Истанбул [тема 54]

Има го и в първия пост на тази тема, най-отгоре - удебелен и ярко червен текст с удивителни  

На мен тази страница  https://kisisellestirme.istanbulkart.istanbul/
не ми се отваря нито в нормален, нито в инкогнито режим, а преди можеше.

Това си е страницата, просто не се отваря незнайно защо. Честно казано ми писна от техните сайтове, все нещо местят, прехвърлят, обновяват. Няма сайт, който 1 година да си стои и да се отваря без проблем.

Иначе са обновили Истанбулкарт, много са хубави. Старите ще продължат да работят без ограничение, поне според инфото към момента.

Здравейте, как тълкувате заповедта от днес, защото няколко пъти четах и нищо не разбрах. Правилно ли разбирам, че въпреки, че съм ваксинирана, връщайки се от Турция (която в момента е в оранжевата зона), биха могли да  ме накарат да се тествам, за да влезна в България? А какво би се случило, докато съм в Турция, тя да стане от червена зона, няма да мога да се прибера в Бг ли?

Нищо не се разбира от тази заповед.Надявам се  утре да има ясна заповед, подробно описана с държавите и изискванията при влизане/излизане. Аз също съм ваксиниран, само на жена ми ще се прави тест, а в петък пътуваме.

То има подробна заповед, в която има и списък на държавите. За Турция към момента е това:



Ако Турция стане червена, за влизане в България на български граждани ще е нужен европейски сертификат И пср тест. Ако не се представят и двете следва 10 дневна карантина.

