Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 410

Благодаря за страхотните снимки и интервюто. Много ни е готино момчето.
Ще го видим и в реклама и във филм през лятото, а есента може и в сериал...кой знае.
Най - важното е да е здрав, всичко друго се нарежда.

Момичета
Това се казва наистина прекрасен Ден! Усмихнахте ме страхотно.
Снимки, интервю, новини за филм реклама...
Значи онова което бяха казали, че ще е лице на / световно известна марка / за Турция е вярно... Съжалявам, че не мога много да се включа в коментарите,  защото съм на работа.
Обаче съм се нахилила от кеф за всичко.

Енгин сподели в историята си линк от Айша Арман
Най -после да го видим и в реклама!Много се радвам!



Нашите  красиви Elmer,MavSan и EnTu

Да видим какво ще направи Санджар.

Момичета, Barisea превежда интервюто.
Скоро ще го имаме за прочит.





Гонджа/Халисе вчера ни обеща изненада.
Ето снимките.

Здравейте!Христос воскресе! Много се радвам,че Енгин ще снима реклама.Често съм си мислила за това.Всички известни актьори го правят по целия свят.А и филм и то почти веднага след сериала.Край на тригодишните почивки,които правеше.Наистина всички табута падат.Инстаграм.Мисля си,че Туба му оказва благотворно влияние.Щастливки сме ние,феновете на Енгин!

Честит Великден на всички верни поклоннички на Енгин в тази тема и навсякъде по света!

Чакам с нетърпение превода на интервюто.

С ЕНГИН АКЮРЕК ЗА ЖИВОТА, ЛИТЕРАТУРАТА И АКТЬОРСКОТО МАЙСТОРСТВО

Аз съм голям фен на Енгин Акюрек и сега получих шанс да похлопам на вратата му в Бодрум.

Веднага след интервюто ми се обади приятелка: „Кажи ми какъв е!“. Отговорих ѝ: „Почакай, ще го напиша“. А тя: „Не мога да изчакам да го качиш в Инстаграм. Кажи ми сега.“

И аз го описах така:

„От него става страхотен любовник, прекрасен съпруг, много добър спътник в живота, партньор по гмуркане, учител по философия; много можеш да научиш от него, но ще се изгубиш в дълбочината му.
Той е от тези, които размишляват за живота. Очевидно работи над себе си. Страхотен актьор, страхотен писател. Има издадена книга с 21 разказа. Заглавието ѝ е „Безмълвие“. Като някакава шега, но невероятно добра. И естествено... мъж с изискана простота, шик, сдържаност; докато се усмихва, в очите му проблясват звезди, внимателно си подбира думите, има великолепна усмивка и сексапил, който не подчертава изрично.“

Енгин Акюрек действително впечатлява, радвам се, че се запознах с него. Дарил е всичките си приходи от книгата за фонда Дарушшафака. Тя е вече в шесто издание. Вземете си я и я започнете откъдето искате.

Сериалът „Дъщерята на посланика“ наближава своя край. Енгин е в Бодрум вече две години. И поема към нови проекти. Продължавайте да го гледате. Обичаме те, Енгин...
------------------

Едва сега прочетох книгата ти „Безмълвие“. Толкова е увлекателна! Как е възможно? Как успя да напишеш такова прекрасно нещо?

- Моля ти се! Толкова много книги има за четене, моята си е чакала реда. Радвам се, че ти е харесала. Щастлив съм като чуя хубави думи за нея. Може би, защото всяка точица в нея е част от мен...

Действително, книга като капчица. Всичките 21 разказа са простички и непретенциозни. Не мога да определя като актьор ли си по-добър или като писател.

- Да кажем, че предпочитам да съм по-добър актьор. Това е професията ми – актьор. Да, обичам да пиша, в главата ми постоянно се въртят разни измислени истории, но не се виждам като писател. Като чета произведенията на велики писатели като Яшар Кемал, Ахмет Хамди Танпънар, Саит Фаик Абасъянък и Сезгин Каймаз, не смятам, че имам право да се наричам писател.

Имаш топъл и искрен език. Най-чист турски. И най-важното, пишеш за чисти истински чувства. За старите празници, за децата, играещи в махалата, за истински хора и истински ценности... Има ли някаква конкретна причина да припомняш всичко това?

- Не знам, просто се опитвах да покажа искреността на онова малко момче, което се крие в мен.

