Истанбул [тема 54]

А тук е в колата:

Пътьом станахме свидетели на току-що разбитата кола на милионерското синче до Слънчев бряг. Буквално с минути сме се разминали. Добре че нямаше сериозно пострадали. Останалото е извън коментар.
Минахме границата сравнително бързо, за около 40 минути. Нямаше почти коли, но все пак минаването през всичките процедури си отнема време. Направихме кратка отбивка в Лозенград. Там разширяват осезаемо бившата Кипа. Какво точно ще става, не е ясно, но работата напредва и сигурно до към края на годината ще е готово. Така и не влязохме в самия Мигрос (и Текзен), за да кажа какво и как работи, но явно магазините все пак функционират, тъй като паркингът отдолу бе пълен.
После се отправихме към магистралата. Тъй като се движехме добре с времето, решихме да слезем по D-100 до магазина на ТАС. Не бях забелязала при предишното ни ходене, че точно преди него, буквално залепен ограда до ограда, има магазин на PILSAN (марка играчки). Естествено, уважихме го. Повечето детски центрове из магазини и молове, които съм виждала там, са обзаведени с техни играчки. Правят люлки, пързалки, къщички за игра и пр., както и по-дребни играчки. В магазина се продават и продукти на други марки. Всичко, което не е на PILSAN, се продава на -10%, а на марката - на -25%. Особено ако човек има двор и малки деца, може да си вземе много изгодни неща от там.
От ТАС си взехме някои дреболии, набелязахме и стоки за бъдещо пазаруване на изключително добри цени.
В крайна сметка, заради това, че не бързахме изобщо, започнахме да навлизаме в града точно в най-голямото задръстване. Но въпреки неудобния час, си стигнахме до хотела сравнително бързо, тъй като вече знаем пътя и със затворени очи.

Както неведнъж съм споделяла, вече 4 години отсядаме винаги в Пенинсула (... или Ханедан... не сме отсядали още в Гранд Пенинсула или Лигос, но четирите хотела са на един собственик и понякога са взаимозаменяеми, както сподели и Рали). В момента, в който спряхме до пресечката, собственикът потегляше от нея и това беше късметът ни да паркираме отново пред хотела. Както и очаквах (предвид сезона и обстановката), този път имаше гости с коли от необичайни иначе дестинации. Освен нас и 1-2 румънски коли (стандартно), в дните се извъртяха такива от Швеция, Германия и 2-3 от Босна и Херцеговина. Така през цялото време колите на гости отпред бяха 4, което е максималния капацитет на мястото между двата хотела. Хотелите бяха пълни през целия ни престой, като поради липса на персонал закуската и на Ханедан беше в нашия хотел. Закуската, и друг път съм споделяла, не е "Уау!", последния ден след 10 ч. вече беше съвсем обрано, но това изобщо не е проблем.Така имаме място за ядене из града - нещо, което при богата закуска е проблем. При цена от 24 евро на вечер за двойна стая на пъпа на града, някак претенции относно закуската биха ми се сторили каприз.
След като се настанихме и освежихме, се отправихме към Султанахмет за първата съзнателна среща на нашето момче с любимото място на мама и тати. Тук е моментът да отбележа, че за пръв път може би след 2016-та (когато ходихме седмица след атентата на Истиклял и 3 месеца след този на Хиподрума), всички подходи към площад Султанахмед бяха с КПП-та. Само първата вечер ни провериха чантите, но виждах да проверяват избирателно доста хора. Малкият беше особено впечатлен от фонтана, естествено. След известен престой наоколо се ориентирахме към Ортаклар през Хиподрума. Това се оказа доста неудобно, тъй като в края му загражденията са отворени само отляво и трябва да се пообиколи, а и по стара традиция Peykhane Cd. беше претоварена от коли и хора, та следващите дни избягвахме този маршрут. В Ортаклар... знаем си... вкусно и доста бързо. Налагаше се в две от вечерите (три пъти вечеряхме там) да почакаме да се освободи място на терасата, но не беше дълго, а и така не се налагаше да делим затворено помещение с хора от половината свят. Пък можех и цигара да запаля. Цените са нагоре, разбира се, спрямо миналия февруари, но 25 лири за пилешки шиш или пиде с кашкавал не е цена, която да е повод за коментари. Предвид ниската лира, отново е изключително евтино. Ядяхме и пиехме на корем, оставаше храна... и въпреки това плащахме между 22-23 и 28-30 лв.
След заведението отидохме до познатата ни, но досега неотразена (голяма грешка, ама без дете, а и февруари-март не е така съблазнително) сладоледаджийница на ъгъла на Peykhane Cd. и трамвайната, която Рали препоръча. Първата вечер аз се въздържах, но в следващите не пропуснах. Наистина сладоледът е чудесен, но не ни стигна времето да опитаме всички видове, които са около 30... дали не са и повече. Опитахме поне 7 вида, като единствено ягодата не ни хареса особено. Други повтаряхме, защото бяха чудесни (например кафе, чист млечен, ванилия). Това място пропуснахме само в едната вечер, поради стечение на обстоятелствата.
Оттам по трамвайната, пресякохме площада и се занесохме в леглата. Аз, а в някои вечери и мъжът ми, прекарвах/ме доста време на покривната тераса на хотела вечер, докато малкият спеше дълбоко. Толкова се уморяваше, милия, но общо взето се представи геройски.
Снощи фейсбук ми изкара спомен от преди 4 години точно с гледката от покривната тераса. Тогава сме били за първи път в Ханедан (бяхме резервирали Пенинсула). Този ни беше пети поред престой там. Двете тераси са с аналогични гледки, като тази от Ханедан е по-пряка към Св. София, а от Пенинсула е по-добра към морето и Азия.
На сутринта се сблъскахме челно с невъзможността да се събудим преди 9. Ние, които по принцип ставаме около 7 (даже и да не се събудим сами, малкият се справя с тази задача), в нито един от дните не можахме да се надигнем навреме от леглата, а последен се излюпваше именно малкият. Съответно излизахме от хотела около 11. Но предвид дългия ден, това не беше чак такава драма.