Отново съм аз, да си довърша започнатото
И така, стигнахме до
2-ри ден. Отправихме се за закуска в съседния х-л /Лигос/. Личеше си, че е доста по-пипнат този хотел – много добре изглеждаше още отвън, а и вътре се оказа много приятно. Закуската се сервира на панорамната тераса, от която се разкриваше чудесна гледка към морето и азиатския бряг. Е, не липсваха и типичните за някои места неугледни сгради отпред, но като цяло си беше живописна панорамата.
След като закусихме се отправихме към трамвайната спирка на Султанахмед. Слязохме на спирка близо до Аксарай, откъдето взехме метро М1 до МОЛ Форум, където се помещаваше Аквариума. Той отваряше в 12ч и имахме малко време за шматкане по магазините в МОЛ-а. Доста е голям и  има много магазини, но не това беше целта ни за деня. Аквариумът много ни хареса, били сме в подобен в Дъблин, пак  от веригата SeaLife, но този определено печели – доста по-добре е направен. Основно ни впечатли тунелът, естествено, но и останалата част беше хубава.
Последваха обяд и кафе  в МОЛ-а, след което се отправихме към Сапфир Обядвахме в заведение от веригата PIDEM, пидета са им много вкусни, а и кюнефето става. В Одрин редовно сядаме там. След това пихме кафе, а децата – сладолед в Kahve Dunyasi.  Хванахме М1 до Йеникапъ, а от там метрото /май е зелената линия/ до 4.Levent ,  където е Сапфир. Въпреки, че сме гледали веднъж филмчето, сега пак влязохме с децата – сега повече ми хареса, миналия път ми беше доста страшно. Билетът за терасата + филмчето беше 60-70лири/човек. Децата се изкефиха много. Позяпахме и от терасите, сладоледът не беше пропуснат и там , и хайде на обратно – слязохме на Таксим, откъдето по булеварда се спуснахме към Галата и надолу към Каракьой. От там –Т1 до Чемберлиташ, където трябваше да намерим небезизвестния във форума Ортаклар. Тук е моментът да благодаря на всички за цялата информация и преживявания, които се споделят в темата! Три поредни дни вечеряхме там, моите хора не искаха другаде да търсим. Вкусно, бързо и на добра цена. Пробвахме няколко неща и всичко се хареса. Като единствен минус поставям на липсата поне на биричка, но пълно щастие няма Децата поискаха сладолед за десерт – точно на спирката Чемберлиташ има чудесна сладоледаджийница – Galata Icecream. Много видове, да се чудиш какво да избереш. Препоръчвам мястото!
От там, изморени и с пълни до пръсване стомахчета  - по малките сокачета и право в хотела. Душ и по леглата. Заспивахме за нула време, героите бяха изморени.
3 ден. След закуска се отправихме към Гюлхане Парк по Соукчешме сокак. Много кипра уличка. Не знаех, че къщите там са част от хотелска верига и се използват за настаняване на гости.
От Гюлхане взехме трамвая до Капалъ Чарши – не бяхме ходили там миналия път, но като установихме – нищо явно не бяхме пропуснали. Не ме впечатли и честно казано ми се искаше бързо-бързо да се измъкнем към Еминьоню, от където трябваше да хванем едно от корабчетата на  Turyol  за разходка по Босфора. Будката с билетите се намира от ляво на лодките с балък-екмек, цената е 25 лири за час и 40 минути, които бяха и повече дори. Тръгват на всеки кръгъл час.Много приятно круизче – върви покрай европейския бряг до Румели Хисар, което, ако си спомням правилно, е малко след втори мост, след което обръща и се движи покрай азиатския бряг. Много симпатични къщи имаше по брега, една лежерност и безгрижие усетих….
След като се върнахме опитахме от балък-екмека на лодките + задължителната „туршу“ за мъжката част. Харесаха и на децата, и на ММ, но едната риба беше малко сурова, та аз се въздържах този път.
След като хапнахме, беше ред на музея Рахми Коч, където отидохме с автобус от автогарата на Еминьоню, номер не помня. По-лесният начин, и по-приятен, е с корабче от линията на Златния Рог – хваща се от Каракьой, а спирката е Хаскьой. Музеят много ни впечатли, жалко само, че подводницата беше затворена. Видяхме различни  предмети от бита, машини, ретро автомобили, локомотиви, дори цял кораб. Имаше колекция детски играчки, детски колички и колела, цяла инсталация за производство на зехтин, която с едно натискане на копчето може да се пусне демонстративно. Силно препоръчвам да се посети, още повече че и сумата за вход беше доста ниска  - 68 лири за двама възрастни и 2 деца.
Точно до музея се намира терминалът Хаскьой, откъдето хванахме линията Халич, повозихме се добре и слязохме чак в Юскудар. От там – метро до Кадъкьой, раходка, малко пазар и обратно към Еминьоню, трамвая и … Ортаклар, където приключихме деня, разбира се и сладоледът след това не липсваше. През площад Султанахмед се прибрахме в хотела порядъчно уморени…
Ден 4-ти. След закуска се отправяме към ТопКапъ, откъдето просто минаваме транзит по Соукчешме Сокак и  се спускаме надолу към Гюлхане. Този маршрут ми стана любим, романтиката на района се носи във въздуха. Няма и много хора предвид Ковид обстановката, така, че можем да се насладим в максимална степен. Хващаме трамбая до крайнма спирка /Кабаташ/, откъдето с фуникуляра се изкачваме до Таксим. Вземаме сладолед и шейкове от Бъргър Кинг и продължаваме надолу, където първата цел за деня ни е една Jumping Zone, която дъщеря ни забеляза предния ден в сградата, в която се помещава Декатлон /малко преди Чичек Пасаж/. Те и двете ни момичета много обичат подобни съоръжения, така, че нямаше съмнение, че ще се върнем и ще скачат. Намира се на партерното ниво на въпросното молче, 1 час скачане струва 78 лири на дете – вероятно сте попадали на такива, ние само в чужбина – много на брой батут-зони, които прескачат една в друга , има и нещо като греди, по които се ходи и пак се скача от там. Харесват ги децата. След това беше ред на музеят Madame Tussauds,  който е съвсем малко по-надолу. Много ни хареса музеят, а и беше повод децата да се „запознаят“ с различни известни личности. Не е голям, но е хубаво направен, статуите са реалистични и до всяка една има тематично нареден кът + информация за живота на човека. Ето някои от статуите, не съм снимала турските известни личности като актьори и изпълнители, понеже на нас не са ни известни. На мен ми беше много интересно да разбера, че тази дама, на която е кръстено едно от летищата в Истанбул – Сабиха Гьокчен, е първата жена – военен пилот в историята на Турция. Била е едно от 8-те осиновени деца на Кемал Ататюрк и кариерата и е издигната чак до там да бъде част и от военновъздушните сили на САЩ.
Фатих Султан Мехмед /"Аз ще завладея Истанбул или той ще завладее мен":
М. К. Ататюрк:
Най-известният архитект на Османската Империя - Мимар Синан:
Тансу Чилер:
И някои съвременни звезди, за които ще се сетите и сами кои са:


