция си мисля ,че е възможно /всяка къща има по няколко телевизора/ да си гледат на друг нашия сериал,да се смеят и разпускат с него или да ходят на гости за общо гледане ,а на другия ден да гласуват  показвайки сила.Тази агенция за рейтинга е като Ердем от снощи за престижа на агенцията.Може да не разбира,да не се и опитва да разбере ,но самочувствие на бос има ,и Ердем и  Dizilah  се чудят как така са фактор ,ама никой не се съобразява с техното мнение,а пък  с международните фенове са в пряк двубой мач.Dizilah се мъчи да постави рекорд за нисък рейтинг,а фендома рекорд за харесване.5 милиона ясно показаха за сега кой печели този мач

Керем и Ханде повече ми харесват като двойка, Анджелина никога не съм я харесвала, Брат Пит може да мине за еднократен мокър сън, лично мнение.

Имаме ли еп. 37 целият преведен на български?

Маргарита, благодаря за тортата, много беше вкусна

Аз не намирам все още  превод...

Добър вечер!  Записвам се сега в темата,за която благодаря!
Снощи не можах да гледам епизода,но разбрах че е бил много хубав.
Много се радвам за 5М туита,показахме че ние феновете сме силни и обединени  под обща кауза наречена "Почукай на вратата ми!".😊
България и тя е влязла в тренда.😊🇧🇬 Хубава вечер от мен!

Чаршафът не съм го забравила, започвам да го пиша, но мисля, че няма да е много дълго, защото просто няма много какво да се каже наистина.
За мен 38ми епизод беше някакъв преход. Аз май всички слаби епизоди ги наричам преходни, но мен не ме впечатли особено. Или по-точно до един момент ми беше много интересно, а след това започна да ми се изгубва интереса,а епизодът го гледам за втори път и двата пъти се случи същото. За мен този епизод е създаден, за да ни замаже очите. Толкова много искахме цял епизод Еда и Серкан да са заедно, да се разбират, да се обичат, да се забаляват и... ето го! Имаше много романтика, целувки, нежни думи от Серкан, дори намек за кекс, обаче... драмата всичката се замете под килима. Разбирам, че няма как всичко да се разреши за един епизод, защото трябва да имаме още епизоди, но пък имаше много по-интересни варианти за развитие на серията или моите очаквания са били други?! В никакъв случай не казвам, че ми беше скучен епизодът, но и не беше нещо УАУ! Началото беше ударно, разбира се, но детективските истории не са моето нещо, това е.
Започвам с Керем, защото за него май мога да напиша цяла дисертация. Страхотен е, наистина! Имам чувството, че усетих всичките му емоции - облекчението като видя Еда на летището и като разбра, че детето не е негово; любовта, която струеше от него, когато танцуваха с Еда под дъжда; напиращото желание да я докосва, да я целува, да е негова докато влизаха в апартамента; после притеснението и объркването, което изпита като разбра за "тумора", как сякаш светът рухва под краката му, всички спомени го връхлитат и сякаш го чувах как казва "Защо сега, когато сме щастливи? Защо изобщо се случва това на нас? Какво ще правя?". А какво да кажа за пълните му със сълзи очи, докато се наслаждаваше на Еда в офиса, не знам.. Как го прави този човек, как без думи описва всички тези емоции и защо ги изпитвам и аз всичките? Много е добър наистина. Гримаси, мимики.. толкова съм се смяла с неговите физиономии, някои съм ги връщала и по няколко пъти да ги гледам пак и пак, и пак!