„Минало“ – това означава памет, но в същото време и дълбочина. Детството ми мина през 80-те, а младостта ми през 90-те. Тогава празниците бяха по-топли, отношенията по-искрени, нямаше мобилни телефони. Не го казвам като комплимент към миналото, просто констатирам. Ако започнем да пресмятаме комфорта и улесненията, които мобилните телефони донесоха в живота ни, никой няма да иска да се върне в миналото. Но подобни сравнения са причина да съчинявам тези истории в главата си. Някога, като звъним на любимата, домашния телефон можеше да вдигне баща ѝ. А днес домашни телефони практически няма. И оставѝ домашните, ние дори по мобилния вече не предпочитаме да звъним, по-удобно е да пуснем съобщение в Инстаграм. Обичам да си измислям истории за тези промени.

Значи си от тези, които тъгуват по стара Турция и нейните ценности?

- Всички тъгуваме по миналото. Защото сме били там. Всеки път, когато настоящето почне да ни задушава, а бъдещето да ни плаши, миналото ни прегръща, крием се в него и ровим за спомени. През последните 20 години светът преживя промени, каквито никога преди не е преживявал. И ние сме свидетели. В това също има истории. Обичам да размишлявам над тях и да ги описвам.

Кои чувства са изчезнали най-много на съвременния свят, според теб?

- По-скоро нека кажем, че са се видоизменили, а не че са изчезнали. Те си съществуват, просто са се трансформирали в него друго. Не казвам, че това е нещо лошо. Разбира се, че днес все още има добри, милостиви, прекрасни хора. Но вече не се слушаме, не се обичаме така силно както преди. Превърнахме се в нетърпеливи същества, липсва ни емпатия. Продължаваме да се удряме един друг с егоизма и раздутото си его. Но пък от друга страна, през 40-те години на миналия век, по време на Втората световна война са загинали повече от 40 милиона души. Миналото на света не е по-невинно от настоящето!

Уморен ли си вече да живееш в свят, където всички лъжат, защитават своите си интереси, опитават се да разкъсват другия, да бъдат жестоки; където несправедливостта превзема всичко, а справедливостта не може да си намери място; който губи добротата, тактичността и чистотата си?

- Криво седиш, но право говориш. Да, реалността днес е такава. Но на мен ми е по-скоро тъжно, отколкото да съм уморен. Когато нещо прави човека тъжен, се превръща в негов проблем. А това води до неприятности. Мисля, че имаме право да се изказваме, само ако сме дали всичко от себе си, за да си свършим работата по най-добрия начин. Ако си вършим работата етично и честно... Ако се стараем да бъдем състрадателни, ако протестираме срещу несправедливостите, ако искаме да живеем в общество с жива съвест, ако сме против насилието над жени, промяната ще започне от нас. Ще станем такива, каквито искаме да бъдат всички. Мисля, че това е световен проблем – не правим това, което искаме останалите около нас да правят...

Как се защитаваш от злото и грозотата?

- Като се опитвам да направя прекрасен собствения си свят. С писане, рисуване, четене. Най-малкото, полагам усилия. Добрите намерения също са хубаво нещо...

Значи живееш на собствена планета като Малкия принц?

- Нищо подобно. Аз живея на улица „Багдад“ и си имам социален живот. Не се старая да се предпазвам от нищо.

Но как така хем си в този свят, хем не си? Как ти се удава да си в него и в същото време никога да не си?

-  Да, в този свят съм, но искам да съм в него само с работата си. Ако си я върша както трябва, казвам каквото искам да кажа и записвам своята история. Повече не е нужно. Няма нужда от гръмки фрази. Бюлент Ортачгил и Фикрет Казълок са певци, които много обичам. Те са казали и ще казват каквото имат да кажат чрез песните си. Не знаем почти нищо за живота им, а и няма нужда...

Има хора, които стават неспокойни, ако не видят името си поне два пъти седмично в заглавията. Нали знаеш, „няма добра и лоша реклама; важното е да се говори за теб“...

- Това не остана ли в 90-те? Тази култура възникна, когато тръгнаха първите частни канали. Днешният свят е доста по-реален... и по-жесток... Важното е да съществуваш чрез работата си. Само че, всеки иска да знае всичко за всеки. Но понякога е хубаво да не знаеш някои неща за някого. Мисля, че в Турция съществува малко неправилна представа за актьорството. Не мисля, че актьорите трябва да са хора, които много говорят и разказват за себе си. Някои неща трябва да си останат вътре в тях. Както историята е изследване, така и актьорството е едно изследване, изследване на героя.