Не бяхме ходили, защото сами по себе си не примираме за подобни атракции, а после децата бяха малки, за да отидем заради тях. Та, моментът настъпи, поне за баткото, за първо посещение. Излязохме на трамвайната покрай стените на Топ капъ през Соук чешме (като цяло предпочитахме този маршрут като по-пряк и много удобен от хотела ни) и покрай линията се смъкнахме до Сиркеджи и Мармарай. Придвижихме се бързо и удобно. С наближаването на спирката, която носи името на аквариума, той се вижда от лявата страна, тъй като още след Йеникапъ линията излиза над земята. Върнахме се около 200 метра назад от спирката и се озовахме на мястото. Цените са леко височки, но... За възрастен билетът е 160 TL, а за дете над 2 години – 125 TL. Има и разни цени с допълнителни активности, които естествено са по-високи. Няма семейни билети, което значи, че за най-стандартно семейство с две деца на възраст, съвместима със съзнателно разглеждане на атракцията, ще се платят близо 95 лв., което никак не е малко. Но пък... нали... най-големият тематичен и пр. Аквариумът е интересен, много хитро се използва един и същ централен басейн, който се разглежда отгоре, отдолу и отстрани през различни прозорци. Тропическата гора е ужасно влажно и неприятно място (за мен), но пък има какво да се види. Пингвините бяха в санитарен полуден, та гледахме освен тях и две момчета от персонала. Но пък иначе бяха сладки... пингвините, де... момчетата маскирани нямаше как да определя дали са. Нашият момък се забавлява най-много в „потъналия кораб“, защото въртя рязни кранове и руля, пъха се тук и там... даже и направи няколко набирания на една тръба. Вътре между атракциите има поне две тоалетни, което си е важно, особено с дете, което е „хвърлило глистите“ и яде нестандартно обилно, докато е в Истанбул, пие течности в унисон с топлото време, но за разлика от възрастните си придружители, не се поти под формата на водопад. Има и места за хапване, за същото това дете, за да не побърка родителското тяло поне с „Яде ми се!“ и „Ходи ми се до едното място!“.
Накрая, след като се измъкнете от влагата и горещината на гората и попаднете в блажената хладина след нея, се озовавате в магазина за сувенири. Има „доксан докуз“ ненужни вещи, с които може да се обзаведете срещу доста стабилни суми. Ние си тръгнахме скромно само с преспапие и поставка за снимки с плуващи в тях рибки Немо (риби клоун), съответно за 60 TL и 25 TL. Всъщност да са 2 неща беше моя прищевка, детето кандиса само на поставката за снимки.

От магазина директно има преход към търговския център. Не сме го обикаляли, но ми направи впечатление, че присъстват доста марки, които не съм виждала във Форум или в Ераста – Одрин.
Ние се ориентирахме към заведенията с тераси към морето. Ядохме в ресторант Günaydın. Разбира се, цените там са осезаемо по-високи от тези в Ортаклар, но нищо непоносимо. Пилешки шиш с по-бедна гарнитура (няма пилаф, но за сметка на това има китка магданоз, която би засрамила с големината си редови препродавач на български пазар) е 70 лири. Приготвят месото изключително вкусно и сочно. Ние ядохме само пилешко, но и телешките ребра, които се разнасяха около нас, обещаваха подобни усещания.

За Истанбулкарт, HES-кодовете и цените на транспорта.
Момчето на рецепция, Озан, ни синхронизира картите с HES кодовете, които бях си генерирала още оттук, още преди да се настаним. Беше леко изумен, че имаме Истанбулкарт на 10 години. Втората ни е на 4, но е с номер на лицевата страна, докато старата е с номера само на гърба. За негово учудване, нямаше никакъв проблем с активацията (ползва втория номер на гърба на картата, точно както е описано в първи пост на темата ни). Нямахме никакъв проблем с ползването на картите. Имахме лира и нещо в едната и около 3 в другата, но си ги заредихме и си карахме с тях. За цялото време сме заредили общо 145 лири в двете карти, като в момента имаме вътре около 30, което ще рече, че целият ни разход за пътувания с картите е около 120 лири.
На машините за зареждане на карти изписваше, че еднократно пътуване е 8 лири (предполагам без карта), а с Мармарай – 17 лири. Самата пластика струва 10 лири, но на пове ¾ от машините, които гледах или ползвах, карти нямаше. Та, ако някой трябва да купува, да се зареди с търпение.

За направлението Сиркеджи - Флоря от картите ни взеха по 8,05 TL, а рестото беше 2,87 TL, докато на връщане сумите бята съответно 8,91 TL и 3,73 TL ресто. Демек пътуването дотам е 5,18 TL. Предполагам разликата в първоначалната сума се дължи на броя спирки в съответната посока.
И понеже съм на тема таксуване в градския транспорт... В момента цената на стандартно пътуване с Истанбулкарт е 4,03 TL, а на първи трансфер – 2,88 TL. Проверено неколкократно.

Между другото, вероятно някои от вас са забелязали, но...
В Турция всички хранителни стоки и напитки са с 8% ДДС (корите за баница са на 1%). Същото важи за дрехите и мисля за учебните принадлежности. Заведенията работат на 1% ДДС. Музеят на Рахми Коч – също. Лекарствата, струва ми се, са освободени от подобен данък.