За летището... хареса ми. Началото на епизода ми хареса. Еда притеснена, не знаеща какво се случва с него, облекчението, което и двамата изпитаха като се видяха един друг. Това, което не ми хареса е, че Еда не си призна защо наистина се е върнала, а се оправда с фобията си. Можеше да му каже това, което наистина е изпитала - болката в сърцето, за която Серкан толкова много и говори. Не мисля, че имаше нужда Серкан да го казва вместо нея, а трябваше тя сама да го каже, защото и той иска да го чуе от нея,а не "досещай се сам". Дали трябваше да му се извини.. може би, да. Еда му подари една чудесна последна вечер заедно като дори не знаеше истината. Просто прие думите на Селин, съгласи се със ситуацията и това е. Еда, която знаем от първите епизоди, не би се съгласила с положението толкова лесно, а би обърнала света докато намери доказателства, че всичко е такова, каквото се твърди. И миналата седмица казах, не одобрявам това, че се довери на Селин първосигнално без да изслуша Серкан, защото той преди да говори със Селин беше убеден, че това дете не е негово. Всички негови думи и съмнения за бащинството след това бяха опити за манипулации на Селин, а Еда не е глупава и можеше да се досети, ако не действаше първосигнално. Ако беше изчакала само ден дори, според мен, заедно със Серкан щяха да стигнат до истината, но нали трябва да става драма.. приема се. И сега като се чета какво пиша, може би Еда е трябвало да се извини на Серкан, че не му се довери, а предпочете да замине за някъде-си. Ако трябва да съм честна, във връзката на Еда и Серкан винаги е имало проблем с доверието от страна на Еда. Винаги той и казва "довери ми се, вярвай ми", а тя го прави, но много трудно. Не я обвинявам, разбира се, преминаха през какво ли не и винаги страдаше тя, но ако имаха нормална комуникация и доверие помежду си вероятно много от тези проблеми изобщо нямаше да същестуват или щяха да са много по - прости от колкото бяха всъщност. От къде започнах, та до къде стигнах...
За Селин и заминаването й.. Изглежда ми незавършено всичко това. "Серкан, бебето не е твое, чао!" Ами, не ми хареса. Отдели се цял епизод на проблема чие е бебето, кога е заченато и какво ще стане сега, а в този епизод всичко приключи за няма и две минути. Очаквах някаква по-бурна реакция и от Еда, и от Серкан. Особено от Серкан, който беше излъган и манипулиран толкова много пъти и по толкова брутален начин. Трябваше да я постави на мястото й веднъж и завинаги и така да приключи всичко със Селин, но според мен и оставиха отворен финал или присъствието на Биге в сериала не е приключило. Като цяло, не ми хареса как разкриха истината.. дочуване на телефонно обаждане, а имах много по-големи идеи и очаквания. Я Ферит, я Дениз, че ще помогнат, но нали Сарп Джан има Ковид, вероятно са променили сценария. Вероятно заради загубата Биге не иска да продължи работа, което е разбираемо, но това "заминаване" остава много въпросителни: защо не си получи заслуженото, какво става с нейните малки акции във фирмата, къде заминаха с Дениз, изобщо заминаха ли и какво стана с Дениз, защо никой никак не реагира? А, извинете, Енгин коментира: "Дениз и Селин, уау!" и това беше. Незавършено изглежда или всъщност може и да не е приключило,а Селин да се появи и в другия епизод за две минути отново, за да се сбогува?!