Хората направо умират за теб. Но това явно не те е разглезило. На други мъже от толкова аплодисменти егото им би ударило в тавана! Да не си скрит нарцис или нещо подобно? Да не би да я играеш скромността?

- Ако наистина я играя, трябва да ми дадат Оскар! Когато се справяш добре в тази професия, любовта, възхищението, вниманието са част от нея. Едно от нещата, с които тя привлича, са именно любовта и одобрението на хората. Но не е нужно всичко това да те разглези. Смешно е през 2021 година да говорим за разглезване; всеки трябва да бъде добър професионалист в работата си. Между другото, успехът ми в Турция, както и в чужбина, не е само моя заслуга. Историята, проектът имат голямо значение. Ако историята е лоша, играйте колкото си искате добре, няма да успеете.

Ако не можеш да играеш, ще умреш ли?

- Винаги съм искал да играя. Това ме вълнува. Но за нищо не си струва да се умира! Писането също винаги ще бъде част от живота ми. Сигурен съм. И да няма хартия, пиша в главата си...

Какъв коментар за играта ти те кара да литнеш?

- „Той направо е този човек!“ Ето, това е актьорската игра за мен. Преминаването в друга самоличност. Да бъда, а не да играя... Ако мога да накарам хората да повярват, че аз съм „този човек“, съм много щастлив.

Ти си аматьор, нямаш актьорско образование, не си го учил. Какви са предимствата и недостатъците на това?

- Това да си специално обучен, да имаш образование и теоретична подготовка не е недостатък. Но по-важното е как се отнасяш към работата си. Не съм съгласен с повърхностни твърдения като: „Обучението убива естествената игра“ или „Аматьорите винаги играят само себе си, не могат да бъдат други“. Можеш да ги обориш с решителност и работа.

Един от преломните моменти в живота ти е състезанието „Звездите на Турция“. Ти го печелиш. И оттогава участваш само в добри проекти, един след друг. Вече доста време. За какво внимаваш, когато си избираш проект?

- Една от най-опасните болести на възрастта е скуката. На всички всичко им е омръзнало вече, всичко им е скучно и ги разбирам. Аз не искам да ми е скучно, докато работя. За да мога да работя с ентусиазъм, трябва да мога да тръгна на пътешествие с историята и с ролята. За това внимавам. Понякога просто искам „да бъда този човек“, а понякога самата история ме грабва.

Играл си главни роли с успешни актриси като Мелиса Сьозен, Берен Саат, Туба Бюйюкюстюн, Неслихан Атагюл, Фахрие Евджен... Има ли някоя, за която казваш: „Бих играл с нея отново и отново“?

- Която изисква историята, с нея ще играя. Всичко е в силата на самата история...

Последният ти сериал в началото имаше висок рейтинг, но сякаш не достигна блясъка на предишните ти проекти. Това обезсърчи ли те?

- Считам „Дъщерята на посланика“ за успешен проект, който доказа себе си. Успехът не се измерва само с рейтингите. Надявам се, продажбите в чужбина също да са успешни. Когато нещата не вървят както трябва, се притесняваш, разстройваш, вълнуваш. Но в този бизнес има вълнения, с времето свикваш.

Какво значи за теб Мерал Окай?

- Мерал абла приличаше на герой на Достоевски. Беше невероятна. Ако животът не ни беше срещнал, днес нямаше да съм този Енгин. „Ако бях облак“ е изключително ценен за мен проект. Мерал абла ми предложи първата главна роля. Много работи с мен. Много ми вярваше. Умееше да ми вярва. Освен това, играхме заедно. Разговорите с нея, нейната дълбочина и човечност бяха толкова специални; днес се усеща липсата ѝ не само като автор, но и като интелектуалец. И на мен много ми липсва. Повече никога няма да има истории от Мерал Окай, но винаги ще се помнят прекрасните неща, които тя написа и направи.

Имал си възможност да играеш с велики актьори като Ердал Йозяджълар и Зеки Алася. На какво те научи опитът с тях?

- Само на 21 години имах възможност да играя с такива големи актьори. Видях кухнята на бизнеса. Научих се да бъда дисциплиниран, да си обичам ролята, да бъда търпелив. Може би не го усещах тогава, но с годините такива като тях започват да осветяват пътя ми. Едни от най-ценните актьори, които е родила тази страна. Мисля, че Ердал аби е Джак Никълсън на Турция...