След като излязохме от музея, беше крайно време за обяд и решихме той да бъде на близкото рибно пазарче -  следващата пряка на Истиклял, точно до Чичек Пасаж-а. Хапнахме мидие долма /пълнени миди с ориз и люти подправки/, балък-екмек, мидие тава /панирани миди на шиш…Вкусотия голяма!
По това време на Истиклял започнаха да прииждат полицаи и да слагат ограждения на страничните изходи за всяка уличка, започнаха да отпращат хората извън тези ограждения и да „изчистват“ булеварда от всякакво присъствие. Трябваше да заобиколим доста встрани, за да се включим отново в уличките под кула Галата. Причината, оказа се с последствие, е някакъв прайд-парад, те не бяха повече от 30-40 човека, на които явно не беше позволено да минат по централния булевард за своето шествие. Затова беше цялото отцепване на района. Минаха точно покрай нас в долните улички – абсолютно безобидни и неконфликтни хора, не зная за какво се борят, но не предизвикваха никакво напрежение. Днес чета, че даже имало арестувани от тях. Не знам какво да кажа….
От Каракьой си хванахме трамвая в „нашата“ посока. Слязохме няколко спирки след Капалъ Чарши и се пошматкахме в района, след което се върнахме до задължителния вече Ортаклар. Последната вечер и десерта ядохме там – много вкусни  кюнефе, катмер и сутляш поръчахме. Преди това скара, някакъв специалитет на заведението, пиде, хумус, супа, напитки….И всичко това само за…201 лири .  Черпиха ни чай и беше време за лека нощ. Не ни се искаше да свършва този последен ден на нашето истанбулско приключение, но няма как – всичко има своя край, а на нас отново толкова ни хареса, че знаем, че съвсем скоро ще се върнем пак. И пак ще се насладим на красивите гледки, вкусната храна и цялата тази шарена истанбулска вече  любима наша атмосфера. И той ще е все там, с неговите контрасти на старо и модерно, на източно и западно, и ще ни чака, за да ни разкрие парченце от себе си отново….
5-ти ден. Понеже моите хора решиха да си поспят, а аз рано се събудих и ми беше скучно да ги чакам, реших, че ще направя последно кръгче около Султанахмед. Минах покрай Топкапъ, по вече любимото сокаче, завих наляво към площада и внезапно ме осени идеята да вляза в Св. София. Любезно ме насочиха към вендинг-машини за кърпи за глава, тъй като не можело без да е покрита главата. 5 лири струва това нещо, отвратителна материя, но нали е еднократно и евтино… Имаше явно и за мъжете някакво покривало за краката /ако са с къси панталони май/ - то беше 20 лири. Вързах забрадката, припомних си баба ми, понеже тя носеше подобни, лека ѝ пръст и влязох. Честно казано никакви емоции не изпитах, беше ми интересно с какво толкова предизвиква интерес, но освен с мащабите си, с друго не ме впечатли. Снимах няколко снимки и излязох набързо. Минах покрай Синята джамия и обратно към хотела.
Приготвяме багажа, закусваме и тръгваме обратно към България, че път ни чака. Беше неделя и беше нещо като лок-даун – нищо, освен хранителните магазини и ресторантите /само за храна за вкъщи/ не работеше. Града беше призрачно пуст, в следствие на което трафикът нямаше нищо общо с този от деня, в който пристигнахме. Това ни даде възможност бързо и лесно  да напуснем града, но честно казано, предпочитам големият трафик пред това мъртвило. Не ми се иска да видя отново Истанбул в подобен вид – без работещите магазини, с празните столове, с опасаните с жълти ленти магазини в моловете….Надяваме се и с пожелаваме по-добри дни да предстоят и тази гад, която обърка живота ни, да изчезва вече.
Ами това е от мен, така видяхме ние Истанбул, така го споделям с вас и се надявам поне малко да съм успяла да ви потопя в атмосферата на града. Още веднъж благодаря на всички, които помагат със съвети и обяснения, и които споделят своя опит, за да можем всички да се насладим на преживяването Истанбул. До нови срещи!

Някой да си е правил пср на Капитан Андреево или да има инфо дали наистина правят за 30 мин и 20 евро?

Няма такова нещо и никога не е имало.

Благодаря! Доста го тиражираха медиите и щеше да е много хубаво,ако беше истина ☺

Здравейте, на връщане от Кушадасъ ще минем през Истанбул. Неделята ни се пада единствения пълен ден там. Разбрах, че тогава е локдаун, всичко ли е затворено? Моля, който е бил в неделя, какво правихте, къде ходихте?

Локдауна мисля е отменен от 1 юли.

Здравейте от жив Истанбул. Какъв локдаун, градът ври и кипи, улиците са фулл макс, пазарите, моловете, вечер улиците са пълни с млади хора. Прибираме се утре неделя





Kadikoy

Подготвям се за първото ми шофиране др седмица до Истанбул и ще съм ви благодарна за информацията-
1.с пълномощно за автомобила,на английски на един от пътниците може ли да влезнем в Турция или задължително го искат на турски?
2. По отношение на платените голями(подземни и на няколко етажа) паркинги около Таксим-водят ли се охраняеми и намират ли се места? Искаме да оставим за няколко дни колата там и да обикаляме пеша и с такси/градски транспорт.
Мн ви благодаря за интересната и полезна тема 🍀 бъдете здрави!

Здравейте! Някой  успя ли да отвори линка за свързване на хес кода с истанбулкарт? При мен отникъде не може да се отвори.