За "тумора" съм с объркани мисли още. Драмата ще е голяма, когато Еда разбере, осмисли всичко и започнат пристесненията и сълзите, но.. що за тумор е това, който е невиждан вид, дори от най-видния лекар в Турция? И видиш ли, лекарят му казва "Води си нормален живот и ще се чуваме.". Как се води нормален живот след такава новина, не разбирам.. Обаче това, което ми хареса, беше монологът на Серкан как живот е един и ние докато стоим вгледани в утрешния ден и се опитваме да изградим бъдещия си живот няма да видим как настоящето минава покрай нас без да го забележим, как трябва да се спрем, да се огледаме и да се насладим на живота тук и  сега. Докоснаха ме тези мисли, защото всички ние, като РоБо, сме се заровили в работа, в ангажименти, проекти, за да си осигурим по - добро бъдеще на нас и децата ни, за да спестим пари, за да сме спокойни за идните дни, за да..., за да..., но забравяме, че времето минава, а бъдещето винаги изглежда много далечно. След края на епизода седнах да работя пак, да си гледам графика за днешния ден и после доста дълго време мислих над тези думи и си казах, че трябва да отделям повече време за настоящето. Някак си ми подейства този мини-монолог, днес захвърлих графика и просто правя това, което ми се иска. Хареса ми идеята за желанията и нещата, които иска да свърши в живота си. Аз нямам такива, не съм мислила, но са много интересна идея. Много нестандартни неща си изтеглиха, но си размениха ролите този епизод. Серкан беше импулсивен, беше съгласен на всичко само и само да изживее тези емоции, а Еда само искаше да отиде в офиса и да работи. Много ми хареса цялата сцена с мотора от началото до края.
Сцената с дъжда, танца и продължението в апартамента много ми харесаха. Очаквах, че тази сцена ще е кратка и няма да ни покажат повече, от колкото видяхме във фрагмана, но те ме изненадаха приятно. Всичко беше перфектно, наистина легендарна сцена, по-добра от тази на "Тетрадката". Толкова много щастие, любов и веселие се усещаше от сцената, че през цялото време бях с усмивка до уши на лицето. Аз имах нужда от такава сцена, да ги видя щастливи, облекчени, че всичко е приключило, че са заедно, че нищо не може да ги раздели. Толкова непринуден изглеждаше танца, сякаш отвътре им идваше да танцуват, да се усмихват, да се целуват. Тук вече съм объркала плодовете със зеленчуците. А сцената в апартмента имаше по - силен заряд и от онази с библиотеката. Такова желание излъчваше, че си мислех, че Серкан ще и разкъса потничето и ще я подпре на кухненския плот, ама не.. той звънчето удари само. А това звънче е много интересна хрумка да подскаже какво следва, но изобщо не ми се вписва в интериорния стил на Серкан Болат, ама нали.. филм.
Любимата ми сцена, ако не е разбрало, е сутрешното събуждане. Толкова непринудено и естествено изглеждаше всичко. Чудих се ХанКер или ЕдСер гледам? От сънените им погледи, дрезгавите гласове, лекия разговор и гъделичкане, закачки. Сгушването на Еда в Серкан, неговия влюбен поглед и милването му.. Просто беше идеална сцена без нито една забележка съм, нямам какво да кажа за нея, но си я отбелязвам, ако някоя от вас не е разбрала.
А на обръщението "Гюзелим" може да ме търсите някъде разтопена на пода от любов и романтика. Не очаквах да го чуя в епзиода, но просто ме зашемети! Толкова добре звучи, излизащо от Серкан и насочено към Еда. Дано го чуваме още по-често!
За детективските истории.. интересно беше, не е в мой стил определено, но втория път го гледах с по-голям интерес като разбирах и какво си говорят. Чак да ми е било забавно, не... И Ердем не ми беше много забавен, по-скоро ми беше излишен пълнеж на епизода. Можеха да го покажат това нещо за по-кратко. Интересно беше решението на Серкан да дае отговорност на Ердем за важен проект,но му отделиха много време. Лейля се държеше неадекватно направо, ама то с какъвто се събереш - такъв ставаш явно, а тях ги гласят за двойка май, май. Иначе предтавянето за застрахователи, преструвките, разследването ми бяха интересни този път, но.. средна работа наистина. Не бих гледала тази част отново. Хареса ми настояването на Серкан "целуни ме, целуни ме" и леката целувка на Еда (сигурна съм,че си беше на Ханде и Керем този момент). Много беше сладко. Не разбрах защо когато "убития" насочи пистолет към тях, Серкан се смееше като... не знам и аз. Сякаш той го е нагласил всичкото това нещо с убийството.Още мисля, че няма как да насочат пистолет към някой и той да стои усмихнат до уши. Или му е весело, че всъщност не разрешиха случая до края. 
Финалът беше странен. Нито романтичен, нито драматичен, нито нещо се разкри. Просто ей така си свърши, та чак ми изглежда незавършено. Сякаш липсват едни пет минутки, които биха направили епизода завършен. Мисля, че драмата обаче ще започне в следващия епизод, когато всички разберат защо Еда и Серкан са направили всичко това, за тумора на Серкан. Ще има сигурно сълзи и сополи пак.
Спирам до тук, защото от един час пиша, трия, пиша пак. А и да не ви стане скучно.

В Туитър се върти инфо, че Войниците стартират на 4 май - вторник
https://www.finansajans.com/savasci-dizisi-yayin-tarihi-belli-ol … mujde-h76003.html
А ние започваме подготовка за световен рекорд