Имаш ли наблюдения, че жените те харесват повече с дълга коса? Или те харесват всякак?

- Ако успея „да стана този човек“, успявам да предам това и на зрителите... Мисля, че те харесват ролята заедно с косата... Ако не се справя с ролята си, какво значение има косата? Искам да кажа, че харесват не косата, а характеристиките на героя, дали съм успял да стана „него“. Иначе, всички имат коса. Коса, история...

Говорят, че актьорите получават 300-350 хиляди (приблизително 30-35 хиляди евро) на епизод. Реални ли са тези цифри? Или са измислица?
 
- Аз съм син на държавен служител и не говоря за такива неща, не ме интересуват. Срамота е да се говори за пари, изработени от друг!

Твърде късно влезе в социалните мрежи. Миналия месец написа: „Тук съм“. Не издържа на натиска на феновете ли?

- Този акаунт чака пет години, за да бъде открит. Сега му е дошло времето. Това, че досега нямах акаунт в мрежите, не е израз на някаква моя специална позиция или на отрицателно отношение към социалните медии. Когато почувствах, че трябва да го направя, го направих. Не съм догматик и не обичам да казвам: „Това е и точка“. Е, да ми е честито, имам си акаунт, оттук нататък ще видим.

Кой е този сладур?

- Да ви запозная – Феяз. Моят съквартирант.

Много е красив. Значи си любител на котки...

- И така може да се каже. Обичам всякакви животни. Но с котките се разбирам най-добре. Може би, защото съм общувал повече с тях. С Феяз живеем вече две години заедно в Бодрум.

Как се срещнахте?

- Майка му го роди в моя двор. Роди три милички братчета. Нарекох ги Метин, Али и Феяз...

Бешикташ?

- Да, голям фен съм на Бешикташ! Първо си отиде майка му, после Метин и Али... Феяз остана. (Впрочем, поздрави на Феяз Учар оттук!) Не поиска да се раздели с мен. Оттогава живеем заедно. Много ме обича. Вижда ме откакто се е родил. Струва ми се, че за него аз съм една голяма котка. За него съм всичко – приятел, баща, майка...

След няколко седмици страницата „Бодрум“ ще се затвори, сериалът ще свърши. Ще вземеш ли Феяз в Истанбул?

- Досега не съм захвърлял никого! Живот и здраве, няма да захвърля и Феяз. Но проблемът е сериозен. Защото имам още една котка. В момента е в Истанбул с майка ми. Тя е зряла, мъдра котка-философ, която добре познава живота. Феяз е млад, красив и пълен с енергия. Но ще измисля нещо.

Хайде, кажи ми, че от някоя от твоите истории ще излезе филм. Докато ги четях, сякаш ги виждах кадър по кадър. Имаш кинематографичен език.

- Имам такова намерение. Над някои вече съм работил. Някой ден ще се случи, дай Боже. Много искам да ги снимам.

Как може да пишеш с такъв хубав език? Много ли четеш?

- Да. Четенето ми позволява да се пренеса на друго място, в друг свят. Литературата е едно от най-великите открития на човечеството.

Какво прочете последно и ти хареса?

- Исмаил Гюзелсой. „Овчарят на дърветата-сираци“. Потресаващо четиво. Наистина много ми хареса.

Романът на Пол Остър, който каза, че си прочел, попадна в списъка на бестселърите в Аржентина. Кой роман беше това?

- Много харесвам Пол Остър. Него който го харесва, много го харесва, а който не го харесва, не го понася. Един от любимите ми писатели. Прочел съм почти всичките му романи. Може би ги харесвам, защото ги намирам много близки до киното. Романът, за който говорите, е „Мъж в тъмното“ (Man In the Dark). Не знам дали новината е вярна, но ако е вярна, съм допринесъл за нещо хубаво. Пол Остър, чу ли?

Печалбата от сборника ти разкази „Безмълвие“ е за Дарушшафака...

- Да. Изрично пожелах така. Заинтересувах се от тази организация. Бях много впечатлен. Това е прекрасно училище. Възпитават блестящи млади хора. Вършат огромна работа. Не може да не им се възхитиш. Всички трябва да сме горди, че в Турция има такова училище. В деня, в който книгата излезе, си казах: „Цялата печалба трябва да отиде в Дарушшафака!“ Мисля, че трябва да вземеш интервю и от тях. Историята на училището е много интересна…

Следвал си история във факултета по история, география и лингвистика. Съзнателно ли я избра или просто не ти стигна балът за друго?

- Не напълно съзнателно. Исках да следвам или литература, или история. Влязох история, учих я с любов.

Вашите не ти ли казаха: „Синко, учѝ бизнес или икономика“?

- Да са живи и здрави, винаги са ме подкрепяли в решенията ми.

С какво те вълнува историята?

- Всъщност, точно с „паметта“, с методологията, с която опознаваш света, страната и себе си. Да четеш история е като откритие. Много е вълнуващо. Дано всеки преживее вълнението на Илбер Ортайлъ.

Ако имаше възможност да пътуваш във времето, в коя епоха би искал да живееш?

- Страх ме е от такива неща. Предпочитам да си остана тук. С тази глава, с тези знания, в която и друга епоха да отида, ще бъда нещастен.

Наближаваш 40 години. Как е настроението?

- Досега съм наблюдавал тази възраст отстрани. Опитвам се да разбера нейното настроение. Но съм си в настроение.

Когато човек се казва Енгин, малко „мъдрец“ ли става? Отразява ли се дълбочината на името ти по някакъв начин на душата ти? Вътре в теб мъдрец ли има?

- В моите разкази често употребявам фразата: „Детето в мен се мята от клон на клон“. Точно обратното, вътре в мен има дете, което не съм укротил още. Не знам какво се вижда отвън, но вътре в мен е лунапарк!

Извинявай, но скоро ставаш на 40. Защо не сме те видели досега да преживееш голяма любов? Не си я срещнал, не си я преживял или...

- В един от разказите ми има такова изречение: „Ако не носеше невежество, незнанието би било равнозначно на чисто щастие“. Това, което запазвам за себе си, ми е най-скъпо.

Какво значи славата за теб?

- Славата може да дойде като резултат от работата ти. Но не бива да е самоцел. Ако е така, може да доведе до катастрофа.

Как стана такъв съдържателен човек? Има ли значение това, че си от Анкара?

- Да. В мен живее душата на Анкара. Оприличавам Анкара на „добре запарен чай“, имах огромния шанс да пия от него.

Какви изненади да очакваме от теб в близките дни?

- Да не го наричаме изненада, но много скоро започвам рекламна казпания. Много се радвам, че за пръв път ще работя с такава известна марка. Освен това, в процес на подготовка е и филмов проект. Ще го снимам през лятото.

В МЕН ЖИВЕЕ ЧУДОВИЩЕТО НА АКТЬОРСТВОТО

- Под спокойния ми вид тук, в караваната, се крие нещо, родено от работата ми...
- Отрицателните ми черти? Не мога да върша две неща едновременно. Защото обичам да се отдам изцяло на това, което правя. Освен това, нерешителността на Везните...

ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИМА УСЕЩАНЕ, ЧЕ НЕЩО НЕ ДОСТИГА

Има нещо нездраво в това да се наблюдавам отстрани и да си кажа: „Уау! Играх страхотно!“. Това си е направо душевно заболяване. Когато се гледам, винаги имам усещането, че нещо не достига, че нещо липсва. И в живота е така – усещане, че все още не е както трябва. То е необходимо, за да вървим напред. Но не бива да довежда до травми. Ако се превърне в неувереност в себе си или в комплекс, лошо...

превод: barisea

Много стойностно интервю ,напълни ми душата, за което благодаря на Барисея  и Марианка!

            https://youtu.be/Ed3AekHGx94
Един от любимите музиканти и певец на Енгин

Благодаря за превода
Интересно и стилно интервю.
А Енгин е просто чудесен.

Сега се сетих за бялото сърце "  Ak Yurek" на публикуваната снимка от Гонджа/Халисе.
Много готино.

Барисеа , Марианка благодаря за страхотното интервю.
Нашият човек за пореден път доказа, че това, което виждаме е истинско.

Разкошно интервю, благодаря много на Барисея ❤️

"Винаги съм искал да играя. Това ме вълнува. Но за нищо не си струва да се умира! " - Човек, който цени живота 👍
  Това интервю е като един от неговите разкази, голямо удоволствие да се чете. Описанието на котките много ме разсмя 🙂

Екипът се готви да се сбогува с размах. Ще ни е мъчно, но знаем, че Енгин има ангажименти вече - снимане на реклама и снимане на филм.

Последните 3 дни преди финала,
подготовката за нашето барбекю парти започна снощи.

Ще чакаме снимки и от прощалната вечер.